Р Е Ш
Е Н И Е
№
От публичен регистър, том
№……,стр……..
Гр.Тервел,18.06.2019
година
Решение от книга за открити заседания №…… от 18.06.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
при секретаря Милена Димова сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов гр.дело
№505 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба с вх.№2411 от 19.09.2018г., както и
поправена искова молба с вх.№3087/19.11.2018г. вписана в СП с
вх.пег.№2195 от 19.11.2018г., с акт №260, том.2,дело № 1090 от А.А.Б. с ЕГН **********
***, чрез адв.Д.А. от ДАК, с адрес ***-р Иван Пенаков №9, офис 3 срещу А.А.А. с ЕГН ********** ***, с посочено правно
основание чл.124
от ГПК във вр. с чл. 537, ал.2 от ГПК, с която ищцата моли да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че същата е собственик по наследство
върху 15,000 дка, представляващи 5/12 ид.ч. от недвижими имот, находящ се в
землището на с.Орляк, в местността „ЮГСЪРТА“, ЕКАТТЕ 31396, община Тервел, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 53953.28.12 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1429/06.08.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 36.000 дка, трайно предназначение на
територията:Земеделска, Начин на трайно ползване – нива, втора категория на
земята неполивна, номер при предходен план №028012, при съседи: 53953.28.81;
53953.28.82; 53953.28.47; 53953.51.199; 53953.28.13; 53953.28.11; 53953.28.30.
А по документи за собственост : Поземлен имот – нива с площ от 36.000 дка,
втора категория на земята пир неполивни условия, имот №028011, при граници на
имота: имот №028021-нива, имот №028030- нива, имот №028011-нива, имот №000199 –
полски път и имот №028013 – нива, както и
на осн. чл.537 от ГПК да бъде отменен нотариален акт №45, том 2, рег.
№1280, дело №191 от 15.04.2013г. на нотариус Пъков, вписан в СП Тервел под акт
№55, том 3, дело №357/2013г. за 5/12 ид.ч., равняващи се на 15,000 дка от горе
посочения имот. В открито съдебно заседание от 22.05.2019г. с Определение съдът е допуснал изменение на иска в частна
на размера, като същият да се счита предявен
от страна на ищеца срещу ответника, да бъде признато за установено по
отношение на ответника правото на собственост по наследство върху 22,500 дка,
явяващи се 5/8 ид.ч. от целия процесен имот, до който размер претендира
да й бъде уважен предявените искове.
В исковата молба ищцата твърди, че с ответника
са наследници на О.С.Б.б.ж. на с.Орляк, общ.Тервел, починал на 24.02.1965
година. Сочи се в исковата молба, че Решение №27 от 15.02.1993г. на
ПК Тервел/сега ОС“Земеделие“ гр.Тервел е възстановено правото на собственост
върху недвижим имот,находящ се в землището на с.Орляк, община Тервел, в ЕКАТТЕ
31396, в местността „ЮГЮСТА“, представляваща поземлен имот –НИВА с площ от
36.003 дка, втора категория на зумята, имот №028012, при граници на имота: имот
№028021-нива, имот №028030- нива, имот №028011-нива, имот №000199 – полски път
и имот №028013 – нива.
Ищцата твърди още, че ответника се снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху целият недвижим имот- земеделска земя,
придобит по писмени доказателства и наследство №45, том 2, рег.1280, дело №191 от
15.04.2013г. на нотариус Д.Пъков –рег.№174, с район на действие РС-Тервел, вписан
в СП Тервел, с вх.рег.№879, акт №55, том 3, дело №357 от 15.04.2013г.
Ищцата
твърди ,с направеното изменение на иска, че е собственик по наследство на
22,500 дка, явяващи се 5/8 ид.ч.
от целия процесен имот и моли от съда ,да постанови решение, с което да я
признае за установено по отношение на ответника правото и на собственост по наследство
върху 22.500 дка, представляващо 5/8 ид.части от процесния недвижим имот, до който размер да
бъде отменен и констативният нотариален акт на отвенника.Ищцата представя
писмени доказателства.
С разпореждане №1095 от 28.11.2018 г. ТлРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от ответника на 03.12.2018 г.
В
законоустановения едномесечен срок е получен отговор от ответника А.А.А. с ЕГН **********
***, в който сочи, че иска е недопустим, поради изтекъл в негова полза
давностен срок, като прави възражение в тази насока. Счита, че иска е
неоснователен, като изразява становището си относно неоснователността му и моли
да бъде отхвърлен. Представя писмени доказателства. Прави искане ищеца да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
В
открито съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, представлява се
от процесуалния си представил адв.Д.А., която подръжа исковата молба, като
оспорва отговора на ответника, а именно
предварителния договор за покупко-продажба.Претендира разноски по делото.
Ответника
редовно призован, явява се лично и с проц. представител
адв.М.Д., които оспорват иска, поддържа становището си дадено с отговора на
исковата молба.Претендират присъждане на разноски по делото.
и
твърденията изложени в него
По
делото са приети представените от страните писмени доказателства:- заверени копия
от решение №27 от 15.02.1993г. на ПК Тервел, нотариален акт за собственост
върху недвижим имот- земеделска земя, придобит по писмени доказателства и
наследство вписан в СП Тервел, с вх.рег.№879, акт №55, том 3, дело №357 от
15.04.2013г., удостоверение за наследници с изх.№73 от 16.07.2018г. на Кметство
с.Орляк, удостоверение за наследници с изх.№74 от 16.07.2018г. на Кметство
с.Орляк, скица на поземлен имот №15-802537/01.11.2018г., удостоверение за
данъчна оценка с изх.№********** от 07.11.2018г., справка за имота от СП
Тервел, пълна история на имота от ОС „Земеделие“ Тервел, представени от
ищцовата страна и нотариален акт за собственост на недвижим имот- земеделска
земя №672, том 1, дело №824 от 20.09.1995г., предварителен договор от
14.09.1995г. вписан под №26, том 1, вх. рег.№ 203 от 20.09.1995г. в РС-Тервел,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 14.12.2018г.,
представени от ответната страна, писмо от нотариус Добромир Пъков с
изх.№10/22.02.2019г., акт за унищожаване на неценени документи с изтекъл срок
на съхранение от 11.02.2019г., писмо от Агенция по вписвания, Служба по
вписванията гр.Тервел с изх.№34 от 25.02.2019г.,удостоверение за наследници с
изх.№61/20.05.2019г. на Кметство с.Орляк и удостоверение за наследници с
изх.№62/20.05.2019г. на Кметство с.Орляк.
По делото са допуснати и разпитани свидетелите Н.Р.И.,
племенница на ищцата и Б.Х.И., без родствена връзка със
страните по делото.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа:
Установено е по делото, че на
наследниците на О.С.Б.б.ж.
на с.Орляк, общ.Тервел, починал на 24.02.1965 година с Решение
№27 от 15.02.1993г. на ПК Тервел/сега ОС“Земеделие“ гр.Тервел е възстановено
правото на собственост върху недвижим имот, находящ
се в землището на с.Орляк, община Тервел, в ЕКАТТЕ 31396, в местността
„ЮГЮСТА“, представляваща поземлен имот –НИВА с площ от 36.003 дка, втора
категория на земята, имот №028012, при граници на имота: имот №028021-нива,
имот №028030- нива, имот №028011-нива, имот №000199 – полски път и имот №028013
– нива. Сега по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1429/06.08.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК процесният ПОЗЕМЛЕН ИМОТ е с идентификатор 53953.28.12
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
№РД-18-1429/06.08.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 36.000
дка, трайно предназначение на територията:Земеделска, Начин на трайно ползване
– нива, втора категория на земята неполивна, номер при предходен план №028012,
при съседи: 53953.28.81; 53953.28.82; 53953.28.47; 53953.51.199; 53953.28.13;
53953.28.11; 53953.28.30.
С
нотариален акт за собственост на недвижим имот – земеделска земя №672,
том 1, дело №824 от 20.09.1995г. по описа на Районен съд гр.Тервел е
призната молителката Х.К./А.А.М./ ищцата
по делото, за собственик по писмени доказателства на следния земеделски
имот:-НИВА от 36.000 дка, представляваща имот №28012, парцел №12, от масив №28
по плана за земеразделя землището на на с.Орляк, ЕКНМ 53953, община Тервел, в
местността „ЮГЮСТА“,категория на земята –втора при неполивни условия. При
съставянето на акта са били представени следните документи установяващи правото
на собственост:- Решение №27/15.02.1993г. на ОПК –гр.Тервел, Решение
№27/15.02.1993г. на същата комисия, Скица №279/17.01.1994г., Протокол зъ въвод
във владение на имота и удостоверение за
наследници на Осман Сюлейман Байрактар.
От представеното удостоверение за идентичност на лице
с различни имена №АО-5714 от 14.12.2018г. издадено от Община –Тервел, гр.Тервел
е видно, че А.А.М. /лицето посочено в горецитирания нот.акт/
и А.А.Б. са имена на едно и също лице, с ЕГН **********, т.е. са имена на
ищцата по делото.
С
предварителен договор от 14.09.1995 година, с нот.заверка на подписите
рег.№1905 от 20.09.1995г.,вписан под №26,
том 1, вх. рег.№ 203 от 20.09.1995г. в РС-Тервел, А.М.А.– баща на ищцата,
като пълномощник на дъщеря си - ищцата Х.К./А.А.М./
поема задължение да продаде на А.А.А., с постоянен адрес ***- ответника по делото слдния недвижим имот:
НИВА с площ от 36.003 дка, в
м.“ЮГЮСТА“, съставляваща имот №28012, по земеразделителния план на с.Орляк, община Тервел.В договора е посочено,
че продажната цена на имота е 36000 лева, която сума е изплатена в брой от
копувача на продавача. При съставянето на договора е представен документ за
установяващи правото на собственост на продавача, а именно -
нотариален акт за собственост на недвижим имот – земеделска земя №672,
том 1, дело №824 от 20.09.1995г. по описа на Районен съд гр.Тервел, който
ищцата А.А.М. е призната за собственик на процесния имот.
С Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот – земеделска земя, придобит по писмени доказателства и наследство
№45, том 2, рег. №1280, дело №191 от
2013 г.,нотариус Добромир Пъков ,с рег.№174, с районе на действие РС-гр.Тервел,
вписан в СП гр.Тервел, с вх.рег.№879 от 15.04.2013г., с Акт №55 , том 3, дело
№357/2013г. ответника по делото А.А.А. с ЕГН ********** ***, е признат за собственик по
писмени доказателства на следния недвижим имот - НИВА ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 36.003
дка, втора категория на имота, в м. „Юсюста“ , имот №028012, в землището на с.Орляк, община Тервел.
От
представената пълна история на имота от ОС „Земеделие“ Тервел, за
имот №028012 към 29.10.2018г. се установява, че е открита партида на
18.09.1996г., на Нива с площ от 36.001 дка, в м.“Югюста“, втора категория на земята,
е посочен за собственик на имота : А.А.А. с ЕГН ********** ***, начин на придобиване – наследство
и документ за собственост - Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот – земеделска земя, придобит по писмени
доказателства и наследство №45, том 2, рег. №1280, дело №191 от 2013 г.,нотариус Добромир Пъков ,с
рег.№174, с районе на действие РС-гр.Тервел, вписан в СП гр.Тервел, с
вх.рег.№879 от 15.04.2013г., с Акт №55 , том 3, дело №357/2013г. и като бивши собственици на имота – Наследници на О.С.Б. рег.№4217, по Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ/
чл.27 от ППЗСПЗЗ/ за възстановяване на правото на собственост с план за
земеразделяне №27 от 15.02.1993г. издаден отПК гр.Тервел. Регистрация на имота
на 18.09.1996г., собственик до 14.08.2013г.
От така описаната фактическа обстановка, съдът,
съблюдавайки закона прави следните правни изводи:
По
предявеният иск по чл.124 ал.1 от ГПК
Предпоставка за допустимостта на установителния иск за собственост е
наличието на интерес от търсената защита, за който съдът преценява от
изложените в исковата молба фактически твърдения на ищците. Съдът намира, че
положителният установителен иск за собственост се явява процесуално допустим, с
оглед наведените от ищците твърдения, че те са собственици по наследство общо на 5/8 идеални части от процесния
недвижим имот: - находящ се в землището на с.Орляк, община Тервел,
в ЕКАТТЕ 31396, в местността „ЮГЮСТА“, представляваща поземлен имот –НИВА с
площ от 36.003 дка, втора категория на земята, имот №028012, при граници на
имота: имот №028021-нива, имот №028030- нива, имот №028011-нива, имот №000199 –
полски път и имот №028013 – нива, възстановен на наследниците на О.С.Б.б.ж. на с.Орляк,
общ.Тервел, починал на 24.02.1965 година с Решение №27 от 15.02.1993г. на
ПК Тервел/сега ОС“Земеделие“ гр.Тервел.
Основателността на предявения иск
по чл.124 ал.1 от ГПК предполага установяване от ищцата, чиято е
доказателствената тежест съобразно правилата на чл.154 от ГПК, при условията на
пълно и главно доказване, да докажат твърденията си, че в качеството й на
наследница на Емине Абилова Мустафова/дъщеря на общия наследодател О.С.Б./ е собственица на посочените от
нея идеални части от имота.
Съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищцата следва да
проведат главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото й на
собственост.
Оспорващата страна, която разполага с
документ за собственост, носи тежестта да докаже за изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата
молба, съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост.
Това е така, защото ищцата иска установяване правото на собственост върху имота
към настоящия момент, а не към един минал момент. 3а да е налице интерес от
предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се
претендира оспорваното от ищцата право.
Наличието
на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като
всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може
да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване
на правото на собственост е допустимо тогава, когато правата са засегнати, като
в конкретния случай се претендират съответните идеални части от цялото право.
В тази връзка,
защитата на претендираното материално право към момента на завеждане на молбата
следва да се търси чрез предявения установителен иск, явяващ се процесуално допустим,
като следва да се разгледа по същество относно основателността му.
На
порво място свидетелските показания са неубедителни в насока, че ищцата е
получавала рента през годините. Те били чувалиq че тя получавала
ренти и се интересувала колко рента дават. Вторият свидетел не можа дори да си
спомни името на ищцата, а помни факти по отношение на рентата. Първата
свидетелка пък е племенница на ищцата и по тазди причина съдът счита тези нейни
показания за предубедени. Отделно от това тези свидетелски показания
противоречат на писмените събрани по делото. Няма и никаква житейска логика в
продължение на повече от 25 години ищцата да не предприеме каквито и да е
действия по отношение на наследството си щом е смятала че има такова. Точно
обратното съдът по тази логика намира, че тя е знаела за извършената продажба
чрез нейния пълномощник, а именно нейният баща.
Съобразно
правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, ищцта следва да
прове главно и пълно доказване на факта, от който произтича правото им на
собственост и насрещно доказване относно наведените от ответника възражения.
Доколкото ответникът противопоставя възражение за изключителна собственост
върху имота, основана на давностно владение, в негова тежест е да проведе пълно
и главно доказване на факта на спокойното, непрекъснато и необезпокоявано
владение върху целия имот в продължение на повече от десет години.
От
ангажираните по делото писмени
доказателства се установи правото на собственост на ищцата върху
претендираните идеални части от процесните имоти, придобити по пътя на
наследяване.
Правото на собственост на ищцата е
оспорено от ответниците, които правят възражение, че са придобили правото на
собственост върху процесните имоти по силата на давностно владение продължило
над 10 години непрекъснато и необезпокоявано владение съгласно чл. 79 Закона за
собствеността.
Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД право на собственост
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато десетгодишно владеене, а според
чл. 79, ал. 2 ЗЗД достатъчно е петгодишно владеене, ако то е
добросъвестно.
Според
нормата на чл. 70, ал. 1 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато
владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае,
че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване
на правното основание. Според настоящия съдебен състав така упражняваното
владение от А.А.А. е недобросъвестно, тъй като предварителният договор
няма вещно прехвърлителен ефект и ответника не е предприел действия за
сключването на окончателен договор за продажба на процесния имот.
В
писменият отговор ответника А.А.А. е направил възражение за придобиване на
процесният недвижим имот чрез придобивна давност като сочи, че е владял имота
повече от 26 години.
Съгласно
трайната съдебна практика, когато владението е предадено въз основа на изрична
уговорка по предварителен договор, не е необходимо да се доказва, че владелецът
е отблъсквал собствениците на имота - достатъчно е да се установи само
продължителността на владението, както по отношение на обективния елемент, така
и по отношение на намерението за придобиване по давност. Виж решение № 528 от
11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/09 г. на ВКС, І г.о.
От
представеният по делото предварителен договор е видно в чл.2 на същия, че цалата
цена за процестният имот е изплатена напъно от бъдещия купувач на продавача. В
чл.5 от същия договор е описано, че описания в договора имот – процесния имот
по настоящшото производство, купувачът го купува и придобива. След като е
описано, че купувачът придобива имота, а в подкрепа на това е и това, че цялата
цена за продажбата му е платена предварително с предварителния договор, то
настоящият състав прима, че с предварителния договор е предадено владението
върху имота.
Предварителният договор е от 14.09.1995 година, с нот.заверка на
подписите рег.№1905 от 20.09.1995г.,вписан
под №26, том 1, вх. рег.№ 203 от 20.09.1995г. в
РС-Тервел. На 15.04.2013г., ответника се снабдил и с констативен нотариален акт за
собственост по писмени доказателства върху процесния имот. Исковата молба от
ищцата е предявена на 19.09.2018 г. С оглед коментираното по горе, съдът намира,
че ответникът е владял необезпокоявано и явно имота повече от 23 години, поради
което е придобил процесния имот поради изтекла в негова полза придобивна
давност.
Предвид
гореизложеното ищццата е загубила правото на собственост върху процесният
недвижими имот и иска по чл.124 ал.1 от ГПК следва дабъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.537,АЛ.2 от ГПК.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.537,
ал.2 от ГПК за частична отмяна на нотариален акт Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот – земеделска земя, придобит по писмени
доказателства нот.акт №45, том 2, рег.
№1280, дело №191 от 2013 г.,нотариус
Добромир Пъков ,с рег.№174, с районе на действие РС-гр.Тервел, вписан в СП
гр.Тервел, с вх.рег.№879 от 15.04.2013г., с Акт №55 , том 3, дело №357/2013г.
ответника по делото А.А.А. с ЕГН ********** ***,е признат за собственик по писмени
доказателства и наследство на следния недвижим имот - НИВА-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 36.003 дка, втора категория на имота, в м. „Юсюста“ ,
имот №028012, в землището на с.Орляк,
община Тервел, същият е акцесорен и обусловен от
главния иск. Искът е акцесорен – т.е. добавъчен, несамостоятелен и обусловен от
изхода по главния иск или с други думи ако се уважи главният иск то на уважение
подлежи и акцесорния иск и обратното ако се отхвърли главния иск на отхвърляне
подлежи и акцесорния такъв. Поради това с оглед отхвърляне на главния иск, следва да бъде отхвърлен и иска по чл.537,
ал.2 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника А.А.А. с ЕГН ********** *** сумата от 570.00 лева,,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения съдът,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявеният от А.А.Б. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.Д.А. от ДАК, с адрес ***-р Иван Пенаков №9, офис 3 срещу А.А.А. с ЕГН ********** *** иск по чл.124 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответнка, че ищцата А.А.Б. с ЕГН ********** *** е
собственик по наследство на 5/8 ид.части,равняващи се на 22.500 дка от
недвижим имот ,находящ се в землището на с.Орляк, в местността „ЮГСЪРТА“,
ЕКАТТЕ 31396, община Тервел,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 53953.28.12
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-1429/06.08.2018г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 36.000 дка, трайно предназначение
на територията:Земеделска, Начин на трайно ползване – нива, втора категория на
земята неполивна, номер при предходен план №028012, при съседи: 53953.28.81;
53953.28.82; 53953.28.47; 53953.51.199; 53953.28.13; 53953.28.11; 53953.28.30.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН, предявеният от А.А.Б. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.Д.А. от ДАК, с адрес ***-р Иван Пенаков №9, офис 3 срещу А.А.А. с ЕГН ********** *** иск по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна до 5/8 ид.части , равняваща се на 22.500 дка Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот – земеделска земя, придобит по писмени доказателства и наследство №45, том
2, рег. №1280, дело №191 от 2013
г.,нотариус Добромир Пъков ,с рег.№174, с районе на действие РС-гр.Тервел,
вписан в СП гр.Тервел, с вх.рег.№879 от 15.04.2013г., с Акт №55 , том 3, дело
№357/2013г., с който ответника по делото А.А.А. с ЕГН ********** ***,е признат за собственик по
писмени доказателства и наследство на следния недвижим имот - НИВА-ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ от 36.003 дка, втора категория на имота, в м. „Юсюста“ , имот
№028012, в землището на с.Орляк, община
Тервел, нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
ОСЪЖДА
ищцата А.А.Б. с ЕГН ********** *** да
заплати на ответника А.А.А. с ЕГН ********** *** сумата от 570.00 лева
/петстотин и седемдесет лева/, представляваща разноски по делото, адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване въззивна жалба пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :