Р Е Ш Е Н И Е
№ 279
гр. Велико Търново, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет
и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа
докладваното от съдия Данаилова адм.
дело № 427/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 13, ал. 6
от Закона за социалното подпомагане.
Образувано е по жалба на С.С.Г.
*** против Заповед № ЗСП/Д-ВТ/384/10.06.2020 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Велико Търново, с която й е отказано отпускане на
еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП, потвърдена с Решение №
04-РД06-0029/02.07.2020г. на Директор на Регионална дирекция за социално
подпомагане – Велико Търново.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че е подала заявление за отпускане на еднократна помощ при извънредно
положение. Към декларацията приложила доказателства, че за периода на
извънредното положение е използвала целия полагащ й се платен годишен отпуск,
както и над двадесет дни неплатен такъв, доходите на член на семейството й били
до 610лв. и няма допълнителни доходи от трудова или стопанска дейност. Сочи, че
е била принудена да ползва този неплатен отпуск поради затваряне на детските
градини в периода на обявеното извънредно положение. Счита, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Видно от представените
документи била изпълнила всички общи и специални изисквания. Недоказани намира
мотивите на ответника за неизчерпването на всички възможности за самоиздръжка.
Съпругът й е подал декларация с вх. № 04000203050070/11.03.2020г., с която е
удостоверил, че прекратява регистрацията си като самоосигуряващо се лице поради
прекъсване дейността на търговското дружество от 04.03.20г. Това се
потвърждавало от Удостоверение с изх. № 040192002086739/18.06.20г., издадено от
ТД на НАП – Велико Търново. Налице било и съществено нарушение на
административно-производствените правила, тъй като не ставало ясно дали е
изготвен социален доклад и по време на използвания неплатен отпуск е поискала
от работодателя да й предостави свидетелстващ документ, но бил постановен
законосъобразен отказ, потвърден с декларация с изх. № 135/26.06.2020г. Към
момента на ползване на неплатения отпуск е била в невъзможност да се снабди с
необходимите удостоверителни документи. Дори и да бил извършен социален доклад,
то това било формално и без достатъчна задълбоченост. От приложеното извлечение
от банкова сметка ***, че е използвало овърдрафт за периода на извънредното
положение за задоволяване на основни потребности за храна и лекарствени
продукти. На последно място, заповедта противоречала на целта на закона. Моли
заповедта на бъде отменена и преписката върната на компетентния орган за ново
произнасяне.
Ответникът – директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, чрез представителя си, заема становище
за неоснователност на жалбата. За процесната помощ освен общите условия по чл. 16
от ППЗСП били налице и изчерпателно изброени условия, посочени в указателни
писма на изпълнителния директор на Агенцията. Въведени били допълнителни
условия, на които следва да отговорят родителите на деца до 14-годишна възраст
за отпускане на заявената помощ, като първо е посочено условието към момента на
заявяване на помощта родителят да е в неплатен отпуск минимум общо 20 работни
дни. Въведеното условие било императивно, като доводи в насока възможностите,
които е имала госпожа Г. са развти подробно в писмения отговор от 03.09.2020г. Намира
изпълнена и целта на закона, доколкото социално подпомагане и взаимопомощ на
семействата се отпускали след като семействата са изчерпали всички възможности
за самоиздръжка и издръжка по чл. 140 от СК. Обратно на твърдението на г-жа Г.
за изразено съмнение за извършена социална анкета или изготвен социален доклад,
социалният работник бил провел социална анкета макар и по телефона, направил е
служебни проверки и правилно директорът на ДСП - Велико Търново бил постановил
оспорвания административен акт. Моли съда да отхвърли жалбата и потвърди заповедта.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Жалбата е допустима за разглеждане по
същество. Няма данни за това кога именно е връчено решението на директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Велико Търново Съответно, съдът
приема, че жалбата е подадена в преклузивния 14 дневен срок. Подадена е от лице
с надлежна легитимация – адресат на оспорения акт.
По същество жалбата е основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда се установява следната обстановка:
На 27.05.2020 година жалбоподателката
подава заявление декларация №ЗСП/Д-ВТ/384 от същата дата, с което иска от
ответника да и се отпусне еднократна помощ по разума на чл. 16 от ППЗСП, във връзка
с извънредното положение, за семейство с деца – ученици до седми клас.
В заявлението декларира, че е 40годишна,
неомъжена, трудово заета. Съжителства с С.Р. Т.– 41 годишен, трудово зает.
Двамата имат дете – Савина Севгинова Топалова, на пет години, което до
обявяването на извънредното положение в РБ е посещавало редовно детска градина.
Към заявлението са приложени служебни
бележки, че в периода 21.04. – 08.05.2020г. е ползвало полагаемия й се платен
годишен отпуск за календарната година, а в периода 27.03. – 16.04.2020г. и
14.05. – 22.05.2020г. – неплатен отпуск.
Месечният доход на семейството за
месеца, предхождащ месеца на ползване на неплатен отпуск, е в общ размер на
1471.68лв.
Видно от удостоверение изх. №
040192002086739/18.06.2020г. на ТД на НАП Велико Търново по отношение на бащата
на детето С.Р. Т.има данни за подадена декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лица за прекъсване на дейност като собственик на ЕООД с вх.
№ 04000203050070/11.03.2020г. от 04.03.2020г.
Видно от декларация изх. №
135/16.06.2020г. от „Петров Текстил“ ООД – Велико Търново, служебна бележка на С.Г.
не е била издадена, тъй като такава се издава за минал период от време,
недопустимо е да е за бъдеш период, доколкото работодателят не може да предвиди
бъдещи събития със случаен характер. Служебна бележка можело да се издаде
най-рано на първия работен ден след изтичането на периода, за който лицето е
подало писмено искане. Периодът е изтекъл на 23.05.2020г.
Видно
от издадена служебна бележка на 26.05.20г. от ръководството на „Петров Текстил“
ООД – Велико Търново, на основание чл. 155 от КТ С.С.Г. е ползвала 12 дни; на
основание чл. 160 от КТ 22 дни. Платен отпуск от 21.04.20г. до 08.05.20г. – 12
дни и неплатен отпуск от 27.03.20г. до 16.04.20г. – 15дни и от 14.05. до
22.05.20г. – 7 дни.
По данни на ответника социален доклад е
бил извършен на база телефонен разговор с Г.. Последната е машинен оператор
шиене на облекла от 06.06.2011г. в „Петров Текстил“ ООД. Получила е през м.
02.2020г. брутно трудово възнаграждение в размер на 861.68лв. Изчерпала е
платения годишен отпуск и считано от 27.03.20г. до 22.05.20г. е в неплатен
отпуск, видно от Удостоверение № 128/26.05.2020г. Към датата на подаване на
заявление за помощ не ползва неплатен отпуск. Работодателят й не е участвал в
схема за компенсации за запазване на работните места по мярка 60/40, установено
при проверка в интернет страницата на НОИ. Съжителят й, като управител и
едноличен собственик на капитала на „Савина Транс 2014“ ЕООД е с осигурителен
доход през м. 02.2020г. – 610лв. За посочения период дружеството не е
разпределяло печалба и Т.не е получавал дивиденти – видно от удостоверение № 2
от 19.05.2020г. По трудово правоотношение с „Парма Транс“ ООД, гр. Севлиево,
което е възникнало на 20.03.20г., през м. 02/2020г. Т.не е получавал трудово
възнаграждение. През месец март му е изплатена работна заплата в размер на
204.58лв., удостоверено с удостоверение № 18/21.05.2020г.
От ДСП Велико Търново Г. е подпомагана
по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за едно дете, в размер на 40лв. През настоящата
година семейството не е подпомагано по реда на чл. 16 от ППЗСП. Двамата
родители са осигурени по реда на КСО през последните шест месеца. Не декларират
други доходи, реализирани по договор за услуга, договор за нае, рента, аренда и
др. Нямат сключени действащи допълнителни трудови договори
Процесната заповед е обжалвана по
административен ред, като е потвърдена с решение №04-РД06-0029 от 02.07.2020 г. на директора
на РДСП – велико Търново, на база цитираното писмо на АСП от 04.05.2020 година.
Мотив, обосноваващ отказа е обстоятелството, че към момента на заявяването на
помощта по чл. 16 от ППЗСП, необходимостта е отпаднала и не са изчерпани
възможностите за самоиздръжка.
Видно от изложените в решението на
директора на РДСП – Велико Търново мотиви, въвеждането на извънредно положение
е прието от ответника като обстоятелство, довело до възникване на инцидентна
потребност, която следва да се задоволи, като е прието в това отношение, че за
родителите на деца – ученици до седми клас, които нямат възможност да получават
други средства се пораждат материално – битови затруднения и такива родители
могат да се ползват от помощта по чл.16 от ППЗСП. Въпреки това, в мотивите е
посочено, че еднократната помощ е вид социална помощ, за отпускането на която
следва да са налице общите изисквания на специалното законодателство. Като
пречка за отпускането на еднократната помощ, която това специално според
ответника законодателство съставлява, е изтъкнат факта, че към момента на
заявлението заявителят отново изпълнява трудовите си функции и има възможност
да получава средства, т.е. на практика се изтъква отпадането на необходимостта
от такава помощ занапред.
Съдът намира, че издадената заповед
е валиден акт, като е издадена от компетентен по степен, материя и територия
орган на власт – чл. 13, ал. 2 – 4 от ЗСП.
Заповедта противоречи както на
закона, така и на преследваната с него цел – чл. 146, т. 4 и 5 от АПК.
Приложимата редакция на разпоредбата
на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, приета въз основа на делегационната разпоредба на
чл. 12, ал. 4 от закона, гласи, че за задоволяване на инцидентно възникнали
здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на
лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.
Изброяването на нормата не е изчерпателно,
а примерно. Самото понятие социална помощ се съдържа в разпоредбата на
чл. 11, ал. 1 от закона, като тя предвижда безвъзмездността на тези средства и
функционалното им предназначение.
Принципно правилно ответникът
мотивира наличие на инцидентно възникнала потребност във връзка с решението на
Народното събрание за обявяване на извънредно положение от 13 март 2020 г., въз
основа на което са прилагани разпоредбите на чл. 63 от Закона за здравето,
включително и чрез ограничаването на достъпа на децата до посещение на детски
градини, функциониращи на територията на страната, което обстоятелство е и
ноторно известен факт. Предвид необходимостта от полагане на грижи за своето
малолетно дете, за жалбоподателката е било наложително да остане в къщи.
Същевременно, за посочения в заявлението и период, тя не е могла да замества
трудовия си доход или възнаграждение по чл. 177 от КТ с друго обезщетение,
поради което и предвид неочакваното обявяване на това извънредно положение и
неочаквания и извънреден характер на мерките по чл.63 от ЗЗ е налице именно
хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП.
От съдържанието на разпоредбата на
чл. 16, ал. 1
от ППЗСП недвусмислено се установява, че помощта се отпуска за
задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно, т. е.
такива, които излизат извън рамките на обичайните разходи и не са могли да
бъдат предвидени. За разлика от другите видове социални помощи по чл. 12, ал. 1
от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не
предвижда специални и допълнителни изисквания за отпускането им, извън тези,
посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2,
вр. чл. 12, ал. 2
от ЗСП.
Социалната анкета, която се прави
при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор на въпросите
налице ли е инцидентно възникнала потребност от изброените в чл. 16, ал. 1
от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от
ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество притежава и
налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има ли задължени
по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и имат ли тези
лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. В случай такава
анкета /макар и по телефона/ е налице и тя очертава необходимост от еднократна
социална помощ с оглед размера на получените от жалбоподателката и лицето с
което съжителства доходи, които следва да покрият потребностите им за периода,
през който е действала неочаквано възникналата потребност.
В този смисъл ответникът и
горестоящият орган неправилно тълкуват нормата, като аргументират, че
предвидените в нея последици са приложими само когато момента на заявяването и
съвпада с момента, за който тази еднократна помощ е необходима. Такова
изискване – което впрочем е извлечено от писмо №9100-0123 от 14.04.2020 година
и писмо №9100-0140 от 04.05.2020 година, и двете на ИД на АСП – законът не
поставя, а и то противоречи както на логиката на нормата, така и на
преследваната от закона цел. Нито разпоредбата на чл. 16, нито съвместното и
тълкуване с разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 от Правилника обвързват срока, за
който се претендира еднократното социално подпомагане, с момента, в който се
подава заявлението за такава еднократна помощ.
Логиката на закона и характера на
помощта предполагат изплащането на социалната помощ да е обусловена не от
момента на заявяването на инцидентното възникване на потребността, а от факта
на самото възникване на съответната потребност до момента на удовлетворяването
и. Всъщност би било безпредметно
заявяването на вече удовлетворена социална потребност или претендиране на
удовлетворяване на невъзникнала потребност, докато неудовлетворена социална
потребност може да се заяви и post
factum, когато
настъпилите след възникването и факти не са такива, които да водят до извод за
нейното удовлетворяване – както е в случая.
Неоснователен е и аргументът за
неизчерпване на възможностите за самоиздръжка. Неотносимо в случая е
позоваването, че бащата на детето - С.Р. Т.е едноличен собственик и управител
на „Савина Транс 2014“ ЕООД. Видно от данните по делото, установени и от
ответника, С.Т.е с
осигурителен доход през м. 02.2020г. – 610лв., а за посочения период
дружеството не е разпределяло печалба и Т.не е получавал дивиденти – видно от удостоверение
№ 2 от 19.05.2020г. По трудово правоотношение с „Парма Транс“ ООД, гр.
Севлиево, което е възникнало на 20.03.20г., през м. 02/2020г. Т.не е получавал
трудово възнаграждение. През месец март му е изплатена работна заплата в размер
на 204.58лв., удостоверено с удостоверение № 18/21.05.2020г. Налице е
прекратяване регистрацията като самоосигуряващо се лице поради прекъсване
дейността на търговското дружество от 04.03.20г., видно от Удостоверение с изх.
№ 040192002086739/18.06.20г., издадено от ТД на НАП – Велико Търново.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ЗСП една от основните законови цели е
подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не могат да
задоволяват своите основни жизнени потребности. Тази цел в процесния случай не
е постигната, тъй като месечният доход на тричленното семейство за месеца,
предхождащ месеца на ползване на неплатен отпуск, е в общ размер 1471.68лв., а
от страна на ответника не се доказа за жалбоподателката да са налице други
възможности до получава средства, с които да издържа себе си и своето
семейство.
Посоченото налага отмяна на
оспорената заповед, като на основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката по
заявлението на жалбоподателката да се изпрати на ответника за издаване на нова
заповед, като се съобразят дадените от съда в мотивите на решението тълкувания по
прилагане на закона.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, пети състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.С.Г. ***, Заповед №
ЗСП/Д-ВТ/384/10.06.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Велико Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0029/02.07.2020г. на Директор на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.
ИЗПРАЩА преписката по заявлението на С.С.Г., ЕГН: ********** ***, с което се иска отпускане на
еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП за семейства с деца до 12 години на
ответника за произнасяне по него при спазване на дадените в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
Същото да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда
на чл. 137 от АПК.