№ 42305
гр. София, 24.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110152004 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Софийска вода" АД, с която предявява
установителен иск по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. Претендира да бъде признато за установено
по отношение на ответната страна съществуването на паричните вземания, удостоверени в
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр. дело № 19168/2023 г. по описа на СРС.
Съгласно диспозитива на заповедта за изпълнение, паричното вземане за сумата
11263,24 лева - главница, представляваща стойност на доставка на ВиК услуги за имот в гр.
София, р-н Панчарево, м. **************** е индивидуализирано за периода от 13.07.2021
г. до 12.08.2021 г. , който период е посочен изрично в заявлението на ищеца като период на
консумация /доставка/ на ВиК услуги. В искова молба, ведно с молба-уточнение от
27.10.2023 г. и 07.11.2023 г., се поддържа категорично друг период на доставка, като се
обосновава с начина на начисляване на сумите, каквито твърдения не са наведени пред
заповедния съд.
Исковото производство по чл. 422 от ГПК е продължение на заповедното
производство, поради което предмет на доказване са паричните вземания с посочените
основание, размер и период пред заповедния съд. Формален аргумент за това е, че съгласно
чл. 422, ал.1 от ГПК искът се счита за предявен от датата на сезиране на заповедния съд.
Следователно фактическите твърдения на претендиращия спорното право следва да са
идентични и последователни.
Съдът намира, че производството подлежи на прекратяване поради недопустимост на
заявените претенции. Липсва идентичност между основанието, на което се претендира
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и това, от което ищецът настоява
да са възникнали спорните вземания, за които е предявен иск по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК.
Съдът не е властен да тълкува хипотетичната воля на заявителя, респ. ищец, как е начислена
сумата, а и ищецът удобно посочва период на издадени фактури, който е различен от период
на доставка, вкл. той да е изчислен по силата на корекционна процедура. Съдебното
производство, вкл. това по реда на чл. 410 от ГПК, започва по молба на заинтересованото
лице с конкретни искания. В случая волята на ищеца е ясна и с нея съдът се е съобразил,
като е издал процесната заповед за изпълнение. Ето защо, на основание чл. 130 от ГПК,
настоящото производство подлежи на прекратяване, а заповедта за изпълнение- изцяло
обезсилена.
Предвид изложеното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 52004/2023 г. по описа на СРС.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр. дело № 19168/2023 г. по описа на СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2