РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Разград, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330100444 по описа за 2022 година
Производството е по обективно съединени искове по чл.45 от ЗЗД, а в
условията на евентуалност – чл.59 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от ИВ. Р. Н.,с която са предявени срещу М. Б. Д.
обективно съединени искове за сумата 6950 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди от деликт - противоправно въвеждане в
заблуждение, че ще живеят на семейни начала, с което я мотивирал да му
предаде в брой парични суми в общ размер от 6 950 лв. през периода
10.03.2017 г. - 31.07.2017 , ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019 г.
до окончателното изплащане. В условията на евентуалност претендира
същата сума като обезщетение за неоснователно обогатяване. Иска и
заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че ответникът
поддържал в нея представа, че имат романтична връзка и обещавал, че ще се
прибере в България и ще заживеят заедно като семейство. Това я мотивирало
на 10.03.2017г. да му предаде сумата 4 950.00 лв. и на 31.07.2017 г. сумата 2
000 лв., като за целта синът й изтеглил тези суми от банковата си сметка.
В писмените бележки счита, че исковете са доказани.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Счита, че не е извършил
деликт. Твърди, че ищцата си е внушила, че между тях има романтична
връзка. Оспорва твърдението, че ищцата му е предала в заем веднъж сумата
от 4 950 лева на дата 10.03.2017 г. и втори път сумата от 2 000 лева на дата
31.07.2017 г. Счита, че сочените от ищцата обстоятелства са логически
противоречиви и по-скоро сочат на договор за заем. В условията на
евентуалност прави възражение за погасяване по давност на претенцията за
сумата 4950 лв. Счита, че искът за обезщетение за неоснователно обогатяване
е недопустим. В условията на евентуалност в о.с.з. сочи, че обедняването не е
настъпило за ищцата, а евентуално за нейния син.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи
следните фактически обстоятелства:
1
Видно от представеното по делото извлечение от банковата сметка на Т Н Т в
„Банка ДСК”ЕАД на 10.03.2017 г. от тази сметка изтеглена сумата 5000 лв.
За да бъде изтеглена тази сума титулярът на сметката е попълнил заявка за
теглене в брой, посочил е, че сумата следва да бъде осигурена в поделение
2701 Шумен, съответно и заявката е попълнена в това поделение. За
тегленето е попълнена и операционна бележка. Попълнен е и анекс за
прекъсването на срока на депозита в резултат на тегленето на сумата.
От същата сметка на 31.07.2017 г. титулярът Т Н Т е изтеглил сумата 2000 лв.
И за тегленето на тази сума е издадена операционна бележка.
В кореспонденция чрез интернет комуникация от 2017 г. и 2018 г. страните се
наричат с мили думи, от които може да се направи извод за наличие на
близка романтична връзка между двамата /Слънчице, Съкровище/, изпращат
си и целувки, обсъждат ремонт и си изпращат снимки от жилище.
По делото е представена и друга кореспонденция чрез СМС от обиди и
заплахи от лице, което получателят е обозначил като Иваничка. Тези
съобщения са от 2020 г.
Във връзка с отношенията между страните са разпитани свидетелите Т Н Т, К
Н. Б, Г В К и К Г Т. Първият свидетел е син на ищцата и в показанията си
съобщава, че през 2017 г. майка му на два пъти му е искала парични суми.
Първият път й дал 4950 лв., като за целта изтеглил от негова сметка. В
началото на 2020 г. майка му споделила, че е дала тези пари на ответника.
Тогава свидетелят разговарял с М.Д. и поискал от него да върне парите. При
този разговор той обещал да ги върне. Вторият път свидетелят предал на
ищцата сумата 2000 лв., като целта била тя да предаде сумата на ответника, за
да заведе той дъщеря си на море. Изтеглените от свидетеля и предадени на
ищцата суми били съответно първия път – в 50-левови банкноти, втория път –
в 20-левови. Според свид.Б, която е работела заедно с ищцата, отношенията
между последната и ответника били „интимни или повече от приятелски“, но
двамата имали различно отношения към тази връзка. Ищцата възприемала
сериозно тези отношения, а той показвал близост с ищцата „често се е държал
мило и е прегръщал И“, „целувки по бузите, прегръщане, мили думи един към
друг“/, но свидетелката наблюдавала подобна близост между него и други
жени. Свидетелката предупреждавала ищцата да бъде внимателна с ответника
и с плановете им за общо бъдеще. На тази свидетелка й е известно, че ищцата
е предоставяла парични суми на ответника, като за целта често е искала пари
назаем. От свидетелката Б ищцата поискала заем от 5 000 лв., за да направят
ремонт в апартамент на ответника, където според нея щели да живеят заедно.
Свидетелката отказала, а по-късно ищцата споделила, че сина й ще й даде
парите. На 10.03.2017 г. свидетелката видяла пачка пари в банкноти по
50 лв. в чантата на ищцата. Свидетелката съобщава и за следваща сума от
2000 лв., дадени от ищцата на ответника за почивка на него и дъщеря му,
които този път били в банкноти по 20 лв.Предаването и на двете сума станало
на работното място на ищцата и свидетелката – ресторант „Сръбска скара“ в
гр.Разград. Свид.Б е категорична, че първата сума е предадена от ищцата на
ответника на 10.03.2017 г. Причина за тази категоричност е обстоятелството,
че на 9.03. /т.е. след празника 08.03/ самата свидетелка е ползвала почивен
ден и тогава ищцата й се обадила няколко пъти с молба да й даде 5 000 лв.
Твърди, че е видяла предаването на парите, въпреки че двамата се опитвали
да се скрият. Свидетелката съобщава, че е имало и други случаи, в които
ищцата е давала суми на ответника.
Същевременно свид.К твърди, че ищцата и ответника са познати, но между
2
тях няма интимни отношения. Според нея отношенията между двамата се
влошили по повод на заем, даден от ищцата на ответника за закупуване на
къща в тревненския балкан, като същевременно ищцата била влюбена в
ответника и не можела да приеме факта, че той живее с друга жена. Според
свидетелката ищцата се заканвала да отмъщава на ответника. Тази
свидетелка, както и свидетелят Т съобщават, че между страните има и други
дела, като според тях причината за това е нежеланието на ответника да са
толкова близки, колкото иска ищцата – заживеят заедно, да имат общи неща,
бизнес. Свидетелят виждал съобщения и чувал телефонни разговори, в които
ищцата заплашвала ответника, че ще й върне заемите и заявявала, че той
повече няма да има проблеми, ако остави жената, с която живеел. Свид.
Тодоров знае, че родителите на ответника имат жилище в гр.Разград,
ж.к.“Орел“.
С С решение по гр.д.№732/2020 г., с което М. Б. Д. е осъден да заплати на И Р
Н. сумата 8793,64 лв. претърпени имуществени вреди, причинени от
неговото противоправно поведение /въвеждане и поддържане на заблуждение
у ищцата/, ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до окончателното
изплащане.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.45 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищцата твърди, че ответникът с действията си /въвеждане в заблуждение на
ищцата, че ще заживеят заедно/ я мотивирал да му предаде на два пъти суми
– а именно 4950 лв. и 2000 лв. Това негово поведение е било противоправно /
в нарушение на общи я принцип да не се вреди другиму/, същото е било и
умишлено /т.к. той е съзнавал това, което върши и е целял да получи
паричните суми/
От събраните по делото гласни доказателства, както и от приложените
телекомуникационни съобщения следва изводът, че ответникът съзнателно е
поддържал поведение, с което да убеди ищцата, че двамата имат интимна
връзка и той има намерение за съвместен живот. В резултат на действията на
ответника у ищцата е изградено твърдо убеждение, че двамата имат
романтична връзка, както и съвместни планове.
Именно наличието на тази връзка е мотивирало ищцата да даде на ответника
на два пъти сумите съответно 4950 лв. и 2000 лв. Предаването на тези суми се
установява от свидетелските показания на част от свидетелите, които
кореспондират с датите и сумите, теглени от сина на ищцата, както и с
разменените съобщения със снимки за извършен ремонт между страните.
При даването на сумите от ищцата на ответника, отношенията не са били
оформени като договор за заем, т.к. същите не са давани с намерение за
връщане, а с оглед на отношенията между двамата.
С оглед на това, че от двамата само ищцата е била с убеждение, че между
двамата съществува връзка, убеждение, което е било подхранвано от
поведението на ответника, който в същото време е живеел на съпружески
начала с друга жена, дадената сума се явява имуществена вреда за ищцата,
която вреда е в пряка причинно-следствена връзка с действията на ответника.
Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане: действие на ответника, което е умишлено
/поддържане на поведение с цел получаване на парични средства/,
противоправно /тъй като противоречи на общия принцип да не се вреди
3
другиму/, нанесени вреди /даване на парични средства/ и причинна връзка
между поведението и тези вреди / даване на средствата поради поддържаното
у ищцата заблуждение за интимна връзка между двамата/. От този
фактически състав следва правото на ищцата да иска обезщетение, респ.
задължението на ответника да заплати такова в размер на 6950 лв. – сбора на
двете предадени суми.
Тези суми се дължат ведно със законната лихва, но от датата на увреждането -
10.03.2022 г., респ. 31.07.2017 г. , а не от 07.03.2017 г., както е поискано с
исковата молба.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение
на вземането, Съдът счита същото за неоснователно, т.к. по делото бе
установено, че сумата е дадена на 10.03.2017 г. /в това е категорична
свид.Байрактарова, на тази дата е изтеглил сумата свид.Тр.Тодоров, а
исковата молба е предявена на 09.03.2022 г. Възможно е ищцата да е
предявила иска в последния момент, т.к. вероятно все още се е надявала на
обрат в отношенията между нея и ответника.
С основателността на първия предявен иск, съдът не дължи произнасяне по
предявеният в условията на евентуалност иск по чл.59 ЗЗД.
По разноските: Предвид уважаването на иска, ответникът следва да заплати
на ищцата направените от нея разноски, така, както са посочени в списъка на
л.59 от делото, а именно 278 лв. платена д.т.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Б. Д. от гр.Разград, ж.к.О, бл. *вх.*, ап.*, ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. Н. от гр.Разград, бул.“Б“, №**, вх.*, ап.**, ЕГН
********** сумата от 4950 лв./четири хиляди деветстотин и петдесет лева/,
като обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от неговото
противоправно поведение /въвеждане в заблуждение на ищцата, че ще
заживеят на семейни начала/, ведно със законната лихва, считано от
10.03.2017 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в
частта за заплащане на законна лихва от 07.03.2017 г. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Б. Д. от гр.Разград, ж.к.О, бл.**, вх.*, ап.*, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. Н. от гр.Р, бул.“Б“, №**, вх.*, ап.**, ЕГН
********** сумата от 2 000 лв./две хиляди лева/, като обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от неговото противоправно
поведение /въвеждане в заблуждение на ищцата, че ще заживеят на семейни
начала/, ведно със законната лихва, считано от 31.07.2017 г. до
окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за заплащане
на законна лихва от 07.03.2017 г. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Б. Д. от гр.Разград, ж.к.О, бл.**, вх.*, ап.*, ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. Н. от гр.Р, бул.“Б“, №**, вх.*, ап.**, ЕГН
********** сумата от 278 лв./двеста седемдесет и осем лева/ съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4
5