Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
14.04.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Гриша Мавров
като
разгледа докладваното от съдия Р. Тодорова
КАН дело № 63 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор,
срещу Решение № 168 от 15.11.2021г., постановено по АНД № 832/ 2021г. по описа
на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № КГ-2391
от 25.06.2021г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор /ДАМТН/.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
закона - касационно основания по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във
вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от
въззивния съд извод, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като
маловажен случай и съотв. че е налице основание за освобождаване от
административнонаказателна отговорност при прилагането на чл.28 от ЗАНН. Поддържа, че по делото не са установени факти, които
да сочат
наличието на смекчаващи обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като
такова с по-ниска степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от
този вид и съотв. че не са установени обстоятелства за определянето на
нарушението като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с
чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. С подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № КГ-2391 от 25.06.2021г. на Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.
Ответникът по касационната
жалба – ЕТ „С. – Р.Щ.“, чрез пълномощника
си по делото, в представеното писмено възражение оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на закона Казанлъшкият районен съд е приел, че макар
деянието формално да осъществява състава на нарушението по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ
във вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК,
са налице обстоятелства, обуславящи неговото определяне като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
този вид и съотв. че са налице предпоставките за квалифицирането му като
маловажен случай по см. на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК. Излага и допълнителни съображения за
процесуалната и материална незаконосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред Районен съд – Казанлък се
е развило по жалба на ЕТ „С. – Р.Щ.“, гр. Крън, против Наказателно
постановление /НП/ № КГ-2391 от 25.06.2021г., издадено от Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което, въз основа на съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № А-305 от 05.02.2021г.,
на ЕТ „С. – Р.Щ.“, гр. Крън е наложена имуществена санкция в размер на
10 000 лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на
атмосферния въздух /ЗЧАВ/, за нарушение на чл.8, ал.2 от
ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2 от Приложение 2 от Наредбата за изискванията за
качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол
/НИКТГУРНТК/. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на
това, че при извършена на 12.11.2020г. проверка на обект – бензиностанция „С.
№1“, управляван от ЕТ „С. – Р.Щ.“, находящ се в гр. Крън,
изход Казанлък, от бензиноколонка № 4 е взета проба от разпространяването течно
гориво – гориво за дизелови двигатели, с Протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № Хс-126/ 12.11.2020г., след изпитването на която контролна
проба е установено, че течното гориво – гориво за дизелови двигатели, не
съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“. Прието
е, че като е разпространявало течно гориво – гориво за дизелови двигатели,
несъответстващо с изискванията за качество, ЕТ „С. – Р.Щ., в качеството му
на краен разпространител по см. на § 1, т.20 от ДР на ЗЧАБ и § 1, т.19 от ДР на
НИКТГУРНТК, е извършил нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ,
във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК.
Казанлъшкият районен съд е приел, че при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение, с посочване
на всички релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. По
съществото на спора, въз основа на събраните доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин е доказана описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка, но макар деянието формално да осъществява
състава на нарушението по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във
вр. с чл. 6, т.2 от Приложение 2 от НИКТГУРНТК, в случая са налице обстоятелства, обуславящи
определянето на административното нарушение като такова с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид
и съотв. че са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажен
случай по см. на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл.93, т.9 от НК. С оглед на което
съдът е направил извод, че наказателното постановление е издадено при
неправилно приложение на закона и е постановил неговата отмяна.
Решението на Казанлъшкия районен
съд е неправилно.
Изцяло
се споделя извода на въззивния съд, че административно наказателното обвинение
за допуснато от ЕТ „С. – Р.Щ.“, гр. Крън нарушение по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр.
с чл. 6, т.2 от Приложение 2 от НИКТГУРНТК, е фактически и правно обосновано. При издаването на
наказателното постановление са спазени законово установените формални изисквания
досежно неговото съдържание, като изпълнителното деяние е индивидуализирано в
необходимата степен и от фактическа, и от правна страна. Всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
отговорността по повдигнатото
административнонаказателно обвинение и които са от значение за неговата
индивидуализация и правна квалификация, са установени и посочени в
наказателното постановление. Доколкото отговорността на ЕТ „С. – Р.Щ.“ е
ангажирана в качеството му на краен разпространител на течни горива, т.е на
лице, което разпространява течни горива на бензиностанция с цел зареждане на
горивните резервоари на моторните превозни средства на потребителите,
включително на собствени моторни превозни средства, правилно Казанлъшкият
районен съд е приел, че с оглед легалната дефиниция по §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ и
по § 1, т.19 от ДР на НИКТГУРНТК и тъй като разпространение
на течни горива по см. § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ е „движението на течните
горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител“, дейностите по § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ
/транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в
местата по чл. 3, ал. 1, т. 5/, не се
свързват с разпространение на течни горива от краен разпространител. Поради което
тези дейности нямат каквото и да е било правно и/или доказателствено значение за
наличието на съставомерно изпълнително деяние по повдигнатото обвинение на ЕТ „С.
– Р.Щ.“ в качеството му на краен разпространител на течни горива, за да е
необходимо тяхното обосноваване от фактическа страна. В този смисъл абсолютно
несъстоятелно се явява възражението на санкционираното лице, че поради
неспазване на формалните изисквания досежно съдържанието на НП, е налице неяснота
относно това в какво се изразява вмененото му действие по разпространение на
течни горива, което го лишавало от възможността да разбере какво е вмененото му
нарушение, за да ангажира адекватно своята защита.
Обосновано от гл.т на
доказателствата по делото и правилно от гл.т на закона въззивният съд е приел,
че са установени и доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и допуснатото от ЕТ „С. – Р.Щ.“ нарушение
на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т.2 от Приложение 2 от НИКТГУРНТК, като
основание за налагане на административна санкция по чл.34, ал.2 от ЗЧАВ. Обстоятелството,
че по време на проверката не е била извършена продажба или зареждане на течно
гориво, е ирелевантно, доколкото за съставомерността на деянието по обвинение за
разпространение на течни горива от краен разпространител, необходимо и
достатъчно е да бъде установено разпространение
на течни горива на бензиностанция с цел зареждане на горивните
резервоари на МПС – факт, който в случая се явява безспорно доказан – течното гориво –
гориво за дизелови двигатели, за което е установено че не съответства на
изискванията за качество по показател „пламна температура“, е разпространявано
на бензиноколонка № 4 на обект – бензиностанция „С. №1“, управляван от ЕТ „С. – Р.Щ.“.
Не се споделя обаче извода на Казанлъшкия районен съд, че нарушението е следвало да бъде квалифицирано като маловажен случай, като основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност при прилагането
на чл.28 от ЗАНН. Съображенията на въззивния съд за определянето на нарушението
като маловажен случай, са: 1. Към момента на деянието санкционираното лице не е
било наказвано с влезли в сила наказателни постановления по ЗЧАВ; 2. Отклонението
от показателя „пламна температура“ на течното гориво е незначително; 3. Липсват
данни за интервенция от страна на крайния разпространител при съхранението и
продажбата на горивото и 4. качествения
показател "Пламна температура" не фигурира сред задължителните
показатели на дизеловите горива, които се изпитват при пускането на горивата на
пазара и се докладват съгласно § 6а от
НИКТГУРНТК в Европейската Комисия предвид изискванията на Решение
2002/159/ЕС и на Директива
98/70/ЕС, изм. и доп. с Директиви
2003/17/ЕС, 2009/30/ ЕС
и 2011/63/ЕС.
Съгласно ТР № 1/2007г. по тълк. н.д. № 1/ 2005г. на ВКС,
прилагането на чл.28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от
административно наказателна отговорност и по силата на препращащата разпоредба
на чл.11 от ЗАНН, съдържанието на понятието “маловажен случай” и критериите за
определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да
бъдат извлечени от чл.93, т.9 от ДР на НК. Противно на приетото от Казанлъшкия
районен съд, установените по делото факти не сочат наличието на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи определянето на деянието като такова с по-ниска
степен на обществена опасност спрямо типичните нарушения от този вид и съотв. не
са налице обстоятелства за определянето на нарушението като „маловажен случай”
по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови
приложението на чл.28 от ЗАНН. Дали отклонението от нормативно въведеното
изискване по показателя „пламна температура“ на течното гориво, е незначително,
не може да се преценя единствено в зависимост от стойността на отклонението /в
градуси/, а следва да се изхожда от това дали отклонението по показателя
„пламна температура“ е повлияло на останалите контролирани показатели на
течното гориво; по какъв начин и в каква степен стойността на отклонението се
отразява на качеството на горивото, на качеството на атмосферния въздух и на
охраняваните обществени отношения съобразно целите по чл.1, ал.1 от ЗЧАВ. Установявания в посочения смисъл в случая не
са направени, поради което изводът че отклонението по показателя „пламна
температура“, е незначително, се явява необоснован и недоказан. Липсата на
данни за интервенция от страна на крайния разпространител при съхранението и
продажбата на горивото, изключва престъпния характер на деянието, но не може да
се приеме като смекчаващо обстоятелство по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК, за
определяне на административното нарушение като маловажно. Не е ясно по какъв
начин фактът, че „качественият показател "Пламна температура" не
фигурира сред задължителните показатели на дизеловите горива, които се изпитват
при пускането на горивата на пазара и се докладват съгласно § 6а от
НИКТГУРНТК в Европейската Комисия предвид изискванията на Решение
2002/159/ЕС и на Директива
98/70/ЕС, изм. и доп. с Директиви
2003/17/ЕС, 2009/30/ ЕС
и 2011/63/ЕС“,
обуславя определянето на деянието като такова с по-ниска степен на обществена
опасност спрямо типичните нарушения от
този вид. Само по себе си обстоятелството, че от нарушението /формално по
своя характер/ не са произтекли вредни последици, не е достатъчно същото да
бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във
вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценката дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва прилагането на
закона да се извършва при разграничаване маловажните случаи на административни
нарушения от нарушенията, обхванати в чл. 6 от ЗАНН, като малозначителността на
неблагоприятните последици от извършеното нарушение не може да се презюмира, а
следва да се преценява във всеки конкретен случай. А в случая с оглед
установената по делото фактическа обстановка и при съблюдаване на критериите по
чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, не може да се приеме, че степента на
обществена опасност на извършеното нарушение е по-ниска в сравнение със
степента на обществената опасност, която законодателят е възприел при
регламентирането на административнонаказателния състав по чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ
във вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от НИКТГУРНТК.
Ето защо необосновано съдът е приел, че са налице предпоставките за
квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че търговецът не е бил наказван с влезли в сила наказателни
постановления по ЗЧАВ; че не са констатирани настъпили вредни последици от
нарушението и че липсват оплаквания от клиенти, закупили горива и т.н/, могат
да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства, релевантни за определяне
размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и
които са взети предвид от наказващия орган при определянето на наложената на ЕТ
„С. – Р.Щ.“ санкция в нормативно регламентирания минимален размер.
С оглед на гореизложеното
обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на закона,
следва да бъде отменено. Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не
се налага събиране на други доказателства, вместо него следва да бъде
постановено друго решение по съществото на спора.
Наказателно постановление № КГ-2391 от
25.06.2021г. на Председателя на ДАМТН е издадено от компетентен орган, като при образуването и
провеждането на административнонаказателното производство не са допуснати
нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила
и формални изисквания. Наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и от правна страна административното обвинение, с посочване на
всички релевантни за съставомерността на деянието факти и обстоятелства. От
събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение, правилно
квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 34, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.8, ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл. 6, т.2 от Приложение 2 от НИКТГУРНТК.
Случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от този вид. С оглед на изложеното наказателното постановление следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането на
касационния жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като
на основание чл.63д от ЗАНН, ЕТ „С. – Р.Щ.“, гр. Крън следва да бъде осъден да
заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено
съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.37 от Закона за правната помощ, в размер на 80лв.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 168 от 15.11.2021г., постановено по АНД № 832/
2021г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което е отменено Наказателно
постановление № КГ-2391 от 25.06.2021г., издадено от Председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ-2391 от 25.06.2021г., издадено от
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на ЕТ „С. – Р.Щ.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Крън,
ул. „Нов живот“ № 7, е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
лева, на основание чл.34, ал.2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух, за
нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във вр. с чл. 6, т.2, Приложение 2 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол.
ОСЪЖДА ЕТ „С. – Р.Щ.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Крън,
ул. „Нов живот“ № 7, да заплати на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор сумата от 80 /осемдесет/ лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.