№ 2352
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330206157 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36 – 0000642 от 16.08.2021 г.
на и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, с което на "П. А. БГ" ЕООД, ЕИК:
********* е наложено административно наказание – Имуществена санкция в
размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на 96г, ал. 1, предл. 2 от
Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11.
Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, чрез пълномощника
си излага становище по същество и моли да се отмени наказателното
постановление, като навежда конкретни аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното НП. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна със съпроводително писмо е ангажирала писмено
становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което моли
същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
постановено. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
От фактическа страна се установява следното:
Жалбоподателят "П. А. БГ" ЕООД осъществявал международен
автомобилен превоз на товари срещу заплащане и притежавал лиценз на
Общността № 2168.
В хода на извършена комплексна проверка на дружеството "П. А. БГ"
ЕООД, било установено, че на 20.08.2020 г., около 08,13 часа, в град Пловдив,
ул. „Константин Геров“ № 10, същото дружество в качеството си на
превозвач допуснал извършването на международен превоз на товари от ***
до *** с товарен автомобил „Волво“ с рег. № ***, от категория N3,
собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, ЕИК 8312578900015 с водач Г. Р. Ф.
ЕГН **********, като същият не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. След направена на 15.06.2021 г. в хода на проверката
справка в единната информационна система на ИА „АА“ – град София, се
установило, че водачът е притежавал удостоверение за психологическа
годност с № 146276 /О/ валидно до 18.02.2016 г.
Констатираното по време на проверката било възприето от актосъставителя
Д. като нарушение на разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за
автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11/31.10.2020 г. на МТС за което съставил срещу "П. А. БГ" ЕООД Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, серия А – 2020 №
287463/21.07.2021 г., в присъствието на упълномощено лице. Актът бил
предявен и препис от него бил връчен на пълномощника, който го подписал
без възражения. В законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани възражения срещу съставения акт.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което
на дружеството - жалбоподател било наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.
2
96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1,
т. 3 от Наредба № 11.
Така изложената фактическа обстановка, неоспорена от страна на
жалбоподателя, се установява въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира изцяло. Последните са изцяло в
синхрон с подробните показания на актосъставителя, поради което съдът ги
кредитира изцяло и базира фактическите си изводи и въз основа на тях.
При така изложената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Компетентността на наказващия орган и на актосъставителя се установяват
от изисканите и приложени по делото доказателства: Заповед № РД-08-30/
24.01.2020г., Заповед № 275/ 22.07.2021г. на изп. директор на ИААА, като
възраженията на жалбоподателя в обратна насока са изцяло несподелими от
настоящата съдебна инстанция.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че при съставянето на АУАН и
НП са допуснати пороци, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените
правни норми. В тази връзка следва да се посочи, че действително в НП при
квалификацията на административното нарушение административно-
наказващият орган е квалифицирал същото като такова по чл. 96г., ал. 1,
предл. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11, без да посочва изцяло наименованието на Наредба № 11.
Посоченият недостатък в НП обаче не се явява съществен, доколкото
изложената в НП фактическа обстановка и дадената правна квалификация
изцяло кореспондират на тези посочени в АУАН, където изрично
актосъставителят е конкретизирал наименованието на Наредба № 11, като е
посочил, че се касае за Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Ето защо още
от етапа на съставяне на АУАН административното нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението,
каква е неговата правна квалификация, респективно жалбоподателят е имал
възможността още от този процесуален етап да организира защитата си. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34
ЗАНН.
3
Съдът не споделя и другото основно възражение на жалбоподотателя,
релевирано в открито съдено заседание в насока, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила касателно мястото на извършване на
административното нарушение. В случая от доказателствата по делото
действително се установява, че експлоатацинонния център на дружеството е
на околовръстен път, Хотел Чиирите. Това обаче не означава, че в АУАН и
НП неправилно е определено мястото на извършване на нарушението,
доколкото е посочено седалището и адреса на управление на дружеството – а
именно ул. „Константин Геров“ № 10. Именно това е и мястото от което се
осъществява ръководството на дружеството, поради което ирелевантно е
обстоятелството от къде фактически тръгват на път камионите, респективно
къде им се извършва технически преглед.
На следващо място, съдът намира, че правилно административно-
наказващият орган е съотнесъл установените фактически констатации към
хипотезата на чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози във
връзка с чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/31.10.2020 г. на МТС.
Не се спори, а и от доказателствата по делото по безспорен и категоричен
начин се установява, че дружеството - жалбоподател има качеството на
лицензиран превозвач и като такъв е осъществявало международен
автомобилен превоз на товари срещу заплащане. Притежавало е лиценз на
Общността № 2168 . Като на основание чл. 7 "а" ал. 2 от ЗАвП е можело да
осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за психологическа годност, определени с наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Съгласно текста на чл. 96г, ал. 1 ЗАвП който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този
закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява
превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер
3000 лв. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредбата водачът на
превозно средство, извършващо международни превози на пътници и товари,
трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.
В случая по безспорен и категоричен начин е установено, че водачът Ф. е
4
служител на П. А. БТ ЕООД, като същият е бил допуснат от санкционираното
лице да извърши международен превоз на товари от *** до *** с товарен
автомобил „Волво“ с рег. № ***, от категория N3, собственост на „ОББ
Интерлийз“ ЕАД, ЕИК 8312578900015, без да е имал валидно удостоверение
за психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл
срок на валидност още на 18.02.2013 г.
Коректното обосноваване на настоящия съдебен акт изисква да се обсъди и
възможността за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Действително съгласно разрешението, дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно
дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, още повече, че за неговата съставомерност не се е изисква
настъпване на вреди. Отделно съдът съобрази и обществените отношения,
които се засягат с осъщественото нарушение, а именно живота, здравето и
сигурността на останалите участници в движението.
Наложеното наказание глоба от 3000 лева е определено в санкционната
норма в твърд размер, поради което и не подлежи на преценка във връзка с
обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН.
5
Гореизложеното води до извод за правилност и законосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, поради което същото ще бъде
потвърдено, а въззивната жалба като неоснователна следва да бъде оставена
без уважение.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63,
ал.3 ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36 – 0000642 от
16.08.2021 г. на и.д. Директор на РД "АА" – Пловдив, с което на "П. А. БГ"
ЕООД, ЕИК: ********* е наложено административно наказание –
Имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на
96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози във връзка с чл. 58,
ал. 1, т. 3 от Наредба № 11.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6