Решение по дело №14581/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 15.04.2021 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА А.

                                                        МЛ.СЪДИЯ: АДРИАНА АТАНАСОВА

при секретаря Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия А. гр. дело № 14581 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 220602 от 10.09.2019 г. по гр.д.№ 53293 по описа за 2016 г. на СРС, 148 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******против Н.С. А., ЕГН ********** искове с правна квалификация по чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Н.С. А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 760,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г. за имот в гр.София, ул.******, ведно със законната лихва от 21.09.2016 г., и сумата 104,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г.; и за осъждане на С.С.Е., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата 760,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г. за имот в гр.София, ул.******, ведно със законната лихва от 21.09.2016 г., и сумата 104,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – Т.с. ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД с излагане на оплаквания, че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно СРС приел, че лицето С.Н.И.не е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот. Освен това, според ищеца, неправилно съдът е приел, че в случай на учредено вещно право на ползване потребител на ТЕ за битови нужди е ползвателя.

Заявява правни и фактически доводи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие са осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят от "Т.С." ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Топлофиакция София" ЕАД на потребителите за битови нужди в гр. София.

Отправя искане за отмяна на решението в посочената обжалвана част, като неправилно и уважаване в цялост на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника Н.С. А., в която излага становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С.С.Е., в която излага становище за нейната неоснователност. Заявява, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач на въззивника "Т.с." ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по нея.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Спорно в проведеното производство е дали ответниците Н.С. А. и С.С.Е. са собственици или носители на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, представляващ апартамент в гр.София, ул.****** с аб.№ 204122.

Доводите на ищеца за допуснато нарушение на материалния закон, съдът намира за неоснователни. В производството е установено, че носител на правото на ползване върху имота, за който са доставяни количества ТЕ възлизащи на посочената стойност е лицето С.Н.И.–дарител на имота по НА № 137, том първи, рег.№ 2856, н.д.№ 129/20.06.2005 г. на нотариус Д.Т.с рег.№ 187 на НК на РБ. С оглед това и изложените такива за нарушение на процесуалните правила са недоказани и неоснователни.

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С оглед на това следва да се приеме, че страна по договора за доставка на топлинна енергия е собственикът или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Използването на съюза "или" не дава възможност за избор от страна на ищеца срещу кое от тези лица да предяви своята претенция, а отразява възможността лице, различно от собственика, да бъде потребител на топлинна енергия. Такова лице е именно титулярът на вещно право на ползване, който съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗС е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато по отношение на топлофицирания имот е учредено вещно право на ползване, страна в отношенията с топлофикационното дружество е само ползвателят.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Собственикът притежава т. нар. "гола собственост" върху имота и докато съществува правото на ползване за трето лице, той не би могъл да упражнява правомощието да я ползва. С оглед на това и на основание чл. 57, ал. 1 ЗС, задължен за разноските за ползването на имота е ползвателят. Отговорността на собственика на топлофицирания имот би възникнала от момента на прекратяване на вещното право на ползване по някой от способите, уредени в ЗС.

По делото не е установено от ищеца, с оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест в процеса – чл.154, ал.1 ГПК, че учреденото право на ползване на С.Н.И.е прекратено преди 10.03.2015 г. /края на исковия период/, поради което за потребените количества ТЕ за битови нужди в имота отговорност следва да понесе ползвателя, респ. неговите наследници.

 

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено в обжалваната му част, като правилно.

По разноските:

Доколкото въззивната жалба е неоснователна, то, разноски за въззивното производство следва да бъдат присъдени само в полза на въззиваемата страна, на основание чл.78, ал.3 ГПК, чийто размер възлиза на сумата от по 300.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение за всеки от тях.

Така мотивиран, Софийски градски съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220602 от 10.09.2019 г. по гр.д.№ 53293 по описа за 2016 г. на СРС, 148 с-в, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******против Н.С. А., ЕГН ********** искове с правна квалификация по чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на Н.С. А. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата 760,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г. за имот в гр.София, ул.****** с аб.№ 204122, ведно със законната лихва от 21.09.2016 г., и сумата 104,48 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г.; и за осъждане на С.С.Е., ЕГН ********** да заплати на ищеца сумата 760,58 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м. 05.2012 г. до м. 04.2014 г. за имот в гр.София, ул.****** с аб.№ 204122, ведно със законната лихва от 21.09.2016 г., и сумата 104,49 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.06.2012 г. до 10.03.2015 г.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на Н.С. А., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300.00 лв.-разноски за въззивното производство.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******да заплати на С.С.Е., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300.00 лв.-разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач "Техем Сървисис " ООД на страната на ищеца "Т.С." ЕАД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.