Решение по дело №1944/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.Г.А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 442з-872/19.07.2023 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление /РУ/ при Областна дирекция /ОД/ на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта и е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

В жалбата се релевира незаконосъобразност на оспорената заповед, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че в оспорения акт не е посочено правно основание за издаването му. Навежда доводи за липса на изложени мотиви, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Иска се отмяна на заповедта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представителя по пълномощие адв. Д., който отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски. Подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваната заповед са развити в депозирана по делото писмена защита с. д. 16964/27.11.2023 година.

Ответникът – Началникът на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управления при ОД на МВР – Варна, чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Б. Й. , оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Намира обжалвания административен акт за законосъобразен, издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон. Подробни съображения за законосъобразност на обжалваната заповед са развити в депозирана по делото писмена защита с. д. 17000/27.11.2023 година.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Д.Г.А. заема длъжността младши контрольор в група „Охрана обществен ред“ на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна.

В докладна записка рег. № 442р-3310/30.01.2023 г. /л. 6-7/ В. А.А. – младши автоконтрольор в Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, е описал конкретен случай, при който поведението на младши автоконтрольор Д.Г.А. спрямо него било „непристойно и вулгарно“, поради което служителят се е почувствал „обиден, възмутен и огорчен“.

Във връзка с тази докладна записка, със Заповед рег. № 442з-123/31.01.2023 г. Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управления при ОД на МВР – Варна /л. 1-2/ е разпоредено да се извърши проверка срещу Д.Г.А. – младши автоконтрольор в група „Охрана обществен ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, относно наличието на предварителни данни за нарушаване на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, както и да се извърши проверка налице ли са данни за извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предложение първо, условие второ от ЗМВР. Извършването на проверката е възложено на комисия в състав : председател старши инспектор В. М. Н. – началник на група „ООР“ в сектор „ОП“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна и членове : старши инспектор И.Р.Т. – началник група „ТП“ в сектор „ОП“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна , инспектор И.К.Б. – инспектор в група „ТП“ на сектор „ОП“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна и И.Р.Д. – инспектор „ООР“ на сектор „ОП“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна. Младши автоконтрольор Д.Г.А. е запознат със заповедта на 02.02.2023 г., видно от саморъчно поставения подпис на стр. 5 от заповедта.

От старши инспектор В. Н. са направени две предложения за продължаване срока на проверката, съответно с рег. № 442р-9133/23.03.2023 г. /л. 9/ и с рег. № 442р-12543/25.04.2023 г. /л. 38/, които са уважени видно от поставените върху тях резолюции. Видно от Заповед № 442з-377/23.03.2023 г., срокът за извършване на проверката е продължен съответно до 30.04.2023 г. и след това със Заповед № 442з-532/25.04.2023 г. с още един месец, т.е. крайният срок е 31.05.2023 година.

От събраните в хода на проверката доказателства – документи свързани със служебната дейност на служителите, сведения и обяснения от служители на Четвърто РУ – Варна, справки и други материали, е установено, че за времето 08:00 ч. до 20:00 часа на 25.01.2023 г. , като съвместен екип за осъществяване на патрулно-постова дейност и контрол на пътното движение с позивна АП-416 в Четвърто РУ – Варна са назначени младши инспектор Д.Г.А. – младши автоконтрольор – старши на наряда и младши инспектор К.К. – старши полицай, водач на л.а. Шкода с рег. № **, съгласно утвърден график. Около 18:40 ч. в ОДЧ на Четвърто РУ – Варна е получен сигнал за буйстващо психично болно лице в кв. Галата, гр. Варна. Младши експерт Д.  разпоредил на Д.А. екипът да придружи линейката до болницата. Около 19:45 ч. при провеждане на отвод и инструктаж на наряда в залата на втория етаж, мл. експерт Д.  установил, че линейката не е съпроводена до болницата от екипа, който е дневна смяна, а е отклонена пред сградата на РУ за да бъде съпроводена от нощната смяна – мл. инспектор В. А. и мл. инспектор А.А.. Д.  е разпоредил на А. и К.  веднага да съпроводят лекарския екип. В хода на проверката е установено, че полицейските служители отклонявайки линейката не са напуснали границите на разпоредения за обслужване участък 1, съгласно заповед № 442з-654/11.07.2022 г. по описа на Четвърто РУ – Варна, както и че не са настъпили вредни последици, поради което е прието, че не са налице достатъчно данни за извършено нарушение на чл. 194, ла. 2, т. 1, пр. 1, условие 1 от ЗМВР.

По отношение на второто нарушение в хода на проверката е установено, че когато В. А. е пристигнал в сградата на РУ и е разбрал за причината линейката да бъде отклонена, е отказал да я съпроводят до лечебното заведение, тъй като сигналът е отработен от екипа дневна смяна. Последното е станало причина Д.А. връщайки се в сградата на РУ около 20:40 ч., в присъствието на колегите си – мл. инспектор К.К. , мл. инспектор А.А., мл. експерт Д. Д. , мл. инспектор П.  П. – ст. полицай в група „ООР“ на се сектор „ОП“ към Четвърто РУ – Варна и дежурният по управление – инспектор Й.М. *** и Аврен към Четвърто РУ – Варна, да отправи обидни и нецензурни думи, както и заплахи за физическа саморазправа спрямо мл. инспектор В. А.. От отправените обидни думи В. А. се почувствал обиден, възмутен и огорчен от непристойното и вулгарно поведение на Д.А..

Видно от приложената по административната преписка кадрова справка /л. 22-23/, по време на службата си в МВР младши инспектор Д.Г.А. е награждаван девет пъти с „Индивидуална парична награда“ и пет пъти с „Писмена похвала“. Посочено е, че служителят няма наложени дисциплинарни наказания, които да не са служебно заличени.

По преписката са приложени дадени от полицейските служители сведения. От сведение № 442р-12482/25.04.2023г. на Д. Д. се установява, че е чул А. да ругае и обижда В. А.. В същата насока са и сведенията дадени от А.А., който посочва и конкретните реплики, които А. е отправил към В. А.. От сведенията на останалите трима служители – К. , М. и П. се установява, че същите са чули А. и В. А. да се карат на висок тон, но не са чули обидни реплики, отправени от жалбоподателя към В. А..

В писмени обяснения дадени от Д.А. с № 442р-11952/19.04.2023 г., същият сочи, че не е наричал В. А. с нецензурни думи, не го е псувал, не го е заплашвал със саморазправа или нанасяне на побой, както и не го е подлагал на психически тормоз преди това.

Извършен е преглед на видеофайловете от камерите монтирани на площадката на първи етаж до вратата на ОДЧ, за което е изготвен протокол № 442р-12470/25.04.2023г. /л. 29/, в който е отразено, че от 20:05 ч. до 20:06 ч. мл. инспектор А.А. се разхожда на площадката пред стаята на ОДЧ. В 20:11 ч. дежурният офицер Й.М. влиза в стаята на ОДЧ. От 20:15 ч. до 20:18 ч. мл. инспектор П.  П. се разхожда на площадката пред стаята на ОДЧ. В 20:31 ч. мл. инспектор Д.А. влиза в стаята на ОДЧ, след 10 секунди излиза от стаята и се качва на втория етаж. В 20:32 ч. мл. инспектор А.А. и мл. инспектор В. А. излизат от стаята на ОДЧ и излизат от сградата на РУ. В 20:39 ч. Д.А. слиза по стълбите и влиза в стаята на ОДЧ, след което в 20:40 ч. излиза от стаята и напуска сградата.

За резултатите от извършената от комисията проверка е изготвена справка рег. № 442р-14222/11.05.2023 г. /л. 45-47/, в която са описани събраните доказателства и установените въз основа на тях обстоятелства. Комисията е направила предложение материалите от извършената проверка да бъдат представени на дисциплинарно наказващия орган за предприемане на мерки по дисциплинарен ред. Справката е връчена на А. на 17.05.2023 година /л. 47/. На същата дата от жалбоподателя е депозирано възражение № 442р-14799/17.05.2023 г. /л. 48-49/, което е разгледано от дисциплинарно разследващия орган и със Становище рег. № 442р-16068/29.05.2023 г. /л. 53-54/ същото е преценено като неоснователно.

Копие от всички материали събрани в хода на проверката са представени на Д.А. на 17.05.2023 г., видно от протокол /л 49/, а обобщената справка е постъпила при началника на сектор „Охранителна полиция“ гл. инспектор В. Ж. на 1.06.2023 год. .

С покана за даване на писмени обяснения рег. № 442р-17813/14.06.2023 г. /л. 55-56/, началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ на ОД на МВР – Варна е поканил младши инспектор Д.А. да представи писмени обяснения в срок до 24 часа от нейното връчване. В поканата са обсъдени възраженията и исканията на А. от 17.05.2023 г., изложени в депозираното от него възражение, като същите са счетени за неоснователни.

От А. е депозирано възражение с вх. № 442р-18007/15.06.2023 г. /л. 57/, в което са наведени възражения за допуснати процедурни нарушения в хода на дисциплинарното производство.

Дисциплинарното производство е финализирано с обжалваната Заповед № 442з-872/19.07.2023 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управления при ОД на МВР – Варна, с която, на основание чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР е наложено на Д.Г.А. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. В заповедта е посочено, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените правила. ДНО е обсъдил възраженията на служителя преценявайки същите като неоснователни. Прието е, че поведението на младши автоконтрольор Д.Г.А. спрямо младши автоконтрольор В. А. е било арогантно и обидно, което е недопустимо за служител на МВР. Заключено е, че с действията си служителят е нарушил етичните принципи за поведение на държавните служители в МВР разписани в чл. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което, на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Заповедта е връчена на А. на 29.07.2023 г., след което на 15.08.2023 г. той подава жалба до Административен съд – Варна, във връзка с която е образувано настоящото съдебно производство.

По делото са събрани гласни доказателства – в процесуалното качество на свидетел е разпитано лицето Й.М.М..

Свидетелят М., служител на Четвърто РУ – Варна дава показания, че си спомня скандала между А. и А.. Сочи, че двамата служители са говорили на висок тон, но не е разбрал точно за какво се карат. Не си спомня да е чул разменените между двамата реплики. По време на скандала се е намирал в дежурната част, в която е и ОДЧ-то. Не си спомня точно къде са били А. и А., но си спомня, че са се карали. Твърди, че не помни дали са влизали при него в стаята. Сочи, че е разбрал между кого е бил скандалът впоследствие от дежурния Д. . Твърди, че е бил зает и не е обърнал внимание на скандала.

При така установените фактически обстоятелства, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – същата е подадена в 14-дневния срок по чл. 211 от ЗМВР във връзка с чл. 149, ал. 1 от АПК, от адресат на оспорения административен акт и при наличие на правен интерес от съдебно оспорване.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Посочени са: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата при които е извършено нарушението ; разпоредбите, които са нарушени ; доказателствата въз основа на които нарушението е установено ; правното основание и наложеното наказание ; срокът на наказанието и реда за обжалване на заповедта. В обжалвания административен акт е посочено правното основание за издаването му – чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, поради което не се споделя изложеното от жалбоподателя в тази насока възражение. Оспорената заповед е издадена при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби.

Лишено от основание е релевираното в жалбата възражение за липса на уведомяване за започване на дисциплинарното производство. Началото на дисциплинарното производство е поставено със Заповед рег. № 442з-123/31.01.2023 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ при Четвърто РУ към ОД на МВР – Варна, с която е разпоредено извършването на дисциплинарна проверка, която в случая представлява първото действие за установяване на нарушението по смисъла на чл. 208, изречение второ от ЗМВР. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.02.2023 г., видно от саморъчно поставения подпис /л. 5 от преписката/. В хода на дисциплинарната процедура на служителя е осигурена възможност да се запознае с всички актове свързани с провежданото дисциплинарно производство, като са му предоставени копия на всички материали приобщени по време на проверката. А. е представил възражения, които са приети от ДНО преди издаване на обжалваната заповед, с което са изпълнени изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. С оглед изложеното съдът счита, че правото на защита на А. не е нарушено и същият е бил своевременно уведомен за започналото дисциплинарно производство и активно е участвал в него.

Неоснователно е оплакването в писмените бележки депозирани от жалбоподателя за неспазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно цитираната правна норма, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР предвижда, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Установяването на дисциплинарното нарушение е изрично регламентирано в чл. 196, ал. 2 от ЗМВР и това е моментът на постъпването на материалите от дисциплинарното производство при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В разглеждания случай нарушението е установено по смисъла на чл. 196, ал. 2 от ЗМВР, когато обобщената справка от разпоредената със заповед рег. № 442з-123/31.01.2023 г. и изменена със заповед № 442з-377/23.03.2023 г. и заповед № 442з-532/25.04.2023 г. проверка е постъпила при Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна. Видно от поставената върху справката резолюция това е станало на 01.06.2023 г., поради което от тази дата нарушението се счита за открито по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР. От същата дата е започнал да тече и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. С оглед горното, този срок изтича на 01.08.2023 г. , а оспореният административен акт е издаден на 19.07.2023 г., поради което съдът счита, че срокът е спазен. Обжалваната Заповед № 442з-872/19.07.2023 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е издадена и в рамките на едногодишния срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, доколкото нарушението, за което А. е наказан е извършено на 25.01.2023 година.

Не може да бъде споделено и наведеното възражение за липса на надлежно продължаване на срока за извършване на дисциплинарната проверка. По предложение на дисциплинарната комисия, първоначално определеният от ДНО срок на два пъти е бил продължаван – съответно до 30.04.2023 г. и впоследствие с още един месец до 31.05.2023 г., като в рамките на последния е изготвена справка рег. № 442р-14222/11.05.2023 г., отразяваща резултата от проверката. Продължаването на срока е разпоредено с нарочна заповед и не е допуснато нарушение на процесуалните правила.

Обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Съдебният контрол за материална законосъобразност на обжалваната заповед обхваща преценката дали са налице установените от ДНО релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите осъществяват състава на посоченото в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно нарушение и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция. Нарушението за което е санкциониран Д.А. се изразява в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР и по-конкретно т. 67 от същия, което съставлява дисциплинарно нарушение съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. За подобно нарушение законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Предвиденото в разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание „порицание“ се налага за срок от шест месеца до една година, като държавният служител се предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 на чл. 200 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

Съгласно т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР в отношенията между държавните служители не се допуска поведение, окачествено като тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв характер. Разпоредбата на т. 13, буква „м“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисква дейността на държавните служители да се осъществява при недопускане тормоз на работното място – не допуска и не толерира деяния спрямо колеги, с които се причинява физическа и/или психическа болка, заплаха, причиняване на уплах и/или страдание. С поведението си спрямо младши автоконтрольор В. А., жалбоподателят е извършил нарушение на посочените етични правила за поведение на служителите в МВР. От събраните по делото доказателства се установи, че на 25.01.2023 г. около 20:40 часа, в сградата на Четвърто РУ – Варна, Д.А. е обиждал и заплашвал на висок тон В. А. в присъствието на други служители на ОД на МВР – Варна. В тази насока са събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства /писмените сведения на служителите в Четвърто РУ – Варна младши експерт Д. Д.  и младши инспектор А.А./. Макар и в сведенията, дадени от останалите свидетели да не са посочени конкретни реплики на А. към В. А., във всички тях е посочено, че двамата са се карали на висок глас. Съдът счита, че е нормално част от служителите да не са чули конкретните реплики отправени от А. към А. предвид факта, че в даденото сведение мл. инспектор К.К. сочи, че е бил извън сградата, а при разпита си свид. М. твърди, че е бил на долния етаж. От свидетелските показания дадени от Й.М. в хода на съдебното производство се установява, че пряк контакт с В. А. и Д.А. е имал мл. експерт Д. , който в сведението си в хода на дисциплинарното производство е посочил, че жалбоподателят е ругал и обиждал В. А..

С действията си подробно описани в оспорената заповед, А. е нарушил посочената норма на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, тъй като с поведението си е причинил психическа болка и е заплашил колегата си В. А.. Описаната в административния акт фактическа обстановка е оспорена от жалбоподателя, но същият не проведе успешно доказване по отношение на нейното оборване. В тази насока по делото са ангажирани единствено гласни доказателства, но от показанията на свидетеля М. не се установяват различни от приетите от ДНО факти. Свидетелят заявява, че е чул скандала, но не е присъствал на проведения между А. и А. разговор.

Съдът намира за осъществен фактическият състав на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, доколкото предвид изложените по-горе съображения е установено нарушаване на етичното правило регламентирано в т. 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което правилно на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. Правилно и при спазване на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР ДНО е определил и размера на наказанието отчитайки тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. За извършеното от А. дисциплинарно нарушение изразяващо се в нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, императивната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“, каквото в случая е наложено с оспорената заповед. За това нарушение законът не допуска налагането на по-леко по вид дисциплинарно наказание – аргумент от чл. 198 и чл. 199 от ЗМВР. Срокът на наказанието е определен в минимално предвидения в чл. 200, ал. 2, изречение първо от ЗМВР размер, поради което не е налице възможност за неговото редуциране.

Предвид всичко изложено дотук настоящият съдебен състав счита, че Заповед № 442з-872/19.07.2023 г. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР – Варна е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, след провеждане на регламентираното в закона производство, в съответствие с приложимите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ , оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.Г.А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 442з-872/19.07.2023 год. на Началника на сектор „Охранителна полиция“ към Четвърто районно управление при Областна дирекция на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР е наложено на А. дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, и е отправено предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

ОСЪЖДА Д.Г.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 211, изречение трето от ЗМВР.

Съдия: