№ 236
гр. Пазарджик , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стела Михайлова
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Стела Михайлова Административно
наказателно дело № 20205220201407 по описа за 2020 година
Производството е по реда с чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Г.П. К., ЕГН **********, съд.адрес: гр.Пазарджик,
ул.“И.В. №9, ет.1, офис 1-адв.Кръстева-Кърпарова против Наказателно
постановление №36-0000487 от 13.08.2020 г. на Директора на РД „АА”
гр.Пловдив, с което на същия за за нарушение на чл.36, §1, т.“i“ от Регламент
(ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, на основание чл.93в,
ал.17, т.1 от ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на 1 500 лева; за нарушение
на чл.71, т.4 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници
и товари на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1
от ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева и за нарушение на чл.71,
т.3 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на Република България, на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП
е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева.
Поддържа се, наказателното постановление незаконосъобразно е
съставено при допуснати съществени процесуални нарушения и се иска
същото на бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа
1
жалбата. Сочи доказателства.
Ответникът по жалбата ОО „АА” гр.Пазарджик не изпраща
представител. Депозира писмено становище, в което поддържа, че НП като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Районният съд, като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, обсъди доводите на страните и при съобразяване разпоредбите
на чл.63 от ЗАНН прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
На жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение от затова, че на 31.07.2020 г. около 15,05 часа в гр.Пазарджик,
изходът за с.Г., срещу фабрика „Федон“ управлява автобус „В.“, категория
М3, с ДК ..., собственост на „Хебърбус“ АД, като извършва случаен превоз на
пътници с пътен лист №0-0491/21.07.2020 г., със заверено копие
№********** за международен автобусен превоз на пътници, като извършва
следните нарушения:
1.При извършване на превоз, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО)
561/2006 г., водачът на превозното средство, оборудвано с аналогов тахограф,
не представя тахографски лист за текущия ден.
2.В момента на проверката водачът е без пътническа ведомост за случаен
превоз на пътници (Приложение №11а) за 31.07.2020 г. - водачът представя
пътническа ведомост за случаен превоз за дата 27.07.2020 г.
3.Водачът е без фактура за превоза за 31.07.2020 г. - представя фактура
ксерокопие поправена на 27.07.2020 г.
Въз основа на това е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на покзанаята
на свидетеля А.И.-актосъставител и писмените доказателства приложени по
делото.
При издаване на АУАН и НП са спазени изискванията на ЗАНН за
пълнота и срочност.
2
І. Относно нарушението на чл.36, §1, т.“i“ от Регламент (ЕС)
№165/2014 на Европейския парламент и на Съвета.
Констатациите за непредставяне на тахографски лист за текущия ден се
потвърждават от показанията на свидетеля И. и несе оспорват по същество.
Съгласно чл.36, §1, т.“i“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета когато водачът управлява превозно средство, на което
е монтиран аналогов тахограф, водачът трябва да е в състояние да представи
по искане на оправомощен служител на контролен орган тахографските
листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните
28 дни.
Жалбоподателят дава обяснения, че действително за текущия ден не е
имал тахографски лист, но такъв несе изисквало, тъй като маршрутът на курса
който извършвал бил 20-25 км, т.е. не надвишавал 50 км.
В тази насока са съображенията на пълномощника, формулирани в
писмени бележки представени по делото.
Безспорно, както е посочено в писмените бележки, в чл.3, §1, б.а“
Регламент (ЕО) 561/2006 г. е посочено, че настоящият регламент не се
прилага към автомобилен превоз с превозни средства, използвани по редовни
линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра.
Установи се, както от обясненията на жалбоподателя, така и при
проверка в https://www.bgmaps.com, на маршрута, извършван този ден, според
пътния лист, че общото разстояние с.Б.-гр.Пазарджик е 24.2 км.
Но превозът, извършван от жалбоподателя не от категорията посочена в
чл.3, §1, б.а“ Регламент (ЕО) 561/2006 г. - автомобилен превоз с превозни
средства, използвани по редовни линии.
Не е спорно, а и видно от представената по делото пътническа ведомост,
жалбоподателят е извършвал „случаен превоз на пътници“. Според даденото
в §1, т.5 от ДР на Наредба №33 от 3.11.1999 г. "Случаен превоз" е превоз,
който не отговаря на определението за превоз по автобусни линии, нито за
специализиран превоз и може да бъде:
а) "обиколен превоз при затворени врати" - при който едно и също
3
превозно средство се използва за превоз на предварително определена група
без изменение на състава, като пътуването започва и завършва в един и същи
пункт;
б) превоз от вида "пълен - празен" - при който пътуването на групата
започва от един пункт и завършва в друг, при условие, че превозното
средство се връща празно;
в) превоз от вида "празен - пълен" - при който превозното средство
извършва пътуването от един пункт до друг без пътници, а на връщане - с
група.
Следователно извършваният на инкриминираната дата превоз, попада в
обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006 г. Още един аргумент за това е и
разпоредбата на чл.64, т.6 от Наредба №33 от 3.11.1999 г., според която
превозвачът е длъжен да не допуска извършването на превози по автобусна
линия под формата на специализиран превоз.
Поради това без съмнение, водачът е субект на задълженията
регламентирани в чл.36, §1, т.“i“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на
Европейския парламент и на Съвета, тъй като съгласно чл.1, §1 от Регламента
в същия се установяват задължения и изисквания във връзка с
производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на
тахографи, използвани в автомобилния транспорт с цел проверка на
съответствието с Регламент (ЕО) № 561/2006, регламенти (ЕО) № 1071/2009
[14] (ЕО) № 1072/2009 [15] (ЕО) № 1073/2009 [16] на Европейския парламент
и на Съвета, Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
[17] директиви 92/6/ЕИО [18] и 92/106/ЕИО на Съвета [19] и що се отнася до
командироването на работници в автомобилния транспорт, директиви
96/71/ЕО [20] 2014/67/ЕС [21] и (ЕС) 2020/1057 [22] на Европейския
парламент и на Съвета.
Прави се възражение, че съгласно чл.36, §1, т.“iii“ от Регламент (ЕС)
№165/2014 задължение за водача, управлява превозно средство, на което е
монтиран аналогов тахограф, да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и
разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно
изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006, а
4
именно такива записи жалбоподателят е представил, каквито са ежедневните
графици за работа, в.т. и за съответния ден.
Съдът счита това възражение за неоснователно, тъй като графиците за
ежедневната работа на водача не могат да бъдат приравнени на предвидените
в разпоредбата „ръчни записи“ Под „ръчни записи“ съгласно чл.6, §5 от
Регламент (ЕО) №561/2006 се разбира регистрирана от водачът друга работа
всяко време, прекарано съгласно описаното в член 4, буква д), както и всяко
време, прекарано в управление на превозно средство, използвано за търговски
операции, които не попадат в обхвата на настоящия регламент.
„Друга работа", съгласно определението дадено в чл.4, б.“д“ от
Регламента, означава всички дейности, които са определени като работно
време в член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, с изключение на
„управление", включително всяка работа за същия или друг работодател в
транспортния сектор или извън него, т.е. записа в графика за времето на
управление не е част от регламентираните.
Извършвания от жалбоподателя превоз би могъл да се приравни към
втората хипотеза на цитираната разпоредба (както и всяко време, прекарано в
управление на превозно средство, използвано за търговски операции), но само
ако тази дейност не попада в обхвата на настоящия регламент. Както се
установи по-горе, за което съдът изложи подробни аргументи, дейността по
извършване на „случаен превоз“ попада в обхвата на Регламент (ЕО)
№561/2006.
При тези данни от обективна и субективна страна е осъществен състава
на административно нарушение на чл.36, §1, т.“i“ от Регламент (ЕС)
№165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, тъй като не е представен
тахографски лист за текущия ден.
Съдът намира, че случаят не може да се квалифицира, като маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН.
При определяне на обществената опасност на конкретното деяние, следва
да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите вината
обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на засегнатите
интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с конкретното
5
деяние.
За степента на обществената опасност на конкретното нарушение следва
да се изхожда от значимостта на засяганите обществени интереси при
извършване на подобно нарушение. В случая високата тежест на
нарушението се изразява в невъзможността за контрол върху работата на
водача по отношение на местонахождение, спазване на работно време и време
за почивки, което несъмнено застрашаване безопасността на движение, както
и продължителния период на шофиране с чужда дигитална карта.
При определяне размера на санкцията за съответното нарушение
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания като е отчел, че
нарушението е извършено за първи път. Освен това, съобразявяйки се с
тежестта на нарушението, административнонаказващият орган е определил
правилна като вид санкция в установения императивен размер по чл.93в,
ал.17, т.1 от ЗАвП, който размер не може да бъде намален.
Поради изложеното съдът счита, че обжалваното постановление в тази
част е законосъобразно е обосновано и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
ІІІ. Относно нарушението на чл.71, т.3 и 4 от Наредба №33 от
3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България
Разпоредбите на чл.71, т.3 и 4 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. предвиждат
задължение за водача, по време на работа да представя при поискване от
контролните органи фактура за превоза и пътническа ведомост за случаен
превоз (приложение № 11а).
Тези задължения произтича и от разпоредбата на чл.68, ал.4 от
Наредбата, според която изпълнението на случаен превоз започва при
попълнен с данни за случайния превоз пътен лист по образец (приложение
№11); попълнена от превозвача пътническа ведомост (приложение №11а) и
предварително издадена от превозвача фактура за платен превоз.
Както се установява от представените по делото фактури и пътническа
ведомост, плащането от възложителя към превозвача се е извършвало,
6
съгласно сключен договор месечно, като сбор от извършваните за седмица
превози. Затова за извършване на 250 превоза в седмицата 27.07.2020 г. –
02.08.2020 г., в началото на същата, за да започне изпълнението на случайния
превоз от превозвача, е издадена проформа фактура. Окончателна, данъчна
фактура е издадена от превозвача на 03.08.2020 г. за извършени през целия
м.юли 2020 г. превози, а именно 1000 превоза или за четири седмици по 250
превоза.
Следва да се отбележи, че Проформа фактура е един вид оферта под
формата на фактура. Тя се изпраща от продавача /превозвача/ на купувача
/получателя на услугата/. Същата в случая е използвана, за да се удостовери
плащане, което е било предварително договорено.
Въпросната проформа фактура е представена от жалбоподателя при
проверката на контролните органи.
Поради това съдът намира, че от обективна и субективна страна не
осъществен състава на нарушението по чл.71, т.3 от Наредба №33 от
3.11.1999 г., затова в тази част НП следва да бъде отменено.
По отношение на другото нарушение, съдът цени представената по
делото пътническа ведомост.
Именно, затова че курсове по договор с „Костал Бъргария Аутомотив“
ЕООД за превоз на работници са се извършвали ежедневно по един и същ
маршрут, а заплащането е извършвано въз основа на проформа фактура
седмично, пътническата ведомост е била съставяна за седмица, както е видно
от представената по делото такава за периода 27.07.2020 г. – 02.08.2020 г., в
който период попада и инкриминираната дата.
Вярно е, че образеца на пътническата ведомост (приложение 11а) сочи,
че такава следва да бъде съставяна за конкретна дата на превоза, за която
несъмнено се съставя и пътен лист, като целта на нормата е бройката и
индивидуализация на пътниците.
Като не съставена пътническа ведомост за конкретната инкриминираната
дата, формално е осъществен състава на нарушение на чл.71, т.4 от Наредба
№33 от 3.11.1999 г.
7
При определяне на обществената опасност на конкретното деяние обаче,
следва да се изхожда от цялата съвкупност на отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства, при които е извършено нарушението и кръга на
засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените отношения с
конкретното деяние.
В ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен случай", но
в случая, предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение тази, дадена в чл.93, т.9 от НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността
обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да се приеме за
осъществен състав на административно нарушение, деянието разкрива по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид, при което налагането на административна санкция
дори и в минимален размер, се явява несъразмерно тежко спрямо степента на
обществената опасност на деянието и дееца.
За да направи този свой извод съдът съобрази събраните по делото
доказателства, че съставянето на седмична пътна ведомост жалбоподателят е
било обичайна практика на дружеството превозвач, с оглед всекидневния
превоз на работници. Освен това несе установи на инкриминираната дата да е
имало разминаване в имената на работниците, посочени в седмичана пънта
ведомост.
Не на последно място, съгласно чл.68 от Наредбата превозвачът е
уведомил писмено, съответното регионално звено на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" в областта, от чиято територия започва
превозът, за намерението си да извърши случаен превоз на пътници,
изготвяйки уведомление, съдържащо изискуемите реквизите, като в същото
отново е посочено, че превозът на посочените работници ще се извършва за
седмицата, като възражения за нередовност на подобна ведомост от ОО „АА“
Пазарджик не са изтъкнати.
Тези обстоятелства, както че нарушителят не оспорва фактическите
8
обстоятелства и че нарушението е извършено за първи път, дават основание
съдът да приеме, че извършеното деяние се характеризира с явно
незначителна обществена опасност и като такова представлява маловажен
случай.
С оглед малозначителността на деянието, съдът счита, че в случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от
ЗАНН.
Поради това наказващия орган е следвало на основание чл.28 от ЗАНН да
не налага наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение на ще му бъде наложено административно
наказание. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност
на преценката по чл.28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други
думи, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление в тази част, като в този случай преценката на
съда е преценка за законосъобразност /ТР №1/12.12.2007 г. по тълк. н. д.
№1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
Поради това, като не е съобразил малозначителността на деянието
наказващият орган е постановил незаконосъобразна санкция не
съответстваща на тежестта на нарушението.
В този смисъл обжалваното наказателно постановление, в тази част е
незаконосъобразно поради несъответствие на наложената
административнонаказателна санкция с ниската тежест на конкретно
посоченото вменено нарушение и следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №36-0000487 от 13.08.2020 г. на Директора на РД
„АА” гр.Пловдив, в частта с която на Г.П. К., ЕГН **********, съд.адрес:
гр.Пазарджик, ул.“И.В. №9, ет.1, офис 1-адв.Кръстева-Кърпарова за
9
нарушение на чл.36, §1, т.“i“ от Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския
парламент и на Съвета, на основание чл.93в, ал.17, т.1 от ЗАвП е наложена
ГЛОБА в размер на 1 500 лева.
ОТМЕНЯ НП №36-0000487 от 13.08.2020 г. на Директора на РД „АА”
гр.Пловдив, в частта с която на Г.П. К., ЕГН **********, съд.адрес:
гр.Пазарджик, ул.“И.В. №9, ет.1, офис 1-адв.Кръстева-Кърпарова за
нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева и за
нарушение на чл.71, т.3 от Наредба №33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз
на пътници и товари на територията на Република България, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП е наложена ГЛОБА в размер на 2 000 лева.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10