№ 75
гр. П., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200157 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба
на Ш. А. А. от гр.О., чрез пълномощник адв.Н. Г. от ТАК, против НП № **** г. издадено от
Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за това,че „на 04.07.2022 г., в 11.20 ч., в гр.П., ул.“***“
управлява и паркира собствения си л.а.“****“ с немска регистрация SU AS669, като при
проверката се установи, че автомобила няма сключена валидна застраховка „ГО“ за 2022 г.
/зелена карта/” - нарушение по чл.483,ал.1,т.2 от КЗ.
В жалбата се оспорва изцяло извършеното нарушение, като жалбоподателят твърди, че e
наказан за нарушение, което не е извършил. Твърди, че е налице несъответствие между посочената
като нарушена правна и норма и основанието за налагане на санкцията, както и че няма
задължение да сключва отделна застраховка „ГО“, доколкото управлявания от него л.а. не е от
трета държава, а от държава-членка на ЕС. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява, постъпили са писмени бележки от адв.Н.Г., в които поддържа жалбата и моли
издаденото НП да бъде изцяло отменено, претендира за заплащане на разноските.
Ответникът по жалбата РУ П. към ОДМВР Т., редовно призован, не изпраща процесуален
представител, не ангажира становище по жалбата. В придружително към жалбата писмо навежда
довод за евентуално намаляване на претендирано в процеса адвокатско възнаграждение до
възможния минимум по Наредба № 1/2004 г.
Районна прокуратура Т., уведомени по реда на чл.62 ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.
Жалбоподателят Ш. А. А. живеел в гр.О., бил собственик на л.а.“****“ с немска регистрация №
SU-AS 669, за който бил сключил застраховка гражданска отговорност серия *** с валидност за
1
периода от 00.00 ч. 04.07.2022 г. до 23.59 ч. 31.12.2022 г. /издадена от Немското бюро за издаване
на зелени карти, приложени копия и превод по делото/. Съгласно условията на сключената полица,
застраховката е с валидност на територията на ЕС, в т.ч. и Република България. На 04.07.2022 г.
жалбоподателят управлявал посочения по-горе автомобил, когато при паркирането му на ул. „***“
в гр.П., около 11.20 ч. бил спрян за проверка от служители на РУ П. – полицай С. Р. и полицай Х.
Х.. Водачът А. бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство „**“ с №0050, което не
отчело концентрация на алкохол в издишания въздух. При последвалата проверка на документите
на автомобила, полицейските служители преценили, че същият няма сключена валидна
задължителна застраховка „ГО“ за 2022 г. /зелена карта/, при което полицай Р. съставил на водача
АУАН серия GA № 683363, за нарушение по чл.483,ал.1,т.2 от КЗ. Нарушителят се запознал с
направените констатации и подписал акта без възражения, като допълнителни такива не
постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в
настоящия процес НП №**** г. на Началника на РУ ”Полиция” П. към ОДМВР Т.,връчено лично
на нарушителя на 19.09.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на
изслушания в с.з. свидетел Х. Х., както и от приложените и приобщени по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства, като същата не се оспорва от нарушителя видно от наведените в
депозираната жалба доводи.
При така установената в хода на съдебното дирене безспорна фактическа обстановка, от
правна страна съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при ангажиране
и реализиране на административнонаказателната е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо до незаконосъобразност на издаденото НП, като в този контекст
изцяло се споделят доводите на защитата, изложени в жалбата и поддържани в писмените
бележки.
Съгласно чл.638, ал. 3 от КЗ, въз основа на което който е санкциониран жалбоподателят,
гласи: "Лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.". Следователно субект на
нарушението може да бъде само лице, което не е собственик на превозното средство. В
противоречие с това, в НП ясно и точно е записано, че жалбоподателят А. е извършил
нарушението, управлявайки собствения си л.а.“****“ с немска регистрация SU-AS669. Според
съда такова несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация
представлява съществен порок на НП и винаги води до неговата отмяна.
Независимо от горепосоченото, съдът намира, че и по същество жалбоподателят не е
извършил нарушението, за което е бил наказан. Разпоредбата на чл.483,ал.1,т.2 от КЗ въвежда
задължение за всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на
РБ, когато няма валидна за територията на РБ застраховка. "Трета държава", съгласно легалната
дефиниция по § 1, т. 7 от ДР на КЗ е държава, която не е държава членка по смисъла на т.6.
Последната сочи, че "държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга
държава - страна по Споразумението на Европейското икономическо пространство. Според
обстоятелствената част на обжалваното НП на процесната дата жалбоподателят е управлявал
собствения си л.а.“****“ с немска регистрация SU-AS669 – т.е. държава Германия, която е
държава-членка на ЕС. Следователно управляваното от жалбоподателя МПС не е било от "трета
държава" по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на КЗ и за водача не е възникнало задължението по чл. 483,
2
ал. 1, т. 2 от КЗ. С оглед приложената по делото полица за международна застраховка, издадена
под контрола на Немското бюро за издаване на зелени карти, следва да се приеме, че към
процесната дата 04.07.2022 г. жалбоподателят е имал валидна застраховка, с оглед издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Видно от приложения по делото договор
за правна защита, същият е заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер
на 150 лв., който е значително по-нисък от посочения в чл.7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер – 300 лв., поради което
ОДМВР - Т. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по
делото в посочения размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП №**** г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което на Ш.
А. А. ЕГН-**********, живущ в гр. О., обл.Т., ул.“***“№12, действащ чрез пълномощник адв.Н.Г.
от ТАК, със съдебен адрес гр.П., ул.“***, за нарушение по чл.483, ал.1,т.2 от КЗ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 400 лв. /четиристотин лева/, КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА ЗАПЛАТИ на Ш. А. А. ЕГН-**********, живущ в гр.О., обл.Т.,
ул.“***“№12, действащ чрез пълномощник адв.Н. Г. от АК-Т., със съдебен адрес гр.П., ул.“**
СУМАТА 150 лв. /сто и петдесет лева/ представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3