ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. В. 29.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Г. П. Й.
като разгледа докладваното от А. М. П. Въззивно частно гражданско дело №
20211300500413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.122 ГПК по повод повдигната от Белоградчишки районен съд
препирня за подсъдност.
Пред Районния съд – М. е било образувано ч.гр.д. № 1259/ 2021 г. въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „АСВ ” ЕАД, ЕИК . за следните
суми : 695,22 – главница, 99,02 лева- договорна лихва, 352,65 лв. обезщетение за забава върху
главницата , ведно със законната лихва от завеждане на делото до изплащане на сумата, както и
175, 00 лева – разноски по делото.
Този съд, след направена справка за настоящ адрес на длъжника е прекратил
производството пред себе си като е приел, че компетентен да разгледа заявлението е РС - В. по
настоящ адрес на длъжника и го е изпратил по подсъдност на РС - В..
ВРС е намерил, че не е компетентен да разгледа заявлението по следните
съображения, тъй като от направената служебна справка към дата 27.10.2021г., когато делото е
образувано в РС - В., се установява че настоящият адрес на длъжника е в гр. М., който попада в
съдебния район на РС - М..
Видно от приложената по делото справка за настоящ адрес, когато делото е
било висящо пред РС - .М, настоящия адрес на длъжника е с. Б. п. общ. Р. обл.В. и този адрес
попада в съдебния район на РС - Б.
ВРС е направил справка за постоянен и настоящ адрес,към 27.10.2021 г.,
съгласно , която настоящ адрес на длъжника е гр.М.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК / в редакцията й бр. 100 от
2019г., влязла в сила от 24.12.2019г./, заявление срещу потребител се подава до съда, в чийто
район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес - по постоянния.
Въззивният съд в решаващия състав и в рамките на компетентността си съобразно чл. 122
от ГПК, като прецени данните по делото и доводите на съдилищата постановили двете
1
определения, намира следното:
Повдигната е препирня за подсъдност между районни съдилища от различни съдебни
райони, като компетентният съд да разреши спора между тях е онзи по – горен по степен съд, в
чийто район се намира съдът, постановил последното определение, поради което компетентен за
произносянето по повдигнатата препирня за подсъдност е именно ОСВ.
Тълкуването на разп. на чл 411 ал 2 т 3 и чл 412 т 4 ГПК навеждат на извода, че
посочването и удостоверяването на постоянен и настоящ адрес на длъжника са обстоятелства,
свързани с допустимостта на заповедното производство и предвидени като предпоставка за
разглеждане на заявлението, а съгл.чл 411 ал 3 ГПК, препис от издадената заповед за изпълнение
по чл 410 ГПК, следва да се връчи от съда на длъжника.
Заповедното производство се инициира по заявление, което следва да отговаря на законовите
изисквания , а при извършване на преценката, дали е местно компетентен да разгледа
заявлението, съдът не е длъжен да се ръководи единствено от посочените от заявителя данни,
касаещи адреса на длъжника, а следва да са налице доказателства за постоянния адрес на същия.
В случая независимо , че кредиторът –заявител е посочил адрес на длъжника-ФЛ в населено
място, което е обхванато от юрисдикцията на сезирания съд, то в правомощията на последния е,
преди да се произнесе по заявлението, да извърши служебна справка в Национална база
”Население” за постоянния адрес на длъжника.
До изменението на ГПК с ДВ 200/2019 г. е съществува различие по отношение реда за
подаване на искови молби от ищци – потребители и за подаване на заявления за заповед за
изпълнение срещу длъжници – потребители. Според разпоредбата на чл. 113 от ГПК – искът на
потребителя е можело да се подаде или по неговия настоящ или по неговия постоянен адрес, а
според разпоредбата на чл.411 ал. 1 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
следвало да се подаде по постоянния адрес на длъжника. В този случай подсъдността не е била
различна за случаите на „длъжник – потребител“. С новото изменение на ГПК обаче ( вл.в сила на
24.12.2019 г.), се постига общ принцип на действие по делата, страна по които е лице притежаващо
качеството „потребител“. И в двата случая – и в общото исково производство, и в заповедното
производство, делото се разглежда по принцип от съда, където се намира настоящият адрес на
„потребителя“, а при липса на такъв – от съда където е неговият постоянен адрес. Този принцип се
въвежда с нов текст в чл. 411 ал.1 от ГПК, а именно изречение 2, което предвижда, че заявление
срещу потребител се подава до съда, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на
настоящ адрес – по постоянния. Новата разпоредба е процесуална по своя характер и тъй като
няма законово изискване образуваните до този момент дела да продължат по стария ред, тя следва
да се приложи и за делата, които са в производство. С оглед на това повдигнатата препирня за
подсъдност следва да бъде уважена и делото да се изпрати по компетентност на Районен съд М. за
продължаване на съдопроизводствените действия по него. С оглед изложеното Окръжен съд-гр.В.
счита, че компетентен да разгледа производството по издаване на въпросната заповед за
изпълнение по см. на чл 410 ГПК е Районен съд М., след като настоящият адрес на длъжника е
гр.М..
Водим от горното, ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК вх.№1763 от 29.09.2021 г. по описа на МРС, подадено от „АСВ“ ЕАД , гр.С. срещу Ц. Г. Ц. ,
ЕГН **********, е РАЙОНЕН СЪД- М.
ИЗПРАЩА делото на МЕЗДРЕНСКИЯ районен съд за произнасяне по заявлението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Препис от определението да се изпрати на РС В. за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3