Р Е Ш Е Н И Е
№ 421 11.01.2021г. гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на седемнадесети ноември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентина Кърпичева-Цинцарска
секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска
търговско дело № 598 по описа на БОС за 2019г.
Производството по делото е образувано
по исковата молба на А.С.К., с ЕГН **********,
действащ лично и в качеството на законен представител на малолетното си дете В.А.К.,
с ЕГН **********, С.А.К., с ЕГН **********, А.А.К., ЕГН ********** и Г.А.К., с
ЕГН **********, всички ищци със съдебен
адрес: гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Кабпакчиев срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с код
по Булстат *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София 1000, район Средец, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4.
Предявени са претенции за осъждане на ответника да заплати на ищците обезщетения за претърпени от тях
неимуществени вреди и имуществени вреди за ищеца В.А.К. в резултат настъпила
смърт на близко лице/роднина в пътно-транспортно произшествие с МПС, което е
без застраховка „Гражданска отговорност“.
Видно от изложеното в исковата молба и
допълнителната такава, при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г.
загива М.А.Д., която живее на семейни начала с ищеца А.С.К., с ЕГН **********.
Останалите четирима ищци В.А.К., с ЕГН **********, С.А.К., с ЕГН **********, А.А.К.,
ЕГН ********** и Г.А.К., с ЕГН ********** са деца на починалата, родени от това
съвместно семейно съжителстване. Причинителят на смъртта на посоченото лице е А.Д.,
който е управлявал МПС, без да има застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че внезапната загуба
на майката в семейството е преживяна много тежко от всички. Ищецът А.С.К. е
загубил партньора в живота си, с който е имал здраво и задружно семейство.
Малолетният ищец В.А.К., е загубил най-скъпото-майка си, като е лишен завинаги
от майчина грижа и обич. Ищците С.А.К., А.А.К., и Г.А.К., макар и пълнолетни
самостоятелни деца на починалата също тъгуват за загубата на майката си и
изпитват болка и страдание от загубата и.
Ищците А.С.К., С.А.К., А.А.К. и Г.А.К. оценяват
претърпените от тях неимуществени вреди от загубата на починалата в размер на
140 000 лева за всеки един от тях. Ищецът В.А.К., с ЕГН **********
претендира обезщетяване на неимуществените му вреди в размер на 150 000
лева, както и претендира претърпени имуществени вреди-пропуснати ползи в размер
на 50 000 лева, представляваща дължимата му месечна издръжка от починалия
родител до навършване на пълнолетие за периода 24.07.2016г. до 24.02.2030г.
Претендира се законна лихва от датата на заявяване
на претенциите пред ГАРАНЦИОНЕН ФОНД-05.12.2017г. за всички неимуществени
вреди, а за претенцията за имуществени вреди от ищеца В.А.К., с ЕГН ********** от
08.02.2019г. Претендират се разноските, които ще бъдат направени в съдебното
дело.
В постъпилия по делото отговор на исковата молба,
ответникът оспорва предявените претенции по основание и размер. Твърди се, че е
недоказано твърдението, че е налице семейно съжителстване между ищеца А.С.К. и
починалото в ПТП лице. Твърди се наличието на съпречиняване на настъпилия
вредоносен резултат от пострадалото лице. Твърди се, че размера на предявените
претенции за неимуществени вреди е неоснователно висок. Оспорва се претенцията
за неимуществени вреди и начина на определяне на нейния размер. Оспорва се
началния момент за претендиране на законна лихва.
По делото е конституиран като трето лице помагач,
на страната на ответника А.А.Д., ЕГН **********, с адрес: ***. Същият е
участвал в производството и е заявил позиция за неоснователност на предявените
искове по основание и размер. При становище на съда за основателност на
исковете се твърди наличието на съпречиняване на вредоносния резултат от страна
на починалото лице.
Предявените искове са с правно основание чл. 558,
ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Кодекса за застраховането, а именно за осъждане на ответника да
заплати на ищците обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания и имуществени вреди, претърпени в резултата
на смъртта на близко лице/роднина, починало в ПТП с МПС, което не е
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“, както следва:
1.
Иск на ищеца А.С.К.,
с ЕГН ********** в размер на 140 000 лева-размер на претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.12.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
2.
Иск на ищеца В.А.К.,
с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител А.С.К., с ЕГН **********,
в размер на 150 000 лева-размер на претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2017г. до окончателното
заплащане на сумата.
3.
Иск на ищеца С.А.К.,
с ЕГН ********** в размер на 140 000 лева-размер на претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.12.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
4.
Иск на ищеца А.А.К.,
ЕГН ********** в размер на 140 000 лева-размер на претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.12.2017г. до
окончателното заплащане на сумата.
5.
Иск на ищеца Г.А.К.,
с ЕГН **********в размер на 140 000 лева-размер на претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.12.2017г. до окончателното заплащане на сумата.
6.
Иск на ищеца В.А.К.,
с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител А.С.К., с ЕГН **********,
в размер на 50 000 лева-размер на претърпени имуществени вреди-пропуснати
ползи в размера на дължима месечна издръжка за периода 24.07.2016г. до
24.02.2030г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2019г.
до окончателното заплащане на сумата.
Така предявените претенции са допустими с оглед
предвидената законова възможност едно пострадало от ПТП лице да търси
възмездяване на вредите си от не от прекия им причинител, тъй като последният
не е бил застрахован, а от ответника, който съгласно разпоредбите на Кодекса за
застраховането гарантира обезщетяване при тези обстоятелства.
Относно основателността на исковете съдът намира
следното:
За да бъде уважена претенцията с правно основание
чл. 558, ал. 5 във вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането срещу ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, следва по делото да бъдат установени всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя или виновното лице, при настъпили вреди в
резултат на пътно-транспортно произшествие, която е нормалната хипотеза, когато
едно лице е пострадало при ПТП и същото е застраховано по договор за застраховка
/когато претенцията е насочена срещу застрахователя/. В посочените хипотези следва
да се докаже настъпило пътно-транспортно произшествие, механизма на същото,
настъпването на вреди за ищеца, както и че същите са в причинно следствена
връзка с това ПТП. Следва да се докажат по вид и размер настъпилите вреди,
които се твърдят. В случая претенцията, която принципно пострадалото лице може
да предяви чрез пряк иск срещу застрахователя или срещу прекия причинител на
вредата, се предявява срещу Гаранционния фонд, тъй като другият участник в ПТП
не е застрахован.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че
при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г. загива М.А.Д., която е живяла
на семейни начала с ищеца А.С.К., с ЕГН **********. Останалите четирима ищци В.А.К.,
с ЕГН **********, С.А.К., с ЕГН **********, А.А.К., ЕГН ********** и Г.А.К., с
ЕГН ********** са деца на починалата, родени от това съвместно семейно съжителстване.
Затова, че починалата М.А.Д. и ищеца А.С.К. са живели като семейство, без да
имат сключен граждански брак, са събрани гласни доказателства-разпита на св. Н.
и св. К.. И двамата свидетели имат непосредствени впечатления от семейството,
тъй като живеят в същото населено място. От показанията на свидетелите става
ясно, че семейството на М.А.Д. и ищеца А.С.К. е живяло заедно, в къща, в гр.
Карнобат, заедно с децата си, с изключение на ищцата Г.А.К., която живее в къщата на съпруга си. Разпита
на св. Сали не разколебава становището на съда, че е било налице съжителстване
на семейни начала между посочените лица. Цитираният свидетел установява, че е
имало период на раздяла между тях, но към момента на настъпване на инцидента с М.А.Д.
през 2016г., те са живели заедно, заедно са отглеждали малолетното си дете и
ищец по делото, което е родено през 2012г. Представени са писмени доказателства-актове за
раждане на ищците В.А.К., с ЕГН **********, С.А.К., с ЕГН **********, А.А.К.,
ЕГН ********** и Г.А.К., с ЕГН **********, от които е видно, че като тяхна
майка е записана починалата М.А.Д., а за техен баща-ищеца А.С.К., с ЕГН **********.
При така установената роднинска връзка между загиналото в ПТП лице и ищците В.А.К.,
с ЕГН **********, С.А.К., с ЕГН **********, А.А.К., ЕГН ********** и Г.А.К., с
ЕГН **********, като между родител-деца, то безспорно тези ищци са в кръга на
лицата, посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г., Пленум на
ВС, които имат право да претендират
обезщетение за претърпени вреди от смърт на близко лице. Такова лице е и ищеца А.С.К.,
на основание Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС и с оглед
доказаността, че е живял на семейни начала със загиналата.
Съдът намира за безспорно установено по делото, че починалата М.А.Д. е загинала в резултат на ПТП, предизвикано от лек автомобил, управляван от третото лице помагач, като за този автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза се установява наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на починалото лице. Вещото лице по съдебно автотехническа експертиза е установило механизма на настъпилото ПТП с оглед наличните данни в проведеното досъдебно производство, от което заключение става ясно, че водачът на незастрахования автомобил е прегазил М.А.Д.. ПТП е станало на пътното платно, където се събрала празнуваща тълпа от хора, сред която и пострадалата. Тъй като тълпата не е искала да пропусне автомобила, управлявано от третото лице помагач, включително починалата М.А.Д. е застанала пред автомобила с тази цел, то тогава водачът е тръгнал директно срещу нея и я е прегазил. Медицинската експертиза е категорична, че смъртта на М.А.Д. е настъпила в резултата на получените травми от прегазването от автомобила.
При така установеното по делото, съдът приема, че се доказаха всички предпоставки за ангажиране на гаранционната отговорност на ответника. Настъпилата смърт при ПТП е в резултат на виновно противоправно поведение на лице, което няма валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Съдът намира за недоказано твърдението по делото, че е налице съпречинявана на вредоносния резултат от страна на починалото лице. С оглед по-горе описания механизъм на настъпило ПТП, съдът намира, че пострадалата не е имала качеството на участник в ПТП-пешеходец в общоприетия смисъл и в смисъла на чл. 107 от Закона за движение по пътищата. Не се касае за поведение на пешеходец при пресичане на пътя, каквото визира закона. В случая се касае за битова свада между тълпата от хора, в която е участвала и пострадалата и водачът на МПС. В този смисъл заставането на пострадалата пред колата не представлява нарушение на Закона за движение по пътищата и с поведението си същата не допринесла за настъпване на вредоносния резултат.
Съдът обоснова правото на ищците да търсят обезщетение за претърпени вреди от смъртта на близък човек, като намира, че по делото се доказа, че всеки един от ищците е изпитал болка и страдание от внезапната смърт на майката в семейството. От разпита на св. Н. и св. К. става ясно, че семейството на М.А.Д. и ищеца А.С.К. е живяло заедно и задружно. В къща, в гр. Карнобат са живели заедно ищеца А.С.К. и загиналата му жена, малолетния им син и ищец В.А.К., синовете им С.А.К. и А.А.К. заедно със своите семейства. Дъщерята на семейството и ищец по делото и Г.А.К. е живеела в къщата на мъжа си, но често е била при майка си и баща си, като е разчитала на майка си за помощ при отглеждането на детето си. Свидетелят Н. разказва, че след смъртта на загиналата в ПТП животът на семейството се е променил, всички са тъгували много, отслабнали са, наложило се е децата да бъдат водени на психолог за да им помогне да преодолеят тъгата. И към настоящия момент всички преживяват загубата, като когато се събират на семейни тържества при споменаване на загиналата, за да започнат да плачат всички Същият свидетел установява, че при преспиване на малолетния ищец В.А.К. у тях, детето се събужда, има кошмари, разказва, че майка му е дошла.
При определяне на размера на претърпените от ищците неимуществени вреди, съдът се води от справедливото възмездяване на същите, като следва да има предвид и конкретните критерии, които са установени в съдебната практика. При преценка на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди съдът взема предвид, че се касае за безспорно установени много близки семейни отношения между загиналата и ищците, че се касае за внезапна, нелепа и невъзвратима загуба на този близък човек, че се касае за смърт на един сравнително млад човек-загиналата е била към момента на катастрофата на 38 години, загуба на човек в трудоспособна възраст. Установи се по делото, че загиналата не е работила, но това не намалява нейната значимост за семейството, тъй като свидетелите установяват, че същата се е грижила за общото домакинство на всички живеещи в дома, грижила се е за отглеждането, както на малолетния ищец В.А.К., така и е подпомагала пълнолетните си семейни деца за отглеждане на техните деца. При така изложеното, както и като отчита икономическата обстановка в страната, която безспорно сочи на непрестанно поскъпване на живота, съдът определя за справедливо обезщетение за ищците и пълнолетни деца на загиналата такова в размер на 20 000 лева за всеки един от тях. Тези ищци безспорно са преживяли и ще преживяват болките от загубата на своя родител, но същите са вече пълнолетни, със свои семейства и могат да намерят утеха и подкрепа в същите. Не така стоят нещата за ищеца А.С.К. и ищеца В.А.К.. Първият е загубил спътницата в живота си, с която е имал задружно семейство, която се е грижила за дома и за малолетното им дете. Съдът оценява по справедливост загубата на ищеца А.С.К. на 50 000 лева. За ищеца В.А.К. съдът намира за справедлива сумата от 80 000 лева, тъй като се касае за лишаване завинаги на едно деветгодишно дете грижата, ласката и обичта на майката. Основателно ищецът В.А.К. претендира и обезщетяване на имуществени вреди от смъртта на неговата майка, които се изразяват в загубата на издръжката, която всеки родител дължи на непълнолетното си дете. За периода от загубата на майката до навършване на пълнолетие, а именно периода 24.07.2016г. до 24.02.2030г., ищецът ще претърпи вреди-пропуснати ползи в размера на дължима месечна издръжка за този период. Съдът намира, че с оглед възрастта на детето и социалния статус на загиналата майка, издръжката следва да се определи като минимално дължимата по чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс или като ¼ от минималната работна заплата за страната. Към 2016г., когато е началният момента на претендираната вреда от неполучаване на издръжка, минималната заплата е била в размер на 420 лева, за 2017г.-460 лева, за 2018г.-510 лева, за 2019г.-560 лева, за 2020г.-610 лева и за 2021г.-650 лева. Съдът намира, че издръжката следва да се изчисли на тази база, като до края на претендирания период за минимална се вземе предвид базата за 2021г. При увеличение на размера на минималната работна заплата за в бъдеще, ищецът ще може да претендира и по-голям размер на вредата си. По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, която е изчислила дължимата издръжка съобразно правилото на чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс за периода 24.07.2016г.-31.12.2021г. в общ на размер на 8 918,80 лева. След този период съдът изчислява издръжката отново върху минималната заплата към момента или ¼ върху 650 лева, което е 162,50 лева на месец. За периода от 01.01.2022г. до 24.02.2030г. са девет години, един месец и 24 дни. За деветте години или общо 108 месеца по 162,50 лева на месец се дължи издръжка в размер на 17 550 лева. Издръжката за месец и 24 дни възлиза на 301,70 лева или за периода 01.01.2022г. до 24.02.2030г. издръжката възлиза общо на 17 851,70 лева. Заедно с периода до 2021г. общо дължимото обезщетение за ищеца В.А.К. за имуществени вреди възлиза на 26 770,50 лева, в който размер съдът намира за основателна претенцията.
По делото се претендира и законната лихва върху търсените обезщетения, като същата се претендира от датата на завеждане на щетите пред ответника до окончателното заплащане на сумите. Ответникът е възразил, че е в забава от посочените дати, като твърди, че нито е деликвент, нито застраховател и следва задължението за лихва да възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията. Възражението на ответника е неоснователно. Налице е изрична разпоредба- чл. 558, ал. 2 от Кодекса за застраховането, която предвижда, че за определянето и изплащането на обезщетенията от Гаранционния фонд съответно се прилагат глава четиридесет и шеста и глава четиридесет и седма, т.е. предвиден е същият режим, като да се претендира плащане от застраховател. С оглед на което приложение намира разпоредбата на чл. 497 от Кодекса за застраховане и лихвата следва да се присъди от момента, в който ответникът е уведомен за настъпилата щета и неоснователно е отказал да я обезщети. Следователно ответникът е в забава за процесните обезщетения, от момента, в който ищците са предявили претенциите си към него.
-разноски
На адвоката на ищеца Г.А.К., с ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 1 130
лева, което е платимо от ответника.
На адвоката на ищците А.С.К., с ЕГН **********,
действащ лично и в качеството на законен представител на малолетното си дете В.А.К.,
с ЕГН **********, С.А.К., с ЕГН **********, А.А.К., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, следва да се присъди възнаграждение в размер на 5 465 лева, което
е платимо от ответника.
Ищците не са направили разноски за производството,
поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ответникът е направил искане за разноски. Такива са
направени в размер на 300 лева за платена експертиза. Иска се възнаграждение за
изготвяне на отговор на исковата молба, допълнителен такъв и становище, което
съдът определя на 300 лева, съгласно чл. 9, ал. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Следователно разноските на ответника са
в размер на 600 лева.
Предвид частичната основателност на исковете и
предвид на това, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски за
производството, но не и от заплащане на разноските на другата страна, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищците дължат на ответника разноски съобразно отхвърлената част на
исковете в размер на 149,77 лева.
На третото лице помагач, с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 10 от ГПК, не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на А.С.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Калпакчиев, сумата от 50 /петдесет / хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на М.А.Д.
при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г., с която е живял на семейни начала, ведно със
законната лихва върху сумата от 05.12.2017г. до окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 50 000 лева до претендираната от 140 000 лева.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на С.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Калпакчиев, сумата от 20 /двадесет / хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
майка М.А.Д. при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от 05.12.2017г. до окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 20 000 лева до претендираната от 140 000 лева.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на А.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Калпакчиев, сумата от 20 /двадесет / хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
майка М.А.Д. при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от 05.12.2017г. до окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 20 000 лева до претендираната от 140 000 лева.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на Г.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Калпакчиев, сумата от 20 /двадесет / хиляди лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната
майка М.А.Д. при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от 05.12.2017г. до окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума
от 20 000 лева до претендираната от 140 000 лева.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на В.А.К., с ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител А.С.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Калпакчиев, сумата от 80 /осемдесет / хиляди лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата майка М.А.Д. при пътно
транспортно произшествие на 24.07.2016г., ведно със законната лихва върху
сумата от 05.12.2017г. до окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска над присъдената сума от 80 000 лева до
претендираната от 150 000 лева.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4, да заплати на В.А.К., с ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител А.С.К., с ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, адв. Янко Калпакчиев, сумата от 26 770,50 /двадесет
и шест хиляди седемстотин и седемдесет лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от смъртта на неговата
майка М.А.Д. при пътно транспортно произшествие на 24.07.2016г., представляващи
пропусната полза за получаване на месечна издръжка за периода 24.07.2016г. до
24.02.2030г., изчислена като ¼ от минималната работна заплата за
съответната година до 2021г., и за периода 2020-24.02.2030г. при минимална
заплата от 650 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 08.02.2019г. до
окончателното и заплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска над присъдената сума от 26 770,50 лева до претендираната от 50 000
лева.
Решението е постановено при участието на А.А.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице помагач на ответника ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4.
ОСЪЖДА А.С.К., с ЕГН **********, действащ лично и в качеството
на законен представител на малолетното си дете В.А.К., с ЕГН **********, С.А.К.,
с ЕГН **********, А.А.К., ЕГН **********
и Г.А.К., с ЕГН **********,
всички ищци с адрес: ***, със съдебен
адрес гр. Бургас, ул. Анушка Драгиева 4, партер, партер, адв. Янко Калпакчиев, да заплатят на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, ет. 4 сумата от 149,77 /сто
четиридесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ лева, представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски съответно на отхвърлената част
на исковете.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, да заплати на адвокат Янко
Георгиев Калпакчиев, с ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. Бургас,
ул. Анушка Драгиева 4, партер, сумата от
5 465 /пет хиляди четиристотин шестдесет и пет/ лева, представляваща възнаграждение
за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Граф Игнатиев 2, да заплати на адвокат Станислава
Влаева Бояджиева, с ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Анушка
Драгиева 4, партер, сумата от 1 130 /хиляда
сто и тридесет/ лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: