№ 123
гр. Търговище, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно
гражданско дело № 20223500500183 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството по в.гр.д. № 183/2022г. по описа на Окръжен съд-
Търговище е образувано по въззивна жалба от ответника М. М. А., чрез своя
процесуален представител адв. А. М. против Решение № 10/28.03.2022 г.,
постановено по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, в частта му, с
която е отхвърлено искането на М. М. А. по чл. 349, ал. 2, във връзка с ал. 4
ГПК да му бъде поставен в дял ПИ с идентификатор 36169.502.54 и
намиращите се в него сгради с идентификатори 36169.502.54.1 – жилищна
сграда, 36169.502.54.2, 36169.502.54.3, 36169.502.54.4, 36169.502.54.5 и
36169.502.54.6 и същия е изнесен на публична продан на основание чл. 348
ГПК, както и в частта, с която е отхвърлена предявената от М. А. претенция
по сметки – иск с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 61, ал. 2, във вр.
с ал. 1 ЗЗД. Въззивникът претендира също и сторените разноски в настоящото
производство.
С доводи за неправилност, необоснованост, нарушение на материалния
и процесуалния закон, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното
решение, като бъде постановено друго, с което да му бъде възложен
недвижимия имот и бъдат уважени направените от него искания по сметки.
Въззивникът на първо място твърди, че доводите на районния съд относно
липсата на установяване на фактите за това точно в коя сграда била живяла
наследодателката на страните приживе са несъстоятелни. Според въззивника
не е спорно между страните, че наследодателката преди смъртта си е живяла
в процесния неподеляем селски жилищен имот, което предполага тя да е
ползвала всички жилищни и стопански помещения, намиращи се в него.
1
Според въззивника съдът е следвало да уважи направената от него
възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, доколкото са били налице
всички предпоставки.
Писмен отговор на въззивната жалба по реда и в срока по чл. 263, ал. 1
ГПК от въззиваемите Д. А., И. А., Е. А. и Ф. А. не е постъпил.
По делото е постъпила също въззивна жалба и от ищеца Ф. М. А. чрез
своя процесуален представител адв. Г. Ц. против решението на
първоинстанционния съд в цялост. С доводи за неправилност и
незаконосъобразност, въззивникът моли за отмяна на първоинстанционното
решение, като бъде постановено друго, с което да бъде уважено искането на
Ф. А. за възлагане и да му бъде определена в дял жилищна сграда с
идентификатор 36169.502.54.2, като поземления имот, в който сградата е
построена остане в съсобственост с другия съделител – М. М. А., а на
останалите съделители се определят дялове, съобразно техните квоти. Ф. А.
моли за изменение на решението и в частта за разноските, съобразно
решението, касаещо размера на дяловете на всеки съделител.
Ф. А. счита, че от разпитаните свидетели, а и не е спорно между
страните, че преди да почине наследодателката на съделителите – тяхна
майка е живяла в имота, поради което изискването на закона наследодателят
да е живял в имота, за който е направено искане за възлагане е изпълнено. На
следващо място, въззивникът счита, че заключението на вещото лице за
неподеляемост на имота е неправилно прието от съда за вярно, доколкото не е
изследван вариант, при който двете жилища, за които са направени
възлагателни искания да бъдат възложени, така както са поискани в
индивидуален дял, а парцелът, на който се намират да остане съсобствен само
на тези двама съделители при равни дялове, тъй като парцелът е определен за
малкоетажно строителство. По отношение на дяловете на останалите
съделители, Ф. А. сочи, че те могат да бъдат уравнени като стойност с
разпределение на земеделските земи или с пари. Цитирани са и т. 6, „б“ от
Постановление № 7 от 28.11.1973 г. на Пленума на ВС, както и Тълкувателно
решение № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС в подкрепа на допустимостта на този
вариант на извършване на делбата.
На следващо място, Ф. А. счита, че районният съд неправилно е
отхвърлил двата иска по сметки. Според него изводът на съда, че
подобренията са направени без съгласието, но и без противопоставянето на
останалите съсобственици не се подкрепя от показанията на разпитаните
свидетели, които твърдят, че подобренията в имота на Ф. А. са правени
заедно с неговите братя, които са участвали в ремонтите с личен труд, т.е.
останалите съделители са били съгласни за осъществяването на тези
подобрения. Ф. А. счита, че е бил владелец на своята част и държател на
частите на останалите съделители, като би следвало да се приложи чл. 30, ал.
3 ЗС относно претенцията му по сметки.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК М. А., Д. А. и
Е. А., чрез своя процесуален представител адв. А. М. считат подадената
въззивна жалба от Ф. А. за частично основателна. Според тях квотите на
страните са определени правилно, а ПИ с идентификатор 36169.502.54 и
намиращите се в него сгради неправилно е изнесен на публична продан, но не
защото имотът е поделяем, а защото са били налице всички законови
2
предпоставки да бъде възложен в дял и изключителна собственост на М. А..
М., Д. и Е. А.и считат също че разрешението в т. 6, б. „б“ от ППВС №
7/28.11.1973 г. е неотносимо в случая, доколкото се касае за две жилищни
сгради и други постройки (общо шест сгради с различно предназначение),
които трябва да се разделят не между двама, а между петима съделители. По
отношение на иска на Ф. А. по чл. 346 ГПК заявяват, че същият е евентуално
частично основателен до размера от 4342,65 лв., какъвто е размера на
направените разходи за строителни материали от представените стокови
разписки.
В съдебно заседание въззивникът М. А. се явява лично и се
представлява от адв. А. М.. Въззивникът Е. А. не се явява в съдебно заседание
и също се представлява от адв. А. М.. Адв. М. моли да бъде уважена
подадената въззивна жалба, като бъде отменено решението на РС – Омуртаг в
обжалваната му част и бъде постановено ново, с което да се възложи
процесния имот на М. А., както и да бъдат уважени направените от същия
искания по сметки.
Въззивникът Ф. А. се явява лично в съдебно заседание и се
представлява от адв. Г. Ц.. Въззивникът И. А. не се явява в съдебно заседание
и също се представлява от адв. Г. Ц.. Адв. Ц. моли да бъда уважена
въззивната й жалба, като делбата бъде извършена по посочения от нея начин.
Въззивникът Д. А. се явява лично в съдебно заседание пред въззивната
инстанция. Заявява, че оттегля пълномощията дадени от него на адв. А. М..
Също така изразява становище, че не желае да му бъде определян дял от
поземлен имот с идентификатор 36169.502.54, заедно с построените в него
сгради. Желае всеки от братята му да получи в дял къщата, в която е живял,
както са искали родителите им.
Съдът, след като констатира, че въззивните жалби са подадени в срок и
са допустими, провери изложените в тях оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Разгледани по същество въззивните жалби са основателни.
С влязло в сила на 05.06.2020 г. Решение № 21/08.04.2020 г.,
постановено по гр.д. № 334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, е допуснато
извършването на съдебна делба между съделителите Ф. М. А., Д. М. А., Е. М.
А., И. М. А. и М. М. А., при равни квоти от по 1/5 /една пета/ идеална част за
всеки един, на следните недвижими имоти останали им в наследство от
наследодателката Ф.А.И., починала на 16.01.2009 г.:
1. НИВА, представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.13.7
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, тринадесет, точка,
седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. А.,
одобрени със Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния директор
на АГКК, с площ от 11998 кв.м., местност „Иса Дере“, трайно
предназначение на територията: земеделска, категория 4 /четвърта/, при
съседи: 36169.13.5, 36169.13.10, 36169.13.119, 36169.13.6;
2. НИВА, представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.15.8
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петнадесет, точка осем/
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. А., одобрени
3
със Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК,
с площ от 11941 кв.м., местност „Ен“, трайно предназначение на територията:
земеделска, категория 4 /четвърта/, при съседи: 36169.15.6, 36169.15.7,
36169.15.9, 36169.502.52;
3. НИВА, представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.17.11
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, седемнадесет, точка
единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ.
А., одобрени със Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 4109 кв.м., местност „Ен“, трайно
предназначение на територията: земеделска, категория 8 /осма/, при съседи:
36169.502.52, 36169.17.18, 36169.17.15, 36169.17.9.
С цитираното решение е допуснато извършването на съдебна делба
между същите съделители посочени по-горе, и на следния недвижим имот
останал им в наследство от наследодателите М.А.А., починал на 01.03.1989 г.,
и Ф.А.И., починала на 16.01.2009 г.:
ДВОРНО МЯСТО в с. К., общ. А., обл.Търговище, представляващо
поземлен имот с идентификатор 36169.502.54 /тридесет и шест хиляди сто
шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири/ с площ от
4802 кв.м. /четири хиляди осемстотин и два квадратни метра/, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване /до 10 м./ при граници и съседи: 36169.502.52, 36169.17.18,
36169.502.5, в което са построени: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с
идентификатор 36169.502.54.1 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет,
точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, едно/ със застроена
площ от 101 кв.м., брой надземни етажи: 1; ЖИЛИЩНА СГРАДА -
еднофамилна с идентификатор 36169.502.54.2 /тридесет и шест хиляди сто
шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка,
две/ със застроена площ от 97 кв.м., брой надземни етажи: 1;
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 36169.502.54.3 /тридесет и
шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и
четири, точка, три/ със застроена площ от 66 кв.м., брой надземни етажи: 1;
СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 36169.502.54.4 /тридесет и
шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и
четири, точка, четири/ със застроена площ от 43 кв.м., брой надземни етажи:
1; ГАРАЖ с идентификатор 36169.502.54.5 /тридесет и шест хиляди сто
шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка,
пет/ със застроена площ от 21 кв.м., брой надземни етажи: 1 и ГАРАЖ с
идентификатор 36169.502.54.6 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет,
точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, шест/ със застроена
площ от 26 кв.м., брой надземни етажи: 1.
Делбата на гореописания недвижим имот е допусната да се извърши
при равни дялове от по 1/5 /една пета/ идеална част за всеки един от
съделителите.
В първото съдебно заседание, във фазата на извършване на делбата са
поставени на разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК, следните претенции по
сметки, уточнени допълнително:
1. Отправената от ищеца Ф. М. А. срещу останалите съделители,
4
претенция за заплащане на направените от него подобрения в ПИ с
идентификатор 36169.502.54, в землището на с. К., общ. А., на обща стойност
25000.00 лева представляваща стойността на извършените от него подобрения
в ПИ с идентификатор 36169.502.54, в землището на с. К., общ. А., жилищна
сграда с идентификатор 36169.502.54.2, а именно:
І. Първа стая - 2120.00 лева: смяна на дограма на един прозорец с ПВЦ -
0,75м. на 0,95м. – 200.00 лева; поставяне на ПВЦ врата – 320.00 лева;
поставяне на ПВЦ ламперия на тавана и изолация от стъклена вата - 9 кв.м. –
500.00 лева; бетонова заливка на пода и поставяне на балатум – 500.00 лева;
шпакловане на стените и поставяне на тапети. – 600.00 лева.
ІІ. Втора стая 2260.00 лева: смяна на дограма - 1 прозорец ПВЦ дограма
- 1,20м. на 1,40м. – 320.00 лева; поставяне на ПВЦ врата – 340.00 лева;
поставяне на ПВЦ ламперия на тавана и изолация от стъклена вата – 400.00
лева; шпакловане на стените и поставяне на тапети – 550.00 лева; бетонова
заливка на пода и поставяне на балатум – 650.00 лева.
ІІІ. Трета стая – 2530.00 лева: смяна на дограма - ПВЦ - 0,80 на 2,40лв. –
250.00 лева; поставяне на ПВЦ врата – кафява – 380.00 лева; поставяне на
ПВЦ ламперия на тавана и изолация от стъклена вата – 300.00 лева; стени -
гипсова шпакловка и тапети на 2 от стените и ламперия на 2 от стените –
500.00 лева; бетонова замазка на пода и поставяне на теракот – 500.00 лева;
изграждане на една външна стена и втора вътрешна стена от тухли – 600.00
лева.
ІV. Четвърта стая – коридор – 2160.00 лева: смяна на дограма - нов ПВЦ
прозорец с размери 0,75м. на 1,20м. – 180.00 лева; поставяне на ПВЦ
ламперия и изолация от стъклена вата на тавана – 300.00 лева; гипсова
шпакловка и залепяне на тапети на стените – 300.00 лева; бетонова замазка на
пода и поставяне на балатум – 500.00 лева; поставяне на външна врата –
280.00 лева; изграждане на две тухлени стени – 600.00 лева..
V. Пета стая – 3290.00 лева: смяна на дограма - нов ПВЦ прозорец с
размери 1,05 на 1,20м. – 250.00 лева; поставяне на ПВЦ ламперия и изолация
от стъклена вата на тавана – 500.00 лева; гипсова шпакловка и поставяне на
тапети на стените – 500.00 лева; бетонова замазка на пода и поставяне на
балатум – 600.00 лева; поставяне на 2 врати от ПВЦ кафяви – 740.00 лева;
поставяне на 2,5кв.м. фаянсови плочки на стената – 100.00 лева; изграждане
на една външна и една вътрешна стена от тухли – 600.00 лева.
VІ. Шеста стая – 3010.00 лева: смяна на дограма - нов прозорец от
желязо 1,10 на 1,18м. – 50.00 лева; поставяне на УСБ - ПДЧ плоскости на
целия таван – 300.00 лева; гипсова шпакловка и боядисване с латекс на
стените, поставяне на 7 кв.м. фаянсови плочки – 400.00 лева; бетонова замазка
на пода и поставяне на балатум – 400.00 лева; поставяне на 2 външни ПВЦ
врати в кафяво – 760.00 лева; поставяне на мивка и кухненски шкафове –
500.00 лева; изграждане на две външни стени от тухли – 600.00 лева.
VІІ. Баня и тоалетна – 2130.00 лева: изграждане на две вътрешни стени
от тухли – 650.00 лева; поставяне на нов прозорец от ПВЦ - 0,50м. на 0,50м. –
50.00 лева; поставяне на нова дървена врата – 120.00 лева; поставяне на
фаянсови плочки на всички стени до тавана и теракота на пода – 750.00 лева;
поставяне на ПВЦ ламперия на тавана – 100.00 лева; закупуване и поставяне
5
на бойлер на дърва – 200.00 лева; поставяне на мивка и тоалетна чиния от
фаянс, закупуване на нов смесител – 260.00 лева.
VІІІ. Смяна на цялата електрическа инсталация в къщата, ключове и
контакти, електрическо табло с предпазители – 250.00 лева.
ІХ. Смяна на цялата ВиК инсталация – 250.00 лева.
Х. Измазване на цялата къща отвън с варова мазилка – 600.00 лева.
ХІ. Изграден допълнителен навес към къщата с размери 10,00 м. на 2,30
м. от дървени греди, тачки и отгоре цигли. Поставена подпокривна мембрана
„Брамак" – 500.00 лева. Изградена външна мивка под навеса – 150.00 лева.
Излят бетонов под с размери 2,30м. на 14,00м. под навеса – 600.00 лева.
Поставени нови улуци и водосточни тръби на навеса – 200.00 лева.
ХІІ. Изградена ограда от бетонови кубчета с дължина 14м. и височина
0,80м. На нивото над бетоновите блокчета е поставена метална решетка –
800.00 лева. Изградена външна ограда между къщата и пътя - една част от
бетонови кубчета с дължина 14 м. и височина 0.80м с поставена метална
решетка на нивото над бетоновите блокчета – 800лв. Поставена ограда от
мрежа – 300.00 лева. От оградата до къщата излята бетонна пътека с дължина
18м. и ширина 1,20м. – 300.00 лева. Монтирани две железни врати на
дворната ограда – 200.00 лева.
ХІІІ. Закупувани тухли и цимент за стените на двата гаража и замазка на
пода и поставяне на врата на ползвания от ищеца гараж с идентификатор
36169.502.54.2.6 – за работа и материали 3350.00 лева;
2. Отправената от ответника М. М. А., срещу останалите съделители
претенция да му заплатят сумата в размер на 25749.56 лева, от която сумата в
размер на 25582.06 лева направени подобрения по намиращата се в ПИ с
идентификатор 36169.502.54, в землището на с. К., общ. А., жилищна сграда с
идентификатор 36169.502.54.1, както следва: цялостна подмяна на покрива на
къщата; иззиждане на три комина; шпакловка на всички стаи в къщата;
поставяне на ламиниран паркет в две стаи; обръщане на единадесет прозореца
с мазилка; поставяне на пластмасова ламперия на таван в 5 помещения;
изграждане на камина; подова мазилка на две стаи; изливане на бетонно и
сумата в размер на 167.50 лева, представляваща стойността на извършената
дейност по измазване на стените на гараж с идентификатор 36169.502.54.5
В първото заседание по делото след допускане на делбата са поставени
на разглеждане и предявените от ищеца Ф. М. А. и ответника М. М. А.
претенции по чл. 349, ал. 2 ГПК, като всеки от двамата претендира в негов
дял да бъде възложен допуснатия до делба ПИ с идентификатор 36169.502.54
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ. А., обл.
Търговище, подробно описан по-горе, ведно с построените в имота жилищни
сгради, гаражи и селскостопански сгради.
С обжалваното Решение № 10/28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, съдът е съставил и обявил на основание
чл. 350 ГПК за окончателен разделителен протокол, с който от трите
земеделски земи допуснати до делба са съставени пет дяла. В решението е
указано, че след влизането му в сила петимата съделители следва да се
призоват за окончателно извършване на делбата чрез теглене на жребий.
6
Със същото решение РС – Омуртаг е изнесъл на публична продан на
основание чл. 346 ГПК поземления имот с идентификатор 36169.502.54,
заедно с построените в него сгради с идентификатор 36169.502.54.1,
36169.502.54.2, 36169.502.54.3, 36169.502.54.4, 36169.502.54.5 и
36169.502.54.6 с пазарна оценка общо в размер на 62500 лева, като е
постановил след извършване на проданта продажната сума да се разпредели
между петимата съделители поравно.
С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни и
недоказани предявените претенции по сметки – искове с право основание чл.
346 ГПК, във връзка с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, предявени съответно от Ф. А.
срещу останалите четирима съделители за сумата от 25000 лева,
представляваща стойността на извършените от него подобрения по построени
в ПИ с идентификатор 36169.502.54, сграда с идентификатор 36169.502.54.2 и
сграда с идентификатор 36169.502.54.6, както и от М. А. срещу останалите
четирима съделители за сумата от 25 749,56 лева, представляваща стойността
на извършените от него подобрения по построени в ПИ с идентификатор
36169.502.54 сграда с идентификатор 36169.502.54.1 и сграда с
идентификатор 36169.502.54.5.
В хода на първоинстанционното разглеждане на делото във втора фаза
са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
От показанията на св. А. А.а (лист 214 и 247 от делото) се установява,
че Ф. А. е живял до къщата на М. на ул. Г.Д. № 13 в сайванта, който се намира
в същия имот. Свидетелката твърди, че Ф. винаги е живял в тази пристройка
към къщата, независимо, че през 1990 и 2005 г. е бил купил други две къщи в
селото. Според А.а Д. и А. не са имали нищо против подобренията, а Ф. и И.
не са се противопоставяли на подобренията направени от М.. Съдът приема,
че св. А.а е имала предвид Д. и Е., доколкото в тази част от показанията си е
описвала какво е било отношението на всеки от четиримата братя на М.
спрямо извършените от него подобрения. Нито един от съделителите не се
казва А., а единствения, който е пропуснат в това изявление на свидетелката
брат на М. е Е. А..
От показанията на св. Д.М. (лист 246 от делото) се установява, че от
2014-2015 г. докъм 2019 г. Ф. поетапно е ремонтирал къщата, в която той
живее, като е направил кухня, баня, тоалетна, стаи, едно коридорче, навес с
ограда, външна чешма, пътека с циментова замазка. От показанията на М. се
устаноява също, че когато Ф. извършвал ремонтите двама от неговите братя
са били в Турция, а другите двама не са възразявали срещу действията му.
Според св. Л.Ш. (съребрен роднина от четвърта степен на страните по
делото) Ф. е бил настанен от баща си в къщата, в която живее след като се е
оженил през 1985 г. Първоначално са били 2 стаи, но от 2014 г. до 2018 г. Ф.
направил допълнително стаи, навес, кухня, баня, тоалетна. Двете къщи според
св. Ш. са с отделни входове, бани, тоалетни и кухни, като двамата братя
винаги са си живеели отделно в две домакинства.
Св. И..ов (лист 247 от делото) в показанията си твърди, че е правил над
90% от ремонтните дейности в къщата на Ф.. Според същия, от 2014 г. до
2019 г. са изградени баня, кухня, тоалетна и останалите стаи, както и цялата
ел. инсталация, водопровод, дограма и врати са подменени, както и частично
7
е ремонтиран покрива. Двете къщи на Ф. и на М. според свидетеля са
разделени със стена с бетонни блокчета, като същите имат отделни кухни,
бани и входове и се ползват отделно. Св. А.ов заявява също, че е участвал и в
ремонта на къщата, в която живее М. А., като сочи, че двамата с Ф. са си
плащали поотделно възложените дейности.
От показанията на св. Г. А.а (съпруга на ответника М. А.) се установява,
че Д. и Е. са били съгласни с направените подобрения, а Ф. и И. не са се
противопоставяли. Двете къщи според св. А.а са с отделни кухни, баня и
тоалетна и с отделни входове, като само дворът им е общ.
Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат
кредитирани и ценени по делото като обективни и непротиворечиви. По
отношение на показанията на св. Л.Ш. св. Г. А.а следва да се посочи, че
същите се ценят от съда наред с останалите доказателства по делото, съгласно
чл. 172 ГПК. Съдът приема, че от показанията на разпитаните свидетели се
установява, че Ф. А. е извършвал ремонтни дейности в обитаваната от него
къща в периода от 2014 до 2019 г., а по отношение на подобренията, които са
извършили и Ф., и М. А.и в обитаваните от тях постройки, съдът приема, че
същите са извършени със съгласието и без противопоставянето на останалите
съделители.
Според заключението по извършената в хода на първоинстанционното
разглеждане на делото съдебна технико – оценъчна експертиза, което съдът
приема за компетентно изготвено от вещото лице Д.Д., ПИ с идентификатор
36169.502.54 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ.
А., обл. Търговище, с площ от 4802 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./ при граници и съседи: имоти с идентификатори 36169.502.52,
36169.17.18, 36169.502.5 е определен като неподеляем, поради специфичните
теренни условия, близостта, начина на застрояване и ползване на сградите.
Според заключението построените в имота жилищни сгради също са
неподеляеми, тъй като предвид архитектурното им разпределение не е
възможно да бъде спазено изискването на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. След направени
оценки по посочени в заключението методи, крайната пазарна стойност на
поземления имот и построените в него сгради е определена от експерта в
размер на 62 500 лева. Тази стойност е формирана като сбор от пазарните
стойности на сградите и земята, както следва: жилищна сграда с
идентификатор 36169.502.54.1 е на стойност 25570 лева; жилищна сграда с
идентификатор 36169.502.54.2 е на стойност 22285 лева; селскостопанска
сграда с идентификатор 36169.502.54.3 е на стойност 3255 лева;
селскостопанска сграда с идентификатор 36169.502.54.4 е на стойност 2195
лева, гараж с идентификатор 36169.502.54.5 е на стойност 1555 лева; гараж с
идентификатор 36169.502.54.6 е на стойност 1670 лева, а земята е на стойност
5970 лева. В заключението по извършената по делото съдебно –
техническата експертиза вещото лице е посочило, че допуснатите до делба
земеделски имоти са поделяеми. Вещото лице Д.Д. е посочила пазарната
стойност на всяка една от трите земеделски земи, както следва: за поземлен
имот с идентификатор 36169.13.7 с площ от 11998 кв.м., местност „Иса Дере“,
категория 4 - 4895,18 лева; за поземлен имот с идентификатор 36169.15.8 с
площ от 11941 кв.м., местност „Ен“, категория 4 – 4871,93 лева и за поземлен
8
имот с идентификатор 36169.17.11 с площ от 4109 кв.м., местност „Ен“,
категория 8 – 1586,07 лева. Към заключението е изготвен проект за
поделянето на земеделските земи съобразно дяловете на страните и при
спазване разпоредбите на ЗН и ЗСПЗЗ. В заключението експертът е посочил
общата пазарната стойност на земеделските земи допуснати до делба –
11 353,18 лева и е изчислил пазарната стойност на формираните дялове от
процесните имоти съобразно квотите на страните – 2 270,64 лева.
В първоинстанционното производство е назначена допълнителна
съдебна технико-оценъчна експертиза. От заключението по нея, прието от
съда за компетентно изготвено от вещото лице Д.Д., на първо място се
установява, че в жилищна сграда с идентификатор 36169.502.54.2 са
извършени подобрения на обща стойност от 17131,06 лева, като същите
представляват полезни разноски. На следващо място, от заключението на
допълнителната експертиза се установява, че подобренията в гараж с
идентификатор 36169.502.54.6 са на стойност 847, 32 лева, като същите
представляват полезни разноски. На трето място, според заключението на в.л.
Д.Д. в жилищна сграда с идентификатор 36169.502.54.1 са извършени
подобрения на обща стойност от 21660,37 лева. На последно място, от
заключението по допълнителната експертиза се установява, в гараж с
идентификатор 36169.502.54.5 подобренията са на стойност 615,16 лева.
Заключението на вещото лице Х. С. Й. – С. по назначената и изслушана
във въззивното производство допълнителна съдебна технико-оценъчна
експертиза, прието от съда за компетентно изготвено, следва да бъде
кредитирано като доказателство единствено доколкото до голяма степен
потвърждава заключенията на основната и допълнителната технико-оценъчни
експертизи, които са изслушани и приети от районния съд. Заключението на
в.л. Й. – С. потвърждава, че поземленият имот с идентификатор 36169.502.54,
заедно с построените в него сгради е неподеляем.
Също така, това заключение потвърждава оценката на подобренията в
процесните сгради, дадена от заключението на в.л. Д.Д.. Допълнителната
технико-оценъчна експертиза бе допусната от въззивния съд с оглед липсата
на поставена задача към вещото лице от районния съд да оцени с каква сума
се е увеличила стойността на имотите, за които се твърди, че са направени
подобрения, както и липсата на поставена задача на каква стойност са
необходимите и полезните разноски в поземлен имот с идентификатор
36169.502.54 и построените в него сгради с идентификатори 36169.502.54.1,
36169.502.54.2, 36169.502.54.5 и 36169.502.54.6. От заключението на в.л. Й. –
С. се установява, че в поземлен имот с идентификатор 36169.502.54 няма
данни за извършени подобрения. За сграда с идентификатор 36169.502.54.2
вещото лице сочи, че стойността на извършените подобрения е по-ниска
(15902,07 лева), в сравнение със заключението на в.л. Д., тъй като според нея
разходите за ограда между двете сгради от бетон, бетонови блокчета, мрежа и
капаци на стойност 1228,99 лева не представляват нито необходими, нито
полезни разноски и поради това с тази стойност е намалила оценката на
подобренията в тази сграда, дадена с първото заключение по делото.
По отношение на оценката на подобренията по останалите сгради с
идентификатори 36169.502.54.1, 36169.502.54.5 и 36169.502.54.6 в.л. С.
потвърждава стойностите от заключението на първоначалната експертиза на
9
подобренията.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
По исканията за възлагане:
Въззивният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд по отношение на отхвърлените искания за възлагане на неподеляемия
поземлен имот с идентификатор 36169.502.54, заедно с построените в него
сгради. Действително двама от съделителите са направили искане за
възлагане на поземления имот и построените в него сгради, като и двамата
съделители са живеели в сгради в този поземлен имот към момента на
откриване на наследството на по-късно починалия от двамата наследодатели
- Ф.А.И., починала на 16.01.2009 г. Също така и двамата съделители не
притежават друго жилище, за което са представени и декларации по делото.
Следва да бъде съобразено, че от събрания по делото доказателствен
материал Ф. А. към 16.01.2009 г. е живял в сграда с идентификатор
36169.502.54.2. Същата е била ползвана като жилище от него, независимо от
това дали преди да бъде преустроена същата е представлявала навес за
сушене на тютюн. По отношение на М. А. и сграда с идентификатор
36169.502.54.1, също се установява, че той е живял в тази сграда и същата я е
ползвал като жилище. От показанията на разпитаните свидетели по делото се
установява, че всеки от тях винаги е имал отделно домакинство от другия,
откакто живеят там – съответно от 1985 г. Ф. А. в сграда с идентификатор
36169.502.54.2, а от 1994 г. М. А. в сграда с идентификатор 36169.502.54.1. За
да бъде уважено искане за възлагане на неподеляемо жилище следва да се
установи по делото, че наследникът поискал възлагането и наследодателя му
(или един от наследодателите, когато правата са придобити от повече от едно
наследства) са ползвали заедно едни и същи общи помещения или общи
части на имота и фактическото съжителство е било такова, че те да са
живеели като едно общо домакинство към датата на смъртта на
наследодателя. Всички свидетели твърдят, че двамата съделители са живели в
отделни домакинства един от друг, но липсват доказателства по отношение на
двамата им наследодатели към момента на смъртта си кои сгради са
обитавали и ползвали и съответно дали и с кого от наследниците са били в
общо домакинство. В този смисъл е и Решение № 336/14.12.2011 г. по гр.д. №
174/2011 г. на II г.о. на ВКС. Твърденията на въззивника М. А., че естеството
на процесния недвижим селски имот предполага наследодателката Ф.И. да е
използвала всички помещения в него представляват предположение, за което
не бяха събрани доказателства по делото.
По начина на извършване на делбата:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са налице
предпоставките на чл. 348 ГПК по отношение на поземлен имот с
идентификатор 36169.502.54 и построените в него сгради и е постановил
същият да бъде изнесен на публична продан. Публичната продан е допустим
способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е
реално неподеляем. В конкретния случай поземления имот заедно с
построените в него сгради съгласно приетите по делото технически
експертизи е неподеляем. Същото не се отнася обаче за трите земеделски
земи, които са допуснати до делба, като съгласно заключението на вещото
10
лице Д.Д. по изслушаната пред районния съд съдебна технико-оценъчна
експертиза земеделските земи са поделяеми. Вещото лице е изготвило проект
за делба на трите земеделски земи, от които са формирани 5 дяла. Въз основа
на този проект съдът е обявил за окончателен разделителен протокол, като е
постановил, че след влизането му в сила страните ще бъдат призования за
тегленето на жребий. Първоинстанционният съд е приел, че съсобствеността
на поземления имот и построените в него сгради следва да се прекрати чрез
изнасянето му на публична продан и разпределянето между съделителите на
продажната цена. Същевременно спрямо земеделските земи е предприет друг
способ – съставянето на разделителен протокол и тегленето на жребий.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд не е
изследвал всички възможни варианти за ликвидиране на собствеността. В
случай, че няма направени искания за възлагане на неподеляем жилищен
имот или същите не са уважени, съдът следва да изследва всички законови
способи за ликвидиране на съсобствеността. Първият от тези способи е
тегленето на жребий. В конкретния случай тегленето на жребий е много
неудобно. В четири от построените шест сгради в поземления имот с
идентификатор 36169.502.54 съделителите Ф. и М. А.и са извършили
значителни подобрения. Тези двама съделители живеят в тези сгради,
съответно от 1985 и от 1994 година. Същите са си разпределили ползването
на парцела, като дори има построена ограда, която да разграничава частите от
двора от кого да се ползват. Разпределено е ползването на сградите, като Ф.
А. ползва едната жилищна сграда и един гараж, а М. А. ползва другата
жилищна сграда, другия гараж и двете стопански постройки.
Първоинстанционният съд не е изследвал допустимостта на способа по
чл. 353 ГПК – разпределение на имотите. В случая, броят на имотите – четири
е по-малък от броя на съделителите. Съдът не е изследвал допустимостта на
предложения от Ф. А. способ за разпределяне на сградите, построени в
поземления имот с идентификатор 36169.502.54., които да бъдат
разпределени на Ф. и М. А. съобразно ползването им, заедно с ½ идеална част
от парцела, като по този начин бъде създадена хоризонтална етажна
собственост между тези сгради. Такъв способ е допустим и съгласно т. 6б от
Постановление на Пленума на ВС № 7 от 28.11.1973 г., според който при
възлагане на двама съделители на две жилища, които се намират в общ
парцел се образува етажна собственост, като дяловете от парцела на
получателите на жилища са равни, когато парцелът е определен за
малкоетажно строителство. Съгласно чл. 106, ал. 6 от Правилника за
прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.) за
малкоетажно застрояване се приема такова до 3 етажа. В конкретния случай
всички построени сгради в поземления имот представляват малкоетажно
строителство. На останалите трима съделители при това разпределяне на
поземления имот за уравянване на дяловете следва да бъдат разпределени
трите земеделски земи, а за разликата в стойностите Ф. и М. А.и следва
парично да уравнят дяловете на останалите трима съделители.
Въззивният съд намира именно разпределянето на основание чл. 353
ГПК на делбеното имущество по описания начин, като най-справедлив и
близък до фактическото ползване, както и би създало най-малко неудобства
на страните. По този начин всеки от съделителите ще получи реален дял от
11
съсобствените имоти, спазвайки принципа на чл. 69 ЗН. Този принцип не
може да бъде игнориран по съображение, че имотите или обособените дялове
са на различна стойност, защото чл. 69 ЗН изрично предвижда, че в този
случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. В подкрепа на
приложението на способа по чл. 353 ГПК следва да се посочи и Тълкувателно
решение № 2 по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което за да
се извърши делбата по реда на чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до
делба имоти да са еднакви по вид и предназначение. Следователно няма
пречка Ф. и М. А. да получат в общ дял поземления имот и всеки от тях да
получи в индивидуален дял ползваните сгради, построени в него, а всеки от
останалите съделители да получи по една от трите допуснати до делба
земеделски земи, както и парично уравняване на дяловете им.
За изчисляване на дължимото уравняване на дяловете на И., Е. и Д. А.и,
на първо място следва да се изчисли общата на стойност на делбеното
имущество. Съгласно заключението на вещото лице Д.Д. по приетата в хода
на първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза (л.
238 от делото) пазарната стойност на поземлен имот с идентификатор
36169.502.54 и на построените в него сгради възлиза на 62500 лева. Пазарната
стойност на трите земеделски земи, допуснати до делба съобразно същото
заключение възлиза на 11353,18 лева. Следователно, общата стойност на
делбеното имущество възлиза на 73853,18 лева. При това положение двама от
петимата съделители, а именно Ф. и М. А.и следва да получат дял по право
дял на стойност от 14770,63 лева, а останалите трима (Д., Е. и И. А.и) дял по
право на стойност от 14770,64 лева.
На Д. А. следва да бъде поставена в дял нива, представляваща поземлен
имот с идентификатор 36169.13.7 на стойност 4895,18 лева; на Е. А. следва да
бъде поставена в дял нива, представляваща поземлен имот с идентификатор
36169.15.8 на стойност 4871,93 лева и на И. А. следва да бъде поставена в дял
нива, представляваща поземлен имот с идентификатор 36169.17.11 на
стойност 1586,07 лева. За уравняване на дела на Д. А., той следва да получи
сумата от 9875,46 лева, представляваща разликата между дела му по право
(14770,64 лева) и стойността на земеделската земя, която му е поставена в дял
(4985,18 лева). За уравняване на дела на Е. А., той следва да получи сумата от
9898,71 лева, представляваща разликата между дела му по право (14770,64
лева) и стойността на земеделската земя, която му е поставена в дял (4871,93
лева). За уравняване на дела на И. А., той следва да получи сумата от
13184,57 лева, представляваща разликата между дела му по право (14770,64
лева) и стойността на земеделската земя, която му е поставена в дял (1586,07
лева).
На следващо място, следва да бъде изчислена стойността на
разпределеното имущество, съответно на Ф. и на М. А.и, като сумата, която
надхвърля дела им по право от делбеното имущество те следва да заплатят на
останалите съделители за уравняване на дяловете им. В дял на Ф. следва да
бъдат разпределени сгради с идентификатори 36169.502.54.2 и
36169.502.54.6. Доколкото поземленият имот, в който са построени тези
сгради се възлага в общ дял на Ф. и на М. А.и, то следва да се приеме, че
половината от стойността на поземления имот също е част от стойността на
дела, който се възлага на Ф. А.. При това положение стойността на двете
12
сгради, съгласно заключението на в.л. Д.Д. (стр. 238 от делото) възлиза общо
на 23955 лева, а половината от стойността на парцела възлиза на 2985 лева. В
крайна сметка стойността на имуществото, което се поставя в дял на Ф. А.
възлиза на 26940 лева. Сумата, с която тази стойност надхвърля дела му по
право от 14770,63 лева е 12169,37 лева. Тази сума той следва да бъде осъден
да заплати на И. А. за уравняване на неговия дял.
В дял на М. А. следва да бъдат разпределени сгради с идентификатори
36169.502.54.1, 36169.502.54.3, 36169.502.54.4, 36169.502.54.5. Доколкото
поземленият имот, в който са построени тези сгради се възлага в общ дял на
Ф. и на М. А.и, то следва да се приеме, че половината от стойността на
поземления имот също е част от стойността на дела, който се възлага на М.
А.. При това положение стойността на четирите сгради, съгласно
заключението на в.л. Д.Д. (стр. 238 от делото) възлиза общо на 32575 лева, а
половината от стойността на парцела възлиза на 2985 лева. В крайна сметка
стойността на имуществото, което се поставя в дял на М. А. възлиза на 35560
лева. Сумата, с която тази стойност надхвърля дела му по право от 14770,63
лева е 20789,37 лева. М. А. следва да бъде осъден да заплати съответно: на И.
А. сумата от 1015,20 лева (разликата между уравняването от Ф. на И. А. и
общата сума, която И. следва да получи); на Е. А. сумата от 9898,71 лева и на
Д. А. сумата от 9875,46 лева за уравняване на дяловете им.
По исканията за сметки:
На първо място, следва да се посочи, че първоинстанционният съд
правилно е квалифицирал предявените искове за заплащане на извършените
подобрения, съответно от Ф. А. срещу останалите съделители и от М. А.
срещу останалите съделители, като такива по чл. 61, ал. 2, във връзка с ал. 1
ЗЗД. Районният съд правилно е приел, че двамата съделители Ф. А. и М. А. са
извършвали подобрения, съответно в сгради с идентификатори 36169.502.54.2
и 36169.502.54.6 за Ф. А. и в сгради с идентификатори 36169.502.54.1 и
36169.502.54.5 за М. А., като са действали със съгласието и без
противопоставянето на останалите съсобственици. Първоинстанционният съд
неправилно е обосновал извода си, че в случая Ф. и М. А.и не са установили
владение на ползваните от тях сгради поради това, че възражението
направено в хода на първата фаза на делбата от М. А. за придобиване по
давност на ПИ с идентификатор 36169.502.54 и построените в него сгради е
прието за недоказано с влязлото в сила решение на първата фаза от делбата.
Съгласно Решение № 91 от 22.10.2020 г. по гр.д. № 4284/2019 г., I гр.о. на
ВКС решението в първата фаза на делбата, с което е отхвърлено възражение
за придобивна давност, не се ползва със сила на пресъдено нещо за
качеството владелец, на лицето, извършило подобренията.
Първоинстанционният съд при произнасянето си във втората фаза на делбата
по исковете на съделителите за заплащане на подобрения следва
самостоятелно да изследва дали същите са установили или не владение върху
реална част от имота или върху целия имот. Настоящият съдебен състав все
пак споделя изводите на районния съд в решението по първата фаза на
делбата. Не е налице оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС по отношение на
Ф. А. и М. А., доколкото не е доказано по делото, за нито един от двамата, че
е упражнявал фактическа власт върху част от наследственото имущество,
отблъснал е ясно и недвусмислено владението на останалите
13
съделители/наследници и намерението му да владее поземления имот и
построените в него сгради да е станало известно на всички съделители.
Поради това не следва да бъдат присъждани направените подобрения от
двамата съделители Ф. и М. А.и по реда на чл. 72-74 ЗС, доколкото същите не
са установили владение върху процесните сгради, за които претендират
присъждането на обезщетение за извършени подобрения.
На следващо място, следва да се посочи, че извършените подобрения от
Ф. А. не са направени със съгласието на всички съсобственици, за да бъдат
присъдени по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС. Твърдението на Ф. А. в неговата
въззивна жалба по отношение на това, че всички съделители са били съгласни
с извършените от него подобрения и са участвали с личен труд не се
потвърждава от събрания доказателствен материал. Единствено в показанията
си св. Д.М. твърди, че братята си помагали, като заедно правели гаражи. Това
изявление обаче не се потвърждава от показанията на нито един от
останалите свидетели, а дори от останалата част от показанията на същия
свидетел. Св. Д.М. твърди, че когато Ф. е правил подобрения в имота двама
от братята му са били в Турция, а другите двама не са възразявали, което
предполага, че не са се противопоставяли на извършването на подобренията,
но не и че е дадено съгласие от тях.
Исканията за подобрения не следва да бъдат присъждани по реда на чл.
59 ЗЗД, доколкото липсват данни някой от съделителите изрично да се е
противопоставял на извършването на подобренията, съответно от Ф. А. и от
М. А. в процесните сгради.
При това положение предявените искове са правилно квалифицирани и
разгледани от първоинстанционния съд като такива по чл. 61, ал. 2, във
връзка с ал. 1 ЗЗД. При присъждането на обезщетение за водене на чужда
работа, която е предприета и в свой интерес на съделителите Ф. и М. А.,
всеки от останалите съделители следва да им заплати по-малката сума между
извършените разходи (стойността на подобренията) и увеличената стойност
на подобрения имот. До същите изводи е достигнал и първоинстанционния
съд, но е отхвърлил претенциите на двамата съделители, доколкото по делото
не са били поискани, нито представени доказателства за увеличената
стойност на имотите. Както и двамата въззивници Ф. и М. А.и твърдят в
своите жалби по делото е било отправено искане за назначаване на
експертиза, която да оцени увеличената стойност на построените жилищни
сгради и гаражи в поземления имот, вследствие на извършените подобрения.
Липсата на възложена задача на вещото лице в този смисъл е налагало
назначаването на допълнителна такава от съда. Поради това въззивния съд
назначи допълнителна технико-оценъчна експертиза. От изслушаното пред
настоящата инстанция заключение на вещото лице Х. Й. - С. по назначената
допълнителна експертиза се установява, че увеличената стойност на
процесните сгради, вследствие на извършените в тях подобрения съвпада със
стойностите на извършените разходи, които вещото лице Д.Д. е посочила в
своето заключение по втората технико-оценъчна експертиза по делото (л. 279-
283 от делото). В заключението по същата експертиза липсва разграничение
кои разноски са необходими и кои полезни по отношение на подобренията в
сгради с идентификатори 36169.502.54.1 и 36169.502.54.5. Липсата на това
разграничение е без значение, доколкото при уважаване на искане за
14
присъждане на подобрения по реда на чл. 61, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД
претенцията е основателна за по-малката сума между направените разходи и
увеличената стойност на имота, като е без значение дали тези разходи
представляват необходими или полезни разноски. В заключението на
изслушаната от въззивния съд допълнителна технико-оценъчна експертиза
вещото лице Х. Й. – С. изключва от стойността необходимите и полезни
разноски разходите направени от Ф. А. за ограда между двете сгради от
бетон, бетонови блокчета, мрежа и капаци на стойност 1228,99 лева. Съдът
кредитира заключението на вещото лице Й. – С. в тази част, доколкото
подобни разходи не може да се квалифицират като подобрения в имота.
Същите не са увеличили стойността му, а са послужили за създаването на
ограда, която да разпредели между Ф. и М. А.и ползването на съответната
част от парцела.
По отношение на иска, предявен от Ф. А. против Д. А., Е. А., И. А. и М.
А. по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
същият е основателен за сумата от 13399,51 лева. В частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция до 13399,51 лева
решението следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да
бъдат осъдени четиримата съделители да заплатят на Ф. А. по 3349,87 лева за
всеки един от тях. В частта над 13399,51 лева до претендирания размер от
25000 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно заключението на вещото лице Д.Д. по втората технико-оценъчна
експертиза по делото извършените от Ф. А. подобрения в сгради с
идентификатори 36169.502.54.2 и 36169.502.54.6 са на обща стойност от
17978,38 лева. Съответно увеличението на стойността на тези сгради
вследствие на подобренията възлиза на 17978,38 лева, съобразно
заключението на вещото лице Й. - С.. От тях следва да бъде приспадната
стойността на разходите за ограда между двете сгради от бетон, бетонови
блокчета, мрежа и капаци на стойност 1228,99 лева, при което общата
стойност на подобренията се намалява до 16749,39 лева. Тази стойност следва
да бъде намалена с 1/5 до 13399,51 лева, колкото е дела на Ф. А. от делбеното
имущество (и от съсобствеността в случая), доколкото съсобственикът, който
е извършил подобренията може да иска от другите съсобственици само
сумата, която се припада на техните дялове. За сумата, която се следва на
дела на Ф. А. претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като е налице
сливане на качеството кредитор и длъжник.
По отношение на иска, предявен от М. А. против Ф. А., Д. А., Е. А. и И.
А. по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
същият е основателен за сумата от 17820,42 лева. В частта, с която
първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция до 17820,42 лева
решението следва да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което да
бъдат осъдени четиримата съделители да заплатят на М. А. по 4455,10 лева за
всеки един от тях. В частта над 17820,42 лева до претендирания размер от
25 749,56 лева първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно заключението на вещото лице Д.Д. по втората технико-оценъчна
експертиза по делото извършените от М. А. подобрения в сгради с
идентификатори 36169.502.54.1 и 36169.502.54.5 са на обща стойност от
22275,53 лева. Съответно увеличението на стойността на тези сгради
15
вследствие на подобренията възлиза на 22275,53 лева, съобразно
заключението на вещото лице Й. – С.. Тази стойност следва да бъде намалена
с 1/5 до 17820,42 лева, колкото е дела на М. А. от делбеното имущество (и от
съсобствеността в случая), доколкото съсобственикът, който е извършил
подобренията може да иска от другите съсобственици само сумата, която се
припада на техните дялове. За сумата, която се следва на дела на М. А.
претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като е налице сливане на
качеството кредитор и длъжник.
По разноските:
Предвид изхода на спора съделителите следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на Окръжен съд - Търговище държавни такси според
размера на дяловете си. Стойността на последните съдът определи като се
съобрази с пазарната цена на делбеното имущество според заключението на
вещото лице Д.Д. по назначената съдебно - техническата експертиза от РС –
Омуртаг. Същата е общо в размер на 73853,18 лева. Съобразно равните си
дялове от по 1/5, петимата съделители следва да бъдат осъдени да заплатят по
сметка на ОС - Търговище държавни такси в размер на по 295,41 лева за всеки
един от тях.
По исковете за сметки, съгласно чл. 355, изр. 2 ГПК разноските се
определят по общия ред на чл. 78 ГПК. Предвид частичното отхвърляне на
иска по чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, предявен от Ф. А.
срещу останалите съделители, същият следва да заплати по сметка на
Окръжен съд – Търговище съразмерно 46% от държавната такса за въззивно
обжалване по този иск, което се равнява на сумата от 230 лева. Искът е
уважен за сумата от 13399,51 лева, поради което съделителите Д. А., Е. А., И.
А. и М. А. следва да бъдат осъдени да заплатят на Ф. А. 54% от държавната
такса, дължима на РС – Омуртаг за първоинстанционното разглеждане на
иска в размер на 540 лева, както и да заплатят на ОС – Търговище 67% от
държавната такса за въззивно обжалване, която се равнява на 270 лева.
Съобразно квотите на съделителите всеки от тях следва да заплати съответно
на Ф. А. и на ОС - Търговище по 135 лева разноски за държавна такса за
първа инстанция и по 67,50 лева държавна такса за въззивно обжалване.
Налице е също частично отхвърляне на иска по чл. 346 ГПК, във връзка
с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД, предявен от М. А. срещу останалите съделители.
Поради това, Ф. А. следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище
съразмерно 31% от държавната такса за въззивно обжалване по този иск,
което се равнява на сумата от 159,65 лева. Искът е уважен за сумата от
17820,42 лева, поради което съделителите Ф. А., Д. А., Е. А. и И. А. следва да
бъдат осъдени да заплатят на М. А. 69% от държавната такса за
първоинстанционното разглеждане на иска в размер на 710,69 лева, както и да
заплатят на ОС – Търговище 69% от държавната такса за въззивно обжалване,
която се равнява на 355,34 лева. Съобразно квотите на съделителите всеки от
тях следва да заплати съответно на М. А. и на ОС - Търговище по 177,67 лева
разноски за държавна такса за първа инстанция и по 88,84 лева държавна
такса за въззивно обжалване.
Водим от горното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК
РЕШИ:
16
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 10/28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, в частта му, с която е съставен и обявен
на основание чл. 350 ГПК за окончателен разделителен протокол, както и в
частта му, с която е изнесен на публична продан на основание чл. 348 ГПК
поземления имот с идентификатор 36169.502.54, заедно с построените в него
сгради с идентификатор 36169.502.54.1, 36169.502.54.2, 36169.502.54.3,
36169.502.54.4, 36169.502.54.5 и 36169.502.54.6 с пазарна оценка общо в
размер на 62500 лева, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Ф. А., следните
недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА - еднофамилна с идентификатор
36169.502.54.2 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка,
петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, две/ със застроена площ от
97 кв.м., брой надземни етажи: 1 и ГАРАЖ с идентификатор 36169.502.54.6
/тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин и две, точка,
петдесет и четири, точка, шест/ със застроена площ от 26 кв.м., брой
надземни етажи: 1, заедно с ½ идеална част от поземления имот, в който
описаните сгради са построени, представляващ: ДВОРНО МЯСТО в с. К.,
общ. А., обл.Търговище, представляващо поземлен имот с идентификатор
36169.502.54 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петстотин
и две, точка, петдесет и четири/ с площ от 4802 кв.м. /четири хиляди
осемстотин и два квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ при
граници и съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.502.5, на стойност 26940
лева.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на М. А., следните
недвижими имоти: ЖИЛИЩНА СГРАДА – еднофамилна, с идентификатор
36169.502.54.1 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка,
петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, едно/ със застроена площ от
101 кв.м., брой надземни етажи: 1, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор 36169.502.54.3 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет,
точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, три/ със застроена
площ от 66 кв.м., брой надземни етажи: 1; СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с
идентификатор 36169.502.54.4 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет,
точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, четири/ със застроена
площ от 43 кв.м., брой надземни етажи: 1; ГАРАЖ с идентификатор
36169.502.54.5 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка,
петстотин и две, точка, петдесет и четири, точка, пет/ със застроена площ от
21 кв.м., брой надземни етажи: 1, заедно с ½ идеална част от поземления
имот, в който описаните сгради са построени, представляващ: ДВОРНО
МЯСТО в с. К., общ. А., обл.Търговище, представляващо поземлен имот с
идентификатор 36169.502.54 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет,
точка, петстотин и две, точка, петдесет и четири/ с площ от 4802 кв.м. /четири
хиляди осемстотин и два квадратни метра/, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./ при граници и съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.502.5, на
стойност 35560 лева.
17
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Д. А., следния
недвижим имот: НИВА, представляваща поземлен имот с идентификатор
36169.13.7 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, тринадесет,
точка, седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ.
А., одобрени със Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 11998 кв.м., местност „Иса Дере“, трайно
предназначение на територията: земеделска, категория 4 /четвърта/, при
съседи: 36169.13.5, 36169.13.10, 36169.13.119, 36169.13.6, на стойност 4895,18
лева.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Е. А., следния
недвижим имот: НИВА, представляваща поземлен имот с идентификатор
36169.15.8 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка, петнадесет,
точка осем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., общ.
А., одобрени със Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 11941 кв.м., местност „Ен“, трайно
предназначение на територията: земеделска, категория 4 /четвърта/, при
съседи: 36169.15.6, 36169.15.7, 36169.15.9, 36169.502.52, на стойност 4871,93
лева.
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на И. А., следния
недвижим имот: НИВА, представляваща поземлен имот с идентификатор
36169.17.11 /тридесет и шест хиляди сто шестдесет и девет, точка,
седемнадесет, точка единадесет/ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. К., общ. А., одобрени със Заповед № РД - 18-74/30.06.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 4109 кв.м., местност „Ен“,
трайно предназначение на територията: земеделска, категория 8 /осма/, при
съседи: 36169.502.52, 36169.17.18, 36169.17.15, 36169.17.9, на стойност
1586,07 лева.
ОСЪЖДА Ф. А. да заплати на И. А. сумата от 12169,37 лева за
уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА М. А. да заплати на И. А. сумата от 1015,20 лева за
уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА М. А. да заплати на Е. А. сумата от 9898,71 лева за
уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА М. А. да заплати на Д. А. сумата от 9875,46 лева за
уравняване на дяловете, ведно със законната лихва от датата на влизане на
решението в сила.
ОТМЕНЯ Решение № 10/28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, в частта му с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Ф. А. против Д. А., Е. А., И. А. и М. А. иск по
чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
над 13399,51 лева до пълния претендиран размер от 25000 лева,
представляващи стойността на извършените от Ф. А. подобрения по
построени в ПИ с идентификатор 36169.502.54, сграда с идентификатор
18
36169.502.54.2 и сграда с идентификатор 36169.502.54.6, като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Д. А., Е. А., И. А. и М. А. да заплатят на Ф. А. сумата от
3349,87 лева за всеки един от тях, представляваща припадащата се част
съобразно дяловете им от увеличената стойност на построени в ПИ с
идентификатор 36169.502.54, сграда с идентификатор 36169.502.54.2 и сграда
с идентификатор 36169.502.54.6, вследствие на извършените от Ф. А.
подобрения в същите сгради.
ОТМЕНЯ Решение № 10/28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, в частта му с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от М. А. против Ф. А., Д. А., Е. А. и И. А. иск по
чл. 346 ГПК, във връзка с чл. 61 ал. 2, вр. ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
над 17820,42 лева до пълния претендиран размер от 25 749,56 лева,
представляващи стойността на извършените от М. А. подобрения по
построени в ПИ с идентификатор 36169.502.54 сграда с идентификатор
36169.502.54.1 и сграда с идентификатор 36169.502.54.5, като неправилно и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ф. А., Д. А., Е. А. и И. А. да заплатят на М. А. сумата от
4455,10 лева за всеки един от тях, представляваща припадащата се част
съобразно дяловете им от увеличената стойност на построени в ПИ с
идентификатор 36169.502.54 сграда с идентификатор 36169.502.54.1 и сграда
с идентификатор 36169.502.54.5, вследствие на извършените от М. А.
подобрения в същите сгради.
ОСЪЖДА Ф. А., Д. А., Е. А., И. А. и М. А. да заплатят по сметка на
Окръжен съд – Търговище държавни такси в размер на по 295,41 лева за
всеки един от тях.
ОСЪЖДА Ф. А. да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 230 лева, по предявения
иск с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 61, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д. А., Е. А., И. А. и М. А. да заплатят на Ф. А. сумата от 135
лева за всеки един от тях, представляваща държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на иска, съобразно основателната част от
него.
ОСЪЖДА Д. А., Е. А., И. А. и М. А. да заплатят на Окръжен съд –
Търговище държавна такса за въззивно обжалване в размер на 67,50 лева за
всеки един от тях, по предявения иск с правно основание чл. 346 ГПК, във вр.
с чл. 61, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. А. да заплати по сметка на Окръжен съд - Търговище
държавна такса за въззивно обжалване в размер на 159,65 лева, по предявения
иск с правно основание чл. 346 ГПК, във вр. с чл. 61, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
19
ОСЪЖДА Ф. А., Д. А., Е. А. и И. А. да заплатят на М. А. сумата от
177,67 лева за всеки един от тях, представляваща държавна такса за
първоинстанционното разглеждане на иска, съобразно основателната част от
него.
ОСЪЖДА Ф. А., Д. А., Е. А. и И. А. да заплатят на Окръжен съд –
Търговище държавна такса за въззивно обжалване в размер на 88,84 лева за
всеки един от тях, по предявения иск с правно основание чл. 346 ГПК, във вр.
с чл. 61, ал. 2, във вр. с ал. 1 ЗЗД, съразмерно с уважената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10/28.03.2022 г., постановено по гр.д. №
334/2019 г. на Районен съд – Омуртаг, в останалите му части, като правилно и
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
20