Решение по дело №380/2019 на Окръжен съд - Шумен

                                          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №233

                                      

                                                       гр.Шумен  7.11.2019г.                                                    

                                                       

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на  двадесет и четвърти октомври , две хиляди и  деветнадесета  година ,в състав:

                                                           Председател: Азадухи Карагьозян   

                                                                 Членове:1.Зара Иванова  

                                                                                 2.Соня Стефанова

 

при секретаря  Галина Георгиева и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№380 по  описа за  2019г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №727/23.07.2019г. по гр.д.№846/2019г. по описа на ШРС, изменено в частта му за разноските с определение 2654/3.09.2019г. , съдът е признал   уволнението на М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А, извършено със Заповед №52/06.02.2019 г., на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, на Директора на ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., за  незаконно и го е отменил , възстановил е М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А, на предишната, заемана от нея длъжност - “актьор” при ДКТ „В.Д.” - Ш., осъдил е  ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. – директор, да заплати на М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А, сумата от 3 905, 80 лева /три хиляди деветстотин и пет лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, считано за периода от 07.02.2019 г. до 10.07.2019 г., както и сумата от 1 439.84лв. представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, отхвърлил е предявения от М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** А, срещу ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. – директор, осъдителен иск по чл.225, ал.1 от КТ в останалата част, до пълния предявен размер, като неоснователен, осъдил е  ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. – директор, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Шумен, държавна такса върху уважените искове, в размер на 256, 23 лв. /двеста петдесет и шест лева и двадесет и три стотинки/ и направените разноски от съда, за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза, в размер на 70.00 лв. /седемдесет лева/, осъдил е М.П.Г. да заплати на ДКТ“В.Д.“-Ш.сумата от 57.75лв. представляваща разноски съобразно отхвърлената част от исковете.

       Решението е обжалвано от ДКТ „В.Д.” - Ш.   действащ ,чрез пълномощника си адв.Б.Б. от ШАК  в частта му с която съдът е уважил  исковете по чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ ,  като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да отхвърли исковете по  чл.344 ал.1 т.1 , 2 и 3 от КТ като неоснователни и недоказани.

       Решението е обжалвано и от М.П.Г.  действаща ,чрез пълномощника си адв.Л.П.   от ВТАК  в частта му с която съдът е отхвърлил искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ за разликата над присъдените 3905.80лв. обезщетение за периода от 7.02.2019г. до 10.07.2019г. до претендираните 4400лв. ,  обезщетение за периода от 7.02.2019г. до 7.08.2019г. като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо това да уважи искът по чл.344 ал.1 т.3 КТ изцяло .

  М.П.Г.  действаща ,чрез пълномощника си адв.Л.П.   от ВТАК    е депозирала отговор   с който   оспорва жалбата на ДКТ „В.Д.” - Ш.   като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваните му части.

ДКТ „В.Д.” - Ш.  действащ ,чрез пълномощника си адв.Б.Б. от ШАК  е депозирал отговор   с който   оспорва жалбата на  М.П.Г.     като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част

 Въззивните  жалби   са  подадени в срока по чл.259 ал.1  от ГПК от надлежни страни  и при наличие на правен интерес и са   допустими. Разгледана по същество, жалбата на ДКТ „В.Д.” - Ш.   е  неоснователна, а жалбата на М.П.Г.  е основателна.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна : По делото не е спорно ,че ищцата е работила при ответника на длъжност “ актьор” , като със заповед №52/6.02.2019г.   трудовото и  правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ , считано от 7.02.2019г.  , поради съкращаване на щата.  

В тежест на работодателя е при оспорване на извършено уволнение той да докаже неговата законосъобразност и наличието на основанието за уволнение.

Със Заповед №6 от 07.01.2019 г. на директора на ДКТ „В.Д.” - Ш. е изменено длъжностното щатно разписание при ответника, като е разпоредено да се съкратят две свободни /незаети/ щатни бройки, определени за заемане на длъжност „артист“ и се трансформират една щатна бройка, определена за заемане на длъжност „артист“ в длъжност „втори асистент режисьор“ и една щатна бройка, определена за заемане на длъжност „артист“ в длъжност „ техник ел. машини, апарати“, и половин щатна бройка, определена за заемане на длъжност „артист“ в длъжност „шофьор автобус“. Със същата заповед е утвърдено и ново щатно длъжностно разписание, влизащо в сила на 01.02.2019 г. По делото са представени длъжностно разписание при дружеството в сила от 11.06.2018 г. и щатно разписание в сила от 01.02.2019 г., утвърдени от работодателя, от които документи става ясно, че от 01.02.2019 г. е намален броят на длъжностите “актьор” от петнадесет на десет и половина. Ето защо съдът приема , че   е налице премахване на четири и половина щатни бройки, определени за заемане на длъжността „артист“, като действително щатните бройки за „втори асистент-режисьор“ се увеличават от 2бр. на 3бр.    

  При прекратяване на   трудовото правоотношение , поради съкращаване на щата   работодателят е бил длъжен да извърши подбор по критериите на чл.329 ал.1   КТ за да останат на работа тези които имат -   по - високата квалификация и работят по-добре, тъй като се уволняват  работници  , заемащи   една и съща длъжност –“актьор” при ответника. Извършването на подбора е оспорено от ищцата. Работодателят е представил заповед №405/6.12.2017г. с която е определил комисия за извършване на атестиране на художествено-творческият състав на театъра. Следователно комисията не е била назначена да извърши подбор и оценка на работещите на длъжността „актьор“ ,която е заемала ищцата и при която е имало съкращаване на щата. Представени са и атестационни карти за извършено оценяване   по посочените в атестационните карти критерии , които критерии обаче не покриват законоустановените и изискуеми такива по чл.329 ал.1 КТ   за извършване на подбор, необходим  преди уволнението на ищцата. Документирането на подбора не е задължително и доказването му пред съда може да стане с всички доказателствени средства , като законът не предвижда начин и форма за извършването на подбора.  В случая атестационните карти са  частни свидетелстващи документи , които не се ползват с обвързваща съда сила материална доказателствена сила , а следва да се преценят с оглед на всички събрани по делото писмени доказателства.  Поради това  реално извършеният подбор от работодателя по критериите на чл.329 КТ, следва да се докаже  с допустимите процесуални правни средства. В този смисъл е и практиката на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК- реш.№616/15.10.2009г. по гр.д.№1327/2009г. ІІІг.о. , реш.№287/16.07.2010г. по гр.д.№90/2009г. ІV г.о. реш.№133/31.05.2010г. по гр.д.№74/2009г. ІVг.о. и ТР №3/16.01.2012г.  на ОСГК на ВКС.  При оспорване на извършването на подбора следва работодателя да докаже извършването му с оглед на установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Ответникът не доказа по делото при условията на пълно и главно доказване ,че  е  извършил подбор по законоустановените критерии и че това е станало преди  уволнението на ищцата ,  обективното съответствие на оценките по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на оценяваните работници  , като при подбора се имат предвид по-високата квалификация и по - добрата работа на тези ,които ще останат на работа.  Видно от доказателствата за извършването на подбора работодателят не е извършил оценка на работниците по законовите критерии преди уволнението на ищцата . От показанията на разпитаните по делото свидетели пред ШРС на страната на ответника се установява ,че причината за атестирането е била възможността за допълнително материално стимулиране и то се е извършвало на три месеца, а не е  поради извършването на подбор между актьорите във връзка с предстоящото уволнение на лице заемащо   длъжност , която се съкращава. Също така трудовият стаж не е бил сред критериите на оценка , а основното при оценяването са били ангажиментите на актьорите в представленията на театъра и не е бил извършен подбор между актьорите.   Критериите по чл.329 ал.1 от КТ са регламентирани при условията на комулативност и са задължителни.  По делото не  се установява ,че  e  извършен подбор преди издаването на заповедта за уволнение по законните     критерии и те да са били  взети в предвид при оценката на лицата заемащи длъжността „актьор“ и  обосновка защо не е била предпочетена ищцата. От показанията на разпитаните пред ШРС свидетели на ищцовата страна , които имат системни наблюдения върху работата на ищцата се установява ,че ищцата е много добър професионалист и се справя блестящо като актриса. Директорът демонстрирал лично отношение към ищцата и заявявал ,че не я харесва и ,че тя няма бъдеще в театъра. Към исковата си молба ищцата е представила и редица препоръки в които е дадена висока оценка за нейната работа. От показанията на свидетелката Стефания Лечева, на страната на ответника ,  също се установява ,че ищцата е добър професионалист , като в  атестационните карти не се е извършвала цялостна оценка на нивото на изпълнение на работата , а се е оценявала работата на актьорите на база натовареност. Съдът счита ,че извършеното оценяване в атестационните карти на ищцата е едностранчиво и нереалистично и не отговаря на професионалните качества на ищцата и на нивото на изпълняваната от нея работа. Подборът не е бил извършен правилно и ищцата не е била оценена обективно от комисията като водещо при оценяването не са били професионалните качества и нивото на изпълняваната работа, а само натовареността на актьора, като през месеците април ,май ,юни и юли 2018г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност и неучастието й в спектакли за този период не  е по нейна вина. Ето защо по делото не се доказа ,че ищцата следва да се оцени при извършването на подбора и при преценка на нейната квалификация и ниво на изпълняваната работа с най-ниската оценка .

Предвид гореизложеното не се доказа, че е бил извършен подбор изразяващ се в съпоставка на  лицата заемащи длъжността „актьор“  по законоустановените критерии по чл.329 от КТ, а даже и директорът да е извършил подбор то той не е  правилен тъй като работодателят  не е оценил обективно професионалните качества на ищцата и   нивото на изпълняваната от нея работа, като по делото не се установи защо именно ищцата е била оценена най-ниско при подбора измежду всички   заемащи длъжността „актьор“ .  

При така установената фактическа обстановка , съдът счита , че първият обективно съединен иск се явява основателен и доказан и заповедта , с която трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено следва да се отмени, тъй като извършеното   уволнение  е  незаконно . Тази констатация влече след себе си и уважаване на претенцията по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ , а именно възстановяване на ищцата  на заеманата от нея   длъжност преди уволнението при ответника “актьор”.

Ищцата  претендира да й се изплати и обезщетение за времето през което е останала без работа ,поради незаконното уволнение за период от 6 месеца  в размер на  4 440лв. за периода от 7.02.2019г. до 7.08.2019г. Съдът констатира на виждане в съдебно заседание от представената в оригинал трудова книжка на ищцата, че последното вписване в нея е направено от последният й работодател –ДКТ“В.Д.“-Ш.и в нея няма последващи вписвания от друг работодател и от регистрационна карта издадена от Бюрото по труда към АЗ , че ищцата се е явила пред БТ като търсеща работа на 25.10.2019г. Следователно след уволнението си  тя е останала без работа за исковият период от 6 месеца .  От заключението на вещото лице  по назначената в първата инстанция съдебно-счетоводна експертиза  се установява ,че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата по чл.225 от КТ за един месец е в размер на 770.88лв. , а за шест месеца е 4625.28лв.

Предвид гореизложеното на ищцата следва да се присъди обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ в размер на исковата сума от 4440лв. за периода от 7.02.2019г. до 7.08.2019г. през който   тя е останала без работа ,поради незаконното й уволнение .

   Ето защо решението на първоинстанционният съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в частта му с която съдът е уважил исковете по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ, а депозираната срещу него жалба е неоснователна  .

Решението на ШРС в частта му с която съдът е отхвърлил иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ за разликата над присъдените 3905.80лв. до 4440лв. следва да се отмени и на ищцата да се присъди обезщетение в размер на още 534.20лв. за периода до 7.08.2019г.

Съобразно изхода от спора на ищцата следва да се присъдят още 60.16лв.  разноски за първата инстанция ,като решението в частта му с която на ответника са присъдени 57.75лв.  следва да се отмени.

 Предвид изхода от спора пред ШОС на жалбоподателя ДКТ“В.Д.“ не се следват разноски по делото , а на жалбоподателя М.П.Г. следва да се присъдят такива в размер на 1800лв. съобразно представеният списък за разноски.

Жалбоподателят ДКТ“В.Д.“-Ш.следва да се осъди да заплати и държавна такса върху уважената част от иска по чл.344 ал.1 т.3 КТ в размер на   21.36лв. за първата инстанция и в размер на 10.68лв. за въззивната инстанция.

        Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И : 

 

ОТМЕНЯ  решение №727/23.07.2019г. по гр.д.№846/2019г. по описа на ШРС, изменено в частта му за разноските с определение 2654/3.09.2019г.  в частта му с която е отхвърлен предявеният от М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** срещу ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. , както и в частта му с която М.П.Г. е осъдена да заплати на ДКТ „В.Д.” - Ш. разноски по делото в размер на 57.75лв. , като вместо това постановява:

ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. – директор, да заплати на М.П.Г., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ във вр . с чл.225 КТ в размер на  534.20лв.   за периода    до 7.08.2019г.

ПОТВЪРЖДАВА  решение  №931/4.12.2013г. по гр.д.№3870/2012г. по описа на ШРС в  останалата му обжалвана част.

 ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. – директор, да заплати на М.П.Г., ЕГН **********  разноски по делото   в размер на  още 60.16лв.  за първата инстанция и в размер на 1800лв. за въззивната инстанция  

ОСЪЖДА ДКТ „В.Д.” - Ш., със седалище и адрес на управление: гр. Ш..., представлявано от Д.М.Д. – директор да заплати държавна такса по делото в полза на бюджета на съдебната власт за първата инстанция в размер на 21.36лв. и за въззивната инстанция в размер на 10.68лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република България в едномесечен срок считано от 7.11.2019г.

   

 

 

Председател:                            Членове: 1.                     2.