Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 29.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в
публичното съдебно заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Екатерина Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 11508 описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 -273 от ГПК.
С решение № 161582 от 27.07.2020
г. по гр.д. № 47139/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 63 състав е осъдил
„С.84” ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** да
заплати на „Д.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, магазин 43, ТЦФ.
следните суми: 16 381,54 лв. - неплатено възнаграждение по Договор за покупко-продажба на платове, за което има издадени 28 бр.
фактури за периода от м. 12.2014 г. до м. 02.2016 г. (№2431/30.12.2014 г.;
№ 2432/30.12.2014 г.; № 2433/30.12.2014 г.; № 2434/30.12.2014 г.; №
2501/30.01.2015 г.; № 2586/27.02.2015 г.; № 2702/31.03.2015 г.; №
2866/15.05.2015 г.; № 2871/15.05.2015 г.; № 2893/26.05.2015 г.; №
3022/29.06.2015 г.; № 3035/08.07.2015 г.; № 3298/30.09.2015 г.; №
3299/30.09.2015 г.; № 3373/15.10.2015 г.; № 3406/21.10.2015 г.; №
3407/21.10.2015 г.; № 3429/29.10.2015 г.; № 3482/13.11.2015 г.; №
3581/03.12.2015 г.; № 3705/30.12.2015 г.; № 3706/30.12.2015 г.; №
3707/30.12.2015 г.; № 3715/12.01.2016 г.; № 3722/14.01.2016 г.; №
3777/03.02.2016 г.; № 3804/10.02.2016 г. и № 3812/12.02.2016 г.), ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 12.07.2018 г. до окончателното
плащане и 4 718,85 лева - мораторна лихва за периода от 30.12.2014 г. до
12.07.2018 г., както и сторените по делото разноски, а именно: 844,00 лева -
държавна такса, 300,00 лева - разноски за експертиза и 1400,00 лева -
адвокатско възнаграждение.
Недоволен от решението е останал
ответникът „С.84” ООД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост, постановяването му при неправилно
приложение на материалния закон – чл.301 от ТЗ, и при неправилно приложение на
процесуалния закон. По-конкретно поддържа, че въпреки осчетоводяването на
процесните фактури от двете дружества не е било доказано, че стоките са
продадени и доставени от ищеца на ответника, тъй като имало несъответствие
между съдържание на фактури и стокови разписки като същите не отговарят на
изискванията на ЗСч. Навежда, че сумите за куриерски услуги също не се дължат,
тъй като това представлявало цена за недоговорена и неизвършена от ищеца
услуга, а освен това не ставало ясно как е формирана и разпределена цената на
тази услуга. Също така, неправилно СРС е приел за неоснователно възражението
му, че задълженията по процесните фактури били платени чрез плащане, което
обстоятелство се подкрепя от изслушаната по делото ССчЕ и от представените с
отговора писмени доказателства, които не били осчетоводени в нарушение на ЗСч. Искането
му към въззивната инстанция е да отмени решението и отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани. Претендира сторените в производството разноски.
Въззиваемата
страна „Д.” ООД, оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания
по реда на чл.263, ал.1 от ТЗ писмен отговор. Искането към въззивната инстанция
е да потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - обжалваната му част. Следователно относно
проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в
жалбата Софийски градски съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените
пред първоинстанционния съд искове са осъдителни с правно основание чл. 327 ТЗ и чл.309а ТЗ вр. чл. 86 ЗЗД за следните суми: 16 381,54 лева - неплатено
възнаграждение по договор за покупко-продажба на платове, за което има издадени
28 бр. фактури за периода от м. 12.2014 г. до м. 02.2016 г. (№ 2431/30.12.2014 г.;
№ 2432/30.12.2014 г.; № 2433/30.12.2014 г.; № 2434/30.12.2014 г.; №
2501/30.01.2015 г.; № 2586/27.02.2015 г.; № 2702/31.03.2015 г.; №
2866/15.05.2015 г.; № 2871/15.05.2015 г.; № 2893/26.05.2015 г.; № 3022/29.06.2015
г.; № 3035/08.07.2015 г.; № 3298/30.09.2015 г.; № 3299/30.09.2015 г.; №
3373/15.10.2015 г.; № 3406/21.10.2015 г.; № 3407/21.10.2015 г.; №
3429/29.10.2015 г.; № 3482/13.11.2015 г.; № 3581/03.12.2015 г.; №
3705/30.12.2015 г.; № 3706/30.12.2015 г.; № 3707/30.12.2015 г.; №
3715/12.01.2016 г.; № 3722/14.01.2016 г.; № 3777/03.02.2016 г.; №
3804/10.02.2016 г. и № 3812/12.02.2016 г.), ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 12.07.2018 г. до окончателното плащане и за сумата
от 4718,85 лева - мораторна лихва за периода от 30.12.2014 г. до 12.07.2018 г.
При съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за
установено наличието на валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за търговска продажба, за
която приложение намират разпоредбите на чл.327, ал.1 и сл. от ТЗ, обективирана
по страни, предмет и продажна цена в процесните 28 бр. фактури за периода от м.
12.2014 г. до м. 02.2016 г. (№ 2431/30.12.2014 г.; № 2432/30.12.2014 г.; №
2433/30.12.2014 г.; № 2434/30.12.2014 г.; № 2501/30.01.2015 г.; №
2586/27.02.2015 г.; № 2702/31.03.2015 г.; № 2866/15.05.2015 г.; №
2871/15.05.2015 г.; № 2893/26.05.2015 г.; № 3022/29.06.2015 г.; №
3035/08.07.2015 г.; № 3298/30.09.2015 г.; № 3299/30.09.2015 г.; № 3373/15.10.2015
г.; № 3406/21.10.2015 г.; № 3407/21.10.2015 г.; № 3429/29.10.2015 г.; №
3482/13.11.2015 г.; № 3581/03.12.2015 г.; № 3705/30.12.2015 г.; №
3706/30.12.2015 г.; № 3707/30.12.2015 г.; № 3715/12.01.2016 г.; №
3722/14.01.2016 г.; № 3777/03.02.2016 г.; № 3804/10.02.2016 г. и №
3812/12.02.2016 г.). След като процесната продажба съставлява търговска
сделка, приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл. 327 от ТЗ, съгласно който купувачът дължи плащане на
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават правото да я
получи. По делото няма спор, че между страните са налице трайни търговски
отношения по повод продажбата на платове от „Д.” ООД на „С.84” ЕООД. Процесните
данъчни фактури, макар да не са двустранно подписани, материализират всички
съществени елементи на договор за продажба на стоки. Oт приетата Съдебно-счетоводна
експертиза, се установява по несъмнен начин, че процесните 28 фактури са
осчетоводени от двете страни, включени са в дневниците за покупки и продажби и
справки-декларации по ЗДДС и е ползван от ответника пълен данъчен кредит.
Съгласно трайно установената съдебна практика, след като фактурите са
намерили отражение в счетоводството и на двете страни, ответникът ги е
осчетоводил, като в подаденте справки-декларации по ДДС е деклариран начисления ДДС за
покупките през исковия период по процесните 28 броя фактури и е ползван ДДС за
пълен данъчен кредит за покупките по процесния договор за търговска продажба,
то тези обстоятелства представляват недвусмислено признание на
задълженията. Само
по себе си, отразяването на процесните 28 бр. фактури в счетоводството на ответното
дружество,
включването им в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същите – представляват недвусмислено признание на задължението и
доказват неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна
практика, в т. ч. и решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г.,
включително и цитираната от първоинстанционния съд практика. В този
смисъл, изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни, а
наведените оплаквания във въззивната жалба - неоснователни.
Неоснователни са наведените с въззивната жалба възражения, свързани с
начина на издаване на процесните фактури и стокови разписки от ищеца. Както
правилно и първоинстанционният съд е отбелязал, от приетата съдебно-счетоводна
експертиза и от показанията на разпитаните свидетели, се установява, че
разликите във фактурите и стоковите разписки се дължат на факта, че стоковите
разписки са издавани от счетоводна програма по ценови групи, а не по
индивидуални кодове за всяка предлагана от ищеца стока, а фактурите са издавани
с посочване на закупуваната стока и нейната цена. Също така е установено, че
стоковите разписки са с посочена цена в евро, поради обстоятелството, че
програмният софтуер ползван от ищеца е създаден така и няма възможност за
посочване на цените в лева. Установената от ищеца практика не е в нарушение на
счетоводен стандарт или изискване, което се поттвърждава от заключението на
вещото лице, като вещото лице е разяснило, че ползваната счетоводната практика
е позната и не е необичайна.
Настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на първоинстанционния
съд за дължимостта и на стойността на спорните куриерски услуги. В случая
ответникът дължи заплащането на разходите по транспорт на съответното
закупувано количество платове отделно от стойността на самата стока. Няма спор,
че между страните са налице трайни търговски отношения по повод продажбата на
платове от „Д.” ООД на „С.84” ЕООД. По делото са представени и 5 броя фактури
извън процесните, за които няма спор, че са заплатени от ответника – № 1295/28.02.2014
г.; № 2274/28.11.2014 г.; № 2789/27.04.2015 г.; № 2836/12.05.2015 г.; № 4125/30.05.2016
г., пряко от съдържанието на които се вижда, че във всички от тях цената за
куриерски услуги е посочена отделно от цената на платовете. Събраните по делото
гласни доказателства, чрез показанията на разпитаните по делото свидетели - свидетелят
Р. и свидетелятП., също потвърждават, че това е била
установената практика в отношенията между страните. Свид. Р. изрично е разяснила, че установената
търговска практика на ищеца не само в отношенията му с ответното дружество, но
и с останалите му клиенти, е била куриерските услуги да не се включват в
цената на платовете, а да се вкючват отделно в издаваните фактури. Свидетелката П., потвърждава фактическата обстановка, заявена от св. Р.. В
тази връзка съдът намира за правилни и обосновани изводите на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че претендираните от ищеца суми за куриерски услуги са начислявани
във връзка с разходите по транспорта на платовете от Турция.
Неоснователни са и възраженията на въззивника, че не ставало ясно как се
определя стойността на т. нар. куриерска услуга. Св.П. е заявила, че независимо
дали транспортът от Турция е извършван чрез куриер или по автобус, услугата е
начислявана в зависимост от обема и теглото на отделните пакети. Същото се
потвърждава и от св. Р., която е изяснила, че конкретният размер на куриерските
услуги зависи от разходите на продавача по транспорт на платовете от Република
Турция до Република България, като се разпределял между клиентите по доставката
съобразно теглото на всяка поръчка, но тъй като се касае за доставка на платове,
то нямало как да се определи на брой. Отделно от гореизложеното, като се има
предвид и направеното от ответното дружество недвусмислено признание на
задълженията по фактурите с оглед на обстоятелството, че фактурите са намерили
отражение в счетоводството му - ответникът ги е осчетоводил, като в подаденте
справки-декларации по ДДС е деклариран начисления ДДС за покупките през исковия
период по процесните 28 броя фактури и е ползван ДДС за пълен данъчен кредит за
покупките по процесния договор за търговска продажба, то по несъмнен начин се
установа, че в отношенията между страните е налице установено съгласие
ответникът да заплаща въпросните куриерски услуги, които не се включват в
цената на платовете, а се дължат отделно, както е сторено и при поръчките по
другите 5 броя фактури, за които страните не спорят, че са платени.
При това положение, предвид обстоятелството, че се установява дължимостта
на сумите по процесните 28 броя фактури, то
съобразно с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил насрещното си задължение по договора, като е заплатил на продавача
дължимата сума в пълния уговорен размер.
В тази връзка се твърди, че ответникът е заплатил на ръка сумата от
27 117,81 лева, което, според ответника, се установява от представените с
отговора на исковата молба документи – разписки, ордери и др. Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че е недоказано плащанията
на задълженията по процесните фактури. Плащане не се установява нито от заключението
по приетата съдебно-счетоводна експертиза, нито от представените с отговора на
исковата молба писмени доказателства. Съдът намира за правилен и обоснован
изводът на вещото лице, че процесните фактури не са платени. От прочета на
приложените от ответника доказатества, представени като разписки и ордери, е
видно, че в същите не са индивидуализирани по никакъв начин задълженията, които
се погасяват, и не може да се приеме, че въпросните плащания касаят именно
задълженията, предмет на процесните фактури. Отделно от това, от показанията на
свидетелите се установява, че плащанията в брой са отразявани в касовата книга,
веднага след представянето на разписка или друг документ, установяващ
плащането, за което се издава касов бон, но съгласно заключението на вещото
лице, което е проверило касовата книга на ищеца, в случая не се установява
отразяването на тези плащания по представените с отговора на исковата молба
документи към задълженията по процесните фактури. Доказването на плащането е в
тежест на ответното дружество, което не е провело такова надлежно доказване. Отделно
от това, стоковите разписки и проформа фактури, върху които са отбелязани част
от плащанията, не съответстват на процесните фактури, поради което няма как да
се приеме, че имат връзка с тях. Обстоятелството, че част от представените от
ответника стокови разписки и проформа фактури са в периода, през който са
издадени и процесните 28 броя фактури, не променят изводите на съда, тъй като,
както беше изложено и по-горе, страните са се намирали в трайни търговски
отношения и между тях е имало множество поръчки, като спорно е изпълнението
единствено по процесните фактури, а не по другите фактури, проформа фактури и
стокови разписки, върху които са отразени плащания в брой, макар и неуточнени в
детайли за какво се отнасят. Също така, както правилно е отбелязал и
първостепенният съд, размерите на сумите по посочените стокови разписки,
проформа фактури и разписки, по никакъв начин не съответстват на тези по
процесните фактури. Разпитаните по делото свидетели също не установяват
отразените в представените от ответника документи да касаят погасяването на
задължения по процесните фактури. Също така, твърдението на ответника, че
отразените в тези документи плащания касаят именно процесните фактури,
противоречи на воденото от същия счетоводство, а и на това, водено от ищеца, в
които е отразено, че задълженията на ответника по процесните фактури не са
погасени, както е отговорило и вещото лице по ССчЕ.
Предвид дължимостта
на фактурираните куриерски услуги и неустановеното плащане на задълженията по
фактурите, неоснователно се явява и
възражението за погасяване на задълженията на ответника чрез прихващане.
По делото
ответникът като купувач не ангажира доказателства да е заплатил цената на
доставените стоки в уговорения срок, затова основателен е и искът по чл.86 от ЗЗД за сумата от 4718,85 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
30.12.2014 г. до 12.07.2018 г.
Изложеното обосновава извода, че
ответното дружество не е изпълнило задължението си в качеството на купувач да
заплати продажната цена на доставените му от ищеца по процесната данъчна
фактура стоки в уговорения срок. Предявените при квалификацията на чл.327 от ТЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД искове се явяват основателни в предявените размери.
В упражнение на правомощията по
чл. 272 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя не следва да бъдат присъдени сторените в производството пред
въззивната инстанция разноски. Такива обаче се дължат на въззиваемата страна,
която ангажира доказателства за сторени
във въззивното производство разноски в размер на 1200 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
09.10.2020 г., поради което следва да му бъдат присъдени разноски в посочения
размер.
При
тези мотиви Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 161582 от
27.07.2020 г. по гр.д. № 47139/2018 г. на СРС, ІІ ГО, 63 състав,
вкл.в частта за разноските.
ОСЪЖДА „С.84”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „Д.”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, магазин 43, ТЦФ.,
на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, сумата от 1200 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на въззиваемото
дружество „Д.” ООД пред въззивната инстанция.
Решението не
подлежи обжалване, съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.