№ 695
гр. Перник, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100583 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ГР. В. ГР., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния му представител – адв. А.Ц., срещу „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството му на
приобратател /цесионер/ по договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 22.06.2012 г. между „Банка ДСК“ АД и ответното дружество, с която се
иска да бъде признато за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника:
сумата от 5226.31 лева, представляваща просрочена главница по договор за
кредит за текущо потребление от 31.05.2006 г., сключен между „Банка ДСК“
АД като заемодател и ГР. В. ГР. като заемополучател, обективирана в
изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2493/2010 г. по описа
на Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 146/2010 г. по описа на ЧСИ
Соня Димитрова, поради погасяването на задължението по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е било образувано ч.гр.д.
№ 2493/2010 г. по описа на Пернишкия РС от „Банка ДСК“ АД като в хода на
същото е издаден изпълнителен лист. Посочва се, че въз основа на
изпълнителния лист по молба от 05.05.2010 г. на взискателя „Банка ДСК“ АД
е образувано изп.д. № 146/2010 г. при ЧСИ Соня Димитрова за
обективираните в изпълнителния лист суми, сред които и процесната сума за
главница. Уточнява се, че същите са прехвърлени впоследствие на ответника
чрез договор за цесия. Посочва се, че по изпълнителното дело е извършвано
проучване на имущественото състояние на длъжника като са налагани и
запори. Излагат се подробни доводи, че въпреки това изпълнителното дело е
1
прекратено по правно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – на 13.05.2016
г., доколкото в периода от 13.05.2014 г. до 13.05.2016 г. не са искани
изпълнителни действия.
На следващо място се излагат и подробни доводи, че процесната сума е
погасена по давност, доколкото след приемането на Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
изпълнителни действия не са искани, а след перемцията ново изпълнително
дело не е образувано. В тази връзка се излагат и доводи с оглед приложението
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска
предявените исковe да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: молба за образуване на изпълнително
дело, изпълнителен лист, запорни съобщения, покана за доброволно
изпълнение, сметка и молба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск изрично се
признава /ако бъде приет за допустим/ – като дружеството не оспорва и
размера на претенцията. Твърди се, че срещу ищеца действително е било
образувано ч.гр.д. № 2493/2010 г. на РС Перник, а впоследствие въз основа на
издадения изпълнителен лист и изпълнително дело № 146/2010 г. по описа на
ЧСИ Соня Димитрова – от цедента на ответното дружество. В тази връзка се
признава и сключването на договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Поддържа се обаче, че след перемиране на изпълнителното дело дружеството
не е предприемало допълнителни действия по принудително събиране на
сумите. В тази връзка се твърди, че действително правото на принудително
изпълнение е погасено като вземането съществува единствено в естествено
състояние, което не е пречка за доброволно плащане.
Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от ищеца. Поддържа се, че ответното дружество не
е станало повод за завеждане на делото, доколкото след перемирането на
изпълнителното дело не е предприемало други действия по принудително
изпълнение срещу ищеца. В тази връзка се иска при присъждане на
разноските съдът да съобрази правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК – като
възложи всички разноски по делото в тежест на ищеца.
С отговора са представени писмени доказателства: договор за кредит с
погасителен план и общи условия, заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист, молба за образуване на изпълнително дело,
договор за прехвърляне на вземания с приложения към него и молба за
конституиране по изпълнително дело,
В хода на производството по делото е приобщено копие от изп.д. №
146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
В съдебно заседание, проведено на 30.05.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска. НЕ се прави
искане за постановяване на решение при признание на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище,
2
че искът е недопустим. При условие, че същият бъде приет за допустим, то
искът се признава. Претендират се разноски. Възразява се срещу разноските
на насрещната страна.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното
изп.д. № 146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня Димитрова, от праводателя на
ответното дружество „Банка ДСК“ АД е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК срещу ищеца за вземанията, главницата сред които е предмет на
настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният
съд е издал заповед от 29.03.2010 г. по ч.гр.д. № 2493/2010 г. по описа на РС
Перник. Доколкото е допуснато незабавно изпълнение на вземанията по
делото е издаден изпълнителен лист от 29.03.2010 г. Въз основа на последния
по молба на праводателя на ответното дружество от 05.05.2010 г. е
образувано изпълнително дело при ЧСИ Соня Димитрова, като на последния
е възложено да извърши действия по принудително изпълнение – в това число
като наложи запори и възбрани след съответния проучвания на
имущественото състояние на длъжника.
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява,
че по същото са извършвани справки за имущественото състояние на
длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение
/ПДИ/ от 14.05.2010 г. – връчена на длъжника чрез лице от домашните на
28.06.2010 г. .
Установява се също, че на 14.05.2010 г. въз основа на запорно
съобщение от ЧСИ е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Впоследствие на 28.06.2010 г. са наложени запори и на три броя
МПС на длъжника. По изпълнителното дело е съставен и протокол за опис от
07.07.2010 г. като в същия е отразено, че длъжникът не е открит.
Междувременно по изпълнителното дело от длъжника е събрана сумата от
258.97 лева – на 17.05.2010 г. и сумата от 42 лева – на 27.07.2010 г.
На следващо място по изпълнителното дело се установява, че от
длъжника ищец Г.Г. е постъпило възражение от 27.05.2010 г. срещу заповедта
за изпълнение. Предвид липсата на данни по изпълнителното дело
настоящият състав извърши служебна проверка в деловодната програма на
Пернишкия РС и установи, че предвид възражението и въз основа на искова
молба на „Банка ДСК“ АД срещу Г.Г. е образувано гр.д. № 391/2012 г.
Същото е приключило с Решение № 604/31.05.2013 г., с което предявените
искове са уважени в пълен размер вкл. относно главницата по заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист. Решението е влязло в законна сила на
02.07.2013 г. като същото е постановено с участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Междувременно от взискателя по изп.дело № 146/2010 г. е подаден
молба за налагане на запор от 28.01.2011 г. на трудово възнаграждение като
3
такъв е наложен на 03.02.2011 г.
На последно място липсва спор, а и от материалите по изпълнителното
дело – молба от 13.05.2014 г. е видно, че първоначалният взискател „Банка
ДСК“ АД е прехвърлил процесните вземания чрез договор за цесия на
ответника по делото. В тази връзка последният е депозирал посочената молба
за конституирането му като взискател и е възложил на ЧСИ действията по чл.
18 от ЗЧСИ. В тази връзка и ответното дружество и конституирано като
взискател по изпълнителното дело с постановление на съдебния изпълнител
от 13.05.2014 г.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е отрицателен установителен иск и е с правно
основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на
главницата по изпълнителен лист от 29.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. №
2493/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна
квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от
представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на
предявяване на исковата претенция не е налице висящо изпълнително дело
относно процесното вземане.
По допустимостта:
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за допустима в
цялост. Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това
число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно
изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на
изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това
основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е
допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо
изпълнително производство към момента на предявяването му. Това
разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява
накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш
взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на
което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството,
в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този
смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018
г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І
т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г.,
IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на
Пернишкия ОС и др./.
По делото действително се установи, че в хода на изпълнителното
производство от ищеца е събрана сумата от 300.97 лева. Предмет на
4
настоящото дело обаче е единствено вземането за главница по
изпълнителния лист, поради което съдът приема, че посочената сума е
разпределена съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД за вземания за
разноски и лихви, като размерът й не е бил достатъчен за погасяване дори
частично на главницата. В тази връзка и съдебния състав счита исковата
претенция за допустима в цялост.
По основателността:
По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми
следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор
относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в
случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от
ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност. В настоящия случай обаче
задължението, предмет на производството, представляват неизпълнено
задължение по договор за кредит. По отношение на последните е налице
трайна съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която
дори задълженията по кредита да са разсрочени на отделни вноски, това не
превръща същите в периодични плащания. По тези съображения и когато
вземанията произтичат от договор за кредит (с изключение на вземанията за
лихви) независимо дали същите са установени с влязла в сила заповед за
изпълнение или с влязло в сила решение, то спрямо последните винаги се
прилага петгодишната погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД (в този
смисъл – напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010
г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г.,
II т. о., ТК, Определение № 214 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2853/2017
г., IV г. о., ГК и много други).
Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т. 8
от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното
поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.
№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът
навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване
на изпълнителното дело, поради което и като предмет на делото не са
въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за
изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на
изпълнителното производство.
В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист от 29.03.2010 г. по
молба на праводателя на ответното дружество на 05.05.2010 г. при ЧСИ Соня
Димитрова е образувано изп.д. № 146/2010 г.
В тази насока следва да се отбележи, че между датата на издаване на
заповедта – 29.03.2010 г. и датата на образуване на изп.д. № 146/2010 г. –
05.05.2010 г. е изминал период от малко над месец. По делото обаче се
5
установи, че длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, в
която връзка е образувано гр.д. № 391/2012 г. по описа на Пернишкия РС.
Същото е приключило с Решение № 604/31.05.2013 г., с което предявените
искове са уважени вкл. относно главницата. Поради това заповедта за
изпълнение следва да се приеме за влязла в сила с влизане в сила на
посоченото съдебно решение, а именно 02.07.2013 г.
На следващо място по посоченото изпълнително дело са извършени
следните действия: наложен е запор върху трудово възнаграждение на
длъжника – от 14.05.2010 г. и запор на 3 броя МПС от 28.06.2010 г.;
отправено е искане за налагане на запор – на 28.01.2011 г. ; наложен е запор
върху трудово възнаграждение – от 03.02.2011 г. ; конституиран е нов
взискател – на 13.05.2014 г.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани. Липсват
данни да е образувано и последващо изпълнително дело.
По тези съображения изпълнителното производство следва да се приеме
за прекратено по закон /еx lege/ на 13.05.2016 г. / така цитираното Решение №
37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС, както и Решение
№ 248/08.07.2021 г. по въз.гр.д. № 268/
2021 г. на Пернишкия ОС/, доколкото след молбата за налагане на
конституиране на нов взискател от 13.05.2014 г., от взискателя не са
отправени други искания за извършване на изпълнители действия в
продължение на период от две години. Следва да се отбележи че за
настъпване на това прекратяване е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил нарочен акт в този смисъл.
При преценката дали след образуване на изпълнителното дело
процесните вземания са погасени по давност съдът намира, че следва да
съобрази разрешенията, дадени с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на
Пленума на ВС /ППВС/. Съгласно последното по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД
подаването на молба за образуване, съответно образуването на изпълнително
производство представлява действие, което прекъсва давността относно
вземането, предмет на изпълнението, като погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения съдът
приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната на 05.05.2010
г. – с образуването на изп.д. № 146/2010 г. Отново съгласно цитираното
ППВС тази давност обаче е била не само прекъсната, но същата е спряла и да
тече през време на изпълнителното производство по изп.д. № 146/2010 г.
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115,
ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Това спиране на давността съдът приема за
преустановено едва от момента на отмяната на тълкуването на правната
норма, дадено с цитираното ППВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В този смисъл е трайната съдебна практика – напр. Решение № 170 от
17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на 4-то г.о. ВКС,, разрешението на
което настоящият състав на съда възприема. В същото, съобразявайки
приложимите разпоредби на ЗУС (отм.); ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е
6
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от
момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Последващите
тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този
момент предшестващия тълкувателен акт престава да се прилага. Затова
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма
ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато
въпросът е отнесен за разрешаване до тях след приемането на новото
тълкувателно решение или по такива, които са били заварени към този
момент /също – Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на 4-то
г.о. на ВКС; Решение № 363/12.11.2018 г. по в.гр.д. № 489/2018 г. на
Пернишкия ОС/.
Въз основа на тази съображения относно прекъсването и спирането на
давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исковото производство, момента на преустановяване на спирането на
погасителната давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б.
„в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на
прекъсването на давността с резултата от предприетите изпълнителни
действия, респ. с настъпилата перемпция на изпълнителното производство,
съдът приема, че новата погасителна давност в случая е започнала да тече от
момента на преустановяване на спирането на погасителната давност, респ. от
момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС тълкуване – т.е. 26.06.2015 г. В тази връзка само за пълнота
следва да се отбележи и че от 26.06.2015 г. до перемцията на изпълнителното
дело – 13.05.2016 г. по същото не са извършвани никакви действия.
Доколкото в периода между 26.06.2015 г. /когато е преустановено
спирането на давността/ и 18.02.2022 г. /когато е образувано настоящото
производство/ е изтекъл законоустановеният пет годишен период по чл. 110
вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, то вземането на ответното дружество към ищеца е
погасено по давност.
С оглед гореизложеното предявеният иск е изцяло основателен и следва
да бъде уважен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски в производството са заявили и двете страни. С оглед
изхода на същото обаче основателна е само претенцията на ищеца. Същият
претендира разноски от 209.05 лева държавна такса, 3.08 лева такса превод,
600 лева – адвокатски хонорар и 24 лева такса за копие от изпълнително дело
съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Посочените разноски са действително
извършени – видно от платежни нареждания и договор за правна защита и
съдействие. По тези съображения и сумата от общо 836.13 лева следва да
7
бъде присъдени изцяло.
По делото е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищеца. Последното предвид цената на иска и разпоредбата чл. 7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е неоснователно, доколкото уговореното
възнаграждение от 600 лева надвишава минималното от 591 лева такова с по-
малко от 10 лева, което не е прекомерно.
Претенцията за разноски на ответника е неоснователна.
Предвид наличието на изпълнителен титул, а и на молба за
конституиране като взискател по същото, тезата на ответника, че не е станал
повод за образуване на делото, не може да бъде споделена по изложените и
по-горе съображения.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ГР. В. ГР., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, НЕ ДЪЛЖИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК:
********* с адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков
№ 19, ет. 2, в качеството му на приобратател /цесионер/ по договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.06.2012 г. между „Банка ДСК“ АД
и ответното дружество „ОТП Факторинг България“ ЕАД: сумата от 5226.31
лева, представляваща просрочена главница по договор за кредит за текущо
потребление от 31.05.2006 г., сключен между „Банка ДСК“ АД като
заемодател и ГР. В. ГР. като заемополучател, обективирана в изпълнителен
лист от 29.03.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 2493/2010 г. по описа на
Пернишкия РС и претендирана по изп.д. № 146/2010 г. по описа на ЧСИ Соня
Димитрова, поради погасяването на задължението по давност.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК: ********* с адрес
на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 19, ет. 2 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ГР. В. ГР., с ЕГН:
********** и адрес: ***** сумата от общо 836.13 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8