Р Е
Ш Е Н
И Е
26.04.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IVс
но.
Районен съд – Дупница състав
15 март 2021
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Кечева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 90 2021
дело № по описа за
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Производството
е образувано по предявена жалба от ЕТ”Р.Н.-Даци Р”,Булстат 10903003,със
седалище и адрес на управление гр.Бобов дол,община Бобов дол,област
Кюстендил,ул.”Юри Гагарин”№13,представлявано от собственика Р.С.Н. с ЕГН:**********,
срещу наказателно постановление №551832-F580627 от 16.12.2020г,.на Заместник Директор на ТД на НАП-София,с което
за нарушение по чл.124,ал.2 от ЗДДС, на основание чл.182,ал.1 от ЗДДС,е
наложено административно наказание-„имуществена санкция”, в размер на 5532.05
лева.
В
жалбата си,жалбоподателят твърди,че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,и се
моли същото да бъде отменено.
Редовно
призован,жалбоподателя не се явява вместо него адвокат Стефанов,който
поддържа депозираната жалба и отново моли наказателното постановление да бъде
отменено,като излага подробни съображения в тази насока.
Възиваемата
страна,редовно призована се представлява от ю.к.Манчева,която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено,като правилно и законосъобразно.
По
делото,като свидетели са разпитани-актосъставителя и свидетеля по акта.
Съдът след преценка на събраните писмени
и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
На
30.08.2020г., в офис „Перник”,при ТД на НАП София,при извършена проверка на
жалбоподателя,възложена с резолюция №П-22002020140336-ОПР-001 от 21.08.2020г.,
при преглед на предоставените във връзка с ИПДПОЗЛ №22001020140336-040-001 от
21.08.2020г.,получено на 24.08.20-20г., на декларирания електронен адрес от
едноличния търговец е било установено следното:Едноличният търговец”Р.Н.
Даци-Р” с ЕИК:********* е регистрирано по реда на ЗДДС на
25.06.1999г.Едноличният търговец ”Р.Н. Даци-Р”доставчик,с ЕИК:*********, е
издало на ТЕЦ”Бобов дол”ЕАД, ЕИК:*********-получател фактура №********** от
30.06.2020г., с данъчна основа 27 660.27 лева и начислен ДДС в размер на
5 532.05 лева,или на обща стойност 33 192.32 лева.Предмет на
посочената фактура е „Транспортна услуга-съгласно договор за специализирани
автобусни превози на работници №53 от 16.06.2014г.При извършената проверка в информационните
масиви на НАП и при преглед на предоставените от едноличния търговец документи,
е било установено, че издадената от „Р.Н.-Даци Р” ЕТ фактура с № ********** от
30.06.2020г., не е отразена в дневник продажби и СД по ЗДДС за данъчния период
13.07.2020г., за данъчен период м.06.2020г., както и от дневник за продажби за
същия период от Р.Н. Даци Р”.Фактура №********** от 30.06.2020г., е отразена в
дневник за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период месец август 2020г., видно от
подадената СД по ЗДДС,вх.№10001338352 от 13.09.2020г., и дневник за продажби за
данъчен период м.8.2020г.Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.2 от ЗДДС регистрирано по ЗДДС лице,в
конкретния случай жалбоподателя е длъжно да отразява издадените от него
документи за извършени продажби в дневника за продажби за данъчния период през
който са били издадени.Не отразяването на фактура с № ********** от
30.06.2020г., в дневника за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период месец юни на
2020г., е довело до определяне на данък/ДДС/, в по-малък размер за посочения
период/м.06.2020г./, а именно ДДС в размер на 5 532.05 лева.Начисленият по
фактура №********** от 30.06.2020г., данък /ДДС/ в размер на 5 532.05 лева
е следвало да постъпи в бюджета в срок
до 14.07.2020г.Данъкът е внесен на 14.09.2020г.С оглед изложеното „Р.Н.
Даци-Р”ЕТ,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол,община
Бобов дол,област Кюстендил,ул.Юри Гагарин”№13,не е изпълнило задължението си да
отрази издаденият от същото данъчен документ/фактура№********** от 30.06.2020г.,/в
данъчния период през който е издаден/месец юни 2020г/,като тава е довело до
определяне на данък /ДДС за внасяне за съответния данъчен период-м.юни 2020г/,
в по-малък размер,а именно в размер на 5 532.05 лева.Резултатът деклариран
от дружеството със СД по ЗДДС изх.№ 10001329660 от 13.07.2020г., за данъчен
период м.юни 2020г., е данък за внасяне в размер на 530.68 лева,т.е. с
5 532.05 лева,по-малко в резултат на не отразяването на процесната фактура
в данъчен период м.юни 2020.
На 24.11.2020г.,св.Т.К.Л.
съставя акт за установяване на административно нарушение №F580627 ,че е налице административно нарушение на
разпоредбите на чл.124,ал.2 от ЗДДС.
АУАН е
надлежно връчен на жалбоподателя.
Въз
основа на образуваната административна преписка,административно-наказващия
орган е издал атакуваното наказателно постановление,с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание-„имуществена санкция”, в размер на 5532.05
лева.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва от показанията на разпитаните свидетели
писмените доказателства-наказателно постановление,АУАН,протокол за извършена
проверка,и др.
При
така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави
следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата :
Жалбата
е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на жалбоподателя. Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно
компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган.
Относно
процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт :
Съдът
счита,че при съставянето на наказателното постановление,административно
наказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения,които да са
довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя .АНО е
изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН,като е констатирал,че няма
спорни обстоятелства.
Също
така при съставяне на наказателното постановление,АНО е обсъдил основанията на
чл.27 от ЗАНН относно мотивите за налагане на конкретния размер на
имуществената санкция.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът
приема,че административно наказващия орган и проверяващите стриктно са спазвали
правните норми на материалния закон и правилно са ги приложили.Пълно и точно е
изяснена фактическата обстановка.Събрани са категорични и безспорни
доказателства,установяващи вината на жалбоподателя и допуснатото
административно нарушение.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства, е безспорно
установено и извършено от наказаното лице нарушение на ЗДДС, състоящо се в не
отразяване на издаден данъчен документ (фактура с №********** от 30.06.2020г.,/ в отчетните регистри за
съответния данъчен период - м.юни 2020, което е довело до определяне на данъка
за същия период в по-малък размер (5532.05лева/.
Актът е съставен от компетентен орган, в необходимата форма, в
условието на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като съдържа изискваните от чл. 42
реквизити и е издаден в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Неоснователно е и
оплакването за неустановена от районния съд липса в акта и в НП на реквизитите
по чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Както актът, така и
НП съдържат достатъчно данни, относими към изискваните от ЗАНН реквизити. Ясно
е посочено, че дружеството не е отразило издаден от същото данъчен документ в
дневника за продажби за данъчен период м. юни 2013г.
Разпоредбата на чл. 124, ал. 2
от ЗДДС вменява в задължение на регистрираните по ЗДДС лица да отразяват
издаваните от тях данъчни документи, в процесния случай фактура (чл. 112, ал.
1, т. 1 от ЗДДС) в дневника за продажбите (ДП) за данъчния период, през който
са издадени. По делото не се спори, че в ДП на жалбоподателя за данъчен период
м.06.2020г., липсва отразяване на фактура №**********
от 30.06.2020г. / Не отразяването на фактура с № ********** от 30.06.2020г., в
дневника за продажби и СД по ЗДДС в данъчен период месец юни на 2020г., е
довело до определяне на данък/ДДС/, в по-малък размер за посочения
период/м.06.2020г./, а именно ДДС в размер на 5 532.05 лева.Начисленият по
фактура №********** от 30.06.2020г., данък /ДДС/ в размер на 5 532.05 лева
е следвало да постъпи в бюджета в срок
до 14.07.2020г.Данъкът е внесен на 14.09.2020г.С оглед изложеното „Р.Н.
Даци-Р”ЕТ,ЕИК:*********,със седалище и адрес на управление гр.Бобов дол,община
Бобов дол,област Кюстендил,ул.Юри Гагарин”№13,не е изпълнило задължението си да
отрази издаденият от същото данъчен документ/фактура№********** от 30.06.2020г.,/в
данъчния период през който е издаден/месец юни 2020г/,като тава е довело до
определяне на данък /ДДС за внасяне за съответния данъчен период-м.юни 2020г/,
в по-малък размер,а именно в размер на 5 532.05 лева.Резултатът деклариран
от дружеството със СД по ЗДДС изх.№ 10001329660 от 13.07.2020г., за данъчен
период м.юни 2020г., е данък за внасяне в размер на 530.68 лева,т.е. с
5 532.05 лева,по-малко в резултат на не отразяването на процесната фактура
в данъчен период м.юни 2020.
Настоящият съдебен състав не споделя
тезата за приложимост на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН в
процесния случай и чл. 28 от ЗАНН не намира приложение. В позитивното право
няма изчерпателна легална дефиниция на понятието "маловажен случай".
В случая е засегната сферата от обществените отношения, регулирани с данъчните
закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния
бюджет. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС цели своевременно ДЗЛ да отразява
данъчния документ, което от своя страна гарантира коректното определяне на
дължимия данък за съответния данъчен период, поради което с оглед на така
изброените специфики, не може да се приеме, че е налице маловажен случай, още
повече, че се касае за не отразен данъчен документ с данъчна основа “27660.27
лева „и начислен ДДС в размер на 5532.05 лева.
Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН изисква преценка и отчитане на особеностите на всяко административно
нарушение, свързано с конкретното деяние и субект на разпореденото неизпълнение
на административно задължение, определящи и тежестта на нарушението, при
съобразяване спецификата на конкретния казус. Нарушението е за първи път, но
това не е единствения критерий, въз основа на който следва да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното деяние не се отличава с по-малка
тежест от обичайните за този вид. С оглед на това и като се вземе предвид, че
фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат,
са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни
нарушения, процесното административно нарушение не може да се счете
като маловажен случай.
С оглед изложеното,съдът счита,че наказателното
постановление е правилно,обосновано и законосъобразно и като такова следва
изцяло да бъде потвърдено.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 551832-F580627
от 16.12.2020г,.на Заместник Директор на
ТД на НАП-София,с което на ЕТ”Р.Н.-Даци Р”,Булстат 10903003,със седалище и
адрес на управление гр.Бобов дол,община Бобов дол,област Кюстендил,ул.”Юри
Гагарин”№13,представлявано от собственика Р.С.Н. с ЕГН:**********,за нарушение по чл.124,ал.2 от ЗДДС, на основание
чл.182,ал.1 от ЗДДС,е наложено административно наказание-„имуществена санкция”,
в размер на 5532.05 лева.,като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :