№ 11265
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110104580 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от А. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, чрез пълномощника
адв. В. С., срещу „М Лз“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С ,
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК, за установяване на
недължимост на суми, присъдени при условията на солидарна отговорност, в тежест
на А. А. Г. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ „ Ф-А. А.“ с ЕИК *****, по
силата на изпълнителен лист от19.11.2013г., по ч.гр.д.№ 4775/2013 по описа СГС, ТО –
за сумата от 4739,16 лв., неплатени изцяло или частично лизингови вноски по договор
за финансов лизинг от 06.08.2007г., ведно с неустоечна лихва върху главницата; сумата
от 1793 лв. – неустойки за забавените плащания по лизинговите вноски до
01.09.2011г.; сумата от 1399,74 лв. – заплатени застрахователни премии по договора за
лизинг; сумата от 763,84 лв. – невъзстановени разходи за данък МПС във връзка с
договора; както и сумата от 1136 лв. – разноски по арбитражното дело и 50 лв.
разноски по делото пред СГС.
Ищецът твърди, че е налице правен интерес от предявяването на иска с правно
основание чл.439 ГПК. Срещу същия, в качеството му на ЕТ „ Ф-А. А.“ с ЕИК *****,
бил издаден Изпълнителен лист от 19.11.2013г., по ч.гр.д. № 4775/2013 по описа СГС,
ТО – за солидарно заплащане на сумата от 4739,16 лв., неплатени изцяло или частично
лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 06.08.2007г., ведно с неустоечна
лихва върху главницата; сумата от 1793 лв. – неустойки за забавените плащания по
лизинговите вноски до 01.09.2011г.; сумата от 1399,74 лв. – заплатени застрахователни
премии по договора за лизинг; сумата от 763,84 лв. – невъзстановени разходи за данък
МПС във връзка с договора; както и сумата от 1136 лв. – разноски по арбитражното
дело и 50 лв. разноски по делото пред СГС. Молителят обосновава правния си интерес
и допустимостта на иска с правно основание чл.439 ГПК, за вземанията по
образуваното и.д.№ ***/2023г., с обстоятелството, че вземанията по издадения
1
изпълнителен лист са погасени по давност. Твърди още, че на основание същият
изпълнителен лист било образувано и.д. ***8г. по описа на ЧСИ З Д, с *** и с район
на действие ОС – В, което било прекратено поради настъпила перемпция, считано от
12.01.2018г., като поддържа, че последното изпълнително действие било извършено на
12.01.2016г. Същото изпълнително производство било „прехвърлено за доизпълнение"
и преобразувано под № 929/2023г., по описа на ЧСИ С К, с *** и район на действие
ВТОС, като с постановление на ЧСИ, същото е прекратено на осн. чл.433, ал.1, т.2
ГПК. На основание същият изпълнителен лист било образувано и.д.№ ***/2023г., по
описа на ЧСИ С К, с *** и район на действие ВТОС. Ищецът твърди, че единствената
правна възможност, с която разполага, за да релевира съображенията си, е чрез
предявяване на иска по чл.439 ГПК, като до влизане на съдебното решение по същия
иск в законна сила, образуваното изпълнително производство се счита за образувано
на годно правно основание, а във връзка с това пред молителят стои правната
възможност ЧСИ да предприеме действия по осребряване на имуществото му.
Ответникът „М Лз“ ЕАД , чрез пълномощника адв. А. Б., е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва
изцяло предявените искове.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната
давност за вземането.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че между
ищеца А. Г. в качеството му на ЕТ „Ф – А. А.“ и ответника с предишно наименование
„Е А“ ЕАД се е водило арбитражно производство под ВАД № 521/2011 г. по описа на
Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. С арбитражното
решение от 20.06.2013 г. Арбитражният съд е осъдил А. Г. в качеството му на ЕТ „Ф –
А. А.“ да заплати солидарно на „Е А“ ЕАД следните суми: 4739,16 лв., неплатени
изцяло или частично лизингови вноски по договор за финансов лизинг от №
02002944/001//06.08.2007 г., ведно с неустоечна лихва върху главницата в размер на 0,5
% на ден, считано от датата на предявяване на иска – 01.09.2011 г. до окончателното
плащане; сумата от 1793 лв. – неустойки за забавените плащания по лизинговите
вноски до 01.09.2011г.; сумата от 1399,74 лв. – заплатени застрахователни премии по
договора за лизинг, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2011 г. до
окончателното плащане; сумата от 763,84 лв. – невъзстановени разходи за данък МПС
за 2008 г. и 2009 г. във връзка с договора за финансов лизинг №
02002944/001//06.08.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2011 г. до
окончателното плащане; както и сумата от 1136 лв. – разноски по арбитражното дело.
В хода на т.д. № 4775/2013 г. по описа на Софийски градски съд, TO, VI-1 състав, „Е
А“ ЕАД се е снабдил на 19.11.2013 г. с изпълнителен лист за сумите по арбитражното
решение.
Правопогасяващият факт, въведен от ищеца е изтекла погасителна давност, която
предвид съдебното установяване на вземането е 5 г.(чл. 117, ал. 2 ЗЗД), и тече от
постановяване на решението на АС - 20.06.2013 г., влязло в законна сила поради
необжалваемостта му.
Установява се по делото, че с договор за покупко-продажба на търговско
2
предприятие от 25.10.2010 г. ищецът А. А. е прехвърлил на купувача А А търговското
си предприятие ЕТ „Ф – А. А.“, като прехвърлянето е било вписано в ТР на 02.01.2011
г. Независимо от прехвърляне на търговското предприятие, съдът намира, че на
основание чл. 15, ал. 3 ТЗ ищецът е останал солидарно отговорен за процесните
задължения. Следва да се посочи още, че физическото лице и търговското му
предприятие са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни
субекти. По определение на закона - чл. 56
ТЗ, едноличният търговец е физическо лице. Регистрацията по реда на ТЗ е с оглед
участието му като страна по търговски правоотношения с произтичащи от това права и
задължения, но тя няма за правна последица възникването на нов правен субект.
Правосубектността се запазва. Едноличния търговец е търговското качество
на физическото лице, с което му се дава възможност да участва в търговския
оборот. Едноличният търговец е носител едновременно на търговски и на граждански
права и задължения. С едно и също имущество той отговаря по задълженията,
възникнали в резултат на упражняване на търговската си дейност и по всякакви други
имуществени отношения. Както физическото лице отговаря с цялото си имущество за
задълженията на едноличния търговец, така и за задълженията
на физическото лице отговаря и предприятието му. Като се има предвид,
че едноличните търговци не са юридически лица, нито различни правни субекти
от физическото лице, за задълженията възникнали от дейността на физическото лице,
действащи като еднолични търговци, отговорността се носи от
съответното физическо лице и обратно. Ето защо съдът намира за неоснователно
твърдението на ищеца, че по отношение на него като физическо лице не били
предприемани изпълнителни действия по процесните изпълнителни дела.
Видно от представеното копие на изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ З
Д, с *** и район на действие ОС – В, същото е образувано на 01.02.2018 г. за
принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист,
като взискателят е подал молба до съдебния изпълнител за образуване на
производство по принудителното изпълнение срещу длъжника А. Г., действащ и като
ЕТ „Ф – А. А.“, като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ да извършва
действията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано извършването на конкретни изпълнителни
действия. С разпореждане на ЧСИ Д от 12.02.2018 г. е поискано вписването на
възбрана върху притежаваните от длъжника А. Г. недвижими имоти. На 28.02.2018 г.
държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело. На 22.03.2018 г. е
разпоредено от ЧСИ налагането на запори върху трудовото възнаграждение и
банковите сметки на длъжника А. Г.. С молба от 16.04.2019 г. взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни способи по отношение на длъжника. С
молба от 13.09.2019 г. взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни
способи по отношение на длъжника А. Г., като на същата дата е разпоредено от ЧСИ
налагането на запор на трудовото възнаграждение на длъжника. С разпореждане на
ЧСИ Д от 17.08.2023 г. изпълнително дело № **** на основание чл. 427, ал. 1 ГПК е
било прехвърлено на ЧСИ С К, с рег. ***, с район на действие ОС – Велико Търново,
за продължаване на изпълнителното производство. С оглед на изложеното, на
29.08.2023 г. при ЧСИ С К е било образувано изпълнително дело № ****. По
посоченото изпълнително дело № ****, с молба от 27.09.2023 г. взискателят е поискал
извършването на конкретни изпълнителни способи по отношение на длъжника и е
възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ. На 06.10.2023 г. държавата
е присъединена като взискател по изпълнителното дело. С постановление на ЧСИ от
27.11.2023 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
3
ГПК.
За принудително събиране на сумите, за които е издаден процесният
изпълнителен лист, на 24.11.2023 г., е било образувано ново изпълнително дело №
****** по описа на С К, с рег. ***, като взискателят е подал молба до съдебния
изпълнител за образуване на производство по принудително изпълнение, като с
молбата взискателят е възложил на ЧСИ да извършва действията по чл. 18 ЗЧСИ и е
поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. На 07.12.2023 г. е
разпоредено от ЧСИ налагането на запор върху банковите сметки на длъжника А. Г..
На 12.12.2023 г. държавата е присъединена като взискател по изпълнителното дело,
като на същата дата е наложен запор върху притежаваното от длъжника МПС. С
разпореждане на ЧСИ от 18.12.2023 г. е поискано вписването на възбрана върху
притежаваните от длъжника А. Г. недвижими имоти, като е бил насрочен и опис на
31.01.2024 г. или 16.02.2024 г. Със запорно съобщение от 18.12.2023 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника. На 16.02.2024 г. е
бил извършен опис на собствения на длъжника Г. недвижим имот, на 06.03.2024 г. е
била извършена и оценка на имота, на 12.03.2024 г. е била насрочена дата за
извършване на публична продан на имота, като същата е била проведена на 17.04.2024
г. На 24.04.2024 г. е било издадено и постановление за възлагане на имота, като е
насрочена и дата за предявяване на постановлението за разпределение на постъпилите
суми. С разпореждане на ЧСИ от 25.04.2024 г. изпълнителното дело е спряно.
Съгласно чл.116, б.„в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Съгласно разясненията, залегнали в т.10 от ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК ВКС, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според ВКС, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и
оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и
изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
С предприемането на горепосочените действия по изпълнението, давността за
вземанията по издадения изпълнителен лист, е прекъсната, съобразно приетото в т.10
от ТР № 26.06.2015г., по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, като без правно значение е
дали конкретно поисканите от взискателя и предприети от ЧСИ, изпълнителни
действия са произвели действие. Съобразно приетото в т.3 на ТР № 04.07.2024г., по
т.д. № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, настъпилата перемпция няма правно значение
относно прекъсването на давността на вземането, като няма пречка относно същото
вземане да бъде образувано ново изпълнително производство /приема се че е налице
ново процесуално правоотношение/, в хода на което последиците от прекъсването на
давността по отношение на вземането по предходното изпълнително производство,
което е било прекратено поради настъпила перемпция, се запазват, като с молбата на
взискателя за прилагане на нови изпълнителни способи, давността за вземането се
прекъсва, стига молбата да е била редовна, тъй като последното представлява липса на
4
процесуално бездействие и поддържане висящността на изпълнителното
производство.
С оглед на гореизложеното, се налага фактическият и правен извод, че
подадените молби от взискателя с искане за прилагане на конкретни изпълнителни
способи, както и предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по изпълнително
производство № № ****** по описа на С К, с рег. ***, са прекъснали общата
петгодишна давност, с която се погасяват вземанията, като към датата на подаване на
исковата молба по настоящото производство, същата не е изтекла и поради това
предявения иск за вземанията по издадения изпълнителен лист, следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в
полза на ответника се поражда правото на присъждане на разноски, като следва да му
бъдат присъдени такива, в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. А. Г. с ЕГН **********, с адрес:
гр.В, чрез пълномощника адв. В. С., срещу „М Лз“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С, отрицателни установителни искове с правно основание
чл.439 ГПК, за установяване на недължимост на суми, присъдени при условията на
солидарна отговорност, в тежест на А. А. Г. с ЕГН **********, в качеството му на ЕТ
„ Ф-А. А.“ с ЕИК *****, по силата на изпълнителен лист от19.11.2013г., по ч.гр.д.№
4775/2013 по описа СГС, ТО – за сумата от 4739,16 лв., неплатени изцяло или
частично лизингови вноски по договор за финансов лизинг от 06.08.2007г., ведно с
неустоечна лихва върху главницата; сумата от 1793 лв. – неустойки за забавените
плащания по лизинговите вноски до 01.09.2011г.; сумата от 1399,74 лв. – заплатени
застрахователни премии по договора за лизинг; сумата от 763,84 лв. – невъзстановени
разходи за данък МПС във връзка с договора; както и сумата от 1136 лв. – разноски по
арбитражното дело и 50 лв. разноски по делото пред СГС.
ОСЪЖДА А. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.В, чрез пълномощника адв. В. С., да
заплати на „М Лз“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 1200 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5