Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 06.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №16587 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 25.09.2018 год., постановено по гр.дело №27692/2013 год. по описа на
СРС, ГО, 64 с-в, е възложен в дял
на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на П.П.П. следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕ,
построено на 64.24 кв.м., находящо се в западната половина на бл.*********”,
гр.София, местността “Балтова воденица”, състоящо се от партерен етаж с две
стаи, антре, кухня, първи етаж с две стаи, кухня, клозет - баня, три избени
помещения и клозет под партерния етаж и таванска площ над първия етаж, като по
одобрена кадастрална карта за района жилището представлява имот с идентификатор
68134.1107.97.1, с административен адрес: гр.София, район “Красна поляна”, ул.“******
№**, с предназначение: жилищна еднофамилна сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 63134.1107.97, ведно с 86.80 % ид. ч. от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 63134.1107.97,
находящ се в гр.София, район “Красна поляна”, ул.“************” №**, с площ от 227
кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 68134.1107.94, 68134.1107.105,
68134.1107.102 и 68134.1107.11, която ще придобие правото на собственост при
условие, че заплати на В.П.А. за уравнение на дела й сумата от 45 317.74 лв.
в шестмесечен срок от влизане в сила на настоящето решение, ведно със законната
лихва върху тази сума от влизане в сила на решението до окончателното
изплащане, като вземането за паричното уравнение за разликата до пълния дължим
размер от 60 845,24 лева е погасено чрез ПРИХВАЩАНЕ с вземания, предмет на
претенции по чл. 346 ГПК за сумата от 14 259.17 лв. на основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД за извършени подобрения в процесното жилище и поземлен имот в периода
от м.05.2012 год. до м.11.2012 год. включително, както и за сумата от 1 268.33
лв., дължима на основание чл. З0, ал. З ЗС за извършени в процесното жилище и
гараж необходими разноски в периода от м.05.2012 год. до м.11.2012 год. включително; изнесен е на
публична продан на основание чл. 348 ГПК ГАРАЖ с площ 24 кв.м.,
представляващ имот с идентификатор 68134.1107.97.2, построен в ПИ с
идентификатор 68134.1107.97, находящ се в гр. София, район “Красна поляна”,
ул.“************” №**, с площ от 227 кв.м., ведно с 13,20 % ид.ч. от мястото,
върху което е построен, представляващо поземлен имот с идентификатор
63134.1107.97, находящ се в гр. София, район “Красна поляна”, ул.“************”
№**, с площ 227 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 68134.1107.94,
68134.1107.105, 68134.1107.102 и 68134.1107.11, като след извършване на
публичната продан получената сума се разпредели между съделителите, както
следва: за П.П.П. – 1/2 част и за В.П.А.
– 1/2 част; отхвърлени са предявените по реда на чл. 346 ГПК
искове за подобрения и необходими разноски от П.П.П. срещу В.П.А. за разликата
до пълния предявен размер от 39 900 лв., искове по чл. 31, ал. 2 ЗС и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата 13 800 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
тавана и една стая от първия етаж на процесното жилище за периода от 01.04.2013
год. до 01.02.2017 год. и за сумата от 2 757.44 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху всяко месечно задължение за
обезщетение за лишаване от право на ползване при общ период на забавата от 01.04.2013
год. до 01.02.2017 год.; отхвърлени
са претенции по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК от П.П.П. срещу В.П.А. за
осъждането й да заплаща сумата от 300 лв. месечно, считано от 01.02.2017 год.
до окончателното приключване на делбата, за лишаване от право да ползва тавана
от процесното жилище; отхвърлена е претенция
по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК от В.П.А. срещу П.П.П. за осъждането й да заплаща
сумата от 300 лв. месечно, считано от 28.02.2017 год. до окончателното
приключване на делбата, за лишаване от право да ползва избените помещения на
процесното жилище; В.П.А. е осъдена да заплати на П.П.П. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 087.22 лв. и
съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК държавна
такса, както следва: П.П.П. – в размер на 3 791.66 лв., а В.П.А. – в размер на 2 773.05 лв.
Срещу решението в частта му относно способа за извършване
на делбата на процесното жилище и дължимото парично уравнение е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата В.П.А.. Жалбоподателката
поддържа, че първоинстанционният съд бил допуснал нарушения при призоваването й във втората
фаза на делбеното производствои я лишил от ефективна защита. Исканията й за
приемане за разглеждане на възлагателна претенция по отношение на процесното
жилище, както и на претенция по сметки по чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от
10 400 лв. – за подобрения и ремонтни, били оставени без уважение.
Първоинстанционният съд бил приел, че е редовно призована за съдебното
заседание, проведено на 01.02.2017 год., тъй като призовката била получена от
адв. Г.К.. Посоченият адвокат обаче нямал пълномощно за втората фаза на
делбеното производство. Освен това сочи, че не била уведомена от адв.К.за
насроченото съдебно заседание. Впоследствие ответницата била призованата на
друг адрес. Узнала за насрочването на делото, когато получила за становище
молба на ищцата и на 28.02.2017 год. предявила претенциите си, като в писмената
си молба посочила съдебен адрес, на който да бъде призовавана и да и бъдат
връчвани съдебни книжа.
Ответницата
по жалбата П.П.П. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част. Поддържа, че ответницата била редовно призована за първото
съдебно заседание във втората фаза на делбеното производство. Видно било от
заключението на вещото лице, че огледът на процесния имот бил извършен в
присъствието и на двете страни. При огледа ответницата била заявила, че делба
няма да има, тъй като тя няма да се явява в съда. Поведението на ответницата
било добре насочено да препятства и бави делото.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съдебното
производство е делбено, втора фаза на процеса – по извършване на делбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, но е частично неправилно.
На първо
място СГС приема, че възраженията на жалбоподателката за допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения са неоснователни, поради следните
съображения:
В първото
съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната
делбата, съделителите следва да изразят становища за начина, по който да бъде
извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях
способ. За претенциите за възлагане това съдебно заседание е преклузивен срок
за предявяване – чл. 349, ал. 4 ГПК. Ако претенцията за възлагане е направена
след срока, същата не се приема за разглеждане. Направената в срок претенция за
възлагане се приема за разглеждане с определение, за да се внесе яснота по
отношение на спорния предмет и предмета на доказване в производството.
Определенията,
с които се приемат за разглеждане възлагателни претенции са такива по
движението на делото, съответно определенията за неприемането им нямат
преграждащ характер. По заявена с срок претенция за възлагане във втората фаза
на делбеното производство съдът дължи произнасяне по същество, независимо от
това дали е постановено нарочно определение за приемането й за разглеждане. И
това е така, тъй като искането за възлагане на делбен имот е процесуално
искане, което обвързва съда ако е заявено в срок и е насочено към способа за
извършване на делбата, по който въпрос съдът се произнася само с решението си.
Поради това и определенията, с които не се приемат за разглеждане претенции за
възлагане, не подлежат на самостоятелно обжалване. Защитата срещу тях се
осъществява по реда на обжалването на решението по извършване на делбата.
По своята същност претенциите, предявявани по реда на чл. 346 ГПК, имат
облигационен характер и представляват осъдителни искове, за сезирането с които
законът не изисква формална писмена искова молба и предварително внасяне на
държавни такси. Предявяването им обаче по естеството си представлява последващо
обективно съединяване на тези осъдителни искове с конститутивния иск за делба.
Затова и
определението, с което такива претенции не се приемат за разглеждане, тъй като
не са заявени в срок, нямат преграждащ характер по смисъла чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито за тях законът предвижда възможност за инстанционен контрол /за
разлика от хипотезата, в която допускането на претенцията по сметки до
разглеждане в делбеното производство е отказано поради неизпълнени в срок
указания за отстраняване на нередовности – в този случай съдебният акт има характер на прекратително определение
по чл. 129,
ал. 3 ГПК/. Тези претенции могат да бъдат разгледани в отделно производство /по
арг. от т. 7в от Тълкувателно решение № 1/2013 год. от 09.12.2013 г. по
тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това и въпросът дали ответницата
/жалбоподателката/ е предявила в срок претенции по сметки не следва да се
обсъжда от въззивния съд.
Видно е от
данните в първоинстанционното дело – пълномощно на л. 60, че ответницата В.П.А.
е била представлявана от адв. Г.К., чиято представителна власт е била учредена
за защита по делбеното производство в първата инстанция, без да е налице
ограничение по отношение на някоя от фазите му /по допускането на делбата и по
нейното извършване/. За първото съдебно заседание във втората фаза на делбеното
производство, насрочено на 01.02.2017 год., В.А. е била призована чрез адв.К.на
27.10.2016 год., като с оглед правилото на чл. 45, изр. 2 ГПК настоящият
съдебен състав счита, че призоваването е било надлежно осъществено, както е
приел и първоинстанционният съд. В проведеното на 01.02.2017 год. съдебно
заседание ответницата не се е явила, нито е изпратила процесуален представител.
Делото е било отложено за 05.04.2017 год., като едва на 28.02.2017 год. В.А. е подала
молба, с която е заявила възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК, поради
което и като не я е приел за разглеждане с протоколното определение от
05.04.2017 год., СРС не е допуснал процесуално нарушение.
На
следващо място несъмнено е, че с решение от 14.08.2014 год., постановено по
гр.дело №27692/2013 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, което е влязло в сила на
19.03.2016 год., процесните жилище и поземлен имот са били допуснати до делба
между страните, при следните квоти: за П.П.П. – 7/12 ид.ч. и за В.П.А. – 5/12
ид.ч.
Въззивният
съд приема, че предпоставките, при които е допустимо имот да бъде поставен в
дял по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, са следните: 1/ имотът да е жилищен по
предназначение – т.е. да служи за задоволяване на жилищни нужди и да отговаря
на изискванията на ЗУТ за самостоятелно жилище; 2/ да е реално неподеляем; 3/ съсобствеността
да е възникнала от наследяване; 4/ съделителят, който е предявил претенцията да
е живял в имота към момента на откриване на наследството и 5/ предявилият
претенцията да не притежава друго жилище.
В
разглеждания случай е безспорно между страните, че процесният недвижим имот е
жилищен, реално неподеляем и съсобствеността по отношение на същия е възникнала
в резултат на наследяване, а и тези обстоятелства се установяват по делото въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства и заключението на
вещото лице Д.М.по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническата
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране.
Разпоредбата
на чл. 349, ал. 2 ГПК е идентична с тази на чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./, поради
което и разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. на ВКС по
гр.д. № 1/2004 год., ОСГК, са приложими на общо основание. Според приетото в т.
7 и т. 9 от посоченото Тълкувателно решение, наследникът трябва да е живял в
имота постоянно, продължително, т.е. да е налице трайно фактическо състояние,
което да е продължително във времево отношение и да се изразява в установяване,
пребиваване в делбения имот с цел използването му по предназначение за
задоволяване на жилищни нужди на съделителя /въпросът се решава с оглед
конкретните за случая обстоятелства/. Законът не поставя изискването
съделителят да е живял с наследодателя в едно домакинство. Когато
съсобствеността на неподеляем делбен жилищен имот е възникнала в резултат на
две или повече открити наследства, то за възлагането по чл. 349, ал. 2 ГПК е
достатъчно претендиращият възлагането съделител да е живял в имота при
откриване на наследството, от което черпи права.
В решение
№19 от 08.02.2013 год. на ВКС по гр.дело № 619/2012 год., ІІ г. о., ГК, е
прието, че по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК може да се иска възлагане на имот, ако
съсобствеността е възникнала по наследяване и то на общ за всички съделители наследодател,
а в случаите на последователно придобиване на права по наследство от двама общи
наследодатели /възходящи/ от страна на всички съделители, възлагане може да се
иска ако са налице предпоставките за това към момента на откриване на което и
да е от двете наследства, тъй като всяко едно от последователно осъществилите
се наследявания дава право на възлагане по смисъла на чл. 349, ал. 2 ГПК,
противопоставимо на един и същ кръг лица – наследници по закон и на двамата
наследодатели.
Разглежданите
в т. 8 от горепосоченото Тълкувателно решение хипотези на смесена /комбинирана/
съсобственост нямат предвид случаи като настоящия, при който съсобствеността на
имота е била еднородна и се е подчинявала на режима на съпружеската имуществена
общност, а след смъртта на единия съпруг наследниците са извършили помежду си
разпоредителна сделка /дарение/, в резултат на която наследственият имот е
съсредоточен в двама от тях. Имотът е запазил наследствения си характер и за
двете съделителки /и след отмяната на дарението до размер на 2/6 ид.ч. по
отношение на ответницата и предвид смъртта на дарителката и майка на страните В.Б.Д./
и в съсобствеността не участват чужди на наследството трети лица. Т.е., когато
са извършени разпоредителни сделки между сънаследниците не е налице смесена
съсобственост Следователно допустимо е делбата на процесния имот да се извърши
чрез способа по чл. 349, ал. 2 ГПК.
Не се
спори също така, че ищцата не притежава друг жилищен имот, а и противното нито
се твърди, нито се установява по делото.
Установено
е също така въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Т.Н.С., които следва да бъдат кредитирани като ясни,
последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен
материал по делото, че ищцата е живяла в процесния имот към момента на
откриване на наследството на В.Б.Д. – общ наследодател и за другата съделителка
/ответницата/.
В този
смисъл настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките за
извършване на делбата по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което и своевременно
направеното от ищцата /ответницата по жалбата/ искане за възлагане на имота се
явява основателно, както е приел и СРС.
В
хипотезата на извършване на делбата чрез способа по чл. 349, ал. 2 ГПК,
дължимото парично уравнение се определя въз основа на действителната стойност
на имота съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Целта на делбеното производство е прекратяване
състоянието на съществуваща съсобственост, при което всеки съделител има право
да получи съответната припадаща му се част от съсобственото имущество. За да е
налице пълно съответствие между получения от всеки един от съдилителите дял /в
имот или пари/ с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се
остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на
делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение. Стойността
на получения от всеки един от съделителите дял се определя към един и същи
момент и това е моментът, в който се извършва разпределянето на делбеното
имущество. Ако стойността на получения от един съделител реален дял се определя
към един момент, а стойността на дължимото от другия съделител парично
уравнение – към друг момент и в изтеклия период от време пазарните цени на
имотите са претърпели промяна, състоянието на неравенство няма да бъде
преодоляно. Поради това е необходимо чрез изслушване на експертиза да се
установи стойността на делбеното имущество към момента на извършване на
делбата.
При
наведени във въззивната жалба доводи за неправилност на решението на
първоинстанционния съд досежно избора на способ за извършване на делбата
/каквито и именно се поддържат в случая от жалбоподателката/, същото не влиза в
сила и доколкото делбеното производство е все още висящо, въззивният съд е
длъжен при направено искане да установи актуалната пазарна цена на делбения
имот и да постанови уравнението на дяловете да бъде извършено в съответствие с
тази цена, а ако от изслушването на експертизата за пазарната оценка на имота е
изминал значителен период от време и служебно да назначи нова експертиза с цел
делбата да се извърши по действителната пазарна цена на имота – виж Решение №
266 от 17.10.2014 год. на ВКС по гр. д. № 3333/2014 год., І г. о., ГК, Решение
№ 67 от 24.03.2016 год. на ВКС по гр. д. № 5264/2015 год., І г. о., ГК и Решение № 120 от 11.10.2019 год. на ВКС по гр. д. № 2763/2018 год., I г. о., ГК.
Видно е от
заключението от 03.10.2017 год. на вещото лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че пазарната цена на жилището,
заедно с прилежаща идеална част /86.80 % ид.ч./ от поземления имот възлиза на
146 028.58 лв.
Установено
е от заключението на вещото лице по допусната и изслушана във въззивното
производство допълнителна съдебно-техническа експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че актуалната пазарна цена на
жилището, заедно с прилежаща идеална част от поземления имот /86.80 % ид.ч./ възлиза
на 151 563.49 лв. /която
е в по-висок размер от възприетата от СРС/.
Следователно
с оглед правата на страните в съсобствеността и действителната стойност на
процесния имот в размер на 151 563.49 лв., на ответницата се дължи парично
уравнение в размер на 63 151.45 лв., а след прихващане с насрещните
признати вземания на ищцата, предмет на претенциите й по чл. 346 ГПК, за
сумата от 14 259.17 лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД за извършени
подобрения в процесното жилище и поземлен имот в периода от м.05.2012 год. до
м.11.2012 год. включително, както и за сумата от 1 268.33 лв., дължима на
основание чл. З0, ал. З ЗС за извършени в процесното жилище и гараж необходими
разноски в периода от м.05.2012 год. до
м.11.2012 год. включително, или общо 15 527.50 лв. /в която част
първоинстанционното решение не е било обжалвано от страните и е влязло в сила/
– в размер на 47 623.95 лв.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която е определена
действителната стойност на процесния недвижим имот, в частта му, в която е
определена паричната сума, дължима от ищцата за уравнение на дела на
ответницата и в частта му, в която са определени дължимите държавни такси,
съобразно дяловете на страните, като вместо него бъде постановено друго, с
което се определи действителна стойност на делбения имот в размер на 151 563.49
лв., ищцата, на която е възложен този имот, да заплати за уравнение на дела на
ответницата сумата от 47 623.95 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
възлагане, а с оглед чл. 355 ГПК вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, страните да заплатят по сметка на СГС
държавна такса, съобразно стойността на дяловете, както следва: ищцата – в
размер на 3 898.27 лв., а ответницата – в размер на 2 887.85 лв.
В
останалата обжалвана част първоинстанционното решение трябва да бъде
потвърдено, като правилно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 25.09.2018
год., постановено по гр.дело №27692/2013 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, в
частта му, в която е определена действителна стойност на процесния делбен жилищен
имот, в частта му, в която е определено дължимото от ищцата П.П.П. парично
уравнение на дела от този имот на ответницата В.П.А. и в частта му, в
която са определени дължимите от съделителите държавни такси върху дяловете им,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ действителна
стойност на възложения в дял на основание чл. 349, ал. 2 ГПК на П.П.П. недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ, построено на 64.24 кв.м., находящо се в западната половина на бл.*********”,
гр.София, местността “Балтова воденица”, състоящо се от партерен етаж с две
стаи, антре, кухня, първи етаж с две стаи, кухня, клозет - баня, три избени
помещения и клозет под партерния етаж и таванска площ над първия етаж, като по
одобрена кадастрална карта за района жилището представлява имот с идентификатор
68134.1107.97.1, с административен адрес: гр.София, район “Красна поляна”, ул.“************”
№**, с предназначение: жилищна еднофамилна сграда, построена в поземлен имот с
идентификатор 63134.1107.97, ведно с 86.80 % ид. ч. от мястото, върху което е
построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор 63134.1107.97,
находящ се в гр.София, район “Красна поляна”, ул.“************” №**, с площ от
227 кв.м., при съседи имоти с идентификатори: 68134.1107.94, 68134.1107.105,
68134.1107.102 и 68134.1107.11, в размер
на 151 563.49 лв.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.С.,***,
офис 613, да заплати за уравнение на дела от гореописания недвижим имот на В.П.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 47 623.95
лв., ведно със законната лихва върху тази сума в шестмесечен срок от
влизане в сила на решението за възлагане.
ОСЪЖДА П.П.П. с ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.С.,***,
офис 613, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 355 ГПК сумата от 3 898.27
лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА В.П.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по
сметка на СГС на основание чл. 355 ГПК сумата от 2 887.85 лв., представляваща
държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.09.2018 год., постановено по гр.дело
№27692/2013 год. по описа на СРС, ГО, 64 с-в, в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/