МОТИВИ КЪМ
РЕШЕНИЕ №96 от 23.07.2020г. по НАХД №126/2020г. на БРС на трети наказателен
състав
С
постановление на РП-Русе, ТО-Бяла, на
основание чл.199, ал.1 и чл.242, ал.1,
пр.3 от НПК, вр. чл.78а от НК, последната е внесла в съда материалите по
досъдебно производство № 247-ДП- 23/2020 г. по описа на ОДМВР-Русе, РУ-Бяла /
прокурорска преписка № 1019/2019 г. по описа на прокуратурата с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на А.Д.Ф. ***, за престъпление по
чл.191, ал.1 от НК, за това, че през периода края на месец август 2019 г. -
01.12.2019 г. в гр.Д., обл.В. и с.П. К., обл.Р., като пълнолетно лице без да е
сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна
възраст – Б. А. М., родена на *** г.
Обвиняемият А.Д.Ф., нередовно призован, не се явява в
с.з. Съдебното производство е проведено в негово отсъствие при условията на
чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б.“а“ от НПК и в присъствието на назначен служебен
защитник. Последният пледира за налагане на наказание глоба в минимален размер
предвид признанията на обвиняемия и изразеното съжаление в хода на досъдебното
производство.
Представителят на РП-Русе, ТО-Бяла, поддържа внесеното
постановление и пледира дееца да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното престъпление, като му бъде наложено административно наказание глоба
в минимален размер с оглед характеристичните му данни, материалното и социалното му положение.
След като се запознах с материалите по делото
установих следната фактическа обстановка:
Обвиняемият А.Д.Ф. е роден на ***г***, българско
гражданство, с начално образование, неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
През 2019г. св.Б. М. живеела с майка си в гр.Д.,
обл.В.. Баща й А. Д. М. работел в Г.. С него там работел обв.Ф.. Според М. баща
й, против волята й я принудил да се „омъжи“ за обв.Ф.. Според майка й - св.Х. А.,
дъщеря й и Ф. се влюбили и решили да заживеят съпружески. В този смисъл са и
показанията на св.Е. А. - съпруга на брата на Ф..
В края на месец август 2019г. в гр.Д. бил
организиран годеж, съгласно обичаите и традициите на общността им. Там била
първата им брачна нощ и двамата осъществили полов акт. След това заминали за
с.П. К., обл.Р., където се установили в дома на брата на Ф.. Около 20 дни св.М.
и обв.Ф. живеели нормално, след което последният заминал за Г. Св.М. споделяла
със св.А., която уважавала, че все още не обича обв.Ф., но ще го обикне, докато
е в Г.. На 14.11.2019г. обв.Ф. се върнал
от Г. След завръщането му отношенията им били нормални, но след това се
влошили. Обв.Ф. се оплакал на св.А., че св.М. не желае да осъществява полов акт
с него. Според св.М., обв.Ф. използвал сила за да осъществят полов акт. Св.М.
се обадила на майка си и тя пристигнала в с.П. К.. Взела я с лек автомобил и
заедно заминали за гр.Д.. Но баща й научил за случилото се и й разпоредил да се
върне при съпруга си. Св.М. се върнала, но така и не успяла да съжителства с Ф..
На 01.12.2019г. избягала от дома на св.А. и след среща с нея се обадила в
полицията. В последствие била настанена в Кризисен център в с.Б., обл.В.Т.,
където се намира и към настоящия момент.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Б. М., Х. А.,
Е. А., признанията на
обвиняемия, а също така от приложените по делото
писмени доказателства и доказателствени средства-социален доклад, справка за
съдимост, биографична справка, декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето и мястото на
извършване на деянието, както и авторството на обв.Ф.. Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели М., А. и А. като непротиворечиви помежду си в частта им
относно началната и
крайната дата на инкриминирания период на съвместното съжителство между
обвиняемия и св.М., който е съответен на повдигнатото обвинение. Несъмнено се
установява от всички гласни доказателства, че в края на м.август 2019г. според
обичаите и традициите на семействата от тази общност бил осъществен годеж в
гр.Д., в дома на св.М. и там била първата брачна нощ между нея и обв.Ф., в
която те осъществили полов акт. След това двамата се установили в с.П. К.,
където продължили съвместното си съжителство. Съдът не дава вяра на показанията
на св.М., че е била насила принудена да се „омъжи“ за обвиняемия, тъй като
същите са изолирани и противоречат на показанията на св.А. и св.А., които съдът
кредитира изцяло като последователни, логични и взаимно допълващи се, от които
не се установяват подобни обстоятелства. Св.А., майка на св.М. е категорична,
че дъщеря й и обвиняемия се влюбили и решили да
заживеят заедно, като никой не е принуждавал последната да заживее с Ф..
Св.А. също потвърждава, че след първата брачна нощ, заедно със св.М. и обв.А.
тръгнали за с.П. К. и не е имало никакви разправии там, нито св.М. й е
споделяла нещо докато са били в тях. Несъмнено се установява от показанията на
св.А., че св.М. и обв.Ф. водели съвместен живот, като брачни партньори- живеели
заедно, спяли в едно легло и между тях не е имало проблеми. Същата свидетелка е
категорична, че през периода на пребиваването на обв.Ф. в Г., за да работи,
св.М. останала в с.П. К., в дома на
обвиняемия, двамата си общували по телефона, като Ф. й изпращал пари. Отношенията между двамата се влошили при
завръщането на обв.Ф. от Г., което се доказва от показанията на всички
свидетели по делото- от показанията на св.А., в които заявила, че обвиняемият й
се оплаквал, че св.М. не желаела да осъществява полов акт с него, от
показанията на св.М. и св.А., за споделеното от страна на М. с майка си, че
обвиняемият я тормозел и посягал да я бие, поради което искала да се прибере. Безпротиворечиво
от посочените гласни доказателства се установява, че съвместното съпружеско
съжителство на М. и обвиняемия е прекъснато от страна на М., която напуснала окончателно
дома на обв.Ф. на 01.12.2019г., сезирала органите на полицията за това, че е
била принудена да съжителства с обвиняемия, като подписала декларация, че желае
да бъде настанена в кризисен център. На 03.12.2019г. била издадена заповед №ЗД/Д-Р-Б-087 на
директора на ДСП-Бяла за настаняване на св.М. в Кризисен център-с.Б..В хода на
досъдебното производство обв.Ф. не е дал обяснения, но направил признание за
извършеното деяние и изразил съжаление за стореното.
При така установената фактическа обстановка и анализ
на доказателствата, съдът намира, че следва да бъдат направени следните правни
изводи:
Обвиняемият А.Д.Ф. е осъществил от обективна и от субективна страна и състава на
престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
От обективна
страна Ф. е осъществил всички признаци на състава на посоченото престъпление. Изпълнителното
деяние на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК се осъществява само чрез
действие и се изразява в установяване на фактическо съжителство, без сключен
брак, между субекта на престъплението-пълнолетно лице от мъжки пол и лице от
женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст и участва доброволно при
установяване на тези отношения, които наподобяват отношенията, които възникват
между съпрузи. Друга особеност от обективна страна на престъплението по чл.191,
ал. 1 от НК е, че това престъпление се явява продължено, тъй като с него се
създава едно трайно продължително престъпно състояние, което продължава до
неговото прекратяване или докато пострадалата навърши 16-години, когато може да
сключи граждански брак при условията на чл. 6, ал. 2 от СК. По своята същност
престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК е формално престъпление или престъпление
на просто извършване. При него е достатъчно да бъдат установени изискуемите се
от разпоредбата фактически отношения-заживяване на съпружески начала, като
законът не предвижда никакви други последици.Безспорно обвиняемият Ф. към
момента на извършване на деянието е бил пълнолетен, а св.М. не е била навършила
16години. Двамата живели съпружески- отношенията при фактическото им
съжителство били такива, каквито обичайно възникват при сключен брак и
продължили до прекратяването им от страна на св.М..
От субективна
страна деянието е извършено при пряк умисъл. Обв.Ф. е съзнавал, че св.М. не е
навършила 16 години и въпреки, че знаел възрастта й, той продължил да живее с
нея съвместно и съпружески през инкриминирания период. Обвиняемият Ф. е съзнавал
обществено-опасният характер на деянието и последиците му и въпреки това е
искал, и целял настъпването им.Умисълът му се извежда и от признанията и
изразеното съжаление още в хода на досъдебното производство.
По съображения от изложеното съдът следва да признае
обвиняемия за виновен в извършване на описаното престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено за извършеното престъпление по чл.191 ал.1 от НК, съдът е отчел
като смекчаващи отговорността обстоятелства-младата възраст, направените
признания и изразеното съжаление още в хода досъдебното производство, краткия
инкриминиран период на съжителството. Отегчаващи отговорността обстоятелства-лоши
характеристични данни, изразяващи се в миналите осъждания, за които е
реабилитаран по реда на чл.88а от НК.
Съдът
намира, че са налице предпоставките за освобождаване на Ф. от наказателна
отговорност за това престъпление и налагане на административно наказание, тъй
като за същото се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, Ф.
е осъждан към момента на деянието за престъпление от общ характер, но е
реабилитиран, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, раздел IV, липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението,
които да подлежат на възстановяване, от престъплението не са причинени тежка
телесна повреда или смърт, деецът не е бил в пияно състояние и не е извършил
множество престъпления. При определяне размера на глобата съдът отчете имотното
състояние и доходите на Ф., видно от приложените декларация и
автобиография-същият е безработен, не притежава движими или недвижими вещи на
негово име, като определи глоба в минималния размер, а именно 1000лв/Хиляда лева/.
Съдът намира, че така наложеното наказание ще
въздейства превъзпитателно върху обвиняемия Ф. и същият занапред ще съобразява
поведението си с установения в страна правов ред.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/