Р Е Ш Е Н И Е
№ 672
от 09.08.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на единадесети
юли, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
участието на секретар Дорета Атанасова, като разгледа
адм. дело № 608/2023 г. по описа на
Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 327
Р чл. 328 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Н.С.Т. срещу Заповед № ОП-57/2023 г. от 03.05.2023 г. на
Административен ръководител Р Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Р Хасково.
Посочено
е в жалбата, че заповедта е издадена в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Акцентира върху
обстоятелството, че е имало дълъг период от време, в който е налице неяснота
относно компетентната прокуратура, като след постъпване на материалите по
делото само 55 тома от тях са явни. Конкретизира какви са функциите на
наблюдаващия прокурор и разследващите органи - да ръководи разследването и
осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане /чл.
46 НПК/, като разследващите органи действат под ръководството и надзора на
прокурора /чл. 52, ал. З НПК/. В правната теория и съдебната практика прокурорът
се определял като dominus litis,
и като такъв носил цялата отговорност за провеждането на досъдебното
производство. Разследващите органи действали от името и под отговорността на
прокурора, като осъществяването на неговите функции не се изчерпвало с даването
на указания към разследващите органи. Освен това, задължението тежало върху
предаващия делото, а не - върху приемащия /чл. 110, ал. 3 НПК/. С прилагането
на гкомпютърните информационни системиТ към доказателствата по делото се приобщават
и съдържащите се в тях гкомпютърни информационни данниТ, като валидността на
приобщаването на гкомпютърните информационни данниТ е функция на приобщаването
на гкомпютърните информационни системиТ, като по настоящето дело било налице
валидно приобщаване. Позовава се на практика на ВКС и решение на ЕСПЧ относно изземването
на гкомпютърни данниТ, защото са придобити чрез осъществяване на достъп до
данните в компютри, които вече са били надлежно иззети. Обосновава твърдение,
че в периода 05.08.2020 г. до 19.10.2020 г. наблюдаващият прокурор по ДП №
75/2018 г. на ОСлО при ОП-Хасково, представляващо
преписка вх. № 22/2018 г. по описа на ОП-Хасково, не е бездействал, а е бил в
обективна невъзможност да осъществява функциите си поради липса на съществени
материали по делото. Посочва, че с постановление от 30.06.2022 г., на основание
чл. 243, ал. 11 НПК, жалбоподателят е изпратил ДП в ОСО при ОП-Хасково за
продължаване на разследването, при което да се изпълнят указанията на АП-Пловдив.
След това сроковете са регулярно удължавани за извършване на необходимите
процесуални действия. Съгласно констатациите в Доклад изх. № 13147/2022 г. по
описа на ВКП, отдел 06 гАдминистративенТ, разследването по делото е провеждано
ритмично, с изключение на периода от октомври 2019 до октомври 2020 г.
Акцентира върху това, че с Решение на НС от 13.03.2020 г. е обявено извънредно
положение, а впоследствие и обнародван Закон за мерките и действията по време
на извънредното положение, по силата на които до отмяната на извънредното положение
спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни
производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно
приложение в закона. Макар сроковете по досъдебните производства да не са били
спрени, неизвестността от щама на вируса довело до реорганизация в работата, за
което дава примери. В оспорената заповед било посочено, че в периода от 16.03.2020
г.-13.04.2023 г. е въведен временен режим на работа в ОП-Хасково, за което са
издадени заповеди №№ 25/16.03.2020 г., 27/18.03.2020 г. и 20/30.03.2020 г. на
административния ръководител на ОП-Хасково по повод коронавирусната
инфекция, които заповеди не можели да дерогират правилата на чл. 67 Правилника
за администрацията на Прокуратурата на Република България и на чл. 67 от
Инструкцията за деловодната дейност и документооборота в ПРБ, утвърдена със
Заповед № РД-02-7/07.04.2016 г., изм. и доп. със Заповед № РД-04-459/27.12.2018
г. на Главния прокурор на Република България. Неясно било за жалбоподателя защо
въпреки въведената временна организация на работа в ОП-Хасково за периода
16.03.2020 г.-13.04.2023 г. , се изразява укор към организацията на работата на
прокурора във времеви сегмент, включен в този период. Твърди се също, че оспорваната
заповед всъщност няма мотиви, с което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК,
като по този начин се препятстват правото на защита на наказаното лице и
съдебният контрол за законосъобразност на оспорения акт. Не били изяснени
всички факти и обстоятелства от значение за случая по чл. 35 АПК. Не било взето
предвид и нивото на натовареност на прокурора през разглеждания период. Не било
съобразено участието на прокурора по разглеждането на НОХД № 447/2017 по описа
на ОС Хасково с количествени и качествени характеристики, сходни с тези на досъдебно
производство № 75/2018г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 22/2018 г.
по описа на ОП-Хасково, като съгласно правилата на ВСС степента на тази
натовареност обективно не може да бъде променена. Съдебната практика по
приложение на чл. 327 от ЗСВ е категорична, че за да се приеме, че е допуснато съставомерно неправомерно поведение от магистрата, следва
да бъдат установени не само факта на нарушението, но и вината му от субективна
страна, да се отчетат видът и сложността на разпределените и разглеждани от прокурора
преписки, както и наличието на други обстоятелства от обективен или от
субективен характер, които оказват влияние върху обективната
възможност/невъзможност на магистрата да осъществява дейността си в
съответствие със закона. Доколкото неспазването на сроковете е свързано с
организацията на работата, то обръщането на внимание по реда на чл. 327 ЗСВ
може да бъде направено, ако се установи, че неспазването на сроковете се дължи
на проблеми в организацията на работата на магистрата, а не - на наличие на
други причини като евентуалната висока служебна натовареност или фактическа и
правна сложност на разглежданите преписки. Доказателствената тежест за
установяване на релевантните за спора факти е върху издателя на акта. Моли
оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят - Н.С.Т.,
редовно призован, се явява лично и поддържа изложеното в жалбата. Конкретизира,
че обръщането на внимание не е същинско наказание, но то уронва доброто
професионално име на засегнатия магистрат. Моли оспорената заповед да бъде
отменена. Не претендира разноски.
Ответникът
Р Административен ръководител Р Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Р
Хасково, редовно призован, се явява лично. Посочва, че е нарушена разпоредбата
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което предлага заповедта да бъде
отменена. С оглед на съдебната практика на касационния съд в конкретния случай двете писма,
изпратени от наблюдаващия прокурор, всъщност представляват искане от негова страна към изпращащата
прокуратура /Софийска градска/ - да изпълни задълженията си, визирани в
разпоредбите на чл. 110, ал. 3 от НПК. Конкретизира, че претърсването на
данните в компютърните системи по чл. 163 от НПК и изземването на електронната
кореспонденция по чл. 165 от НПК са две отделни процедури, подлежащи на
различни изисквания. Твърди, че са изложени данни относно средната натовареност
на други прокурори от ОП-Хасково, които данни не са били оспорени от
жалбоподателя. Относно т.нар. ковид пандемия Р са
действали ограничителни мерки, но те са били за конкретен период от време.
Административен съд - Хасково, след
като обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
I. Предвид констатациите
в Доклад изх. № 13147/2022 г. на ВКП, отдел 06 гАдминистративенТ, за извършена
комплексна ревизия на дейността на ОП-Хасково за периода от 01.01.2022 г. до
31.10.2022 г., обобщените изводи в т. 3.1. и препоръките в т.3.1. от същия
доклад относно разследването по ДП № 75/2018 г. по описа на ОСлО
при ОП-Хасково, пр. пр. № 22/2018 г. по описа на ОП-Хасково, с наблюдаващ
прокурор в ОП-Хасково Р жалбоподателя Н.С.Т., и на основание Заповед № ОП-35/2023
г. от 07.03.2023 г. на административният ръководител Р окръжен прокурор на ОП-Хасково,
издадена съгласно Раздел I, т. 2 от
Методическите насоки за работа на административните ръководители на прокуратури
при упражняването на правомощията по Глава XVI гДисциплинарна отговорностТ по
ЗСВ, утвърдени с решение на ПК на ВСС по протокол № 30/21.11.2018 г., и на основание
чл. 140, ал. 1, т. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и чл. 327, ал. 1 от ЗСВ, е възложено
извършването на проверка с оглед данните за допуснати дисциплинарни нарушения,
изразяващи се в действие или бездействие от Н.С.Т. ***, по организацията на
работата и в нарушение на задълженията като наблюдаващ прокурор на ДП № 75/2018
г. по описа на ОСлО при ОП-Хасково, пр. пр. № 22/2018
г. по описа на ОП-Хасково, довели до неоправдано забавяне на производството.
II. От събраните в
административното производство писмени доказателства и обяснения от
наблюдаващия прокурор административен ръководител-окръжен прокурор на
ОП-Хасково установява следното:
1. Първоначално досъдебното производство № 58/2015
г. по описа на СлО при СП, пр. пр. № 544/2015 г. по
описа на Специализирана прокуратура /СП/ е водено от СО на СП под надзора и
наблюдението на СП, като при разследването на пет лица са били предявени
обвинения за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 във връзка с ал. 2 от НК, а
на едно от лицата и за престъпление по чл. 302, т. 1 във връзка с чл. 301, ал. 1
от НК.
2. С постановление от 27.10.2017 г. на
прокурор в СП наказателното производство е било прекратено с изключение на
обвинението спрямо обвиняемия У.за престъпление по чл. 302, т. 1 във връзка с
чл. 301, ал. 1 НК.
3.
Материалите по ДП били изпратено по компетентност в СГП, а от там С в ОП-Хасково.
С протокол за избор от 23.01.2018 г. на случаен принцип по делото за наблюдаващ
прокурор е определен Н.Т..
Същият
с постановления от 23.02.2018 г. и 27.04.2018 г. по пр. пр. № 22/2018 г. по
описа на ОП-Хасково е отказал да приеме наблюдението и решаването по
досъдебното производство, като и двете постановления са отменени с
постановления на прокурор от ВКП.
Наблюдаващият
прокурор Т. с постановление от 29.06.2018 г. по пр. пр. № 22/2018г. по описа на
ОП-Хасково е приел за наблюдение и решаване досъдебното производство.
4.
С постановление от 29.06.2018 г. на прокурор Т. наказателното производство е
спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 3 от НПК, което постановление е отменено
с определение от 08.08.2018г. по ЧНД № 420/2018 г. на ОС-Хасково, а на
следващия ден - на 09.08.2018 г., материалите са получени в ОП-Хасково.
5.
С постановление от 10.08.2018 г. делото е било изпратено в ОСО при ОП-Хасково
за продължаване на разследването. На случаен принцип разследването е било
възложено на Д. В.-В.- следовател в ОСО при
ОП-Хасково, където материалите са заведени като ДП № 75/2018 г. по описа на ОСО
при ОП-Хасково. Сроковете за разследване по ДП са били регулярно удължавани с
по два месеца по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК.
6.
На 18.10.2019г. следовател В. е изпратила всички материали по ДП № 75/2018 г.
по описа на ОСО при ОП-Хасково /общо 55 тома/ за доклад и указания от
наблюдаващия прокурор, като същите са получени в деловодството на Окръжна
прокуратура-Хасково на 21.10.2019 г.
7.
На 22.10.2019 г. всички материали по ДП № 75/2018 г. по описа на ОСО при
ОП-Хасково са били предоставени и предадени на наблюдаващия прокурор в
ОП-Хасково Н.Т..
8.
На 19.10.2020 г. наблюдаващ прокурор Н.Т. е изпратил и върнал всички материали
по горепосоченото досъдебно производство, в ОСО при ОП-Хасково. Писмото, което
изпраща прокурорът, е със следното съдържание:
гПриложено
връщаме Ви досъдебно производство № 75/2018 г. на ОСлО
при ОП-Хасково, представляващо преписка вх. № 22/2018 г. по описа на ОП-Хасково,
след доклад по реда на чл. 203, ал. 4 НПК.
Въпреки
положените големи процесуални усилия, не намирам основание за предявяване на
обвинение спрямо Ю. К. У..
Той
е поискал предявяване на разследването /том 2, л. 13/, от което веднъж се е
възползвал - том 32, л. 9-10.
Въпреки
изискването на 05.08.2020 г. и 07.10.2020 г, веществените доказателства по
делото не са изпратени от СП.
Срока
на разследването е удължен с 2 месеца, считано от 08.10.2020 г., въпреки което,
по възможност приключете производството във възможно кратък срок и го изпратете
в ОП-Хасково за решаването му по същество.
Приложение:
ДП-55 явни тома.Т
III. При така
осъществените факти административният ръководител-окръжен прокурор на
ОП-Хасково формира следните изводи:
1.
През един продължителен времеви период от почти една година /без три дни/, а
именно - от 22.10.2019 г. /вторник/ до 19.10.2020 г. /понеделник/, всички
материали по ДП № 75/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, са се намирали при
наблюдаващия прокурор в ОП-Хасково Н.Т..
През
този период не били извършвани каквито и да били действия по разследването от
следовател В., като не били давани каквито и да било указания от наблюдаващия
прокурор до разследващия орган с цел събиране на необходими доказателства и
своевременно приключване на разследването по делото. Разследващият орган
практически е бил в обективна невъзможност да изпълнява своите задължения за
осигуряване на законосъобразно и своевременно разследване по ДП съобразно
разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от НПК.
Наблюдаващият
прокурор не се е произнесъл в т. нар. гразумен срокТ, през който делото е било
при него на доклад по реда на чл. 203, ал. 4 НПК.
2.
През гореспоменатия едногодишен период, в който всички материали по делото са
се намирали при наблюдаващия прокурор Т., сроковете за разследването по ДП са
били регулярно удължавани с по два месеца по реда на чл. 234, ал. 3 от НПК във
връзка с рутинните предложения на същия прокурор.
3.
В периода от 22.10.2019 г. до 19.10.2020 г. наблюдаващият прокурор Т. е
изпратил две писма до СП, съответно от 05.08.2020 г. и 07.10.2020 г.
С
първото писмо от 05.08.2020 г. наблюдаващият прокурор е изискал от СП на основание
чл. 110, ал. 3 от НПК да бъдат изпратени в ОП-Хасково веществените
доказателства по ДП № 58/2015 г. на СО при СП, пр. пр. № 544/2015 г. по описа
на СП и при невъзможност за изпращане при условията на чл. 110, ал. 4 НПК да
бъде уведомена ОП-Хасково къде и от кое длъжностно лице се съхраняват с цел
получаването им от лице, посочено от ОП-Хасково.
Второто
писмо от 07.10.2020 г. представлява напомнително
такова, с което наблюдаващият прокурор отново е изискал от СП тези веществени
доказателства да бъдат изпратени в ОП-Хасково.
4.
Изложени са мотиви относно становището на прокурора, дадено в проведеното
административно производство. Твърди се, след като делото е било изпратено на
доклад по реда на чл. 203, ал. 4 от НПК и за указания при наблюдаващия прокурор,
то последният в един разумен срок следвало да упражни правомощията си,
произтичащи от разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т. 1, т. 2
и ал. 2 от НПК, но това не е сторено.
От
друга страна, според чл. 103 ал.1 НПК тежестта да се докаже обвинението по дела
от общ характер /какъвто бил настоящият случай/ лежи върху прокурора и
разследващите органи. В случая водещият разследването следовател практически е
бил лишен от възможността да извършва действия по разследването на делото за
дългосрочен период от една година. При упражняването на ръководство и надзор
върху ДП № 75/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Хасково нямало данни наблюдаващият
прокурор да се е усъмнил във възможностите на следователя да осигури правилно
провеждане на разследването, т.е. липсват и хипотезите по чл.196, ал. 1, т. 4-5
от НПК.
5.
Въз основа на всички изложени обстоятелства е обоснован извод, че по отношение
на наблюдаващия прокурор е налице бездействие, което неоправдано е забавило
производството по делото за продължителен период от почти една година /без три
дни/ - от 22.10.2019 г. до 19.10.2020 г. Проявеното от наблюдаващия прокурор
бездействие обективно е в кумулативна връзка с неоправданото забавяне на
производството от страна на прокурора за този едногодишен период, през който не
са били извършвани действия по разследването от следовател.
6.
Н.Т. ***, несъмнено бил допуснал нарушения по организацията на работата и в
нарушение на задълженията като наблюдаващ прокурор, произтичащи от разпоредбите
на чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК по ДП № 75/2018 г.
по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 22/2018 г. по описа на ОП-Хасково,
през продължителен времеви период от почти една година /без три дни/, а именно
от 22.10.2019 г. до 19.10.2020 г. През този период наблюдаващият прокурор не е
осъществил в пълен обем ръководство върху разследването по делото и постоянен
надзор за неговото законосъобразно и своевременно провеждане.
IV. Административният
ръководител-окръжен прокурор на ОП-Хасково е съобразил и следното:
1.
През 2019 г. прокурор Т. е имал по прокурорска дейност-средно дневна
натовареност в брой актове с тежест единица - 0.84, при средно дневна
натовареност на прокурор в ОП-Хасково - 0.94, като средно дневната натовареност
за прокурор в страната е била 1.18.
През
2020 г. прокурор Т. е имал по прокурорска дейност-средно дневна натовареност в
брой актове с тежест единица - 0.9, при средно дневна натовареност на прокурор
в ОП-Хасково - 0.94, като средно дневната натовареност за прокурор в страната е
била 1.12.
Неговата
натовареност е близка до средно дневна натовареност на прокурор в ОП-Хасково.
2.
През процесния период в изпълнение на заповеди № № ОП-7/2018 г. и ОП-47/2018 г.
на административен ръководител на ОП-Хасково и на т. 16 от Раздел VI на
гУказания за подобряване работата на ПРБ по наказателно-съдебния надзорТ,
утвърдени със Заповед № РД-02-29/15.12.2017 г. на Главния прокурор, Н.Т.,
подпомаган от служителите в ОП-Хасково, е извършвал текущ контрол за
своевременно и точно въвеждане на данните в УИС, прикачените в УИС форми по
образци и постановените актове, проверка на данните от електронните регистри на
районните прокуратури в региона, вкл. и на ОП- Хасково, за връщане на делото от
съда на прокурор, влязла в сила оправдателна присъда и постановяване на съдебен
акт за прекратяване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1, т.
3, т. 6 и т. 8а от НПК и по чл. 250, ал. 1, т. 2 от НПК.
През
2019 г. в изпълнение на VI. гНадзор за законност при изпълнение на наказанията
и в местата за задържане.Т на прокурор Т. е било възложено извършване на
проверка през м. юли 2019 г. в районните прокуратури изпълняват ли се т. 20,
20.2. и 20.4. от Указание за дейността на прокуратурата по надзора върху
изпълнение на наказанията и други принудителни мерки, касаещи налагане
принудителната административна мярка гЗабрана за напускане на Република БългарияТ
и изпълнява ли се в срок комуникацията с директора на ОД на МВР-Хасково.
През
2019 г. и 2020 г. в изпълнение съответни заповеди на административния
ръководител на ОП-Хасково прокурор Т. е извършил две комплексни ревизии за
дейността на РП-Ивайловград за предходните години.
През
2020г. със Заповед № ОП-61/12.08.2020 г. и Заповед № ОП-83/2020 г. на административния
ръководител на ОП-Хасково прокурор Т. е бил включен в извършването тематични
ревизии в районните прокуратури от региона на прекратените досъдебни
производства с предмет - наркотични вещества по чл. 354а - 354в от НК.
През
посочения времеви период и в изпълнение на Указанието за организация на
информационната дейност в ПРБ, утвърдено със Заповед № ЛС-1985/30.05.2014 г.,
изм. със Заповед № РД-02-27/21.11.2017 г., Заповед № РД-02-17/27.06.2019 г. и Заповед
№ РД-02-20/05.07.2021 г. на Главния прокурор, чрез съответни заповеди на административния
ръководител на ОП-Хасково е възложено на прокурор Т. да отговаря за изготвянето
на информационно-аналитичните справки по дейността във връзка с изпълнение на
наказанията, както за преписки и ДП, образувани за полицейско насилие от
служители на МВР, и за преписки и ДП, образувани за насилие от служители в
местата за лишаване от свобода и задържане под стража. Дейността е била
осъществявана съобразно указаните срокове, вкл. и годишно.
3.
Взети са под внимание и обясненията на Т. относно участието му в съдебни
заседания по НОХД № 447/2017 г. по описа на ОС-Хасково, образувано по внесен
обвинителен акт от СГП /ПД № 234/2017 г. на СГП/ за корупционни престъпления
срещу началника на бивша гМитница-СвиленградТ /Т. К./. За процесния едногодишен
период по повод разпореждания с № А-2288/2017г. на административния ръководител
на ОП-Хасково прокурор Т. е участвал в общо шест съдебни заседания по това
НОХД, а през цялата съдебна фаза пред първоинстанционния съд е участвал в общо
17 броя съдебни заседания по делото, вкл. и съдебните прения, като е била
постановена осъдителна присъда.
4.
В периода от 22.10.2019 г. до 19.10.2020 г. прокурор Т. е бил в разрешен платен
годишен отпуск - общо 41 работни дни, но не е ползвал болничен за временна
неработоспособност.
5.
Н.Т. има над 22 г. юридически стаж като прокурор в системата на Прокуратурата
на Република България. Има ранг гпрокурор във ВКП и ВАПТ, а последната му
атестация е с оценка гмного добраТ. До момента спрямо него няма наложени
дисциплинарни наказания, вкл. и обръщане на внимание чл. 327 от ЗСВ.
6.
В допълнение е посочено, че във връзка с решение на ПК на ВСС по протокол № 11/18.03.2020
г., заповеди на министъра на здравеопазването и препоръки от Националния оперативен
щаб в периода 16.03.2020 г. - 13.04.2023 г. е въведен временен режим на работа
в ОП-Хасково, за което са били издадени заповеди № № 25/16.03.2020 г.,
27/18.03.2020 г. и 20/30.03.2020 г. на административния ръководител на
ОП-Хасково по повод коронавирусната инфекция /Covid-19/.
V. В конкретния случай
административният ръководител Р Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Р
Хасково приемайки, че констатираните нарушения съставляват неизпълнение на
служебни задължения, укорими в по-ниска степен от
дисциплинарните нарушения, с цел подобряване на организацията на работата на
прокурора, преди всичко за прецизно и стриктно изпълнение на задълженията му като
наблюдаващ такъв, предвид Методическите насоки за работа на административните
ръководители на прокуратури при упражняването на правомощията по Глава
шестнадесета гДисциплинарна отговорностТ от ЗСВ, утвърдени с решение на ПК на
ВСС по протокол № 30/21.11.2018 г., и на основание чл. 140, ал. 1, т. 1, ал. 2,
ал. 3 и ал. 4, т. 2 и чл. 327, ал. 1 от ЗСВ е издал Заповед № ОП-57/2023 г. от
03.05.2023 г., с която обръща внимание на Н.С.Т. - прокурор в Окръжна
прокуратура-Хасково, за допуснати нарушения по организацията на работата му и в
нарушение на задълженията като наблюдаващ прокурор, произтичащи от разпоредбите
на чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от НПК по досъдебно
производство № 75/2018 г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 22/2018 г.
по описа на ОП-Хасково, през продължителен времеви период от 22.10.2019 г. до 19.10.2020
г.
Заповедта
е връчена лично на адресата й на 03.05.2023 г.
При така установеното
от фактическа страна Административен съд - Хасково обуславя следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от
активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, в
срока по чл. 327, ал. 2 ЗСВ.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспорената заповед
е издадена от компетентен орган /чл. 327, ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1, т.
1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, т. 2 ЗСВ/, поради което не са налице основания за
прогласяване на нейната нищожност съгласно чл. 328 ЗСВ във връзка с чл. 168,
ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
На второ място, налице са основания
за отмяна на оспорения акт съгласно чл. 328 ЗСВ във връзка с чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 2 АПК.
Нарушена
е разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Заповедта не съдържа достатъчно
фактически основания за издаването й, а посочените правни такива са
декларативни, което препятства преценката подведена ли действително
осъществилата се фактическа обстановка, която е неясно и непълно описана, под
релевантния по време, място и лица материален закон.
В
заповедта са цитирани разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т.
2 и ал. 2 от НПК, съгласно които в изпълнение на задачите по повдигане и
поддържане обвинението за престъпления от общ характер прокурорът ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор, при упражняване на
ръководство и надзор върху разследването прокурорът може да дава указания, като
непосредствено следи за законосъобразното провеждане на разследването и
приключването му в определения срок. От тълкуването на тези норми се следва
извод, че за да бъде извършена преценка дали прокурорът упражнява ръководство и
надзор по разследването, е необходимо да се установи какво е престъплението, за
което се извършва разследването, какви материали са събрани в хода на това
разследване и за какъв срок същото следва да приключи.
При
издаване на акта, с който се обръща внимание на прокурора, органът не е
съобразил всички осъществили се факти и обстоятелства през процесния период от
22.10.2019 г. до 19.10.2020 г. От съществено значение е, че не всички материали
по делото са били предадени на наблюдаващия прокурор, така че той да се
запознае с тях, както и, че за част от периода в Република България е било
обявено извънредно положение, което безспорно е възпрепятствало работата на
прокурора. Не е отчетен големият обем от материали по ДП Р 55 явни тома, както
и индивидуалната натовареност на прокурора, включваща възлагане на допълнителни
дейности, извън разпределените дела, и НОХД № 447/2017 г. по описа на
ОС-Хасково, което се отличава с фактическа и правна сложност и е продължило
значителен период от време, като прокурор Т. е участвал в шест съдебни
заседание по цитираното НОХД в процесния период от 22.10.2019 г. до 19.10.2020 г.
/така вж. Решение № 4597 от 27.03.2019 г. по адм. д.
№ 12816/2018 г., VІ отд. на ВАС/. Не е съобразено и
обстоятелството, че не са изпратени веществените доказателства по досъдебно
производство № 58/2015 г. на Следствен отдел при СП, представляващо преписка
вх. № 544/2015 г. по описа на СП, поискани с писма от 05.08.2020 г. и 07.10.2020
г. на прокурор Т., като следва да бъде отбелязано, че в първото се съдържат и данни
за наличието на класифицирани материали по ДП /вж. и писмо от следовател В. до
ОП Р Хасково от 18.10.2019 г./. Административният ръководител на ОП - Хасково е
посочил само някои от тези факти, като посочените е съобразил формално, без да
е извършил подробен анализ и да е събрал доказателства изпълнявал ли е прокурор
Т. обективно и в срок останалите си служебни задължения, при положение че в
процесния период от 22.10.2019 г. до 19.10.2020 г. не му е било възложено единствено досъдебно производство № 75/2018
г. по описа на ОСО при ОП-Хасково, пр. пр. № 22/2018 г. по описа на ОП-Хасково.
Следва да бъде посочено, че както в националното ни право /така вж. Решение №
11685 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 6541/2018 г., VІ отд. на ВАС, оставено в сила с решение № 5175/08.04.2019 г.
по адм. дело № 14547/2018 г. на ВАС, Петчленен състав
- II колегия/, така и в самата заповед не се съдържа какво се включва в
понятието гразумен срокТ, като в оспорения акт не са конкретизирани каквито и
да е било срокове, в които наблюдаващият прокурор е длъжен да изпълнява
служебните си задължения. Това е от съществено значение при извършване на
преценка от съда нарушени ли са срокове в действителност, къде са
регламентирани те, какви са последиците от неспазването им, допустимо ли е
тяхното удължаване, съответно Р възможно ли е нарушаването им по обективни
причини. Не е съобразено от издателя на акта, че всъщност сроковете по
разследването да удължавани регулярно по реда на чл. 234, ал. 3 НПК, вкл. и от
административния ръководител на съответната прокуратура, който в случая е
издател и на оспорения акт /така вж. Решение № 2452 от 23.02.2021 г. по адм. д. № 11425/2020 г., VІ отд.
на ВАС/. Посочено е от издателя на акта издаването на заповеди във връзка с
обявеното извънредно положение и разпространяване на коронавирусната
инфекция, без да е съобразено от същия, че за времето от 16.03.2020 г. до
13.04.2020 г., който макар и сравнително кратък период, но част от процесния, съществено се затруднява работата на прокурорите
особено при дела с голям обем доказателствен материал към тях, каквото е и процесното /така вж. Решение № 2325 от 14.03.2022 г. по адм. д. № 10143/2021 г., VІ отд.
на ВАС/. Отделно от това, от приетите за относими
факти по делото не се установи по безспорен и несъмнен начин прокурорът с кои
свои действия или бездействия неоправдано е забавил производството, а с
аргумент от по-силното основание, че именно с бездействието си неоправдано е
забавил досъдебното производство /така вж. Решение № 10084 от 22.07.2020 г. по адм. д. № 14696/2019 г., VІ отд.
на ВАС/.
гОсновно
изискване към магистрата при изпълнение на служебните му задължения е да
осигурява законосъобразно и успешно извършване на разследването по досъдебните
производства, което да е с необходимата прецизност и в разумен срок. Двата
компонента са поставени в условията на баланс и съответно при решаване на
въпроса за правомерността на служебното поведение на прокурора експедитивността
и продуктивността следва да се съизмерват и оценяват
на базата на общото количество възложени производства и проявената
компетентност и професионална отговорност при тяхното разследванеТ /така вж. Решение
№ 2262 от 18.02.2021 г. по адм. д. № 12977/2020 г.,
VІ отд. на ВАС/.
В
този смисъл и с оглед разпределената доказателствена тежест органът не е
доказал безспорно, че са допуснати нарушения по организацията на работата от
страна на Н.С.Т. и в нарушение на задълженията като наблюдаващ прокурор, така
че да формира и волята си да обърне внимание на прокурора в ОП Р Хасково Р
жалбоподател в настоящото производство.
На трето място, допуснати са
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които ограничават
правото на защита на лицето - Н.С.Т., и предпоставка за отмяна на оспорения
административен акт съгласно чл. 328 ЗСВ във връзка с чл. 168, ал. 1 във връзка
с чл. 146, т. 3 АПК.
Нарушени
са разпоредбите на чл. 35-37 АПК, тъй като органът не е изяснил с допустимите,
необходими и относими доказателства фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Нарушени са принципите на процеса
гистинностТ и гравенствоТ /чл. 7 и чл. 8 АПК/, като се възпрепятства участието
на лицето, на което е обърнато внимание, във воденото спрямо него производство.
Дадените обяснения от същото са обсъдени формално, без да са изложени конкретни
и мотивирани доводи за отхвърлянето им като неоснователни. Изясняването на
фактите и обстоятелствата от значение за случая за първи път в съдебното
производство с цел допълване мотивите за издаването на акта е недопустимо.
На четвърто място, от факта, че
заповедта е издадена при неспазване на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и при
допуснати съществени процесуални нарушения се препятства преценката на съда
издаден ли е актът в съответствие с материалния закон /чл. 328 ЗСВ във връзка с
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК/. Следва да бъде уточнено, че настоящата
съдебна инстанция не може да оценява работата на прокурора, а именно Р какви
указания е следвало да даде в хода на разследването, следвало ли да е участва
при извършването или да извърши действия по разследването /чл. 196, ал. 1, т. 2
и т. 3 НПК/, кои от своите правомощия е следвало да реализира, така че да бъде
разкрита обективната истина предвид фактическата и правната сложност на делото
/по аргумент от чл. 203, ал. 2 и ал. 4, чл. 242, ал. 5 НПК/, вкл. и конкретно
било ли е необходимо да събира веществените по делото доказателства. В този
смисъл и не подлежи на анализ необходимостта от прилагане на гкомпютърни
информационни системиТ като доказателства по делото с цел приобщаване на
съдържащите се в тях гкомпютърни информационни данниТ.
На пето място, въпреки изложеното
по-горе, съдът намира за необходимо да даде отговор на въпросите в какво се
изразява институтът гобръщане на вниманиеТ по чл. 327 ЗСВ и в кои случаи се
прилага той.
Разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ дава
възможност на административните ръководители по своя преценка да обръщат
внимание на прокурорите за допуснатите от тях нарушения по образуването и
движението на делата или при организацията на работата им, за което уведомяват
Висшия съдебен съвет.
Съгласно мотивите на Решение № 1299 от
07.02.2023 г. по адм. д. № 7562/2022 г., VІ отд. на ВАС: гНормата систематично се намира в Глава
шестнадесета гДисциплинарна отговорностТ на ЗСВ, в която е уредена процедурата
за налагане на дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение.
Дисциплинарното нарушение, съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, е виновно
неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване престижа на
съдебната власт, а конкретните състави на дисциплинарни нарушения са изброени в
чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Дисциплинарните наказания са посочени в чл. 308 от ЗСВ.
Прегледът на уредбата на производството по
установяване на нарушението и налагане на дисциплинарно наказание не дава
отговор за характера и вида на производството, което приключва с издаване на
заповед по чл. 327 от ЗСВ, но в него се установяват нарушения по образуването и
движението на делата или по организацията на работата на съдиите, прокурорите и
следователите, което обаче нарушение е в много по-ниска степен законово укоримо неизпълнение на служебните задължения от
дисциплинарните нарушения. От друга страна, за заповедта се уведомява Висшият
съдебен съвет, който освен правомощията си по Конституцията и ЗСВ съставя, води
и съхранява кадрово дело за всеки магистрат, в което се прилагат и съхраняват и
всички документи, свързани с професионалното му развитие, поощрения, отличия,
награди и наказания, копия от атестационни формуляри и други документи относно
притежаваните професионални и нравствени качества.
Основание за прилагане на такава мярка е
виновно неизпълнение на задълженията на един магистрат и преценката на
административния ръководител, че в конкретния случай не е необходимо да търси
дисциплинарна отговорност от провинилия се, а само да му обърне внимание за
констатираните пропуски. гОбръщане на вниманиеТ по чл. 327 от ЗСВ е по своя
характер вътрешноорганизационна мярка с дисциплиниращ ефект, която има
преимуществено превантивен характер. Същата се налага спрямо конкретен
магистрат по преценка на административния ръководител и представлява специфичен
израз на неговите контролни правомощия.
С оглед изложеното, производството по
издаване на заповед по чл. 327 от ЗСВ има негативни последици за магистрата и
следва да се определи като административносанкционно
производство, за което са приложими принципите, на които се подчиняват такива
производстваТ. Установяването на нарушението трябва да бъде извършено по
несъмнен начин, като се даде възможност на съдията, прокурора или следователя
да направи възражения, да даде обяснение и да вземе отношение по образуваното
срещу него такова производство, като се даде възможност за участие при
събирането на доказателства, тяхната проверка, както и възможност да организира
защитата си.
В случая не се установяват допуснати
нарушения по организацията на работата, които, преценени в съвкупност, да насочат
към извод за отклонение на магистрата от възприетите стандарти при изпълнение
на професионалните му функции. Извършвайки преценка за натовареността на
прокурора, съдът не установи, че неизпълнението на служебните задължения от
страна на Н.С.Т. се дължи неговото виновно поведение. Не се установява също, че
твърдените пропуски и недостатъци в работата му са съществени, дължащи се на
несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работа, небрежност или други
субективни причини, които е необходимо да бъдат отстранени и поправени по реда
на чл. 327 от ЗСВ. Отделно от това, не се установяват, нито са посочени от
административния орган последствията от изпълнението/неизпълнението на
основните функции на магистрата /чл. 210, т. 1 ЗСВ/, предвид че спецификата на
неговата работа, които да обуславят както наличието на нарушение на трудова
дисциплина, така и характера и тежестта на това нарушение. Следва да се има
предвид, служебните задължения на прокурора, които произтичат от заеманата
длъжност, включват редица функции със специфичен характер, които представляват
поначало мисловно-логическа и аналитично-оценъчна дейност, като разпределението
на необходимото време за изпълнение на тези служебни задължения е свързано
изцяло с организацията на работата на прокурора, вкл. и при необходимост да
изпълнява служебните си задължения и в извънработно време /чл. 210, т. 3 ЗСВ/.
На шесто място, актът е издаден в
несъответствие с целта на закона /чл. 328 ЗСВ във връзка с чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 5 АПК/. Безспорно е, че обръщането на внимание на прокурорите
не представлява същинско дисциплинарно наказание /по аргумент от чл. 308, ал. 1 ЗСВ/. То има за цел да не се допускат нарушения по образуването и движението на
делата или по организацията на работата им /по аргумент от чл. 327, ал. 1 ЗСВ/.
В случаите, в което не е доказано по безспорен начин извършването на нарушения
по образуването и движението на делата или по организацията на работата им,
обръщането на наказание на прокурора е несправедливо упражнено от административния
ръководител на съответната прокуратура правомощие и засяга правата и законните
интереси на прокурора, на който е обърнато внимание, в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която се издава актът, като уронва неговото добро име
относно професионалното изпълнение на възложените му служебни задължения, вкл.
и доколкото по отношение на прокурора не се установяват да са наложени
дисциплинарни наказания или да е обръщано внимание по чл. 327 ЗСВ. В този
смисъл е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 АПК. Така
вж. Решение № 2262 от 18.02.2021 г. по адм. д. №
12977/2020 г., VІ отд. на ВАС, Решение № 6108 от
23.04.2019 г. по адм. д. № 1651/2019 г., VІ отд. на ВАС.
Отделно от това, нарушението, което се твърди
да е осъществено, състоящо се в допуснати нарушения по организацията на
работата на прокурора и на задълженията му като наблюдаващ прокурор на едно
досъдебно производство, пр. пр. № 22/2018 г. по описа на ОП - Хасково обаче, не
обосновава необходимост от прилагане на мярката по чл. 327 от ЗСВ с цел
дисциплинирането на магистрата /така вж. Решение № 7354 от 21.07.2022 г. по адм.д. № 1137/2022 г., VІ отд. на
ВАС/. гПрилагането ѝ предполага тенденция при допускането на нарушения при
организацията на работа на магистрата, а не изолиран случай, какъвто е
настоящиятТ /така вж. Решение № 2452 от 23.02.2021 г. по адм.
д. № 11425/2020 г., VІ отд. на ВАС/. При прилагането
на тази мярка трябва да се имат предвид не само статистическите данни за срочността, а да се преценят и останалите обстоятелства във
връзка с причините на забавянето на производството, натовареността на
прокурора, цялостната организация на работата му и професионалното му поведение,
тъй като от мярката се следват неблагоприятни правни последици за кариерното
развитие на магистрата /така вж. Решение № 9815 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 1476/2018 г., VІ отд.
на ВАС/.
Извод: оспорената заповед подлежи
на отмяна като незаконосъобразно издадена.
Въпреки изхода от спора с оглед изричното
изявление на жалбоподателя в съдебно заседание разноски в негова полза не се
присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 328 ЗСВ във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, чл. 327, ал. 2 ЗСВ Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ОП-57/2023
г. от 03.05.2023 г. на Административен ръководител Р Окръжен прокурор на
Окръжна прокуратура Р Хасково.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.
Съдия: