Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 06.11.2017
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публично заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Стефка Александрова като разгледа
докладваното от съдия Д. гражданско дело № 7037 по описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 284, ал. 2, т. 2 КЗ
вр. чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 ЗЗД и евентуален иск с правно
основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
Ищецът В.А.М. чрез пълномощника му адв. П.К. е предявил главен
иск против С.„Н.Б.НА Б.А.З.“, гр. София, ул. „*******ет. 2 с правно основание чл. 284, ал. 2, т. 2 КЗ вр. чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.) вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 180 000 лв. –
частичен иск от общ в размер на 220 000 лв., както и евентуален иск с
правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2,
б. „а“ КЗ /отм./ против Г. Ф., *** за сумата от 1000 лв. – частичен иск от
общ в размер на 220 000 лв. - представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие смъртта на Б.Ю.А., с
която е живял на семейни начала в продължение на 3 г., настъпила при ПТП на 25.05.2014
г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на увреждането -
25.05.2014 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът излага в исковата молба, че на 25.05.2014 г. в
землището на с. Комарево е настъпило ПТП, вина за което има водачът на л.а. „Хонда“,
с рег. № *******/с английска
регистрация/ – Г. Н. Ц., който
при управление на посоченото МПС в пияно състояние навлязъл във воден басейн, в резултат на което водачът и
пътуващата в автомобила Б.А.починали.
В исковата молба се излага, че за увреждащото МПС – „Хонда“, с
рег. № *******следва да има
сключена застраховка „ГО“ към датата ва ПТП, във връзка с което предявява иск
срещу първия ответник – С.„НББАЗ“, който счита, че е легитимиран да отговаря по
искове, когато ПТП е настъпило на територията на Р. България и е причинено от
МПС с чужда регистрация.
В условията на евентуалност, в случай, че се установи, че
за увреждащото МПС не е налице застраховка „ГО“ към датата на ПТП предявява
евентуален иск против Г. Ф., който отговаря за заплащане на обезщетение, когато
ПТП е настъпило на територията на Р. България и е причинено от МПС, което не е
било регистрирано на територията на Р. България и виновния водач намя сключена
застраховка „ГО“.
Ищецът поддържа
чрез своя пълномощник предявения иск и претендира присъждане на разноски по
делото.
ответникът – С.„Н.Б.НА Б.А.З.“ оспорва
предявени иск по основание и по размер.
Оспорва материалноправната легитимация на НББАЗ по
исковата претенция, с твърдение, че за процесното МПС е била налице валидна застраховка
„ГО“ с българска застрахователна компания към датата на ПТП, поради което
случаят попада извън компетентността на НББАЗ.
На следващо място, оспорва твърденията, че в НББАЗ е била
завеждана претенция за заплащане на обезщетение от ищеца, както и че Бюрото не
се е произнесло по нея. Оспорва твърдението, че автомобилът е управляван от
водача Г. Н. Ц., а също така и механизмът на ПТП. Оспорва и твърдението, че
ищецът е живял на съпружески начала с починалата Б.А.. При условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, както и на ищеца, поради това, че те съзнателно са се
качили в автомобила при видимо силно повлиян от алкохол и/или други упойващи
вещества водач, въпреки знанието на този факт, което значително се е отразило
на способностите му за шофиране и с което са допринесли в значителна степен за
настъпването на вредоносния резултат. Оспорва и пертенцията за лихва.
Евентуалния ответник Г. Ф. оспорва претенцията като
недопустима поради неизпълнение на извънсъдебната процедура по чл. 288, ал. 11 КЗ /отм./.
На следващо място, оспорва иска по основание и размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, от една страна от страна
на ищеца, който е поставил себе си и приятелката си в опасна ситуация,
доверявайки се на водач, с когото са консумирали значителни количества алкохол
при знанието, че този водач е използвал и наркотични вещества и от друга страна,
за съпричиняване от пострадалата, която също е поела съзнателно риска да се
вози при това лице, което заедно с приятеля й е било под силно алкохолно
влияние. Оспорва и претенцията за лихва, с твърдение, че ГФ не е бил сезиран.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по
делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП
и Албум се установява, че на 25.05.2014 г. в землището на
с. Комарево, общ. Долна Митрополия, в местността „Гръстелник“ е настъпило ПТП,
при което при опит за пресичане на старото корито на р. Вит управлявания от водачът
Г. Н. Ц. лек автомобил „Хонда CRV“, с рег. № *******потъва в подводна яма, образувана от изкопаване на инертни материали, в
резултат на което водачът и пътуващата в автомобила Б.Ю.А. починали от удавяне.
По случая е образувано ДП № С-109/2014 г. по описа на ОП
– Плевен, ЗМ 165/25.05.2014 г. на РУП – Долна Митрополия, което било прекратено с влязло в законна сила
на 30.05.2016 г. Постановление за прекратяване на наказателното производство от
25.11.2015 г. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „Б“ вр. ал. 1,
вр. чл. 342, ал. 1 НК поради смъртта на водача Г. Н. Ц.. Видно от
постановлението, резултатите от изготвените експертизи са показали наличие на 2,7
промила алкохол в кръвта на водача Г. Ц., а в урината му е установена положителна
качествена реакция за амфетамин. По делото е представен и Талон № 74/2014 г. от
химическо изследване за съдържание на алкохол в кръвта на Г. Н. Ц., видно от който
е установено наличие на 2,7 промила алкохол в кръвта му.
Представено е Писмо вх. № 2-4352 от 23.09.2014 г. и
служебен бон издаден от „`Б.П.“ ЕАД от 18.09.2014 г., от адв. А.Б.– пълномощник
на В.А.М. до НББАЗ, видно от което Бюрото е уведомено за настъпилото ПТП на
25.05.2014 г. с участието на л.а. „Хонда CRV“, с рег. № S 489
DYG, като със същото е поискано заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди вследствие смъртта на Б.А.в размер на 150 000 лв.
От представената от ответника НББАЗ разпечатка от
електронни съобщения от Английското национално бюро, придружени с превод на
български език се установява, че номерът
на рамата на процесния автомобил е № ********.
Представена е и справка от базата данни на Информационен
център към Г. Ф., видно от която за л.а. „Хонда“, с рег. № *******и рама № ******** е била налица застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗК „Л.И.“ АД по
застрахователна полица № 22114001264912, валидна от 03.05.2014 г. до 02.05.2015
г.
По делото е изслушана
и приета комплексна съдебно - медицинска и авто-техническа експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и професионално. От същото се установява,
че процесното ПТП е настъпило на 25.05.2014 г., около 04.30 ч., в тъмната част
на денонощието, при движение на л.а. „Хонда“, с рег. № *******в землището на с.
Комарево, областта на старото корито на р. Вит, местността „Гръстелник” като в
автомобила са пътували четири човека. Скоростта на движение на автомобила е
била около 5-10 км./ч., като експертите не изключват възможността преди
навлизането във водата водачът му да е бил спрял, като при скорост от 10 км./ч.
по чакълест път, дължината на оспасната зона за спиране е била 13,50 м.
При продължаващо
движение по път от баластра, автомобилът се е приближил към воден басейн, при
което водачът му преценил, че може да премине с джипа през водното препятствие,
включил е на предавка и автомобилът навлязъл във водата. Поради дълбочината на
водата във водоема автомобилът започнал да потъва и да се пълни с вода, при
което вероятно водачът му е възприел обстановката, включил е на задна предавка
и се е опитал да върне автомобила обратно, но това вече не е било възможно. Под
действие на теглото си, автомобилът е продължил да потъва във водоема, започнало
е нахлуване на вода в купето и същото да се пълни.
Съгласно експертизата
при изследването на кръвта на Г. Н. Ц. е установен алкохол в концентрация 2,7
%о, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. В пробата от урина на Г.
Ц. е установена качествена реакция за амфетамини. Вещите лица посочват, че тежката степен на алкохолно опиване се характеризира
с тежко потискане на централната нервна система, с тежки нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността (вкл. и да преценява разстояния, скорост на
движение на автомобилите по пътното платно и видимост и др), вниманието,
ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти,
понякога сънливост, и др. По отношение на следите от амфетамин, установени в
урината на Г. Ц. експертите сочат, че е възможно да са от приет амфетамин, но
няколко дни преди ПТП и починалият да не е бил повлиян от него.
В съдебно заседание
експертите са уточнили, че 2,7 промила алкохол в кръвта е изключително висок
процент, който има със сигурност външно проявление, което е видимо за околните.
Съгласно експертното мнение наличието на
следи от амфетамин при шофьора говори, че е приет с давност от преди това и не
е по време на приемането на алкохола.
По делото съдът е
задължил ищеца В.М. да се яви лично и да
даде обяснения за обстоятелства по делото по реда на чл. 176 ГПК. В съдебно
заседание при поставените му въпроси, същият заявява, че късно вечерта на
24.05.2014г. Г. Ц. му се е обадил по телефона и го е поканил да се присъедини в
кръчмата. Твърди, че е възможно на починалата Боляна Аспарухова да не й е било известно,
че са пили алкохол, тъй като тя е бла навън с други момичета, за да пушат. Те
са пили по едно пиене, поради което не е сигурен, дали тя е видяла, че са пили
алкохол. Твърди, че е вярно, че са закупили алкохол, за да отидат на „бента“, но
не са го консумирали само те, а цялата компания, които са били още 10-тина
човека. Твърди, че там той е пил алкохол, тъй като е било студено, но не е
обърнал внимание дали Г. е пил, както и че акоБ.е била наясно с количеството на
изпития алкохол е нямало да се качи в колата. Твърди, че не е е вярно, че наБ.й
е бил известен фактът, че Г. е бил под въздействието на алкохол, както и че още
преди да тръгнат към бента, тя не е искала да се качи в колата, тъй като е
мислела, че е бременна и е искала да се прибере, че й е било лошо. Г. е изпратил
друг шофьор, за да ги вземе, който е бил напълно трезвен. Първо са отишли на бента,
а след това той, жена му, Ж. и Г. са тръгнали за Ловната хижа.
По делото е разпитан
свидетеля Ж.Х.Н., от чийто показания се установява, че са приятели с ищеца В.М.,
както и че той също е бил в автомобила по време на настъпване на инцидента.
Свидетелят посочва, че вечерта, когато е станало ПТП той е бил на рожден ден и
към 4 ч. сутринта си е тръгнал, а по пътя Г., В. иБ.са го настигнали с джипа. Той
се качил в него, за да ходят на края на селото и да пият, а алкохолът е бил в
колата. Отишли са на една поляна, където е имало и други хора и са започнали да
пият мента и от там насетне вече не помни нищо. Посочва, че докато са били в
автомобила Г. е шофирал, но не е личало да е пиян. Не знае дали Г. и В. са пили
алкохол, тъй като не е гледал кой какво пие, а и масата е била голяма, аБ.е
била до огъня с другите момичета. Посочва, че нитоБ.е виждал да пие, нито Г..
Заявява, че докато са стигнали до поляната водачът Г. не е пил алкохол, а на поляната
също не го е видял да употребява алкохол, но когато са приключили да пият, не помни нищо. Около 4,30 -
5 ч. са се качили в колата, за да си ходят и повече не помни, тъй като алкохолът
му е дошъл в повече. Помни, че са скочили в една бара или трап, не знае точно
какво е било, но джипът е потънъл. Той е седял в джипа на задната седалка, зад
шофьора, а до него е седяла приятелката на В.. Г. е карал колата, а до него е
бил В.. Имало е фарове и светлината се е отразявала, той е бил пиян, но е
започнал да се съвзема. Ключалките са се заключили автоматично и купето е започнало
да се пълни с вода, но не помни след колко време колата е потънала във водата. Той
е започнал да се мъчи да отвори вратата, тъй като вратите са се заключили
автоматично, но не е могъл и не знае кога е успял да го издърпа, то се е отключило
и в последния момент вратата се е отключила, а те са били вече на 4-5 м.
дълбочина. Няма ясни спомени кой какво е правел, тъй като е бил пиян и е гледал
да се спаси.
От разпита на свидетеля
М.Г.Д. се установява, че същата вечер е бил на бента, където са се събрали с
приятели и помни ПТП от преди 3 г.. В., Боряна, Г. и Ж. са пристигнали с джипа,
когато вече се било мръкнало. Сочи, че не е обърнал внимание, дали мъжете са
били употребили алкохол, когато са слязли от колата, тъй като не е бил покрай
тях. Когато са дошли и седнали също не е видял какво правят. Те са били цяла
компания, около 20-тина човека и по принцип се е употребявал алкохол, но не е обърнал
внимание дали някой от хората от джипа е употребявал алкохол.Б.не е била покрай
тях. Тя е била с други момичета, покрай огъня. Свидетелят заявява, че те не са
седяли много, около два часа и след това са тръгнали, а на шофьорското място е седнал
Г.. Когато са се качили в колата, Г. му е изглеждал подпийнал, но не знае дали
е пил изобщо. Видял е, че пред него е имало някаква чаша, от което съди, че е
бил подпийнал.
От разпита на свидетеля
Р.К.Т./кмет на с. Комарево/ се установява, че е извикан за поемно лице, около
04,00 ч. на 25-ти сутринта. Свидетелят посочва, че познава всички участници в
ПТП.Б.е била добро и весело момиче. Те са се събрали заедно с В. и са живеели заедно.
Впоследствие около 2010 г. В. е закупил къща и я е записал на името наБ.в знак
на доверие и обич. Когато са купили къщата са заживяли съвместно като
семейство, а преди това са ходели като гаджета. Свидетелят посочва, чеБ.е ходела
на работа в Плевен, а са живеели в с. Комарево, постоянно ги е виждал заедно.
Те са се разбирали и са живеели добре, а В. се е съобразявал с нея напълно, а
към момента няма друга жена при него. След смъртта й къщата е останала в полза
на родителите й, а впоследствие В. я е откупил отново от тях. Когато са се
видели на мястото на ПТП, В. се е държал неадекватно, бил е паниран и с неадекватни
движения. Свидетелят посочва, че от В. знае, че той е скочил поне два пъти във
водата, за да се опита да я извади, тъй като са светели все още фаровете на
колата, но понеже е било дълбоко не е могъл да направи нищо. Сочи, че той и към
настоящия момент не е преодолял загубата наБ.и не стои в с. Комарево, а също
така и избягва да нощува в къщата.
От разпитът на
свидетеля М.И.Ц.се установява, че познава В., тъй като са израснали заедно.
Посочва, че преди 5-6 г. той е купил къща срещу родната му в селото и се е
събрал да живее заедно с приятелката си, с която са имали от дълго време връзка
– поне от 5-6 години, а трагедията е станала след около 3 години. Свидетелят
сочи, че двамата са се разбирали много, не ги е виждал да се карат. В. я е
чакал на спирката на автобуса, когато се е прибирала от работа. Посочва, че преди
трагедията те са щели да имат детенце.Б.е контактувала с жена му относно това
при коя лекарка да отиде, двамата са имали планове, а В. е искал да пазят
дрешки от негово детенце. Към момента В. все още притежава тази къща, но не
желае да влиза вътре, тъй като не иска да стои сам, а когато се съберат
компания приятели, той започва да разказва за трагедията. Все още му е мъчно и не
може да възприеме случилото. Посочва, че е паднал духом, стои си все сам и
занемеран, постоянно мисли за случилото се и все още не го е преодолял.
Свидетелят споделя, че за него той е отчаян човек.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
С оглед заявеното от ищеца в исковата молба,че иска да
бъде обезщетен за причинени му неимуществени вреди от увреждане-смърт на Б.Ю.А.
при ПТП настъпило в България при увпавлението на лек автомобил с чуждестранна
регистрация и сключена застраховка Гражданска отговорност съдът намира,че
правната квалификация на иска е чл. 284, ал. 2, т. 2 КЗ/отм./, при което
Националното бюро на българските А.З., в качеството си на компенсационен орган
заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато
застрахованото моторно превозно средство на виновния водач обичайно се намира в
държава членка, различна от Република България.
Предпоставките за ангажиране
отговорността на Бюрото в горната хипотеза са три:
1. -увреденото
лице да пребивава в България;
2. -увреждащото моторно превозно
средство обичайно да се намира в държава - членка, различна от България -и
3. МПС-то да е застраховано за ГО от застраховател в чужбина и при условие,че чуждестранния
застраховател или неговия представител да не се е произнесъл своевременно по
претенция на увреденото лице или ако застрахователят не е назначил представител
за България.
Разбира се за основателността на иска е необходимо кумулативното
наличие и на всички елементи от сложния
фактически състав на непозволеното увреждане .
От представените по делото доказателства и конкретно от
една страна от доказателствата за номера на рамата на автомобила,с който е
станало ПТП-то и доказателствата от информационната система на Гаранционния Ф. с
дата 17.11.2016 год. се установява,че за процесния автомобил „Хонда CRV“, с рег. № *******с рама № ******** е имало застраховка за Гражданска отговорност при ЗК “Л.И.“ АД с номер на
полицата 22114001264912 валидна от 03.05.2014 год. до 19.08.2014 год./л.178 от
делото/, когато предсрочно е била прекратена, поради невнесена вноска. За
собственик на автомобила в справката е записан Г. Н. Ц..
Факт е, че в справка/л.44/ от 29.07.2015 год. за
автомобила с рама № ******** е посочена само една сключена застраховка при ЗАД Б. ВИГ с данни ,че е
прекратена на 26.02.2014 год. В тази справка обаче като собственик на
автомобила е посочено друго лице-А.П.П..Това лице е посочено като собственик и
в констативния протокол за ПТП и в постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
При горното съдът намира,че актуалната ,обективна и
достоверна информация относно собствеността на автомобила и наличието на
застраховка за Гражданска отговорност се съдържа в справката от информационната
система на Гаранционния Ф. с дата 17.11.2016 год.,като от нея се установява и
това,че за автомобила е имало предходна застраховка при ЗАД Б. ВИГ , което е прекратена
на 26.02.2014 год.
Въпросът защо при справката по името на А.П.П. не е
излязла застраховката при ЗК Л.И. АД и защо ищеца е бил насочен да търси
застраховка по имота на това лице като собственик и кой в действителност е бил
собственик на автомобила в дена на произшествието са въпроси,които на практика
не променят факта,че за автомобила обективно е имало застраховка за Гражданска
отговорност при ЗК Л.И. АД.
При това положение каквато и да е претенция срещу
ответника С.„Н.Б.НА Б.А.З.“ се явява неоснователна,тъй като това С.в никаква
хипотеза на чл.282 и 284 КЗ /отм./ не е
материално отговорно по иск предявен от лице живеещо в България за обезщетение
на вреди от ПТП настъпило в България макар и с МПС с чуждестранна регистрация,
при условие,че за това МПС има валиден договор за Гражданска отговорност с
български застраховател.
Ето защо при условие,че главния ответник не е
материалноотговорно лице по предявения иск последният само поради това се явява
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
С оглед
отхвърлянето на главния иск съдът дължи произнасяне по евентуалния:
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2,буква „а“ от
КЗ (отм.), безвиновната отговорност на Гаранционния Ф. за изплащане на
обезщетения на пострадали от ПТП лица се ангажира при условие ,че пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България
виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и е налице предпоставката по чл.288, ал.11
от КЗ (отм.) .
На
общо основание и тук важи изискването да са налице
елементите от фактическия състав на деликта.
Само при кумулативното наличие на всички посочени предпоставки, исковата
претенция срещу Г. Ф. ще бъде основателна.
От
събраните в производството доказателства се установи
категорично,че процесното МПС не се намира обичайно на територията на
България,доколкото е с чужсеттранна регистрация и също,че за това МПС има
застраховка за Гражданска отговорност при ЗК Л.И. АД.
Горното дава основание на съда да приеме,че и евентуалния
иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
С
оглед изхода на спора и направените от пълномощника на ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското и юрисконсултското възнаграждения на главния и
евентуалния ответник съдът намира,че следва да бъде осъден да
заплати на ответника НББАЗ направени от него разноски в размер на 712.68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 11664 лв./този размер е минимума по наредбата с ДДС
увеличен с малко повече от ½ и с оглед цената на иска и сложността на
делото не е прекамерен/,а на ответника Г. Ф. юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв.
Водим
от горното, съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.А.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. П.К. против С.„Н.Б.НА
Б.А.З.“, гр. София, ул. „*******ет. 2 главен иск с правно
основание чл. 284, ал. 2, т. 2 КЗ вр. чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)
вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 180 000
лв. частичен иск от общ в размер на 220 000 лв. -
представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане вследствие смъртта на Б.Ю.А., настъпила при ПТП на 25.05.2014 г. като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.А.М., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. П.К. против Г. Ф. *** евентуален иск с правно основание 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ /отм./ във връзка с
чл.45 ЗЗД за сумата от 1 000 лв., частичен иск от общ в размер на 220 000 лв. - представляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане
вследствие смъртта на Б.Ю.А., настъпила при ПТП на 25.05.2014 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.А.М., ЕГН ********** да заплати на ответника С.„Н.Б.НА Б.А.З.“, разноски в размер на
712.68 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 11664 лв.,а на Г. Ф. *** сумата от 250
лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: