Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260086
Гр. Пловдив, 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
Отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИГЛЕНА МАРКОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря
Андреана Динкова и прокурора
Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от младши съдия С. Алексова в.н.о.х.д. № 2443/2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
Присъда № 260037/12.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 4467/2019 г., Районен
съд – гр. Пловдив, XXIII-ти
н.с., е признал подсъдимия В.В.С. за виновен в извършване на престъпление по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 13.03.2019 г.
в гр. Пловдив се е заканил с убийство на Д.В.Д. от гр. Пловдив и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като на С. е
наложено наказание при условията на чл. 54 от НК, в размер на една година
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.
На
основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от НК, е приспаднато времето, през което С.
е бил задържан по реда на ЗМВР – на 13.03.2019 г., като един ден задържане се
зачита за един ден лишаване от свобода.
Подсъдимият
С. е осъден да заплати: на частния обвинител Д. сумата от 923.56 лв.,
представляваща направените от последния разноски по делото; по сметка на ОДМВР
– гр. Пловдив, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените в досъдебното
производство разноски в размер на 1381.60 лв.,; по сметка на Пловдивския
районен съд, направените в съдебното производство разноски в размер на 80 лв.
Съдът
се е разпоредил с приложените по делото веществени доказателства, като е
постановил веществените доказателства – 1 бр. пистолет с фабричен номер *** и 3
бр. празни пълнители; 1 бр. пистолет с надпис: „Blow 9 .MM М.06 и с фабричен
номер *** с 1 бр. празен пълнител; 1 бр. черна картонена кутия с надпис
„1гоп" и „YAS", съдържаща черна пластмасова подложка с гнезда и
поставени в нея 12 бр. патрони; 1 бр. синя на цвят кръгла пластмасова кутия с
надпис „ 9mm Р.А.", съдържаща общо 7 бр. патрони и 2 бр. черни текстилни
кобури – да се върнат на собствениците им В.В.С. и В.М.С., вещественото
доказателство – 1 брой диск със запис от телефон 112 да остане в кориците на
делото, а вещественото доказателство Дрегер в плик с надпис на латиница Drug
test – ARLF – 0361 да се унищожи като вещ без стойност.
Срещу съдебния акт е постъпила жалба от адв.
С.Л. – защитник на подсъдимия С., с която се излагат съображения за
неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда, като се твърди, че
същата е постановена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че определеното
от Районния съд наказание е явно несправедливо и като такова, то не съответства
на обществената опасност на деянието и дееца, както и че размерът му не е съобразен със
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Акцентира се върху
обстоятелството, че доколкото пострадалият Д. е възприел използваното от
подсъдимия оръжие като газово, то не е възможно у Д. да е възбуден основателен
страх от осъществяване на отправената закана. Иска се така постановената
присъда да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която
подсъдимият да бъде оправдан, а алтернативно – наложеното на същия наказание
„лишаване от свобода“, да бъде заменено с „пробация“.
В съдебно заседание на 21.01.2021 г.
подсъдимият и защитникът му, поддържат направените с жалбата искания. Акцентира
се върху виновно поведение на пострадалия и трайно влошени отношения между него
и С., довели до настъпване на конкретния инцидент.
Представителят на Окръжна прокуратура –
гр. Пловдив излага доводи за правилност и законосъобразност на постановената
присъда. Твърди, че от събраните в хода на досъдебното и съдебното производство
доказателства се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от
обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, както и че наложеното наказание е справедливо, тъй като не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства,
Частният обвинител Д. не се явява, като
вместо него се явява повереникът му – адв. П., която поддържа изложените от
прокурора съображения. Сочи, че първоинстанционният съд правилно е анализирал
събраните по делото доказателства, както и че определеното с присъдата
наказание е съобразено с целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК.
В последната си дума подсъдимият С. иска
присъдата му да бъде отменена, алтернативно – да му бъде наложено друго по вид
наказание.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди
приложените по делото доказателства, съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
следното:
Въззивният съд
констатира, че в хода на проведеното пред първостепенния съд съдебно следствие,
са допуснати нарушения на процесуалните правила, въпреки че такива не се сочат
от страните по делото. Според настоящия състав, тези нарушения не са от
категорията на съществените такива, които да налагат отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане на предходната съдебна инстанция.
В съдебно
заседание на 14.01.2020 г. /л. 60 от делото на ПРС/, Районният съд, след даване
ход на делото, е снел самоличността на свидетелите и вещите лица, присъстващи в
съдебната зала. След това, съдът е разяснил на страните правата им по чл. 274 и
чл. 275 от НПК, но е пропуснал да извърши доклад по делото, съобразно
разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от НПК. В този смисъл, видно от Протокола от
проведеното съдебно заседание, са нарушени разпоредбите и на чл. 276 ал. 2 и
ал. 3 от НПК, като не е дадена възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в обвинението, както и не е запитан подсъдимият дали
разбира в какво е обвинен. Според настоящата инстанция обаче, допуснатото
процесуално нарушение не е от категорията на съществените, даващи основание за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Видно от
приложеното по делото съобщение по чл. 247б от НПК, /л. 21 от делото на ПРС/ подс.
С. е получил препис от обвинителния акт на дата 30.08.2019 г. Разпоредителното
заседание се е провело на 24.10.2019 г., предвид което подсъдимият е имал
възможност да се запознае с обвинителния акт и изложените в него фактически
обстоятелства. В разпоредителното заседание подс. С. е взел лично отношение по
въпросите, визирани в чл. 248 от НПК, като е участвал и с професионален
защитник – адвокат, избран лично от него, който го е представлявал както в хода
на съдебното следствие, така и с подробно аргументираната, аналитична и изцяло
защитаваща интересите му пледоария, видно от съдебния протокол /л.155-156 от
делото на ПРС/. Отделно от това, подсъдимият не е бил ограничен в правото си да
дава обяснения в хода на съдебното следствие и то тогава, когато сам намери за
най-подходящо. В конкретния случай, след проверка на всички останали
доказателства и доказателствени средства, като след като е дал обяснения,
подсъдимият е упражнил и правото си на последна дума. Предвид това, въззивният
съд счита, че правото на защита на подс. С. не е накърнено, макар и в протокола
от проведеното на 14.01.2020 г. съдебно заседание, да не е отразено формално,
че са му разяснени правата по чл. 55 от НПК. Не са нарушени и правата на
пострадалия, който в проведеното разпоредително заседание се е конституирал
като частен обвинител по делото и по този начин е упражнил правата си по чл. 75
от НПК в обема, гарантиран от международните стандарти.
В протокола от
същото съдебно заседание, липсва нарочно
Определение, с което съдът е дал ход на съдебното следствие и се е
произнесъл по въпроса за реда на провеждане на процесуалните действия. Това
обаче, според настоящия състав, не съставлява нарушение, водещо до необходимост
от отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от
първоинстанционния съд. В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани
призованите свидетели и вещи лица, на същите е разяснена наказателната
отговорност по чл. 290, съотв. чл. 291 от НК и предвид това, според въззивната
инстанция, макар че формално липсва съдебен акт, с който се поставя началото на
съдебното следствие, то същото е проведено законосъобразно, по предвидения в
НПК ред, поради което и допуснатото нарушение не е от категорията на
съществените.
За да постанови присъдата си,
Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен
начин следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.В.С. е роден на ***г. в гр.***,
с ЕГН **********, българин, български гражданин, женен, неосъждан, работещ, с
висше образование.
Към момента на извършване на деянието,
а именно месец март 2019г., подсъдимият С. и свидетелят Д.Д., стоматолог по
професия, живеели в гр. Пловдив, в триетажна кооперация, находяща се на адрес
ул. „***“ № **, заедно със семействата си, като свид. Д. обитавал ап. № 2, а
подсъдимият – ап. № 1. Във времето, между двете семейства възниквали конфликтни
ситуации. Подс. С. се дразнел от шумовете, идващи от избеното помещение на постр.
Д., намиращо се точно под апартамента му. Подсъдимият не бил в приятелски
отношения и със съседа си от горния етаж – свидетелят Д.. Подсъдимият се
оплаквал от това, че свид. Д. пускал силна музика през деня, както и че извършва
ремонтни дейности в дома си.
На 13.03.2019 г., около 06:30 ч.
сутринта, свид. Д. се намирал в избеното си помещение, където често се
усамотявал, за да чете и пуши. Подсъдимият С., вече буден по това време, дотолкова
се подразнил от идващия от избеното помещение на пострадалия шум, че решил да
отиде при същия и да му потърси сметка. Подсъдимият взел със себе си и
намиращия се в дома му газов пистолет, марка „Blow” 9.МММ.06, с фабричен номер ***, пълнителят
на който бил зареден с пет броя газови патрона кал. 9х22 мм. Приближавайки
вратата на избата, подс. С. започнал да блъска по нея с викове: „Отвори!
Отвори, бе!“. Частният обвинител Д. отворил вратата на избеното помещение, като
в този момент подсъдимият се насочил към него с викове „Ще те убия! Ще те
закопая тука!“, като след това опрял носения от него газов пистолет в главата на
пострадалия. Виждайки насочения към главата си пистолет, пострадалият Д., за да
се защити, хванал подсъдимия С. за врата, с цел да го избута извън стаята, но в
този момент подсъдимият започнал да стреля. Произвел общо пет изстрела, като
първият от тях преминал близо до дясното око на пострадалия и струята от
патрона изгорила окото му. Следващите четири изстрела подс. С. произвел от
упор, след като отстъпил назад. За да се защити и за да не пострада от струята
на газовите патрони, пострадалият извърнал главата си. След последния изстрел,
подс. С. излязъл от избеното помещение, като се отправил към дома си, а
частният обвинител Д., от своя страна, тръгнал след него. При излизането си,
подсъдимият блъснал вратата, която водела към избените помещения, при което му
действие бравата се счупила и пострадалият останал затворен в избата. Пострадалият
се обадил на телефон 112 и подал сигнал за случилото се, като в същото време
изпитвал и силен дискомфорт, тъй като окото му било възпалено от лютивия газ.
След това, пострадалият успял да отвори вратата на коридора, като излязъл пред
входа на блока, за да изчака пристигането на полицейските служители.
След извършване на деянието подс. С.
се прибрал в апартамента си, където била и неговата съпруга и заключил вратата
на жилището си. Оръжието, с което стрелял срещу пострадалия, прибрал в
найлонова чанта, в която имало и друг газов пистолет с фабричен номер ***,
както и 3 бр. празни пълнители, 1 бр. черна картонена кутия с надпис „Iron“ и „Yas“, съдържаща черна пластмасова
подложка с гнезда и поставени в нея 12 бр. патрона, 1 бр. синя кръгла
пластмасова кутия с надпис „9 mm
Р.Л.“, съдържаща общо 7 бр. патрони и 2 бр. черни текстилни кобури.
Междувременно, на място пристигнали
полицейски служители, сред които и свидетелят В., които започнали да тропат на
входната врата на С., но последният така и не отварял. Впоследствие, пристигнали
и служители на *** РУ на ОДМВР – гр. Пловдив /свидетелят К. и негови колеги/, както
и служители на сектор „СПС“ към ОДМВР – гр. Пловдив, които осигурили достъп до
жилището на подсъдимия. Той бил отведен в сградата на *** РУ при ОД на МВР –
гр. Пловдив, където бил тестван за употреба на алкохол и наркотици, резултатите
от тестовете били отрицателни.
Бил извършен оглед на
местопроизшествието – избеното помещение, при който са иззети 5 броя гилзи. На
инкриминираната дата в жилището на С. било извършено и претърсване и изземване.
Протоколът за това процесуално-следствено действие бил одобрен с Разпореждане
на Пловдивския районен съд, 26-ти н.с., постановено по ч.н.д. № 1611/2019 г.,
като били иззети следните вещи: 1 бр. пистолет с фабричен номер *** и 3 бр.
празни пълнители; 1 бр. пистолет с надпис „Blow“ 9 MMM.06 и с фабричен номер ***
с 1 бр. празен пълнител; 1 бр. черна картонена кутия с надпис „Iron“ и „Yas“, съдържаща черна пластмасова
подложка с гнезда и поставени в нея 12 бр. патрони; 1 бр. синя кръгла
пластмасова кутия, с надпис „9 mm
P.A.“,
съдържаща общо 7 броя патрони и 2 бр. черни текстилни кобура.
Първостепенният съд е приел назначената
и изготвена в хода на досъдебното
производство комплексна СППЕ на В.С., от чието заключение се установява, че същият
не се води на психиатричен учет, не страда от психично заболяване и към момента
на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното.
Назначена и изготвена е и комплексна
СППЕ на Д.Д., според която към момента на извършване на деянието, както и след
него, свид. Д. е ориентиран, в ясно съзнание, с подредено поведение и
емоционално съответен.
В хода на досъдебното производство е
назначена и изготвена и съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която
е видно, че вследствие на деянието пострадалият Д. е получил химично изгаряне
на клепача и околоочната област и зачервяване на кожата на долния клепач на
дясното око, което му е причинило болка и страдание по смисъла на чл. 130, ал.
2 от НК.
Според заключението на изготвената в
хода на разследването съдебно-балистична експертиза, представеният за
изследване пистолет със сер. № *** е стандартен, сигнално-газов, марка „ZORAKI“, модел 914, кал. 9х22mm. Представеният за изследване
пистолет със сериен № *** е стандартен, сигнално-газов, марка „BLOW“, модел „М.06“ кал. 9х22mm. Представените за изследване 19
бр. патрони са стандартни пистолетни, като 16 бр. са шумови, а 3 бр. са газови,
изправни и годни да произведат изстрел, те представляват боеприпаси за
сигнално-газови оръжия. Представените за изследване 5 бр. гилзи са част от
стандартни пистолетни газови патрони, кал. 9х22mm.
Видно от заключението на изготвената в
досъдебното производство химическа експертиза, в цевите на сигнално-газов
пистолет, марка „ZORAKI“,
модел 914, кал. 9х22mm.,
със сериен № *** и сигнално-газов пистолет, марка „BLOW“, модел „М.06“ кал. 9х22mm., със сериен № ***, е било
установено наличие на черен нагар и остатъци от барутни частици и бездимен
барут, което води до извода, че и с двата пистолета е възпроизвеждан изстрел
след последното им почистване. Вещите лица не са дали отговор на въпроса, кога
точно оръжията са произвели изстрел.
В хода на разследването по делото са
били изискани и приложени справка и диск със запис на разговор, проведен от
пострадалия Д. със служител на тел. 112 на дата 13.03.2019 г., на който е
извършен оглед, удостоверен в Протокол за оглед на веществено доказателство от
04.06.2019 г.
С Протокол за доброволно предаване от
19.03.2019 г. по делото е приобщен тест за наркотици – „Дрегер“, поставен в
плик с надпис на латиница „Drug
test“ – ARLF-0361, с който е бил тестван
подсъдимият С..
По делото са приложени справки от
служби „КОС“ при *** РУ – ОДМВР, гр. Пловдив, РУП – гр. Раковски и РУП – гр.
Стамболийски, от които е видно, че нито подсъдимият, нито съпругата му – свид.
С., както и покойният й баща М.П., не притежават разрешения за придобиване,
съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси и не са им
били издавани Удостоверения за уведомление по чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и параграф
11 от ЗОБВВПИ за притежавано от тях неогнестрелно оръжие.
Така установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка е правилно възприета и се подкрепя и от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – гласни – частично от
обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите: Д., К., Д., К.,
В., частично от показанията на свидетелите С., П. и С., от заключенията на
изготвените и приети по делото експертизи, от писмените доказателства и
доказателствени средства по делото.
Правилно
е приел първостепенният съд, че следва да се кредитират с доверие показанията
на пострадалия Д.. От изложеното от него се извежда авторството на деянието,
времето и обстановката, през които същото е осъществено, както и механизмът на
неговото извършване. Настоящият въззивен състав счита, че заявеното от
пострадалия се подкрепя и не се опровергава от останалите доказателствени
материали по делото. В показанията си, свид. Д. последователно, ясно и
безпротиворечиво е възпроизвел хронологията на събитията, като от тях се
установява, че на инкриминираната дата, сутринта, е бил заплашен от подсъдимия С.,
с думите „Ще те убия! Ще те закопая тука!“, съпроводени с изваждане и насочване
на газово оръжие и последващо възпроизвеждане на изстрели със същото. Именно
тези дръзки действия на подсъдимия, са накарали пострадалия да сигнализира на
телефон 112 за случилото се. Показанията на частния обвинител Д. се подкрепят
изцяло и от изложеното от свидетеля Д., пред когото пострадалият е споделил за
случилото се непосредствено след инцидента.
Правилно са ценени и показанията на свидетелите: К., Д., К. и В.. Същите
са възприели относими към предмета на доказване факти и обстоятелства, в
зависимост от това на коя част от протеклите събития са присъствали.
Правилно
е приел Районният съд, че обясненията на подсъдимия следва да се кредитират
единствено в частта им, в която същият не отрича физическо съприкосновение
между него и свид. Д.. В тази им част, същите се подкрепят както от показанията
на пострадалия, така и от останалите ценени по делото доказателства. Що се
касае до останалата им част обаче, законосъобразно първостепенният съд е
стигнал до извода, че обясненията на подсъдимия не следва да бъдат ценени с
доверие. Твърденията му, че е стрелял с газовото оръжие само в земята и че свид.
Д. пръв е започнал конфликта, не се подкрепят от останалите доказателствени
източници по делото. Опровергават се както от свидетелските показания, така и
от заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза
по отношение на пострадалия Д.. От заключението й се установява, че в резултат
на инцидента на пострадалия е причинено химично изгаряне на клепача и
околоочната област, зачервяване на кожата на долния клепач на дясното око, като
е посочено, че описаните травматични увреждания са причинени по механизма на
действие на химичен агент /газ/ от газов пистолет и добре отговарят да са
получени при изстрелване на заряд от газов пистолет от близко разстояние към
момента на инкриминираната дата. Именно поради изложеното, въззивният съд
намира, че в тази им част обясненията на подсъдимия се явяват средство за
защита на същия и не следва да бъдат ценени с доверие, доколкото той е заинтересован
от благоприятен за него изход на делото.
Всъщност, всички
събрани по делото доказателствени материали са еднопосочни и кореспондиращи
помежду си, с изключение на изложеното от подсъдимия и от свидетелката С.. В тази
насока, правилно Районният съд не е ценил показанията на последната, в частта
им, в която С. твърди, че постр. Д. пръв е нападнал съпруга й. Заявеното от
свидетелката се опровергава изцяло от показанията на свидетелите К. и В., като
твърденията й, според настоящия състав, са изцяло в подкрепа на защитната теза
на подс. С..
Извършеният от първоинстанционния съд анализ на доказателствената съвкупност, обосновава и
законосъобразност на направения от същия извод, че на инкриминираните дата и
място с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна страна
съставомерните елементи на престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
Според
въззивния съд, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 13.03.2019 г. в гр. Пловдив, подсъдимият се е
заканил с убийство на Д.В.Д. от гр.*** и това заканване е могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му. Пострадалият е възприел отправената
спрямо него заплаха като реална и се е уплашил за живота си, поради което и правилно
първостепенният съд, съобразявайки се със задължителната съдебна практика е
приел, че деянието на подс. С. се субсумира в състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК. Елементите на
този престъпен състав са изключително
подробно и прецизно разяснени в Тълкувателно решение № 53/18.09.1989 г. по н.д.
№ 47/1989 г. на ОСНК на Върховния съд. „Престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК
е квалифициран състав на престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК – закана с
престъпление. С чл. 144, ал. 3 от НК не се защитава животът на гражданите, а
личната им свобода. С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна, се изисква обективиране чрез думи или действия на
закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването му.“
От субективна страна правилно първостепенният
съд е приел, че деянието е извършено при форма на вина „пряк умисъл“. Подс. С.
е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е и пряко е
целял настъпването на вредните последици. Съзнавал е, че отправя закана за убийство към пострадалия и че същата се възприема от последния като такава, като е целял тази закана да възбуди основателен страх от осъществяването й.
В този смисъл,
неоснователно се явява възражението на защитата, касаещо факта, че не е
възможно у свид. Д. да е възбуден основателен страх от осъществяване на
заканата от страна на подс. С., доколкото пострадалият Д. е възприел
използваното от подсъдимия оръжие като газово. Съобразно Тълкувателно решение №
53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 г. на ОСНК на Върховния съд, „за извършване
на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у
извършителя да има оформено решение да извърши убийство нито да е действал с годно средство и при условия, при които
резултатът може наистина да настъпи“. В случая, без значение за
съставомерността на деянието е видът на оръжието. Без значение е и
обстоятелството дали свид. Д. е възприел използваното оръжие като газово.
Отправената от подсъдимия закана се изразява както в отправяне на словесни
закани – „Ще те убия! Ще те закопая тука!“, така и в последващо насочване на
газовото оръжие и възпроизвеждане на изстрели с него. Настоящият въззивен
състав счита, че тези действия на подсъдимия несъмнено биха могли да възбудят основателен страх у пострадалия за
осъществяване на заканата, което е и достатъчно за съставомерността на
деянието. Пострадалият Д. не би могъл да е наясно с намеренията на подсъдимия,
като фактът, че заплахата е възприета от последния като реална, се установява
безспорно както от показанията на пострадалия, така и от активните му защитни
действия, насочени към отблъскването на подс. С.. Отделно от това, ирелевантно
се явява обстоятелството дали пострадалият в действителност е бил изплашен. За
да е осъществено деянието от обективна страна, следва да се установи по
несъмнен начин, че отправената закана е могла да възбуди основателен страх за
нейното осъществяване, не и дали
заплашеният действително е бил уплашен от отправената закана /в този
смисъл Решение № 294 от 10.01.2017 г. по н. д. № 1231/2016 г. на Върховен
касационен съд, 1-во нак. отделение/. В тази насока неоснователно се
явява и възражението на защитата за нарушение на материалния закон.
Досежно
релевираното от защитата възражение, касаещо размера на наложеното наказание,
предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, настоящият
състав намира следното: В дейността си по индивидуализация на наказанието,
съдът определя неговия размер в пределите, визирани в Наказателния кодекс за
извършеното престъпление, като винаги следва да бъдат съобразени степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието,
както и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В конкретния случай,
първостепенният съд правилно е посочил, че като смекчаващи отговорността следва
да се отчетат чистото съдебно минало на подсъдимия, както и добрите му
характеристични данни.
Въззивният съд
не приема извода на първостепенния такъв относно липса на отегчаващи вината
обстоятелства. Според настоящия състав, като такива следва да се отчетат: броя
на произведените с газовото оръжие изстрели; ранния час на денонощието, а
именно 06:30 часа сутринта; фактът на проявената от страна на подсъдимия упоритост
за извършване на деянието /съчетание от реплики и използване на газовото
оръжие/; Предвид това, законосъобразна е крайната преценка на Районния съд, че
наказанието следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. В този смисъл,
съдът
счита, че наложеното наказание „лишаване от свобода“, в размер на ЕДНА ГОДИНА, се явява напълно
справедливо и съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд намира за нужно да отбележи, че при индивидуализация на
наказанието няма място за механичен формален подход при преценката на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и
дееца /така Решение № 144/20.02.2019 г. по дело № 598/2018 г. на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 г. по дело № 327/2018 г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г.
по н. д. № 93/2017 г. на ВКС, III н.о/.
Поради
изложеното настоящият съдебен състав счита, че искането на защитата за
прилагане на чл. 55 ал. 1 т. 2 б.“ б“ от НК, е неоснователно, доколкото не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, при които
и най-лекото предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко.
Законосъобразно е възприета от решаващия съд и необходимостта от приложението на чл. 66, ал. 1 от НК, предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и правилната констатация, че и по този начин целите на наказанието
успешно биха се реализирали спрямо него, с оглед данните за личността му. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ правилно е било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Правилна е и присъдата
в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение на разноските, направени в
хода на досъдебното и съдебното производство.
Законосъобразно
са присъдени и разноски на частния обвинител в пълен размер, съобразно
представения договор за правна помощ
По отношение
на разпореждането на съда с веществените доказателства: в чл. 54, ал. 1 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ е описан редът, по който физическо лице, придобило предупредително и
сигнално оръжие следва да уведоми писмено или по електронен път началника на РУ
на МВР по постоянния си адрес. От изисканата в хода на досъдебното производство
информация от службите „КОС“ при *** РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, РУП – гр.
Раковски и РУП – гр. Стамболийски, е видно, че към месец март 2019 г. подсъдимият
и съпругата му – свидетелката С., не са спазили реда за регистрация на
притежаваните от тях газови оръжия. С оглед изложеното, препис от настоящото
решение следва да се изпрати на Началника на служба „КОС“ при *** РУ – ОДМВР –
гр. Пловдив, при когото се съхраняват веществените доказателства, с цел
изпълнение на процедурата по регистрацията им преди връщането им, така както е
разпоредил с присъдата си първоинстанционния съд.
Воден от
горните съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №
260037/12.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 4467/2019 г., по описа на
Районен съд – гр. Пловдив, XXIII-ти н.с.
Да се уведомят
страните за постановеното решение.
Препис от
Решението да се изпрати на Началника на служба „КОС“ при *** РУ – ОДМВР – гр. Пловдив.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: