Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при
участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 13463/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Х.Г.Ч., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 18301,73лева, представляваща предсрочно
изискуема главница от неплатени месечни вноски с падежи от 14.06.2021г. до
14.07.2026г. дължима по договор за потребителски кредит № 2379376/10.08.2016г.,
сключен между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017г.,
ведно с приложение № 1, сключен на основание чл.2.1 от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.; 2231,16лева, представляваща лихва за забава за периода от
20.07.2017г. до 03.10.2018г.вкл., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
8734/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 15797/2018г. по описа на РС Пловдив, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, съединен в евентуалност с осъдителен иск
с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане ответника Х.Г.Ч., ЕГН ********** с
настоящ адрес *** да заплати на ищеца „А.з.с.н.в.”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 18301,73лева,
представляваща предсрочно изискуема главница от неплатени месечни вноски с
падежи от 14.06.2021г. до 14.07.2026г. дължима по договор за потребителски
кредит № 2379376/10.08.2016г., сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017г.,
ведно с приложение № 1, сключен на основание чл.2.1 от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.04.2019г. до
окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 10.08.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2379376. С индивидуален
договор за цесия, ведно с приложение № 1 от същата дата към него, сключен на
основание чл.2.1 от рамков договор за цесия от 20.12.2016г. ищецът придобил
вземането по сочения договор за потребителски кредит. Съгласно договора за
цесия, цесионерът се е задължил от името на цедента и
за своя сметка да изпрати уведомление за извършената цесия, за което е бил
снабден и с изрично пълномощно. Уведомлението за извършената цесия е било
изпратено на ответника на посочения в договора негов адрес и получено от сестра
му на 02.08.2017г. С подписването на договора ответникът е удостоверил, че е
получил целия обем от преддоговорна и договорна информация, екземпляр от ОУ, с
които е съгласен и ги приема. Въз основа на договора, ответникът получил
потребителски паричен кредит в размер на сумата от 28840лева, включваща чистата
стойност на кредита от 28000лева и 840лева такса за разглеждане на кредита, за
която е било извършено прихващане на датата на усвояване на кредита. За кредита
е била сключена и застраховка с месечна премия от 11,22лева, включена в размера
на всяка отделна месечна погасителна вноска съгласно погасителния план. Общият
размер на застрахователната премия за срока на договора е 1346,40лева. Считано
от 14.05.2017г. и на основание чл. 8 ОУ на договора за застраховка, поради
автоматично прекратяване на застрахователното покрие е било преустановено и
начисляването на месечни застрахователни премии. Отпуснатата в заем сума е била
усвоена по банкова сметка ***а 10.08.2016г. и крайният срок за издължаване на
кредита е дата 14.07.2026г. Съгласно чл.6, ал.1 ОУ, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва,
чийто месечен размер се определя от сбора на тримесечния Софибор
плюс фиксирана надбавка от 9,86%. Лихвата се начислява от датата на отпускане
на кредита, като към датата на подписване на договора, ГЛП е уговорен в размер
на 9,99%. Или към датата на подписване на договора, размерът на
възнаградителната лихва е 16817,83лева. Така, общият размер на задължението по
договора възлиза на сумата от 47004,23лева, платима на 120броя месечни
анюитетни вноски, всяка в размер на 391,70лева, без последната явяваща се
изравнителна в размер на 391,93лева. Размерът на всяка месечна погасителна
вноска се сочи, че включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит и
договорната лихва върху нея. На основание чл.12, ал.1 ОУ се сочи, че ответникът
дължи обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва разделена на
360дни за всеки ден на забавата изчислена върху просрочената дължима главница.
Така, на ответника е начислено обезщетение за забава в размер на 2231,16лева
начислено върху предсрочно изискуемата главница в размер на 18301,73лева. Уточнява,
че за периода от 14.05.2017г. и на основание чл. 8 от ОУ, към месечните вноски
не са били начислявани месечни застрахователни премии. Доколкото
кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си по договора, на основание
чл. 12, ал.2, б.а ОУ, кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че
уведомлението за обявяване предсрочната изискуемост на кредита се съдържа и в
изпратеното уведомление до ответника за извършената цесия. Посочва, че по договора,
ответникът е извършил плащане на сумата от общо 1613,44лева, с която са били
погасени възнаградителна лихва от 755,86лева, главница от 766,06лева,
застрахователна премия от 89,76лева и лихва за забава в размер на 1,76лева. За
събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, с което обосновава и
правния си интерес от заявяване на иска по чл. 422 ГПК. В евентуалност и в
случай, че иска по чл. 422 ГПК бъде отхвърлен, предявява осъдителен такъв за
главницата, като с исковата молба прави изявление за предсрочна изискуемост на непадежиралите вноска от 59 до 120вкл. Молбата е за
уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника адв. Т.С., с
който исковете се оспорват по основание и размер. Заявеният в евентуалност иск
се оспорва като недопустим, доколкото в случая не се въвежда ново основание, на
което се заявява осъдителния иск, липсват и твърдения заповедта за изпълнение
да е издадена за част от вземането.
Оспорва сумата по кредита да е била усвоена от ответника. Оспорва
размера на претенцията и твърди, че извършените плащания от ответника не са
отразени в приложение № 1 към договора за цесия. Не било ясно и извършените
плащания от ответника кога са правени и за кои вноски са отнасяни.Оспорва
дължимостта на обезщетението за забава, тъй като не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането. Оспорва и дължимостта на застрахователната премия,
защото липсвали доказателства за сключване на застрахователен договор. Оспорва
да е настъпила предсрочна изискуемост на задължението. Твърди, че за да настъпи
предсрочна изискуемост на вземането, волеизявлението в този смисъл следва да
изхожда от кредитора, а не от цесионера, още повече
че нямало данни последният да е упълномощен да стори това. Оспорва се и ищецът
да има качество на кредитор спрямо ответника, като твърди неравноправност и
нищожност на клаузата на чл. 12 ОУ регламентираща възможност кредиторът да
прехвърли на трето лице събирането на задължението по договора и без
предварителното съгласие на потребителя, както и правата си по договора като
уведоми писмено потребителя за това на основание чл. 146, ал.1 и ал. 2 ЗЗП.
Затова и счита, че договорът за цесия в тази му част е нищожен и не е породил прехвърлително
действие. В евентуалност твърди, че ответникът не е бил надлежно уведомен за
извършената цесия. Оспорва и възможността за такова уведомяване чрез особен
представител по реда на
чл. 47, ал. 6 ГПК. Молбата е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба се поддържа.
Ответникът поддържа
доводите и оспорванията направени с отговора.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно
убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен
положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени предсрочно изискуеми задължения на
ответника по договор за потребителски кредит №
2379376/10.08.2016г., сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017г.,
ведно с приложение № 1, сключен на основание чл.2.1 от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се
заповедно производство по ч.гр.д. № 15797/2018г. по описа на РС Пловдив, по
което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени
материалите по ч.гр.д. № 15797/2018г. по описа на РС Пловдив, от което се
установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите предмет на
настоящата искова претенция.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за
цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и
момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; валиден договор за потребителски кредит №
2379376/10.08.2016г., сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
по който цедентът е предоставил на ответника сума
пари и нейния размер; дължимост на възнаградителна лихва и нейния размер; изпълнение на задълженията на цедента, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От представените по делото писмени доказателства се
установява следното:
На 10.08.2016г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника е бил сключен договор за потребителски
паричен кредит № 2379376. По силата на договора банката е предоставила потребителски
кредит в размер на общо 28840лева, от която чиста сума в размер на 28000лева и
840лева такса за разглеждане на кредита. Общо дължимата сума по кредита е
47004,23лева, като издължаването й следва да се извърши на 120броя месечни
вноски, всяка от по 391,70лева, вкл. и 11,22лева месечна застрахователна
премия. Уговорен е ГЛП от 9,99% и ГРП 12,03%. Падежната дата е 14-о число на
месеца. В чл.2 е регламентирано задължение на кредитодателя преди сключване на
договора да уведоми потребителя, че за целите на усвояване на кредита, той
трябва да има открита банкова сметка ***, а при липса на такава да сключи
договор за това. Съгласно чл. 5 усвояването на кредита следва да се извърши по
банков път към банкова сметка *** „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. По
изрично искане на ответника, с отпусната му сума е поискано да бъде извършено
предсрочно погасяване на задълженията му по други два кредита към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. А в случай, че след изпълнение на
рефинансирането остане налична сума, поискано е нейното превеждане по изрично
посочена сметка в Уникредит Булбанк АД. В чл. 6 е
регламентирана дължимост на възнаградителна лихва за предоставения кредит,
която се изчислява като част от главницата съобразно приложимия за периода на
олихвяване променлив ГЛП, като е посочен и подробно начинът на нейното
формиране и компонентите й. В чл. 12 е договорена дължимост на обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360дни за всеки ден
забава, изчислена върху просрочената главница. Съгласно уговореното в чл. 14
договорът влиза в сила с неговото подписване, с което потребителят потвърждава
и че е получил екземпляр от ОУ и преддоговорна информация по ЗПК. Към договора
е приложен и погасителния план.
С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., сключен
между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент и „А.з.с.н.в.“
ЕАД, като цесионер, цедентът
поема задължение ежемесечно чрез отделни договори за цесия да прехвърля свои
просрочени и изискуеми вземания произхождащи от договори за потребителски
парични и стокови кредити сключени с физически лица и индивидуализирани съгласно
приложение № 1 към всеки отделен месечен договор /чл.2.1/. В изпълнение на това
задължение, на 20.07.2017г. е сключен индивидуален договор за цесия, по силата
на който цедентът „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърля
на цесионера „А.з.с.н.в.“ ЕАД свои вземания към
длъжници, описани в приложение № 1 към договора, включващо и това към Х.Ч.,
вписано под № 256. Вземането е достатъчно индивидуализирано, като е посочен
договорът с неговия номер, размер на дължимото по него към датата на цесията, в
т.ч. главница, лихва за забава. За да премине вземането от стария към новия му
носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне
на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът
става носител на вземането. Цесията е потвърдена от цедента. С изрично
пълномощно към рамковия и индивидуалния договор за цесия, цедентът
е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжника
за прехвърляне на вземането. Към исковата молба /л.37/ е приложено изрично
уведомление до длъжника за така извършената цесия, включващо и изявление за
предсрочна изискуемост. Видно е, че това уведомление е връчено на длъжника по
постоянен адрес и получено на 02.08.2017г. от неговата сестра, съобразно
удостовереното в известието за доставяне. Съобразно константната съдебна
практика уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то е част
от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при
размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. Въпросът
за уведомяването би бил релевантен в случай, че по делото имаше твърдения,
респ. данни за извършвани от ответника плащания към кредитодателя, предхождащи
уведомяването му за извършената цесия, каквито изначално липсват. Възраженията
на ответника, че договорът за цесия не е породил действие, предвид нищожност на клаузата на чл. 12 ОУ регламентираща
възможност кредиторът да прехвърли на трето лице събирането на задължението по
договора и без предварителното съгласие на потребителя, съдът намира за
неоснователни. В чл. 12, ал. 6 ОУ е предвидена възможност на кредитодателя по
всяко време да прехвърля правата си по договора на трети лица, като уведоми
писмено за това кредитополучателя в съответствие със закона, а в ал. 7 е
разписано, че подписвайки договора, потребителят дава съгласието си кредитодателят да прехвърля правата си по договора на трети
лица. В съответствие с изискването на чл. 147а ЗЗП при сключване на договора,
общите условия към него са били предоставени на ответника и подписвайки ги,
същият е изразил съгласието си с тях, респ. те го обвързват валидно, поради
което не е налице нищожност на тази клауза по см. на чл. 146, ал.1 и ал. 2 ЗЗП.
Извън това, към датата на сключване на договора, липсва законова забрана за
прехвърляне вземане произтичащо от потребителски договор за кредит. Съгласно чл. 99 и сл. ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на
вземането не допускат това. Т.е предмет на договор за цесия може
да бъде всякакво вземане и право стига да са прехвърлими,
в т.ч. бъдещи, неизискуеми и спорни вземания, както и такива, погасени по
давност по силата на свободата на договаряне, за което забрана в чл. 99 ЗЗД
няма.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения
договор за цесия, който е произвел своето действие и съответно обуславя и
активната материално правна легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е
заместил цедента, с което е настъпило и частно правоприемство, като вземането е
преминало върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията
и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното, каквото уговаряне в случая няма.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. И. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички
поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото
доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето
от съда, с изключение на т. 5 от него. Възражението, че не следва бъдат взети
предвид като писмени доказателства, приложения № 4 и 5 към заключението,
допълнително предоставени на в.л. от цедента и цесионера
писмени документи, съдът приема за неоснователно. Въпросните документи са част
от заключението, доколкото за цялостно и обосновано изпълнение на поставената
му задача, в.л. се е нуждаело от тях. На ищеца е указано, че следва да даде
нужното съдействие на в.л. и по повод на това тези документи са били
предоставени. От заключението на в.лице и разясненията дадени при изслушването
се установява следното: Усвояването на сумите по кредита е осъществено чрез погасяване
на задължения по други два кредита на ответника, а остатъчната сума от
551,03лева е преведена по сметка на кредитополучателя в Уникредит
Булбанк АД с основание паричен заем 2379376, за което е представено платежно
нареждане. Предвид изложеното и доколкото ответникът не е оспорил така
представените на в.л. документи, то следва да се приеме, че процесният
договор за потребителски кредит е валидно сключен, като кредитополучателят е
усвоил пълната отпусната сума по уговорения в договора начин- чрез погасяване
на задължения по други договори за кредит сключени със същия кредитодател и по посочената от него банкова сметка. ***ение по договора за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на
сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната
сметка на заемателя, като за доказване на този факт
не е необходимо издаване на нарочен документ / така в решение № 125 от
12.07.2013г. на ВКС по т. д. № 910/2012г., II т. о., ТК/. Погашения по
договора, ответникът е извършвал в периода 14.08-18.11.2016г., като с общо
платената сума от 1588,56лева е погасена главница от 775,05лева, договорна
лихва от 740,05лева, 51,70лева застраховка „живот“ и 1,76лева лихва за забава.
С тези плащания дефакто погасени са били четири броя
вноски за периода 14.08-14.11.2016г. и частично пета вноска. Други плащания
в.л. не е установило. Задълженията по договора за периода 14.06.2021г. до
14.07.2026г. по погасителен план, в.л. посочва да са в размер на 23448,85лева
включващи главница от 18258,88лева и договорна лихва от 5189,97лева. Размерът
на наказателната лихва в.л. в т. 5 от заключението сочи да е 172,84лева
начислено върху главницата по колона 5, приложение 2а /за периода 20.07.2017г.
до 03.08.2017г./ и върху главницата по колона 5, приложение 0,76лева 2б/за
периода 20.07.2017г. до 07.08.2017г./. И в двете приложения обаче в колона 5 е
отразено задължението за възнаградителна лихва като част от погасителната
вноска, докато в случая същото е претендирано като
начислено върху предсрочно изискуемата главница по вноските от 14.06.2021г. до 14.07.2026г.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
за което ответникът е бил надлежно уведомен. Последният обаче възразява това да
е така. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът
трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост
на кредита. Настоящият състав счита, че макар
ищцовото дружество да не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, даденото разрешение по аналогия следва да намери
приложение и по отношение на него, защото то е
принципно и следва да се прилага не само за
настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков
кредит /който по същността си е договор за заем/, но и по отношение
настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по
други договори, по които престацията на кредитора е
била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника е разсрочено. От
заключението на в.л. по изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно,
че последното плащане предхождащо датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 04.10.2018г., е извършено на 18.11.2016г., с което е погасена частично
погасителна вноска с падежна дата 14.12.2016г. Иначе казано кредитът е бил
редовно обслужван до 14.11.2016г., към която дата са били погасени задълженията
по 4бр. пълни вноски и пета частично. Следователно, към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК- 04.10.2018г. са били настъпили предпоставките на
чл. 12 от ОУ към договора и в полза на кредитната институция, респ. цесионерът е възникнало правото да обяви цялото вземане за
предсрочно изискуемо. Това право е било упражнено преди подаване на заявлението
чрез изрично уведомление от 27.07.2017г. Изявената воля на кредитора в този
смисъл е достигнала до кредитополучателя. Връчването е извършено по постоянен
адрес на кредитополучателя и чрез лице по чл. 46 ГПК- неговата сестра Снежана Чопаринова на 02.08.2017г., предвид направеното
удостоверяване в известието за доставяне. Моментът, в който е настъпила
предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на кредитора,
че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател, при доказано осъществени обективни предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В случая връчването е извършено на 02.08.2018г., но
предвид че в уведомлението е предоставен 5дневен срок за доброволно изпълнение,
каквото право принципно кредиторът има, то следва да се приеме, че с изтичане
срока за доброволно изпълнение, т.е считано от 08.08.2018г.
вземането е станало изцяло предсрочно изискуемо. В заключение настъпили са
предпоставките на предсрочната изискуемост и ответникът е надлежно уведомен за
това.
От заключението на в.л.
стана ясно, че неиздълженият размер на главницата по договора за периода
14.06.2021г. до 14.07.2026г. е в размер на 18258,88лева. В.лице не е установило
платени парични суми от кредитополучателя след датата на подаване на заявлението
и изготвяне на заключението. Следователно, искането за присъждане на главницата
е доказано до размера на сумата от 18258,88лева, като за разликата до пълния
заявен размер от 18301,73лева, претенцията следва да се отхвърли.
Предмет на претенцията е
и лихва за забава върху просрочена главница за периода 14.06.2021г. до
14.07.2026г., претендирана в размер на 2231,16лева за периода от 20.07.2017г. до 03.10.2018г. вкл. на основание чл. 12 ОУ. Съгласно чл. 12 при забава в плащанията,
кредитополучателят има право на обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360дни за всеки ден на забава изчислена върху
просрочената главница. По естеството си тази лихва
представлява мораторна неустойка по чл. 92 ЗЗД, като вид добавъчно вземане за
осъществяване на договорна отговорност на длъжника, без да е нужно кредиторът
да доказва действителните си вреди. Съдът прие, че предсрочната изискуемост
е настъпила на 08.08.2017г.
Съгласно ТР 3/27.03.2019г. по т.д. № 3/2017г. на ОСГТК на
ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на кредита, размерът на
вземането по него следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Съобразявайки
посоченото ТР, считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост- 08.08.2017г. по договора се дължи само законната лихва до
датата на плащането. Такава не е предмет на претенцията, поради което и съдът
служебно няма правомощия да присъди. За периода от 20.07 до 08.08.2017г. претенцията е неоснователна, доколкото е заявена
върху вноски, чийто падеж не е бил настъпил, т.е не е налице забава на
длъжника. Исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Плащане на установеното по размер задължение
от ответника не са установени. Исковата претенция за главница следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 04.10.2018г., така както е било поискано.
Произнасянето по главния
иск, не предпоставя произнасяне по заявения в
евентуалност иск.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, инкорпориран в молба по хода на делото. Реализираните такива в
настоящото производство са: 410,66лева доплатена дължима държавна такса, 500лева
депозит за ССчЕ, 800лева депозит за особен
представител, както и такива за юк. възнаграждение. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер
на 300лева.Общо размерът на разноските става 2010,66лева. Съобразно уважената
част от исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 1787,98лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Със заповедта
са присъдени 410,66лева платена държавна такса и 50лева юк.
възнаграждение, общо 460,66лева. От тях и съобразно изхода на спора, за
заповедното производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 409,64лева.
Ответницата е
представлявана от особен представител, поради което съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, офис сграда лабиринт, ет.2, офис 4 съществува вземане срещу
ответника Х.Г.Ч., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** за сумите, както следва: 18258,88лева, представляваща предсрочно изискуема главница от неплатени месечни вноски с
падежи от 14.06.2021г. до 14.07.2026г. дължима по договор за потребителски
кредит № 2379376/10.08.2016г., сключен между ответника и „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.07.2017г.,
ведно с приложение № 1, сключен на основание чл.2.1 от рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 04.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
8734/05.10.2018г. по ч.гр.д. № 15797/2018г. по описа на РС Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата
над присъдената сума от 18258,88лева до пълния заявен размер от 18301,73лева,
както и за сумата от 2231,16лева, представляваща
лихва за забава за периода от 20.07.2017г. до 03.10.2018г.вкл., на основание
чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН ********** да заплати н.А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 1787,98лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.Г.Ч., ЕГН ********** да заплати н.А.з.с.н.в.” ЕАД,
ЕИК ********* сумата от 409,64лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 15797/2018г. по описа на РС Пловдив, съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: