Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 21.01.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието
на секретаря ТАНЯ СТОЯНОВА като разгледа т.д.№ 1417 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.744 и сл.от ТЗ.
Производството
е образувано по молба с вх.№ 132195/29.10.2019г., подадена от „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, с която се иска възобновяване на производството по несъстоятелност
на „Л.Д.“ ООД. Сочи се, че молителят е кредитор на „Л.д.“ ООД по договор за
банков кредит от 08.04.2008г., като се излага, че е извършено прихващане с
придобити от дружеството вземания, но по висящ спор по т.д.№1263/2017г. на СГС,
VІ-14 състав се оспорва действителността на прихващането и ако бъде обявено за
недействително, то „КТБ“ АД би имало установено със сила на пресъдено
нещо вземане. Поддържа се, че е открито имущество, собственост на
несъстоятелното дружество, като изтъква, че видно от партидата на „Т.Р.П.-2“
ЕАД едноличен собственик на капитала на дружеството е именно „Л.Д.“ ООД, а
горепосоченото дружество притежавало имущество, видно от вписаната в ТР
непарична вноска на имот с оценка 24 468 лв. Сочи, че имало при набиране
на капитала направен апорт по договор за паричен заем
от 22.01.2019г., сключен с „В.Т.“ ООД в размер на 3 952 000 евро.
Поддържа, че по делото не е назначаван синдик на дружеството –молител поради
невнасяне на определените разноски, а при евентуално назначаване на такъв
можело да бъде открито и друго имущество. С молба от 30.10.2019г. уточнява, че
той е предал молбата за възобновяване на куриер на 13.09.2019г. и това следвало
да се счита за дата на подаването й, като представя разписка за пратка от
куриерска фирма „ТNT“, която съответства на индигирания
екземпляр към молбата и в която се чете дата – 13.09.2019г. и име на куриер Иванова,
като с уточнителната молба от 26.11.2019г. сочи, че не му е ясна причината, поради която фактическото връчване е било забавено
не ни е ясна и запитвания, бил уведомен, че поради технически проблем със
системата на куриера, определен набор от пратки не е бил натоварен в камионите
за разнос, включително пратката, съдържаща
първоначалната молба за възобновяване на производството. В последната
уточняваща молба сочи, че искането му за възобновяване на производството по
несъстоятелност е с правно основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ, като счита, че
има новооткрито имущество, което ще се яви вземането на длъжника срещу „КТБ“ АД
при влизане в сила на решението за обявяване на недействително за прихващането,
също така при евентуално уважаване на исковете, предявени от синдика на на дъщерното дружество срещу „П.Л.“ ЕООД, ЕИК********,
съответно с правно основание чл. 26, ал. 1 във вр. с
чл. 152 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД, с които е атакувана прехвърлителната
сделка, обективирана в нотариален акт № 30021/14.07.2011
г., акт. 79, относно недвижим имот, представляващ УПИ VI-1415, кв. 8 по рег.
План на гр. София, местност „Задгарова артерия“, с
площ от 24897 кв.м., като с оглед цената на недвижимия имот (5 000 000 евро към 2011 г.), то е напълно възможно след удовлетворяване
на кредиторите, в дружеството да остане имущество и в този случай акциите от
капитала на „Т.Р.П.2“ ЕАД (н.) биха могли да бъдат осребрени в производството
на „Л.Д.” ООД, което да доведе до постъпления в масата на несъстоятелността.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
С
молбата на „КТБ“ АД е представено Решение от 09.08.2018 г. по т.д.
1263/2017 г. на СГС,VІ-14 състав, с което е уважен главния иск по чл. 59, ал. 5
от ЗБН и обявено за недействително прихващането, извършено на вземане,
придобито по цесия с „БТК“ ЕАД на придобитите вземания в размер на 981 340
лева, произтичащи от Анекс № 404544 от 22.10.2012 г. към Рамков договор за
платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци за откриване на
разплащателна сметка на юридическо лице, за която е налицес
съобщение вх. № 8685/10.09.2014 г., а именно изявление за прихващане с вх. №
8700/11.09.2014 г., с което „Л.Д.” ООД уведомява КТБ АД (н.) за прихващане на така
на горепосоченото вземане. Не се спори и се установява, както от служебна
справка по сайта на САС, така и от представените с молбата доказателства, че
решението е обжалвано и е висящо пред САС т.д.№4770/2018г. на САС, ТО, 13
състав. Следователно горепосоченото решение не е влязло в сила.
С
молбата от 26.11.2019г. е представен препис от исковата молба, по която е
образувано т.д.№1778/2018г. с данни за вписването й в служба по вписванията на
17.10.2018г., по която синдикът на „Т.Р.П.2“ АД е предявил иск срещу „П.Л.“
ЕООД и двете несъстоятелни дружества, с правно основание чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 152 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД, за обявяване на
относително недействителна прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален акт № 30021/14.07.2011 г., акт.
79, относно недвижим имот, представляващ УПИ VI-1415, кв. 8 по рег. План на гр.
София, местност „Задгарова артерия“, с площ от 24897
кв.м. След служебна справка съдът констатира, че с разпореждане от 03.12.2019г.
съдът е върнал исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК, в частта относно
предявените от В.С.С.– синдик на „Т.Р.П.2“ ЕАД, срещу
ответниците „Т.Р.П.2“ ЕАД, и „П.Л.“ ЕООД, искове с
правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД за обявяване за относително недействително
спрямо кредиторите в производството по несъстоятелност на „Т.Р.П.2“ ЕАД /в
несъстоятелност/, на договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 30021/14.07.2011 г., акт №
79, том LXXV, дело № 16217/2011 г., с който „Т.Р.П.2“ ЕАД е продало на „П.Л.“
ЕООД, следния недвижим имот: УПИ VI- 1415 от квартал 8а, по регулационен план
на гр. София, Местност „Задгарова артерия“, целият с
площ от 24897 кв. м., отреден за „Офиси, жилища, ателиета, магазини и КО“, при
съседи: УПИ XIII – 1415, имот без планоснимачен номер,
УПИ V – 1183 и улица „202“, като е спрял на основание чл. 229, т.4 ГПК
производството по т.д. № 1778/18г. по описа на СГС, ТО, 7-ми състав, в
останалата част до окончателното приключване на производствата по т.д. №
1910/2018г. по описа на СГС, VI-13 състав, и по т.д. №3089/2019г по описа на
САС, 11-ти състав. Разпореждането за връщане е обжалвано и не е влязло в сила.
Видно
от втората приложена искова молба, по която се установява, че е образувано
търговско дело 1910/2018г. на СГС, VІ-13 състав, В.С.С.като
синдик на „Т.Р.П.2“ ЕАД, е предявила срещу ответника „П.Л.“ ЕООД, е претендирана нищожността на процесната
гореописана сделка. Няма данни за постановено и влязло в сила решение по спора
видно от справка по деловодната система на СГС.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 744 от ТЗ прекратеното производство
по несъстоятелност се възобновява с решение на съда,
когато в срок от една година
след прекратяване на производството: се освободят суми,
заделени за оспорени вземания или се открие имущество,
което не е било известно при
прекратяването на производството по несъстоятелност. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба когато освободените заделени суми и новооткритото имущество са недостатъчни, за да покрият
разноските по производството, съдът може да откаже
неговото възобновяване, освен ако заинтересовано
лице не предплати
необходимата сума.
Разпоредбата на чл. 745 от ТЗ постановява, че производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба
на длъжника или на кредитор
с прието или установено по съдебен
ред вземане.
В случая с
решение № 1512 от 26.07.2017г. на СГС по т.д. № 941/2017г. е спряно
производство по несъстоятелност на основание чл.632 ал.1 от ТЗ във връзка с чл.
632, ал.5 от ТЗ. В едногодишния срок по чл.632 ал.2 от ТЗ, не е поискано
възобновяване и не са привнесени разноски, поради което на основание чл.632
ал.4 от ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено с решение от
14.09.2018г., обявено в ТР на 17.09.2018г. под № 20180917131922 и влязло в
сила. С решение от 23.10.2018г., след представяне на удостоверение от НОИ,
длъжникът е и заличен като търговец.
Подаването на молба по чл.744 от ТЗ във връзка с чл. 745 ТЗ може да стане
само в рамките на законоустановения пределен /преклузивен/ срок от 1 година,
чийто начален момент е влизането в сила на прекратителния
съдебен акт. Решението
за прекратяване е от 14.09.2018г., обявено в ТР на 17.09.2018г. и едногодишният
срок изтича на 17.09.2019г. Формално от представената разписка от куриер TNT
се установява, че входираната в съда молба за
възобновяване от 29.10.2019г. е предадена на куриер на 13.09.2019г., т.е. в
рамките на едногодишния срок. Разпоредбата на чл. 62, ал.
2 ГПК установява правилото,
че срокът не се смята
за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало
по пощата. На основание чл.
18 от Закона за пощенските услуги
правилото се отнася и за куриерските
услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори. Предвид
горното, независимо от данните, че пратката без доказани причини не е била
доставена в съда повече от месец от куриера, доколкото са налице данни за
изпращането й в срок и то от лицензиран куриер, следва да се приеме, че е в законоустановения едногодишен срок.
По доводите
на молителя, че съдът е прекратил производството по несъстоятелност и заличил
търговеца –длъжник, въпреки висящото производство по т.д.№1263/2017г. на СГС,
VІ-14 състав, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 735, ал. 2 ТЗ не е приложима
при наличие на предпоставките по чл. 632, ал.
4 ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност. В този
смисъл има изрично произнясане на ВКС в решение по
чл. 290 от ГПК, а именно решение №265/01.08.2018г. по т.д.№2553/2017г. на ІІ
т.о. и др. Независимо от водения спор за недействителност на прихващането, след
като в срока по чл. 632 от ТЗ молителят като кредитор не е привнесъл разноски и
не е поискал възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът е имал
правомощието да прекрати производството и заличи длъжника. Всички актове по
несъстоятелността на „Л.Д.“ ЕООД са обявени в публичния ТР и кредиторът „КТБ“
АД / в несъстоятелност/ се счита известен за тях.
В случая
безспорно е, че кредиторът „КТБ“ АД / в несъстоятелност не е кредитор с прието
вземане в производството по несъстоятелност на „Л.Д.“ ЕООД, тъй като фаза по
предявяване не е осъществена. Следователно с оглед изискването на чл. 745 от ТЗ
за активна легитимация по молбата, кредиторът следва да е такъв или с прието
вземане, или с установено по съдебен ред вземане. Установено по съдебен ред
вземане е това вземане, за което има влязло в сила съдебно решение за
признаването му. В случая кредиторът „КТБ“ АД твърди, че има вземане по договор
за банков кредит, но не представя никакви доказателства за това, че вземането
му е установено по съдебен ред. Налице са данни, че е извършено прихващане на
задължението на длъжника по договора за банков кредит с вземане, придобито по
цесия, като се оспорва действителността на прихващането, но независимо от това,
че има решение на първа инстанция, то е безспорно, че към настоящия момент
решението не е влязло в сила. Независимо от това дали е влязло в сила, то
относителната недействителност е само спрямо кредиторите на несъстоятелната
банка, а молителят „КТБ“ АД няма да се легитимира като титуляр на вземане при
евентуално влизане в сила на съдебното решение по т.д.№1263/2017г. на VІ-14
състав на СГС, тъй като предмет на същото не е установяване на вземането на
„КТБ“ АД към несъстоятелния длъжник. Дори и да се приеме, че при отпадане на
последиците от извършеното прихващане, задължението по договора за банков кредит
не е погасено и има такова вземане, то няма да бъде съдебно установено нито по
основание, нито по размер с това съдебно решение. Друг документ за
легитимацията си, а именно заповед за изпълнение, която да не е оспорвана или
друг съдебен акт за установяване на вземането му по договора за банков кредит
не е представил, поради което твърдението му, че се легитимира като кредитор по
смисъла на чл. 745 от ТЗ, който да може да възобнови прекратеното производство
по несъстоятелност, е недоказано и само на това основание молбата му се явява
неоснователна.
Независимо
от горното съдът следва да обсъди и другите доводи, а именно твърденията за
новооткрито имущество.
Предпоставка за възобновяване на производството по несъстоятелност по реда на чл.
744, ал. 1, т. 2 от ТЗ е откриване на имущество
на несъстоятелния длъжник, което е различно от това,
което е било предмет на преценка
в първата фаза на производството, приключила с решение по чл. 632 от
ТЗ. Възможността кредитор или длъжникът да
предплати разноските по производството след възобновяването му не е самостоятелно
основание за възобновяване, а кумулативно дадена предпоставка за решението по
чл. 744 от ТЗ, в случаите, в които новото имущество не е достатъчно за покриване на
разноските по производството. Целта на производството по чл. 744 ТЗ не
е нова преценка на известните факти
и обстоятелствата, въз основа на които
е било постановено решението по чл.
632, ал. 1 ТЗ и дали са били налице
предпоставките за провеждане на производството
по друг, по-благоприятен за кредиторите ред. Целта е след представянето
на доказателства за наличието на
имущество, което да не е било
известно в предходната фаза, и това имущество
да е достатъчно, чрез осребряването му да бъдат
покрити разноските по несъстоятелността и част от задълженията
към кредиторите. Само в случай че
действително е налице имущество, годно да попълни масата
на несъстоятелността, и това имуществото е било неизвестно, едва в този случай
за молителя възниква правото да предложи привнасянето
на разноски за несъстоятелността.
Безспорно не
следва да бъде уважавано и взето предвид твърдението на молителя, че поради
неназначаване на синдик на „Л.Д.“ ЕООД не било провеждано изследване на
наличното имущество и би могло да се разкрие такова. Възобновяването по чл. 744 ТЗ се
основава на открито преди депозирането
на молбата по чл. 745 ТЗ конкретно
имущество. Възобновяването на производството е целево и с оглед осребряването на това конкретно имущество. Възобновяването не може да
се тълкува като дублиране на фаза от производството
по несъстоятелност и всички процесуални
и материалноправни действия,
свързани с нея, т.е. не се провеждат
служебно действия по издирване на
друго имущество и установяване на актуалното икономическо състояние на длъжника
към момента на възобновяването. Ако има данни
за такова имущество - в тежест на кредиторите е да ангажират доказателства
относно съществуването, естеството и местонахождението му. В същия смисъл изрично решение на ВКС №18/27.01.2005г.
по гр.д.№275/2004г. на ВКС, І т.о. и др.
В случая
видно от съдебното решение по молбата по чл.626 от ТЗ и заключението на
изслушаната и приета СИЕ е било известно както наличието на договора за кредит
с молителя, така и извършеното прихващане въз основа на цесията по същия, а
също така и че структурата на актива на „Л.Д.” ООД за целия изследван период от 2013 г. до
31.03.2017 г. включително, са формирани от
акциите на капитала на следните
дружества: 100% от акциите на „Т.Р.П.” ЕАД, с ЕИК ********и 100% от акциите на
„Т.Р.П.2” ЕАД. Видно от мотивите на СР е известен апорт
на вземане от страна на „В.Т.” ООД в размер на 7 728 190 лв.,
произтичащо от Договор за заем подписан на 22.01.2009 г. между „В.Т.” ООД, в
качеството на Заемодател и „Л.Д.” ООД, в качеството на Заемател за сумата от 3 952 000 евро, само
че от същия не произтича извод за наличие на имущество на длъжника „Л.д.“ ООД,
който е заемател по договора. Следователно всички
изтъкнати доводи за имущество са свързани с вече известно такова, което е било
предмет на разглеждане в производството, но безспорно е, че нито едно от тези
имущества не е в състояние да осигури покриване на разноските за производството
по несъстоятелност, тъй като евентуалното осребряване на евентуалните вземания
или акции се предхождат от фази по предявяване и установяване на вземанията на
кредиторите, както и по фаза на осребряването им, които не са проведени поради
процесуалното бездействие на всички кредитори на несъстоятелния длъжник,
включително и молителя, който в едногодишния срок по чл. 632 ал.2 от ТЗ е имал
възможност, но не е привнесъл разноски. Твърдяното от молителя вземане, което
ще бъде елемент на масата на несъстоятелността, а именно вземане на „Л.д.“ ООД
срещу „КТБ“ АД / в несъстоятелност/, което е придобито по договора за цесия с
„БТК“ ЕАД е бъдещо такова и ще се установи, че съществува само при решаване на
спора по т.д.№1263/2017г. на СГС, VІ-14 състав с влязъл в сила съдебен акт в
полза на кредитора-молител, което не е настъпил факт към настоящия момент, а
твърдяно евентуално бъдещо събитие. Няма данни това вземане да съществува към
момента, а още повече същото да е предявено в сроковете и по реда по ЗБН в
производството по несъстоятелността на „КТБ“ АД, макар да съществува
разпоредбата на чл. 64, ал.2 от ЗБН, доколкото липсват доказателства към
настоящия момент решението за обявяване недействителността да е влязло в сила и
да е извършено вписване на това вземане служебно от синдика. Същото важи и по
отношение на доводите, че в резултат на двете дела по предявените от синдика на
„Т.Р.П.2“ ЕАД искове, е налице новооткрито имущество.
На първо място едва след влизане в сила на решенията по тези искове, би се
установила недействителност, респ. нищожност на въпросната прехвърлителна
сделка, но е спорен момент дали имотът ще се върне в масата на
несъстоятелността на дъщерното дружество, тъй като атакуваната сделка е от
2011г. и няма данни какви вписвания на други сделки и дали има такива преди процесните искови молби, за да се приеме, че решението ще
им е противопоставимо. Наред с горното при евентуално
връщане на този имот, то същият ще подлежи на осребряване и удовлетворяване на
кредиторите на „Т.Р.П.2“ ЕАД, а видно от данните по публичния ТР това дружество
е с открито производство по несъстоятелност с решение № 1643/21.08.2017г. по
т.д.№749/2017г., което е било възобновено с решение от 02.03.2018г. По
партидата на дружеството са обявени списъците на кредиторите с приети вземания,
както и определението на съда по чл. 692 от ТЗ и видно от същите, „Л.Д.“ ЕООД
не е предявил никакви вземания в това производство, а са приети вземания на
кредитори в размер над 10 млн евро, поради което
евентуалното връщане на имота в капитала на дружеството, дори и да се приеме твърдението
на молителя, че същият е на стойност над 5 млн. евро няма да доведе до пълно
удовлетворяване на кредиторите с приети вземания, за да остане наличен капитал
за осребряване на акциите на несъстоятелния длъжник „Л.Д.“ ЕООД.
Предвид
горното съдът намира, че молбата е неоснователна и недоказана, на първо място
поради това, че молителят „КТБ“ АД / в несъстоятелност не установи да се
легитимира надлежно като такъв, а именно по смисъла на чл. 745 от ТЗ с прието
или установено по съдебен ред вземане, а също така и поради неустановяване на
новооткрито налично към настоящия момент имущество на несъстоятелния длъжник.
Предвид горното молбата следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 744
ал. 2 от ТЗ с вх.№ 132195/29.10.2019г., подадена от „К.Т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, с която се иска възобновяване на производството по
несъстоятелност на „Л.Д.“ ООД.
Решението
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: