РЕШЕНИЕ
№ 17519
гр. София, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БЕТИНА Б. БОШНАКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от БЕТИНА Б. БОШНАКОВА Гражданско дело
№ 20221110159267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и т. 2 ЗЗДН на А. И. С., подадена в лично качество
и като майка на А. Д. Б., срещу Д. В. Б., съпруг на молителката и баща на пострадалото
лице.
В молбата се твърди, че ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо
молителката в присъствието на тяхното дете, като на 09.10.2022 г. около 14.00 часа в
семейното жилище, находящо се в гр. София, ответникът крещял на съпругата си, след
което я блъснал и тя си ударила рамото във входната врата.
Ответникът оспорва изложените от насрещната страна фактически твърдения и
изразява становище за неоснователността на подадената молба за защита от домашно
насилие.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилото на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно § 30 от ПЗР на ЗИДЗЗДН производства по молби, искания и жалби,
постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.
Според легалната дефиниция на понятието „домашно насилие“, установена в
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./, това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство.
По делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства /удостоверение за
1
сключен граждански брак, удостоверение за раждане, гласни доказателствени средства/ се
установява, че страните са съпрузи и имат общо дете – малолетната А. Д. Б., родена на
29.11.2015 г., поради което ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да
се търси защита – чл. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено от ответника
насилие, извършено в присъствие на тяхното общо дете. Молбата е депозирана в
едномесечния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН /в редакция
преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г./, отправена е до съответния
родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН /л. 5 от делото/, в която подробно е
описан и индивидуализиран твърдения акт на домашно насилие по време, място, начин на
извършване, авторство на деянието, както и причинно-следствената връзка между деянието
и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни последици. При наличие на други
доказателства по делото декларацията не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
/чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024
г./, а молителката следва да проведе пълно и главно доказване на твърдените актове на
насилие по време, място, начин на извършване, авторство на деянието, както и причинно-
следствената връзка между деянието и настъпилите за пострадалото лице неблагоприятни
последици.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетелите Петя Стоянова и Виктор Кузов. Първата свидетелка заявява, че в телефонен
разговор молителката й е казала, че е била бутната от ответника. От показанията на втория
свидетел не се извлича конкретна информация за релевантните за предмета на доказване
обстоятелства, тъй като същият разказва за отношенията между страните преди процесната
дата.
Показанията на свидетелката кореспондират с приетото по делото като писмено
доказателство съдебномедицинско удостоверение № V-380/2022 г., издадено от
Съдебномедицински кабинет „СЪД МЕД ЕКСПЕРТ“ ЕООД /л. 6 от делото/, видно от което
след личен преглед на молителката, проведен в деня на процесното деяние, същата е
получила следното травматично увреждане – кръвонасядане в областта на дясното рамо.
Травмата се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет и би могло да бъде получено по
начин и време, както съобщава освидетелстваното лице. От представената медицинска
документация се установява механизма на причиняване на травматичното увреждане и
медикобиологичния признак на травмата /лека телесна повреда/.
Пред първата инстанция е изслушана и приета съдебнопсихологическа експертиза,
която съдът кредитира като компетентна, обективна и в пълнота отговаряща на поставените
въпроси. Видно от заключението на вещото лице, детето не преживява страх от някого от
родителите си. Експертът не е констатирал отрицателни емоции у детето /страх,
притеснение, тревога и пр./ и към момента на случилото се в обитаваното от семейството
жилище, когато бащата блъснал майката във вратата.
Други относими към предмета на делото доказателства не са ангажирани.
С оглед изложените съображения съдът намира, че по делото са събрани достатъчно
кореспондиращи помежду си доказателствени източници, при съвкупния анализ на които
може да се изведе обоснован и категоричен извод за авторството и факта на осъществяване
на акта на домашно насилие, поради което съдът счита, че молбата се явява основателна и
следва да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие в частта, в която се търси
2
защита за молителката А. И. С., но не и в частта, в която се търси защита от домашно
насилие спрямо малолетното дете, доколкото при него не са констатирани никакви
негативни последици от процесното поведение на ответника.
При индивидуализация на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Съдът намира, че в случая подходяща се явява
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. В случая съдът освен тежестта и естеството на домашното
насилие, изминалия период от време на действие на заповедта на незабавна защита с
наложените мерки по чл. чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН /л. 103 от делото/, отчита, че страните
живеят разделено и между тях има висящо производство за развод и родителски права.
Неизпълнението на заповедта за защита ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21,
ал. 4 ЗЗДН последици.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /в редакция преди изм. и доп. с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила
от 01.01.2024 г./ при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 лева до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици от
деянието, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева.
РАЗНОСКИ ПО ДЕЛОТО:
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
съда държавна такса в размер на 25,00 лева (вж. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС). г. по в. гр. дело № 1523/2017 г. по
описа на СГС/. Право на разноски има молителката, като с молбата от 08.12.2023 г. същата
своевременно е направила искане за тяхното присъждане. Съгласно практиката на ВКС
условие за присъждането им е страната да е представила пред съда пълномощно и документ,
удостоверяващ действителното плащане на адвокатското възнаграждение (вж. Определение
№ 49 от 16.01.2021 г. на ВКС по гр. Д. № 1028/2011 г., III г. о., ГК, т.1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), каквито в настоящия случай са налични
по делото – пълномощно – л. 119 и договор за правна за правна защита и съдействие – л. 273
от делото, в който се съдържат данни за размера на уговорения адвокатски хонорар и начина
на неговото плащане – в брой, поради което самият договор има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение). В тежест на ответника следва да бъде възложена сумата в размер на 750,00
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ДЕЙСТВИЕ НА ЗАПОВЕДТА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА:
Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита има действие до
издаването на заповед за защита или на отказа на съда, каквато в случая съдът е приел, че
следва да бъде издадена, поради което заповедта за незабавна защита от 02.11.2022 г. следва
да бъде изрично отменена.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 300/02.11.2022 г.,
издадена по гр. дело № 59267/2022 г. по описа на СРС, 139 състав, на основание чл. 19 ЗЗДН,
и я ОТМЕНЯ на основание чл. 253 ГПК.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН
3
срещу Д. В. Б., ЕГН **********, като НАЛАГА следните МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА ОТ
ДОМАШНО НАСИЛИЕ:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. В. Б., ЕГН **********, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от актове на домашно насилие по отношение на А. И. Симеонова - Б., ЕГН
**********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. В. Б., ЕГН **********, че неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 НК, като при нарушение на заповедта
полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Д. В. Б., ЕГН ********** глоба в размер на
200,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ молба за защита от домашно насилие с вх. № 235751/02.11.2022 г.,
депозирана от А. И. Симеонова - Б., ЕГН **********, в качеството на майка на А. Д. Б.,
ЕГН: **********, в частта, в която се търси защита от домашно насилие за детето, подадена
срещу Д. В. Б., ЕГН **********, като ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА Д. В. Б., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС на основание чл.
11, ал. 2 ЗЗДН държавна такса в размер на 25,00 лева.
ОСЪЖДА Д. В. Б., ЕГН **********, да заплати на Халина А. И. Симеонова - Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗЗДН сумата в размер на 750,00 лева,
представляващи разноски по делото – адвокатски възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4