Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. С., 28.02.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, втори въззивен
състав,
в открито заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Р. А. и прокурор Р.Д., като разгледа докладваното от мл. съдия Цончев ВНАД № 12 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 378, ал. 5 от НПК вр. с глава ХХІ от НПК.
С Решение №
216/28.11.2018 г., постановено по НАХД № 598/2018 г. по описа на РС – И., първи
състав, обвиняемият Д.Г.К., ЕГН **********, е признат за невиновен в това, че
на 14.04.2018 г., около 12.20 часа, на 54 км. от АМ „Т.“ с посока на движението
към гр. П., управлявал МПС – лек автомобил Опел „Астра“, с рег. № , в срока за
изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, поради което на
основание чл. 9, ал. 2 НК е оправдан да е извършил престъпление по чл. 343в,
ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Срещу решението в
законоустановения срок е постъпил протест от РП – И., с който се иска отмяна на
решението и обвиняемият да бъде осъден по обвинението като се развива теза за наличие
на обществена опасност.
В разпоредително
заседание на 30.01.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 378, ал. 5 вр. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия, свидетели или вещи лица.
В съдебно заседание
представителят на Софийската окръжна прокуратура посочва, че решението на РС - И.
следва да бъде отменено и обвиняемият да бъде признат за виновен. Излага, че
при правилно установени фактически положения не е приложен правилно материалния
закон.
Обвиняемият Д.Г.К. в
право на лична защита оспорва протеста. В последната си дума моли за
потвърждаване на решението.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите в протеста, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с
чл. 378, ал. 5 вр. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, констатира, че не са налице
основания за неговото отменяване или изменяване поради следните съображения:
Първоинстанционното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен
начин се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От фактическа страна:
На 14.04.2018г. служителите на
ОДМВР-С., сектор „Престъпления по пътищата“ И. К. и К. Й. били на работа дневна
смята като изпълнявали служебните си задължения по утвърден график на АМ „Т.“.
Около 11.24 ч. в района на 46-и км. от автомагистралата,
в платното за движение посока град П., спрели за проверка движещ се лек
автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № .. Свидетелят К. извършил проверка
на водача на МПС, като от представените документи установил, че това е Д.Г.К.,***. При извършената справка в АНД-КАТ-МВР се
установило, че К. имал наложена с фиш от 14.03.2018 г. глоба за извършено нарушение на Закона за
движението по пътищата. В информационната система на КАТ нямало данни същата да
е заплатена. Това дало основание на св. К. да състави срещу К. АУАН № 479751/14.04.2018 г., в който приел, че водачът, като не е платил глобата, е извършил административно нарушение по чл. 157, ал.
8 ЗДвП. Едновременно с това била издадена и Заповед № 879/14.04.2018 г. за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП и
свидетелството за управление на МПС е било временно отнето до заплащане на
дължимата глоба. Нарушителят приел документите без възражения, а полицаите го
уведомили, че след издаване и връчването на заповедта за налагане на принудителна административна
мярка същият се счита вече за
неправоспособен водач и следва да преустанови управлението на МПС.
К. направил опит чрез телефонен
разговор да намери някой, който да го прибере. Това не било възможно, тъй като
били необходими двама души, притежаващи СУМПС и лек автомобил. Поради това той
решил да не се съобрази с
указанията на полицейските служители и на своя отговорност потеглил с автомобила
към град П.. След около 8 км. – в района на тунел
„Траянови врата“, на 56 км. от автомагистрала „Т.“ К.
бил отново спрян от други служители на ОДМВР-С. – св. Г. К. и Д.П.. При проверката К. не представил свидетелство
за управление на МПС, тъй като същото е било иззето преди около половин част от
другите служители на ОДМВР. За констатираното нарушение по чл. 150 ЗДвП на К.
бил съставен АУАН № 577317/14.04.2018г., като с него били
иззети свидетелството за регистрация на МПС и били свалени регистрационните
табели на автомобила.
Фактическите си констатации
съдът направи след анализ на доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство и
инкорпорирани по реда на чл. 378 НПК – показанията на свидетелите И. К., К. Й.,
Г. К., Д.П., обясненията на обвиняемия в съдебно заседание, писмените доказателства – АУАН № 479751/14.04.2018 г., АУАН № 577317/14.04.2018г., Заповед № 8879/14.04.2018 г. за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „д“ ЗДвП,
глоба с Фиш №
0928053/14.03.2018 г., справка за нарушител. Първоинстанционния съд правилно е
приел, че посочените гласни и
писмени доказателства са непротиворечиви и
изцяло кореспондират помежду си, поради което не е необходимо да бъдат подлагани на по-подробен анализ.
Обвиняемият Д.Г.К. е роден на *** г., български гражданин, неженен, неосъждан, със средно
образование, студент.
От справката му за съдимост се установява, че
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
От правна страна:
Районният съд въз
основа на фактическата обстановка по делото, обосновано е приел от правна
страна, че Д.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, но обществената опасност на
деянието е молозначителна.
Разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от НК визира случаите, при които деянието не е престъпно, макар и
формално да съдържа признаците на съответен състав на престъпление: 1. Когато
деянието не е общественоопасно въобще и не оказва никакво отрицателно
въздействие върху защитените обществени отношения и 2. Когато неговата
обществена опасност не е напълно изключена, но е явно незначителна и засяга в
твърде ниска степен обществените отношения, заради което използването на
наказателна репресия е ненужно и неоправдано.
Малозначителността на
деянието представлява конкретно негово качество, което изисква внимателен
анализ на всички обстоятелства. За правилното приложение на чл. 9, ал. 2 от НК
водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на деянието пред
тази на дееца.
Първата инстанция
внимателно е анализирала всички обстоятелства, които разкриват явната
незначителност на обществената опасност извършеното деяние. Обвиняемият живее в гр. П.. Пътувал е сам с
автомобила си. Намирал се е на автомагистрала „Т.“, в близост до гр. И., когато
му е наложена принудителната административна мярка – отнемане на свидетелството
за управление на МПС. Бил е в обективна невъзможност да заплати на място
наложеното наказание глоба или да се придвижи безопасно до близко населено
място, където да го направи. Невъзможно е било и да организира прибирането си,
тъй това преминава през открИ.е на двама души, притежаващи СУМПС, които разполагат
с МПС. Освен това наложената принудителна административна мярка е вследствие на
неплатена глоба в размер на 20 лв. Всичко това разкрива изключително ниска
обществена опасност на конкретното деяние.
Второ по значимост обстоятелство
за правилността на крайния на съда е ниската обществена опасност на обвиняемия.
Той не е системен нарушител на правилата за движение по пътищата, в много млада
възраст, студент и неосъждан.
Не могат да бъдат
споделени доводите на прокуратурата, че с поведението си Д.К. е демонстрирал
чувство на безнаказаност и неспазване на установения в страната правен ред. Значително
по-висока потенциална опасност разкрива поведение, при което водачът и/или МПС-то,
което управлява, остане в аварийна лента на магистралата за продължителен
период от време. Последствия от това биха могли да са значително по-тежки от
засегнатите с конкретното деяние обществени отношения.
В принципен план
настоящият състав напълно споделя мотивите на първата инстанция, че
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП ограничава правата на гражданите.
Неплащането на публично задължение не представлява административно нарушение, а
неизпълнение на публично вземане. Публичните задължения би следвало да се
събират по реда и чрез способите на ДОПК, а не с помощта на принудителни
административни мерки. Последните по дефиниция са предназначени да предотвратят
извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Неплащането
на публично задължение не попада в никоя от двете категории. Чрез въвеждането
на разпоредбата се стимулира бездействието на държавните органи и се добавя способ
за държавна административна принуда, граничеща с репресия, спрямо гражданите,
които са по-слабата страна в правоотношението по заплащане на публични вземания.
В тази връзка съвършено правилно РС – И. е отбелязал, че ако разширената
възможност на органите на КАТ да употребяват принудителни административни мерки
за събиране на вземанията си може да бъде обсъждана на плоскостта на
административното право, то наказателната репресия следва да бъде прилагана при
деяния, които в достатъчна степен увреждат или застрашават конкретните
обществени отношения и след съизмеряване на наказанията с ценностите, които
правото защитава.
Поради изложените
съображения въззивният съдебен състав изцяло споделя фактическите и правни
изводи на районния съд.
При извършената на
основание чл. чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи неговото изменяване или отмяна.
Водим от всичко
изложено и на основание чл. 378, ал.5 от НПК вр. чл.334‚ т. 6 вр. чл. 338 от НПК‚ Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
№ 216/28.11.2018 г.‚ постановено по НАХД № 598/2018 г. по описа на РС - И.‚ първи състав.
Решението не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.