№ 13152
гр. С., 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110127733 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т. е предявил срещу Г. Е. Г., Е. Я. Г. и А. Я. Г. установителни искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за
признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 123,82
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. номер
., находящ се в гр. С., за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от
02.07.2018 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,20 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2015 г.
до 22.06.2018 г., сумата от 4,04 лв. – такса за услугата дялово разпределение за периода
м.06.2015 г. – м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на
вземането и за сумата от 1,26 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за таксата за дялово разпределение за периода 15.08.2015 г. – 22.06.2018 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 43442/2018 г. на Софийски
районен съд.
Счита, че отговорността на ответниците следва да бъде разделена при следните квоти:
1/ Г. Е. Г. с ЕГН ********** – 4/6, а именно: сума в размер на 110,88 лв., от които 82,55
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на
вземането, 24,80 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2015г. до 22.06.2018 г.,
както и суми за дялово разпределение – 2,69 лв. – главница за периода от м.06.2015 г. до
1
м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, и 0,84 лв. – лихва за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.;
2/ Е. Я. Г. с ЕГН ********** – 1/6, а именно: сума в размер на 27,72 лв., от които 20,64
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на
вземането, 6,20 лв. – мораторна лихва за забава от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., както и
суми за дялово разпределение – 0,67 лв. – главница за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015
г., ведно със законната лихва от 02.07.2038г. до окончателното изплащане на вземането, и
0,21 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.;
3/ А. Я. Г. с ЕГН ********** – 1/6, а именно: сума в размер на 27,72 лв., от които 20,64
лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
от м.06.2015 г. до м.07.2015 г., ведно със законната лихва от 02.07.2018 г. до изплащане на
вземането, 6,20 лв. – мораторна лихва за забава от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., както и
суми за дялово разпределение – 0,67 лв. – главница за периода от м.06.2015 г. до м.07.2015
г., ведно със законната лихва от 02.07.2038г. до окончателното изплащане на вземането, и
0,21 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците като
собственици/вещни позватели на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен
да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните
дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главниците в
посочените по-горе размери. С уточнителна молба ищецът е посочил, че сумата от 123,82 лв.
е формирана като сбор от сумите от 54,51 лв. – дължима главница за месец юни 2015 г. – и
69,31 лв. – дължима главница за месец юли 2015 г. Сочи, че за първата сума е издадена
Фактура № ********** от 30.06.2015 г., а за втората – Фактура № . от 31.07.2015 г.
Поддържа, че съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗЕЕЕ /чл. 139 ЗЕ/ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 138б ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н. на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ето защо, моли за уважаване на предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, подаден чрез
назначения им особен представител адв. Г. М., с който оспорват предявените искове като
неоснователни. Твърдят, че договорът с „Н. е сключен през 2002 г. за срок от 5 години,
2
поради което считат, че същият за процесния период не е действал и е прекратен. Сочат, че
на 20.07.2015 г. Г. Е. Г. и съпругът Я. Г., чрез пълномощника си – Е. Я. Г. (техен син) – са
прехвърлили правото на собственост върху процесния имот на С., като продавачите са се
съгласили да заплащат всички сметки за имота до 20.07.2015 г., което следвало да се вземе
предвид при постановяване на съдебния акт. Правят възражение за погасяване на част от
задълженията по давност. Ето защо, молят за отхвърляне на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не оспорва предявените искове и счита, че
същите са доказани по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор
за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата-етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
По делото с протоколно определение от 03.11.2022 г. е отделено като безспорно
обстоятелството, че за периода от 01.06.2015 г. до 20.07.2015 г. лицата Г. Е. Г. и Я. Ж. Г. са
били собственици на процесния имот, придобит от тях при режим на съпружеска
имуществена общност, което се установява и от представените по делото писмени
доказателства – нотариален кат за продажба от 20.07.2015 г., споразумителен протокол и др.
След смъртта на Я. Ж. Г. в хода на процеса - на 19.09.2019 г., съпружеската имуществена
общност се е прекратила. Наследници на посоченото лице, видно от представеното
удостоверение за наследници с изх. № ., издадено от СО, район О., са Г. Е. Г. /негова
съпруга/, Е. Я. Г. /негов син/ и А. Я. Г. /негов син/, като квоите в съсобствеността са, както
следва: за Г. Е. Г. – 4/6 ид.ч.; за Е. Я. Г. – 1/6 ид.ч. и за А. Я. Г. – 1/6 ид.ч.
Ето защо и с оглед цитираните законови разпоредби съдът намира, че за периода от
3
01.06.2015 г. до 19.07.2015 г. вкл. ответниците в качеството си на съсобственици, респ.
наследници на Я. Ж. Г. са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди и като такива
се явяват материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията за този период.
Считано от 20.07.2015 г., обаче, отговорността за доставената и незаплатена топлинна
енергия следва да се поеме от новия собственик на имота, а именно – С..
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
4
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, неоспорено от страните, че дяловете за отопление на процесния имот, топла
вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба, като е несъмнено, че в процесния имот е имало три броя радиатори с
поставени ИРРО и един водомер за топла вода. Дяловото разпределение през процесния
период е извършвано от фирма „Н.. Вещото лице е разяснило, че за процесния период
абонатът е осигурил достъп за отчет на уредите и главният отчет от 06.05.2017 г. е
подписан. При отчета на показанията е съставен протокол за Главен отчет с подпис на лице,
осигурило достъп, и показанията от протокола за Главен отчет са нанесени правилно в
изравнителните сметки. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя от ФДР
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект,
като изчислените от вещото лице стойности на топлинна енергия съвпадат с отразеното в
изравнителната сметка на ФДР. Количеството топлинна енергия за отопление на отделните
имоти се разпределя между потребителите според показанията на техните уреди. При анализ
на протоколите и свидетелствата за метрологична проверка, касаещи исковия период,
експертът е достигнал до извод, че общият топломер в абонатната станция е преминал
изискуемите метрологични проверки в съответствие с изискванията на ДАМТН, като макар
проверката на топломера за 2016 г. да е направена почти 1,5 месеца след законовия срок, от
техническа гледна точка наличието на метрологична проверка, макар и с известно
закъснение, дава заключение „съответства“, т.е. може да се приеме, че за този период общият
топломер е бил годно средство за търговско измерване.
С оглед посоченото по-горе и при съобразяване на резултатите от изравнителните
сметки, изготвени в края на отчетния период, съдът намира, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за периода от 01.06.2015 г. до 31.07.2015 г. е 47,62 лв., а за
периода 01.06.2015 г. – 19.07.2015 г. е в размер на общо 39,74 лв. съобразно посоченото от
вещото лице по СТЕ. Следва да се посочи, че действително съгласно приетото по делото
заключение на ССчЕ има разминаване в сумите за посочения период, което се дължи на
извършено от ищеца счетоводно прихващане със суми от период извън процесния, което
съдът намира, че не следва да взима предвид. Ето защо, релевантна се явява именно сумата,
посочена от вещото лице-топлотехник, която в най-пълна степен посочва размера на
потребената и незаплатена топлинна енергия за този период.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа наведеното от
ответниците възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
5
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 02.07.2018 г., от която дата искът се
счита предявен. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.07.2015 г. , са
погасени по давност.
По отношение на процесния период са приложими ОУ на „Т. от 2014 г., като съгласно
чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
топлопреносното предприятие. По своята същност ежемесечното публикуване на
дължимите суми на общодостъпно място в интернет представлява покана от кредитора до
длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата сума за изтеклия отчетен период,
т.е. в случая изискуемостта на задължението е обвързана с изпращането на покана от
продавача на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че давността за тези
задължения започва да тече от датата на възникването им (арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД).
Следователно, задълженията за периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г. включително са
погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 01.07.2015 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден
отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Доколкото, ответниците дължат цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена за посочения период следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от
изравняване. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на
изравнителните сметки и заключението на СТЕ. Предвид изложеното, претенцията за
главница следва да се уважи за периода от 01.07.2015 г. до 19.07.2015 г. вкл. и за сумата
общо от 12,84 лв. (по 2,14 лв. за Е. Я. Г. и за А. Я. Г. и 8,56 лв. за Г. Е. Г.), а за разликата до
пълния предявен размер и за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г., както и за периода от
20.07.2015 г. до 31.07.2015 г. искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение. Съдът счита, че легитимацията на ищеца да получи стойността на услугата
дялово разпределение следва от сключения договор между ЕС и третото лице ФДР, както и
от съдържанието на ОУ на ищцовото дружество, които обвързват ответника. Така уредената
суброгация овластява ищеца да получи стойността на извършената услуга от третото лице-
помагач. Според чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищцовото дружество от 2014 г.
купувачите заплащат таксата за дялово разпределение на топлинната енергия на продавача,
тоест на ищеца. Аналогична е и клаузата на чл. 22, ал. 2 от общите условия от 2016 г.
Следователно потребителите на топлинна енергия са задължени да заплащат на „Т.
6
възнаграждението за услугата дялово разпределение на топлинната енергия, независимо че
услугата се извършва от трето лице. С оглед на което съдът приема, че ищецът е
легитимиран да получи стойността на услугата дялово разпределение, като в случая
независимо, че договорът между „Нелбо инженеринг“ ООД и Етажната собственост е
сключен за срок от пет години, видно от приетото по делото заключение на СТЕ и
представените от третото лице-помагач документи за процесния имот третото лице-помагач
е осъществявало услугата дялово разпределение, поради което е и дължима стойността на
услугата дялово разпределение. Следва да се отбележи също така, че срокът на действие на
сключения между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение договор и
обстоятелството кой е дал съгласие за неговото сключване, нямат отношение към
правилността на извършваното дялово разпределение – арг. чл. 58, ал. 3, т. 1 от Наредба № 2
от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /обн., ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм., бр.34 от
24.04.2007 г./ и чл. 61, ал. 2, т. 2 от Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването
/обн., ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г., попр., бр.39 от 15.05.2007 г., изм. и доп., бр.58 от 17.07.2007
г., бр. 45 от 16.06.2009 г./.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетводна експертиза се
установява, че за периода от м.06.2015г. до м.07.2015 г. стойноста на услугата за дялово
разпределение възлиза на 4,04 лв. (по 2,02 лв. за всеки от двата месеца). Поради което искът
за цена на услугата дялово разпределение се явява доказан по основание и размер.
По делото не са ангажирани доказателства за извършени плащания от страна на
ответниците и такива не са установени в счетоводството на ищеца от вещото лице.
По отношение на услугата за дялово разпределение в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява и претенцията за дялово
разпределение за м.06.2015 г. в размер на 2,02 лв. За периода от 01.07.2015 г. до 19.07.2015
г. дължимата и непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на 1,24
лв. (по 0,21 лв. за Е. Я. Г. и за А. Я. Г. и 0,82 лв. за Г. Е. Г.), а за разликата до пълния
предявен размер и за периода от 01.06.2015 г. до 30.06.2015 г., както и от 20.07.2015 г. до
31.07.2015 г. искът следва да се отхвърли.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава – уговорен падеж
за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от
ответниците покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана
през процесния период, са приложими отменените Общи условия на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на КЕВР, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл. 32, ал. 2 от
Общите условия от 2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
7
на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от
2014 г. клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. От анализа на
посочените разпоредби на Общите условия на ищеца от 2014 г. следва, че, макар да са
изискуеми месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията (съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г.), длъжникът изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен срок от публикуване
на общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период.
Ищецът не ангажира доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми по
фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период в сайта на
дружеството. Ето защо, съдът намира, че ответниците не са изпаднали в забава в периода, за
който се претендира обезщетение по отношение на стойността на потребена топлинна
енергия, поради което искът за заплащането му следва да бъде отхвърлен.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция и в тази
част се явява неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски се следват по съразмерност. Разноски са
претендирани и направени единствено от ищеца, поради което единствено на „Т. следва да
се присъдят разноски. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец в настоящото производство) има
право на направените от него разноски в двете производства съобразно размера на
уважените претенции в размер на 6.35 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 50 лв. в заповедното производство, и в размер на
109.63 лв. – платена държавна такса, такса за ДВ, депозит за особен представител, депозити
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. в исковото
производство. Съответно Е. Я. Г. и А. Я. Г. следва да бъдат осъдени да заплатят по 1/6 от
посочените суми, а Г. Е. Г.– 4/6.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. Е. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
С., дължи на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С. на основание чл. 422
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: сумата от 8,56 лв. – главница,
представляваща доставената и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2015 г. до
19.07.2015 г. вкл., за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., сумата от 0,82 лв. – цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до 19.07.2015 г. вкл., ведно със
законната лихва върху двете главници от 02.07.2018 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 43442/2018 г.
по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на потребена топлинна енергия
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 82,55 лв. и за периода
01.06.2015 г. – 30.06.2015 г., както и за периода от 20.07.2015 г. до 31.07.2015 г., иска за
услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 2,69 лв. и за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г., както и за периода от 20.07.2015 г. до
31.07.2015 г., както и изцяло исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 24,80
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., и за сумата от 0,84 лв. –
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от 15.08.2015 г. до
22.06.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Я. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр. С.” № 14, ет. 3, ап. 21, дължи на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: сумата от
2,14 лв. – главница, представляваща доставената и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.07.2015 г. до 19.07.2015 г. вкл., за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С., сумата от
0,21 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до
19.07.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху двете главници от 02.07.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 43442/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена на потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 20,64 лв. и за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г., както и за периода от
20.07.2015 г. до 31.07.2015 г., иска за услуга дялово разпределение за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 0,67 лв. и за периода 01.06.2015 г. –
30.06.2015 г., както и за периода от 20.07.2015 г. до 31.07.2015 г., както и изцяло исковете
по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,20 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.08.2015 г. до 22.06.2018 г., и за сумата от 0,21 лв. – обезщетение за забава върху таксата
за дялово разпределение за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. Я. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в
9
гр. С.” № 14, ет. 3, ап. 21, дължи на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. С.
на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ следните суми: сумата от
2,14 лв. – главница, представляваща доставената и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.07.2015 г. до 19.07.2015 г. вкл., за имот с аб. номер ., находящ се в гр. С.,ж.к. "О.", бл. .,
сумата от 0,21 лв. – цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2015 г. до
19.07.2015 г. вкл., ведно със законната лихва върху двете главници от 02.07.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 43442/2018 г. по описа на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за цена на потребена топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 20,64 лв. и за периода 01.06.2015 г. – 30.06.2015 г., както и за периода от
20.07.2015 г. до 31.07.2015 г., иска за услуга дялово разпределение за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 0,67 лв. и за периода 01.06.2015 г. –
30.06.2015 г., както и за периода от 20.07.2015 г. до 31.07.2015 г., както и изцяло исковете по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6,20 лв., представляваща обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.08.2015
г. до 22.06.2018 г., и за сумата от 0,21 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение за периода от 15.08.2015 г. до 22.06.2018 г.
ОСЪЖДА Г. Е. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.” № 14, ет. 3, ап. 21 да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., сумата от 73,09 лв. – в исковото производство и сумата от 4,23 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Е. Я. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.” № 14, ет. 3, ап. 21 да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., сумата от 18,27 лв. – в исковото производство и сумата от 1,06 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА А. Я. Г. , ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. С.” № 14, ет. 3, ап. 21 да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., сумата от 18,27 лв. – в исковото производство и сумата от 1,06 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца – „Н..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10