№ 212
гр. Казанлък, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510102646 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл. 143, ал. 2 от СК и чл. 149 от
СК.
Образувано е по искова молба от М. С. Ц., ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетната С. Т. М., ЕГН
**********, двете с адрес: ****, против Т. З. М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: ****. Твърди, че с Т. З. М. имали близки отношения и кратко
съвместно съжителство през 2020 г. в жилището й. Ответникът знаел, че М.
Ц. била разведена и имала пълнолетна дъщеря от първия си брак. Решили да
имат съвместно дете и така на 04.01.2021 г. им се родила дъщеря - С. Т. М..
След раждането на дъщеря им живели съвместно още няколко месеца до
26.05.2021 г., когато ответникът около полунощ напуснал дома им и решил,
че повече няма да живее с тях. Сочи, че от този момент той не се интересувал
от дъщеря им, не участвал в грижите за отглеждането и възпитанието й, дори
в телефонен разговор заявил, че не желаел да я вижда. Твърди, че за С. се
грижела единствено нейната майка, от както се е родила. Ответникът не давал
никакви парични средства за издръжката и отглеждането на детето С. от
момента на нейното раждане, което мотивирало подаването на настоящата
искова молба, с цел защита правата и интересите на С.. Сочи, че в
настъпилата икономическа криза през 2022г. и растяща инфлация и постоянно
покачване стойността на цените на всички хранителни продукти, санитарни
консумативи, дрехи, както и цената на електроенергията и питейната вода
необходимите средства за издръжка за отглеждането на дете на едногодишна
1
възраст надхвърляли 1000 лв. за месец. По тази причина следвало и
ответникът, като баща на дъщеря им С., да участва в издръжката за
отглеждането на детето поне с половината от необходимите средства, защото
средствата, които получавала от инвалидна пенсия и майчинство вече били
недостатъчни за издръжката на майката и дъщерята. По тази причина пред
дъщеря им С. бил налице правния интерес от завеждане на настоящите
съдебни искове, които формулира в защита на правата й в тази искова молба
като неин законен представител. С уточнителна молба от 16.12.2022 г.
майката заявява, че нуждите на детето за издръжка на месец към 10.11.2022 г.
за храна, дрехи, памперси, препарати и средства за пране на дрехи и за миене
и къпане, съответно за лекарства, отопление, осветление и играчки за
развитие на двигателните и и комуникативни способности възлизат на
стойност от около и над 1000 лв. Сочи, че в момента била в отпуск за
отглеждане малолетната С. Т. М., ЕГН ********** и получавала обезщетение
по чл. 50, ал. 1 или ал. 5 от КСО. Твърди, че получава и пенсия поради
инвалидност. С дъщеря им С. Т. М., ЕГН **********, живеели в собственото
на майката жилище в ****. Всеки ден хранела под режим дъщеря им С.,
къпела я, сменяла й дрехите, перяла ги и ги сушала. Осигурила постоянна
стайна температура над 20 градуса целзий в стаите на апартамента,
посредством ползваните в апартамента отоплителни електрически уреди.
Когато не спяла й отделяла грижи и внимание, говорела й, за да можела тя да
се движи и да комуникира с майката по своя си детски начин и така да
израства. Сочи, че в момента не контактувала по никакъв начин с ответника
Т. З. М.. Не й било известно къде точно живеел в момента. Не й било
известно къде е и какво работел. Не й било известно и какви доходи
реализирал или получавал и от каква дейност. Последното му местоживеене и
адрес който бил известен е и посоченият в исковата молба. Не й било
известно да има друго непълнолетно дете или друго лице за което да е
задължен да заплаща месечна издръжка. Моли съда постанови решение, с
което да осъди бащата на детето С. Т. М., ЕГН ********** - ответника Т. З.
М., ЕГН **********, да заплаща на детето, чрез неговата майка М. С. Ц.,
ЕГН**********, месечна издръжка на стойност от 500 лв. с падеж на плащане
до последното число на текущия месец, ведно със законната лихва върху
всяка издръжка при забава до датата на изплащането й, до настъпване на
основания за изменение или прекратяване считано от 10.11.2022 г., както и да
го осъди да плати издръжка на детето С. Т. М., ЕГН **********, за периода
от време от 10.11.2021 г. до 10.11.2022 г. на стойност от 4800 лв., съответно
по 400 лв. на месец за една година назад от регистриране на настоящата
искова молба в съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Посочва банкова сметка по която да бъде заплащана издръжката – IBAN:
****. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от
ответника.
2
В откритото съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа изложеното в исковата молба.
Ответникът Т. З. М., редовно призован за датата на съдебното
заседание, не се явява и не взе становище по молбата.
Заинтересованата страна АСП, Дирекция “Социално подпомагане“ –
гр. К., редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща
представител.
РС-Казанлък, като взе предвид събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа
страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № **** г. на Община С.З., родители на детето С. Т. М., ЕГН
**********, са М. С. Ц., ЕГН ********** – майка и Т. З. М., ЕГН **********
– баща.
Видно от експертно решение № ****/**** г. на ТЕЛК Втори състав при
,,**** „АД гр. С.З., майката има издаден пожизнен ТЕЛК с 50% тр. н. раб. и с
водеща диагноза – централна част на млечната жлеза.
От представеното Удостоверение № ****/**** г., издадено от ТП на
НОИ С.З. се установява, че за периода м. ноември 2021г. до м. ноември
2022г. майката е получила пенсия и добавки към нея в размер на 6005,95 лв.
От представеното Удостоверение № ****/**** г., издадено от ТП на
НОИ С.З., на името на майката са извършени плащания през периода от
01.11.2021 г. до 31.10.2022 г. в общ размер 8160 лв., представляващи
обезщетения при бременност и раждане по чл. 50, ал.1 или ал. 5 от КСО и за
отглеждане на дете по чл. 53 от КСО.
По делото е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. К.. В хода на извършеното проучване служителите на
отдел „Закрила на детето“ установили, че детето С. М. се отглежда от своята
майка в жилището й в град К.. След раздялата между страните бащата е
прекратил контакт с дъщеря си и създадената емоционална връзка е
прекъсната. Ответникът не участва в нейното обгрижване и не се интересува
за емоционалното, здравословното, образователното и социалното й развитие.
По данни на майката, бащата не участва и във финансовата издръжка на
дъщеря си. Не е изпращал финансови средства до момента, не е закупувал
дрехи, храна, обувки, лекарствени средства, не е участвал в нейното
отглеждане и обгрижване, не е задоволявал потребностите й. Ищцата е
получила парично обезщетение за отглеждане на дете, както и помощи по
чл.70 от ЗХУ и месечна социална помощ по чл.7 от ЗСПД, които са крайно
недостатъчни за задоволяване основните жизнени потребности на С.. Бащата
не е открит на адреса, посочен в исковата молба. По време на изготвянето на
социалния доклад не е установен контакт и среща с него, поради което не е
отразено мнението му по делото. Социалните работници са събрали данни, че
3
г-н М. има и друго дете – син от предишно съжителство.
Приобщено по делото е и писмо с изх. № **** г., на ДСП-С., с което се
твърди, че е извършено посещение на адрес: ****, който е посочен, като
постоянен на Т. З. М.. Същият не е открит на адреса. По информация на
А.П.Х. /баба на ответника/, внукът й от около две години живее в чужбина, но
не може да посочи в коя държава. Предвид гореизложеното и отсъствието на
същия, уведомяват съда за невъзможността да изпълнят дадените указания и
да предоставят изисквания социален доклад.
Видно от писмо с изх. № **** г., на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. К.., се установява, че на 31.01.2023г. е проведен телефонен разговор с
Т.Д. (тел.: ****), живуща на адрес: ****, посочен като настоящ адрес за
ответника. Д. заявила, че ответникът е приятел на съпруга й. От години е
адресно регистриран на техния имот, но същият не живее там. По данни на Д.,
ответникът е извън страната. Живее и работи в И., където се намира и към
настоящия момент. По нейни данни същият е запознат е предстоящото дело и
си е наел адвокат, който да го представлява в съда. Споделила, че тя и съпруга
й поддържат приятелски отношения с ответника по телефона. Предвид
предоставената по-горе информация и пребиваването на г-н М. на
територията на друга държава, ОЗД при ДСП-К. е в невъзможност да изготви
социален доклад за положението на лицето Т. З. М..
Видно от представената декларация от 09.02.2023 г. от М. С. Ц., същата
е декларирала, че за периода от 10.11.2021 г. до 09.02.2023 г. не е получавала
никакви парични средства от ответника Т. М..
По делото бяха ангажирани гласни доказателства.
Свидетелката Г.П.Г., дъщеря на ищцата, заявява, че майка й и ответника
не живеели заедно от м. май 2021 г. и той не помагал в отглеждането на
детето. Знаели, че той бил в чужбина, но нямали информация къде точно. Не
можела да каже кога заминал за чужбина. Майка й се грижела за С..
Свидетелката и баба й също помагали. Разходите за отглеждане на С.
възлизали най-малко 1000 лева на месец. Доколкото знаела, ответникът нито
веднъж не бил изпращал пари за С.. Майка й не можела да разговаря с него,
защото той изобщо не й отговарял на обажданията. Не търсел контакт с
детето. Знаела, че ответникът имал още едно дете, момченце. То живеело в гр.
С.. Докато живеел с майка й, работел за около 1-2 месеца в строителна фирма.
Свидетелката не живее с майка си. Свидетелката щяла да учи, получавала
помощ от майка си, но не както преди, сама се справяла.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно и субективно съединени иска с правни
основания чл. 143, ал.2 от СК и чл. 149 от СК.
Съгласно законовата разпоредба родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и
4
дали могат да се издържат от имуществото си. Всеки родител е длъжен
съобразно възможностите си и материално състояние да осигурява условия
за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи. В чл. 142, ал.2 от СК законодателят е приел, че минималната издръжка
на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, или към настоящия момент минималният размер на дължимата
издръжка е в размер на 195 лв. месечно. Максимален размер на издръжката не
е определен. Обстоятелства, имащи значение при определяне размера на
дължимата издръжка са потребностите на детето и възможностите на
родителите.
От доказателствата по делото се установи, че С. е малолетна и е дете на
ответника. Преки и непосредствени грижи за нея, от раздялата на родителите
й, полага майка й. В хода на социалното проучване е установено, че бащата
не се вижда с детето и не е изпълнявал задължението си да й заплаща
издръжка.
Съгласно приетото в ППВС № 5 от 16.11.1970 г. нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за случая. Не следва да се
присъжда и издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен
начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използват за цели
извън издръжката. Детето С. е на 2 години и 3 месеца. Не се нуждае от
доказване обстоятелството, че в тази възраст децата имат нужда от
закупуване на храна, дрехи, памперси, препарати и средства за пране на
дрехи и за миене и къпане, съответно за лекарства, отопление, осветление и
играчки за развитие на двигателните и и комуникативни способности.
Възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглежда детето. Съобразявайки обичайните
нужди за възрастта на 2-годишната С. – потребностите й от здравословна
храна, облекло и обувки според сезона, памперси и др., здравни потребности,
както и липсата на специфични такива, съдът приема, че необходимата обща
сума за издръжката й следва да се определи на 500 лева месечно. От тази сума
ответникът следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 300
лева, която съдът счита, че няма да му създаде особени затруднения,
доколкото същият е в трудоспособна възраст. По делото няма твърдения той
да страда от някакво заболяване, което да намалява неговата
работоспособност, респ. да изисква изразходването на каквито и да било
средства и усилия. Неговото участие в издръжката следва да е такова, че да
осигури оптимални условия за развитие на детето, а от друга страна, следва
5
да е в такъв размер, какъвто той би предоставял, ако живееше в едно
домакинство с детето. По делото липсват данни за доходите на ответника, но
се ангажираха доказателства че, бащата живее и работи в чужбина – И., т.е. в
страна с висок икономически стандарт. Той не упражнява режим на виждане
с малолетното дете С. и не помага нито с пари, нито в натура. От друга
страна, всеки родител е длъжен да се грижи за физическото, умственото,
нравственото и социално развитие на детето, както и да осигурява условия на
живот, необходими за развитието му. Майката е родителят, който активно
ежедневно полага преките и непосредствени грижи за детето, което следва да
се вземе предвид при определяне на издръжката, дължима от родителя, който
не упражнява родителските права. Останалата част от издръжката следва да
се поеме от майката. За разликата до претендираните 500 лева месечно искът
следва да се отхвърли като неоснователен. По делото се установи, че
ответникът има и по-голямо, ненавършило пълнолетие дете от предишна
връзка, за което също не полага непосредствени грижи, но е задължен по
закон да издържа.
Така определената издръжка по чл. 143, ал. 2 СК се дължи до края на текущия
месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, за периода от
датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г., до настъпване на
законна причина за нейното изменение или прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 от ГПК издръжка за минало време
може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска, за
периода: от 10.11.2021 г. до 10.11.2022 г.. От събраните по делото
доказателства в това число и показанията на разпитаната свидетелка се
установи, че от раздялата на родителите на детето С. в средата на 2021 г.
детето не е получавало издръжка от баща си. С оглед изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплати на детето си издръжка за периода от една
година преди завеждане на исковата молба в размер на 2400 лв., изчислени
както следва – по 200 лева на месец. Исковете за разликата от 2400 лв. до
претендирания размер в исковата молба 4800 лв. – по 400 лв. но месец за
детето С. е недоказан с оглед нуждите на детето, с оглед ниската му възраст и
следва да бъде отхвърлен. Още повече, че предназначението на издръжката не
е да стимулира към луксозен начин на живот и е обвързана с възможностите
на задължения.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК, вр. чл. 1
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да заплати на съда държавна такса върху присъдената
издръжка по чл. 143, ал. 2 СК и по чл. 149 СК в размер на общо 528 лева и ДТ
в размер на 5 лв. за издаване на изпълнителен лист.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноски
съразмерно с уважената част от иска, а ответника – съразмерно с
отхвърлената част. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ищецът, който е претендирал присъждане на разноски в настоящото
6
производство, има право да получи заплащане на сторените от него такива
съразмерно на уважената част от иска. От ищцовата страна не са представени
доказателства за направени разноски, но е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение за безплатно осъществяваната правна помощ от
адвокат С. Б.. Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен
между законния представител на ищеца и адвокат Б., не е договорено
възнаграждение на последния, поради това, че клиентът няма доходи, т.е.
иска се присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата. Съгласно тези разпоредби
адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лице,
имащо право на издръжка (по смисъла на чл. 139 от СК това е
неработоспособно лице, което не може да се издържа от имуществото си, а
такова именно лице е и малолетният ищец), като при уважаване на иска се
дължи на адвоката възнаграждение, платимо от другата страна в определен от
съда размер, който не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.
36, ал. 2 от ЗА. Тъй като според § 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения относно
непредвидените в тази наредба случаи възнаграждението се определя по
аналогия, а уреденото в чл. 7, ал. 1, т. 6 от наредбата възнаграждение за
адвоката повереник на ответник по дело за издръжка е 500 лева. По делото са
насрочени три открити съдебни заседания като на първото не е даден ход,
поради нередовно призоваване на ответника, т.е проведени са две открити
съдебни заседания, поради което не намира приложение разпоредбата на чл.
7, ал. 9 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Необходимо е изрично да се отбележи, че в хипотезата на
оказана безплатна правна помощ адвокатът, а не представляваната от него
страна, има право да получи определеното му възнаграждение, но независимо
от това как се определят и кому са дължими, след като се касае за разноски,
възлагани в тежест на насрещната страна, присъждането им трябва да стане и
при спазване правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК – съразмерно на уважената
част от исковете. Ето защо, съразмерно на уважената част от исковата
претенция, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Б. сумата
от 255 лева.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 143, ал. 2 СК, Т. З. М., ЕГН **********, с
настоящ адрес: **** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното дете С. Т. М., ЕГН
7
**********, чрез майка му и законен представител М. С. Ц., ЕГН **********,
двете с адрес: ****, месечна издръжка в размер на 300 лв., с падеж на
плащане до последното число на текущия месец, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, за периода от датата на подаване на исковата молба
– 10.11.2022 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 300 лв. до
претендираните 500 лв. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 149 СК, Т. З. М., ЕГН **********, с настоящ
адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на малолетното дете С. Т. М., ЕГН **********,
чрез майка му и законен представител М. С. Ц., ЕГН **********, двете с
адрес: **** издръжка за минало време в размер на 2400 лв. – по 200 лв. на
месец, за периода от 10.11.2021 г. до 10.11.2022 г. като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от 2400 лв. до претендираните 4800,00 лв. – по 480 лева на месец,
като неоснователен и недоказан.
Издръжката да бъде заплащана по банкова сметка на името на М. С. Ц.,
ЕГН ********** – IBAN: ****.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му за
издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Т. З. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** да заплати
по сметката на КРС държавна такса в размер на 528 лева и ДТ в размер на 5
лв. за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. З. М., ЕГН **********, с настоящ адрес: **** да заплати
на адвокат С. Б. Б., със служебен адрес: гр. К., ****, сумата от 255,00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,
за процесуално представителство на ищцата пред първоинстанционния съд
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – С.З. в
двуседмичен срок, който тече от 27.04.2023г..
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8