О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Кюстендил, 27.09.2019
г.
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
мл.съдия
КАЛИН В.
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева ВНЧД №
433/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІІ
от НПК, чл.270, ал. 4 НПК.
Образувано е по частна жалба от
адв.А.С., като защитник на подсъдимия Р.В.С. и по частна жалба от адв.й.б., като защитник
на подсъдимия П. Л.К. -
двамата понастоящем в Затвора-Бобов дол, срещу протоколно определение от 21.08.2019 г., постановено по НОХД № 1786/18 г. по описа Дупнишкия
районен съд, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимите
С. и К. за изменение на взетата им мярка за неотклонение „Задържане под
стража” в по- лека.
Прави се оплакване
с жалбите за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение.
В жалбата от подс.С.
се намира за неоснователен извода на ДнРС за липса на нови обстоятелства,
обуславящи основание за изменение на МН „ЗС” в по-лека. Твърди се, че в обжалваното определение липсват мотиви за
наличие на данни за съществуващи понастоящем обосновано предположение и реална
опасност от извършване на др. престъпление или укриване от подсъдимия и че поради продължителността на мярката
за неотклонение „ЗС” тя се е превърнала в предварително изтърпяване на
присъда.
Счита се, че понастоящем е разколебано „обоснованото предположение за авторството на
подсъдимия в извършеното деяние, доколкото то е установено само от
самопризнанията на двама от останалите подсъдими-съучастници, които не са
потвърдени от други доказателства по делото, но са събрани доказателства,
според които подсъдимият към момента на извършване на кражбата е бил в
Гърция. Сочи
се, че съобразно практиката на ЕС и на ВКС,
продължителността на задържането има за последица намаляване на опасността от извършване на престъпление.
Смята се, че срокът на задържането на подс.С. е голям, поради което е
незаконосъобразен и неразумен, заради
което следва да се отчете като „ново
обстоятелство по см.на чл.270, ал.1 от НК, което е основание за изменение на МН
„ЗС” в по.лека. Смята се за неправилен и извода на ДнРС за
наличие на „реална опасност от извършване на др.престъпление от подс.С.”, доколкото
не кореспондира с доказателствата и практика на ЕС за правата на човека, според
която опасността е реална, когато е явна, конкретна и непосредствена, който
извод не може да се основава на предположения и догадки, или да е версия на
следствие или прокуратура. Намира се за неоснователен и извода за
наличие на „реална опасност от укриване на подсъдимия”, доколкото същият е
бъл.гражданин, с установен в страната адрес, на който живее продължително и
трайно, и има установени семейни отношения, не се е укривал, не е издирван,
призоваван е на адреса си в гр.Перник и се е явявал, когато е бил призован,
като ако е искал е могъл да се укрие. Смята се, че по- адекватна мярка за
неотклонение понастоящем е МН „Домашен арест”.
Моли се за изменение за МН „ЗС” в по-лека.
В жалбата на подс.К. са
развити идентични с изложените в жалбата на подс.С. съображения за
незаконосъобразност на обжалваното
определение. Също се навеждат доводи за
отпадане на предпоставките по чл.63, ал.1 от НПК и наличие на нови
обстоятелства, налагащи изменение на МН
„ЗС” в по-лека. Твърди се, че по делото е установена явна
необоснованост на обвинението и
невиновност на подсъдимия, както и че задържането му е в резултат на
предложения за укриване и извършване на др.престъпление от подсъдимия К.. Сочи
се, че обжалваното определение е постановено при почти приключило съдебно
производство, по време на което не е
установено подсъдимият да е съпричастен или извършител на престъплението, за
което е обвинен. Развити са подробни съображения за необоснованост на извода на
ДнРС за наличие на „реална опасност от укриване на подсъдимия”, предвид на
процесуалното му поведение до настоящия момент, изразило се в доброволно явяване в РПУ-Бобов дол, тежкото
му семейно положение, предвид наличие на
болна майка, изоставяне от съпругата на
детето им, смъртта на баща му,
постоянния му адрес и трайна свързаност със семейството му. Смята се, че изводът на ДнРс за наличие на
реална опасност от извършване на
др.престъпление почива на предположение, а не на реални данни. Иска се
изменение на МН „ЗС” в някоя от по-леките, предвидени в чл.58, ал.1 от НПК.
ДнРП не е изразила становище по
частната жалба.
КнОС констатира, че частните жалби са допустими, тъй като са
подадени от надлежни страни в
срока по чл. 342, ал.1 НПК и имат
необходимото съдържание. Разгледани по същество са основателни, по следните съображения:
Първоинстанционното
производство е образувано на 20.12.2018
г. по обвинителен акт на ДнРС от 19.12.2018 г. , с който е повдигнато
обвинение за извършено на
04/05.05.2017 г. от жалбоподателите
Р.С. и
П.К. в съучастие с още 7 лица
престъпление по чл. 195, ал.1, т.3, пр.2, т.4, пр.2 НК
вр.чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като за подс.С. кражбата е квалифицирана
по чл.
196, ал.1, т.2 НК вр. вр. чл.29, ал.1, б. „б“ НК.
Според последните актуални
справки за правно положение на подсъдимите С. и К., приложени по първоинстанц.дело,
към 21.08.2019 г. подсъдимият-жалбоподател С. е задържан по мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в
продължение на
Първоинстанционното производство е на етап съдебно следствие. Разпитани са 6
от общо 9 свидетели (неочевидци на
престъплението) от списъка на лицата за призоваване към обв.акт. Разпитани са, допуснати по искане на част от подсъдимите,
свидетели-неочевидци на престъплението, а именно-свидетелите С.И.(фактическа съпруга на подс.П.К.), р.н.(тъст
на подс.К.), А. Н. (тъста на подс.К.), А.
Н. (съседка на подс.К.), А.Ж.(сестра на фактическата съпруга на подс.Д.), св.Ана Рангелова (съседка на подс.Р.С.).
С обжалваното определение, постановено
на осн.чл.270, ал.3 от НПК, ДнРС е оставил без уважение искането на
подсъдимите-жалбоподатели за изменение на МН „ЗС” в по-лека, по съображения за
липса на нови обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение „ЗС”
КнОС не споделя
извода на ДнРС за липса на промяна в обстоятелствата, при които е
определена първоначалната мярка за неотклонение „ЗС” по отношение на двамата
жалбоподатели. Като такова, в настоящия случай,
следва да се отчете продължителността на срока на задържане, който е над
КнОС счита, че към настоящия момент още не е отпаднало обоснованото предположение по
см.на чл.270, ал.1 от НПК за
съпричастността на подсъдимите-жалбоподатели към деянието, за което са обвинени, доколкото са
налице доказателства, уличаващи ги в престъплението. Този извод е въз основа на
обобщена преценка на данните по делото за участието на жалбоподателите в
престъплението, която преценка е различна от дължимата от съда при решаване на въпросите по чл.301 от НПК, сред които и този относно това, дали подсъдимият е извършил деяние, съставляващо престъпление и дали го е
извършил виновно.
КнОС, в настоящия си състав приема, че съществуващото подозрение към момента на
взимане на МН „ЗС” не е отпаднало. Така приема КнОС, защото не са извършени всички необходими и възможни
процесуално –следствени действия за изясняване на обстоятелствата по делото. Като „ново
обстоятелство”, даващо основание за преценка на адекватността на мярката
за неотклонение с предпоставките за вземането й,
респ.продължаването й и с целите на МН, визирани в чл.57 от НПК, съдът счита, че следва да се отчете
продължителността на задържането. Налице е и опасност от извършване на друго престъпление,
която понастоящем не може да бъде преценена като „реална”. Затова съдът счита, че следва да
измени МН „ЗС” взета по отношение на подсъдимите-жалбоподатели в „Домашен
арест”, която съгл.чл.62, ал.1 от НПК се състои в забрана подсъдимият да
напуска жилището си без разрешение на съответния орган-в случая Дупнишки
районен съд (ДнРС), разглеждащ делото.
Адресът на който ще се изпълнява МН „Дом.арест” е адресът за
местоживеене на подсъдимите-жалбоподатели, промяната на който следва да се разреши от съда, пред който е
висящо делото-в случая, такъв е ДнРС.
Спазването на забраната за
напускане от подсъдимите-жалбоподатели на жилището
им следва да се контролира от
структурите на МВР- в случая от ОД на МВР-Перник, респективно от районните
управления към същото, в района на които се намират адресите на местоживеене на
подсъдимите.
Спазването
на забраната за напускане от
подсъдимите-жалбоподатели на жилищата
им следва да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по реда,
предвиден в Инструкция №1/20.12.2018 г.
за взаимодействие на структурите на МВР и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при изпълнение на електронното наблюдение.
Такава
по вид МН, съдът приема, че е адекватна на повдигнатото обвинение срещу всеки
от подсъдимите, етапа на съдебното производство, ще
изключи извършването на др.престъпление от подсъдимите и ще съдейства за
постигане на целите на мярката за неотклонение. Такава по вид МН съдът определи предвид съществуваща
възможност за електронно наблюдение на подсъдимите-жалбоподатели, чрез поставянето им на гривни, позволяващи
контролиране на местоположението им.
Предвид изложеното, КнОС счита, че следва да бъде изменена МН „ЗС”, взета по
отношение на подс.С. и К. от МН „ЗС” в
по-лека, каквато е МН „Домашен арест”
Водим
от гореизложеното и на осн.чл.345 НПК вр.чл.270, ал.4 от НПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от
21.08.2019 г., постановено по НОХД №
1786/18 г. по описа Дупнишкия районен съд, с което е ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на подсъдимите Р.В.С., с ЕГН
**********, живущ в *****.,
с ЕГН **********, живущ в ****
за
изменение на взетата им мярка за
неотклонение „ Задържане под стража” в по- лека. и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ взетата на
досъдебно производство (№45/2017 г. по описа на РУ на МВР-гр. Бобов дол) към
НОХД № 1786/2018 г. по описа на Дупнишки районен съд, по
отношение на подсъдимите Р.В.С., с ЕГН **********, живущ в ***2 и П.Л.К., с ЕГН **********, живущ **** мярка
за неотклонение „ Задържане под стража”
в „Домашен арест”.
На осн.чл.62, ал.3 от НПК ОПРЕДЕЛЯ мярката
за неотклонение „Домашен арест” да се изпълнява по адреса на местоживеене на подсъдимите, а именно:
1/ за подсъдимия Р.В.С., с ЕГН **********- на адрес- ***
2/ за подсъдимия П.Л.К.,
с ЕГН ********** - на адрес ****
На
осн.чл.62, ал.4 от НПК, УКАЗВА на
подсъдимите Р.В.С. и П.Л.К.,
че нямат право да променят горепосочените адреси на местоживеене, без разрешение на съда, разглеждащ делото
На осн.чл.62, ал.5 от НПК, УКАЗВА на Областна дирекция
на МВР-Перник (респективно на Районните
управления към същото, в района на които се намират адресите на местоживеене на
подсъдимия Р.В. С.,
с ЕГН **********, живущ в **** и
подсъдимия П.Л.К., с ЕГН **********, живущ в ****) да контролират изпълнението
на Мярката за неотклонение „Домашен
арест” взета по отношение на
горепосочените подсъдими
На осн.чл.62, ал.6 от НПК, ДОПУСКА контролиране на взетата по отношение на
подсъдимите Р.В.С., с ЕГН **********- на адрес-
гр. Перник, кв.Куциян” №12, ет.1, ап.2
и П.Л.К., с ЕГН **********,
живущ в **** мярка за неотклонение „Домашен арест”, чрез
средства за електронно наблюдение, което да се изпълни от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, Районна служба „Изпълнение на
наказанията”-Перник, по реда на ЗИНЗС и Инструкция №1/20.12.2018 г. за взаимодействие на структурите на МВР и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при изпълнение на електронното
наблюдение.
Определението
не подлежи на обжалване и протестиране.
Копие от
диспозитива на определението да се изпрати на ОД на МВР-Перник, РС „Изпълнение на наказанията”-Перник и на
Затвора-Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.