РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. гр. Хасково, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201073 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Е. Р. Х. от град Х. срещу Наказателно
постановление № 54 от 04.11.2022 г. на Директор на РИОСВ - Хасково, с
което на основание чл. 64, вр. чл. 70 от Закона за отговорността за
предотвратяване и отстраняване на екологични щети на жалбоподателя е
наложено административно наказание – Глоба в размер на 6000 лева за
нарушение по 4, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗОПОЕЩ. В подадената жалба се
релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление тъй като било издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се от
жалбоподателя, че отговорността му била реализирана в качеството на
оператор, каквото качеството, вменено му от контролните органи, той нямал.
Липсвало и съобразяване с отправеното възражение относно собствеността на
недвижимите имоти и на част от оставените в тях моторни превозни средства,
като останалите били изведени от тези имот, без да е имало констатация за
1
причинени екологични щети. Липсвало основание за констатация, че била
налице „екологична щета“, а отправените предписания към жалбоподателя
били необосновани и невъзможни за изпълнение. Оспорва и авторството на
деянието. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят Е. Р.
Х., редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
процесуален представител.
Административнонаказващият орган – Директорът на РИОСВ –
Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощен по делото
процесуален представител – Д.Д., Директор на Дирекция „АФПД“ към
РИОСВ – Хасково, служител с висше юридическо образование, заявява
становище по подадената жалба, която оспорва и счита за неоснователна по
съображения, конкретно изложени в хода по същество и в представени
подробни писмени бележки и моли същата да бъде отхвърлена, а
наказателното постановление – потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и присъждане на разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 180 лева.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима и приета за
разглеждане от РС – Хасково.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността на подадената жалба и след като се запозна и прецени
събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
Във връзка с прилагане на Закона за отговорността за предотвратяване и
отстраняване на екологични щети (ЗОПОЕЩ) била предприета проверка на
място на 03.08.2022 г. на площадка за събиране, съхраняване и
разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства
(ИУМПС) и съхранение и продажба на части „втора употреба“, добити от
разкомплектоване на автомобили с местонахождение: гр. Хасково, ПИ №№
77195.129.12, 77195.129.14, 77195.129.13, 77195.129.23 и 77195.129.20,
извършена от свидетелите С. И. К. и Н. Т. Н., двамата на длъжност „гл.
2
експерт“, Дирекция „КПД“ при РИОСВ – Хасково, свид. М. Е. Г., на
длъжност „мл. експерт“ в РУ на МВР – Хасково, С. Г. Н., мл. експерт в
Дирекция „АКРРДС, Областна администрация – Хасково и М. Д. К.,
Директор на Дирекция „КПД“ при РИОСВ – Хасково, както и на
жалбоподателя Е. Р. Х..
В хода на проверката, на място установили, че на площадка в имота
имало налични все още значителна част от констатираните при предходно
извършени проверки излезли от употреба МПС. В хода на тази, извършена на
16.01.2020 г. съвместно от служители на ТДНС – Хасково, РУ на МВР –
Хасково проверка, били установени около 1110 броя моторни превозни
средства, които контролните органи от състава на РИОСВ – Хасково
преценили, че са излезли от употреба, съответно приели за отпадъци, а
жалбоподателят Е. Р. Х. – за лице, извършващо дейностите по събиране и
разкомплектоване на ИУМПС. Това ставало директно върху почвената
повърхност на терените и имало белези на изтичане на вещества в почвата, а
впоследствие, при извършена на последваща проверка на 27.11.2020 г., по
заявка на РИОСВ – Хасково от РЛ – Хасково, към ИАОС били взети почвени
проби от пет пункта от имотите с ИУМПС, както и фонова проба, които били
изследвани за съдържание на нефтопродукти, кадмий, мед, никел, олово,
цинк, живак, хром, арсен и рН /активна реакция/. Резултатите от изпитванията
доказали съдържание на нефтопродукти в 2 от пунктовете над максимално
допустимата концентрация и в три пункта – над интервенционната
концентрация, определени с Наредба № 3 от 01.08.2008 г. за нормите за
допустимо съдържание на вредни вещества в почвите. Съдържанието на
нефтопродукти, отразено в представените по делото и прието като писмени
доказателства Протоколи от изпитване №№10- 1836/12.01.2021г.; 10-
1837/12.01.2021 г.; 10-1838/12.01.2021 г.; 10-1839/12.01.2021г.; 10-
1840/12.01.21 г. и 10-1841/12.01.2021 г. на РЛ-Хасково, било прието от
контролните органи за доказващо настъпили екологични щети съгласно чл.4,
ал.1, т. 3 от ЗОПОЕЩ - установено нарушаване на почвените функции и
опасност за околната среда и човешкото здраве, а дейността, извършвана от
Е. Р. Х. – като попадаща в дефиницията за дейност по смисъла на §1, т.6 от ДР
на ЗОПОЕЩ и в т.2 от Приложение №1 от ЗОПОЕЩ.
Въз основа на констатациите от проверката на 03.08.2022 г.,
обективирани в съставения Констативен протокол № 1026 от 03.08.2022 г.
3
било прието от контролните органи, че жалбоподателят продължавал да
извършва на площадката дейности по съхраняване и предварително третиране
(разкомплектоване) на ИУМПС, които по смисъла на § 1, т. 17 от ДР към ЗУО
и на т. ч § 1, т. 1, буква „а“ от Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства се класифицират като отпадък. Малка част от установените
при предходните проверки ИУМПС вече били изнесени, но оставащите
ИУМПС все още били много голям брой и се съхранявали и
разкомплектовали директно върху всички описани имоти, които били с вид на
територията „земеделска земя“ с начин на трайно ползване „нива“ - висока
категория IV, предназначена само и единствено за селскостопански нужди.
Терените, на които били разположени ИУМПС не били оградени и не били с
положена непропусклива повърхност. Описаните ИУМПС били без
регистрационни номера и частично разкомплектовани, като от тях били
добивани употребявани авточасти. Някои от съхраняваните ИУМПС все още
съдържали охладителни течности, хидравлични и моторни масла, остатъчни
горива, части и компоненти, замърсени с опасни вещества като резервоари,
двигатели и др., а също и потенциално експлозивни компоненти (въздушни
възглавници, резервоари за втечнени газове и др). На площадката се
съхранявали в големи количества автомобилни врати, брони, седалки, гуми с
джанти, двигатели, скоростни кутии, резервоари, ресори, части от ел. табла и
др., добити от разкомплектоването на ИУМПС. На много места по всички
терени се наблюдавали маслени петна от нефтопродукти.
След като дейността, извършвана от Е. Р. Х. било прието, че попада в
дефиницията за дейност по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗОПОЕЩ и в т.2 от
Приложение №1 от ЗОПОЕЩ, а самият той като физическо лице се
категоризирал като „оператор“ съгласно § 1, т.19 от ДР на ЗОПОЕЩ, който
при настъпване на екологични щети бил длъжен да изпълни изискванията на
чл.26 от ЗОПОЕЩ, със съставения Констативен протокол №
1026/03.08.2022г. на РИОСВ - Хасково били дадени предписания на Е. Р. Х.:
1. Да информира РИОСВ - Хасково за причинените екологични щети и
да предприеме всички приложими мерки за контрол, улавяне, премахване на
замърсителите и/или други фактори, причинили екологичните щети, в
съответствие с чл.26, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗОПОЕЩ, със срок на изпълнение до
15.08.2022 г. вкл. и 2. Да предложи на РИОСВ - Хасково необходимите
оздравителни мерки, определени в съответствие с целите и критериите
4
съгласно приложение № 4 от ЗОПОЕЩ, както и финансов разчет на
разходите за изпълнението им, със срок на изпълнение до 15.08.2022 г. вкл.
С оглед резултата от извършената на 22.08.2022 г. проверка в
деловодната система на РИОСВ - Хасково, във връзка с контрол по
изпълнение на предписание, дадено с Констативен протокол 1026/03.08.2022г.
се установи, че от Е. Р. Х. не са постъпили документи, изискани с
предписанието и предвид достигнатия извод за извършено нарушение, била
изпратена Покана, изх. № О-371/31.08.2022 г., връчена на 02.09.2022 г. за
явяване на 09.09.2022 г. в сградата на Регионална инспекция по околната
среда и водите, град Хасково за съставяне на акт за установяване на
административно нарушение, установено на 22.08.2022 г., с указания за
последиците от неявяване.
На дата 12.09.2022 г. бил съставен от свид. С. И. К. срещу Е. Р. Х. Акт
за установяване на административно нарушение № 54/2022 г. Процесният
АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, който след изпратената
покана не се явил, съответно не изпратил изрично овластен представител за
участие в това процесуално действие. Актът за установяване на
административно нарушение бил съставен при условията на чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН в присъствие на нарочни свидетели – Д. В. К. и М. Д. К., които го
подписали, а след това било потърсено съдействие от Община Хасково за
връчване на съставения АУАН, а въз основа на техния отговори това действие
било осъществено на 27.09.2022 г. чрез служител на РИОСВ - Хасково,
според отбелязването в приложената разписка, след като преди това актът бил
предявен и подписан от жалбоподателя, без да впише в него възражения.
Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили в рамките на
законоустановения срок, след връчване на препис.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган, възприел изцяло фактическите
констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение
и доводите в представеното становище, и на основание на основание чл. 64,
вр. чл. 70 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на
екологични щети наложил на жалбоподателя процесното административно
наказание – Глоба в размер на 6000 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
5
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. И. К., Н.
Т. Н., М. Е. Г., С. Г. Н. и М. Д. К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН,
свързани с извършване на процесната проверка и констатациите, до които
достигнали в хода на същата, както и тези, свързани с характера на дадените
предписания и констатациите при извършване на последващата проверка за
тяхното изпълнение. Съдът дава вяра на изложеното от част от тези свидетели
– С. И. К., М. Д. К. и относно възприетото от тях за процедурата по
съставянето на АУАН като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал и вътрешно безпротиворечиви, поради което ги възприема като
достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Съдът кредитира с
доверие изложеното и от свид. Д. В. К., като обективни и достоверни относно
последната група факти – тези свързана с процедурата по съставяне на акта за
установяване на административно нарушение.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Закона за отговорността за
предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, преди определяне
на оздравителни мерки компетентният орган може да извършва проверка на
място и да дава задължителни предписания, както и да изисква допълнителна
информация, която операторът представя в срок 10 дни., а по силата на чл. 64
от ЗОПОЕЩ оператор, който не изпълни предписание, издадено от
съответния компетентен орган, се наказва с глоба или с имуществена санкция
в размер от 5000 до 15 000 лв. Според текста на чл. 70 от ЗОПОЕЩ,
наказателните постановления се издават от министъра на околната среда и
водите или от оправомощено от него длъжностно лице, директорите на
РИОСВ, директорите на басейновите дирекции или директорите на
националните паркове по реда на Закона за административните нарушения и
наказания. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена
санкция на Е. Р. Х. от град Х. е обявено от закона за наказуемо с
имуществена санкция.
В конкретния случай, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от
ЗАНН, във връзка със съставянето му в отсъствие на жалбоподателя Е. Р. Х.,
6
след като бе установено наличието на предпоставките по чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, а препис от съставения АУАН е връчен връчен, като спазването на
това изискване със самостоятелно правно значение е обезпечило
възможността за лицето, срещу което е съставен процесният АУАН да подаде
възражения, която възможност не е реализирана. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на
чл. 42 от ЗАНН и конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да се
посочи датата и мястото на извършване на нарушението, като ясно е
диференцирано и конкретизирано по всеки един от пунктовете на
констативния протокол, с който са дадени, като са съобразени сроковете за
изпълнение на всяко от предписанията и конкретната форма на дължимо
поведение. Обезпечено правото на защита на жалбоподателя в пълен
предоставен от закона обем,включително да разбера за какви факти се цели
да бъде ангажирана отговорността му, а така също обезпечена е и
възможността за осъществяване на контрол по законосъобразност на
санкционния акт, чрез проверка на съответствието на фактическите твърдения
на контролните органи относно съставомерните признаци на деянието, с
осъществените в действителност факти. Въпрос по същество се явява този за
тяхната обоснованост и спазването на материалния закон при реализиране на
отговорността. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, както и шестмесечният срок по чл. 34, ал.,
3 от ЗАНН, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити и по този начин в процеса на
реализиране на административно – наказателната отговорност не е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените.
От материалноправна страна фактическите положения, изложени от
наказващия орган в обжалваното наказателно постановление, проверени от
съда, след анализ на събраните писмени и гласни доказателства се
потвърждават в частта относно факта на извършена проверка от контролните
органи на дата 03.08.2022 г. в описания недвижим имот, относно кръга
присъстващи лица и констатациите относно вида и състоянието на
установените моторни превозни средства, а по същество се споделят и
изводите от чие име се извършва тази дейност, касаеща ИУМПС. Излезлите
от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) се класифицират като
7
опасни отпадъци с код по европейския списък на отпадъците, транспониран в
Българското законодателство като Приложение № 1 към Наредба № 2 за
класификация на отпадъците: с код 16 01 04* и наименование: излезли от
употреба превозни средства. ИУМПС са приемани от физически лица, без
сключване на писмен договор, с цел продажба за скрап и/или добиване на
части и компоненти, годни за повторна употреба, а данните за
продължителността на дейността и количеството на ИУМПС сочи, че същата
се извършва по занятие с цел реализиране на приход и печалба, поради което
може да се определи като „част от икономическа дейност, бизнес“, по
смисъла на Параграф 1, т.6 от ДР на ЗОПОЕЩ. Тази дейност е извършвана от
жалбоподателя Е. Р. Х. без изискуемото се по силата на чл.35, ал.1, т. 1 от
ЗУО разрешение за дейности по третиране на отпадъци (дейности по
оползотворяване /което представлява вид третиране по смисъла на § 1, т. 44
от ДР на ЗУО/ с код R12 и R13 от Приложение № 2 към § 1, т. 13 от ДР на
ЗУО, а в резултат е доказано, включително с определяне на съдържанието на
нефтопродукти, въз основа на лабораторни изследвания, настъпили
екологични щети съгласно чл.4, ал.1, т. 3 от ЗОПОЕЩ - установено
нарушаване на почвените функции и опасност за околната среда и човешкото
здраве. Потвърждава се и факта на отправяне на конкретни предписания със
съставения констативен протокол да информира РИОСВ - Хасково за
причинените екологични щети и да предприеме всички приложими мерки за
контрол, улавяне, премахване на замърсителите и/или други фактори,
причинили екологичните щети, в съответствие с чл.26, ал.1, т.1 и ал.2 от
ЗОПОЕЩ, както и да предложи на РИОСВ - Хасково необходимите
оздравителни мерки, определени в съответствие с целите и критериите
съгласно приложение № 4 от ЗОПОЕЩ, както и финансов разчет на
разходите за изпълнението им, със срок на изпълнение на предписанието и по
двата пункта до 15.08.2022 г. вкл. В тази връзка, преди формиране на крайни
извод относно законосъобразността на атакуваното наказателно
постановление, следва да бъде отбелязано и следното: Нарушението по чл. 64
от ЗОПОЕЩ е извършено чрез бездействие като форма на изпълнителното
деяние в частта по т. 1 и т. 2 от предписанията. То е формално, като за
осъществяването му не се изисква настъпването на определен противоправен
резултат. Отговорността е обусловена от непредприемане на определено
действие или въздържане от такова в зависимост от характера на даденото
8
предписание и в посочените в него срокове за изпълнение, както вече бе
посочено. Съгласно трайната съдебна практика на Административен съд –
Хасково по своята същност задължителното предписание е указване на
фактическите действия, които проверяваният субект следва да предприеме за
отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от
компетентните административни органи дейност. Следователно,
предписанието в общия, а и в конкретния случай изисква активно поведение
от страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение.
Доколкото в конкретната хипотеза то засяга правата и законните интереси на
неговия адресат и с оглед на съдържанието си, има характер на принудителна
административна мярка, същото може да бъде оспорено по съдебен ред по
АПК, тъй като няма забрана съдът да осъществява контрол за законността му,
по арг. от чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България. В
конкретния случай предписанието е влязло в сила като неоспорено и като
такова то е задължително за адресата му. Последица от нереализираната
възможност да бъде оспорено предписанието е налагането на
административно наказание поради неизпълнението му.
В обобщение, обосновано, тъй като е станало в съответствие с
доказателствата, събрани по делото и при спазване на материалния закон е
реализирана отговорността на Е. Р. Х., като е необходимо уточнението, че
това е станало не в качеството му на оператор по смисъла на ЗОПОЕЩ, а като
адресат на дадено предписание по отношение на същия, което той не е
оспорил, поради което възраженията на жалбоподателя в тази насока следва
да се приемат за неоснователни. При индивидуализация на
административната санкция, наказващият орган е съобразил всички
обстоятелства и с определяне на глобата в размер на 6000 лева – малко над
установения специален минимум от 5000 лева и под средния, не е допуснат
порок в дейността му по чл. 27 от ЗАНН, след като става ясно, че
неизпълнението на предписанието касае значителен брой ИУМПС и се
изразява в неизпълнение на предписано поведение по повече от един пункт.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.
По отношение на разноските по направеното искане от наказващия
9
орган, чрез процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид
изхода на спора – установено е извършено нарушение, което може да се
вмени в отговорност на Е. Р. Х. и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
според която, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование,
както предвижда ал. 4, то в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени направените по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките на
цитираната норма, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
по отношение на деянието, описано в наказателното постановление,
доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно
заседание. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
минималното възнаграждение за процесуално представителство в
производства по реда на ЗАНН е 80 лв. и тъй като липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия
по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното
постановление в съдебно заседание и предвид преценката при
индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в
тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН
именно в такъв размер.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 54 от 04.11.2022 г. на
Директор на РИОСВ - Хасково.
ОСЪЖДА Е. Р. Х., с адрес: град Х., ул. „******“ № **, ЕГН:
********** да заплати на РИОСВ - Хасково сумата в размер на 80 лева,
представляваща направени по делото разноски за заплащане на
10
възнаграждение за упълномощен по делото юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не сечете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
11