РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Брезник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК в публично заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР С. ПЕТРОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211710100301 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 8, ал.
5, вр. ал. 1 от ЗАЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД. Предявен е насрещен иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, възражение на осн. чл. 103, ал. 1
от ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства М. Г. И. от гр. *********,
с ЕГН: **********, чрез пълномощника си – адвокат Г.И. от Адвокатска
Колегия София, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Р. С. К., от гр. ***********, с ЕГН:
**********, че същия дължи на М.И., главница и мораторна лихва, за
неизпълнение на договорно задължение за стопанската 2015/2016 г., съгласно
договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г., в общ размер от 701.45
лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно
плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за
периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г., ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумите.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответника Р. С. К., че същия дължи на М. Г. И., главница и
1
мораторна лихва, за неизпълнение на договорно задължение за стопанската
2015/2016 г., съгласно договор за аренда на земеделски земи от 29.07.2013 г.,
в общ размер от 3353,95 лв., от които главница, в размер на 2882,81 лв., за
дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и мораторна
лихва за забава върху главницата, възлизаща на 471,14 лв., върху сумата от
2882,81 лв. (80%), за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Моли, да й бъдат
присъдени направените разноски по делото.
В срока за отговор по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника Р. С. К. е
оспорил предявените искове. Заявява, че ищцата е получила сумата от 5400
лв. повторно, което е основание да счита, че М.И. е получила всичките си
арендни вноски по договора за посочения период. Прави възражение за
прихващане на две насрещни вземания, изразяващи се в това – сумите по
исковете да бъдат прихванати от изплатените повторно 5400 лв.
Срещу така подадените искове ответника Р. С. К., е предявил насрещни
искове правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, възражение на осн. чл.
103, ал. 1 от ЗЗД, като съда да постанови решение, с което да уважи
частичната насрещна искова претенция на ответника спрямо ищцата и осъди
същата да му заплати (върне) част от недължимо платените суми в размер на
1000 лв. (хиляда лева), представляваща част от дължимите се от ищцата на
ответника и платена без основание повторно сума в размер на 5400 лева по
разписка от 29.07.2013 г., получена от ищцата срещу подпис на 29.07.2013 г.
намалена със сумата от 701.45 лева по главния иск, т.е. до размера на по-
малкото задължение, ведно с законната лихва върху нея от датата на
настоящата насрещна частична искова претенция до окончателното и
изплащане. Моли съда да му присъди направените разноски по настоящото
производство.
В срока за отговор по реда на чл. 131 и сл. от ГПК ответника по
насрещния иск М. Г. ИВ. е оспорила предявения иск.
Ищецът по главния иск и ответник по насрещния – М. Г. И. твърди, че
иска е недопустим тъй като по отношение на страните е налице влязло в сила
съдебно Решение по гр. д. № 384 по описа на Районен съд Брезник за 2015 г.
Счита, че Р.К. е следвало да предяви претенцията си по това дело и след като
не го е направил своевременно е изпуснал законовите срокове. По същество
ако допусне съда разглеждането му, то същия се явява неоснователен и не
следва да бъде уважаван, тъй като никаква втора сума не е давана от ищеца-
2
ответник по главния иск на въпросната дата 29.07.2013 г., . Платена е
единствено сумата от 4 290, 98 лева, което е 80% от дължимата арендна
вноска за стопанската 2013/2014г.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по
реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че е отдал 30
земеделски имота, подробно описани в исковата молба на ответника, по
силата на сключен между тях договор за аренда, като ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати договорената сума за стопанската
2015/2016 г. От представения по делото договор сключен на 29.07.2013 г. е
видно, че същият отговаря на изискванията на Закона за арендата в
земеделието – договора е нотариално заверен, вписан е, както и е спазено
изискването срока на договора да е за минимум 5 стопански години, предвид
на което и съдът намира, че искът е предявен като такъв за неизпълнение на
задължение произтичащо от договор. С подписването на договора за аренда,
страните са поели насрещни права и задължения, изразяващи се за
Арендодателя в задължението да предостави владението върху имотите си,
предмет на договора, а за Арендатора в задължение да заплати арендната цена
за ползваните от него имоти. В договора страните са договорили (раздел II,
чл. 4, т. 3, б. „А“ и б. „Б“ от договора) арендната вноска да се заплаща два
пъти годишно, а именно: 80 % до края на месец октомври на стопанската
година, за която се дължи и 20 % най-късно в първия работен ден след
изтичане на стопанската година. Видно от уговорките в договора (раздел VIII
чл. 29 и сл.) всички съобщения между страните във връзка с този договор се
извършват в писмена форма, с изпращане на плащанията на адресите обявени
в договора.
По делото е назначена съдебно – икономическа експертиза с вещо лице Б.
С. П.. Представени са две заключения, като в първото лихвите върху
посочените в исковата молба суми и за посочените периоди са изчислени на
база ПМС № 100 от 29.05.2012 г., а във второто на база калкулатор на НАП.
От заключението на извършената експертиза е видно, че на 29.07.2013г. е
сключен договор за аренда на земеделска земя между ищцата и ответника,
като се касае за отдадени земи с обща площ от 357,581 дка., прие което
арендатора-ответник се е задължил да заплаща на арендодателя сума в размер
на 15,00 лева за декар, но не по-малко от 5 363,715лв. за една стопанска
3
година. За арендна година 2015/2016г. – 80% от общо дължимата сума се
заплаща до края на месец октомври на стопанската година, за която се дължи
и 20% от общо дължимата сума се заплаща най-късно в първия работен ден
след изтичане на стопанската година, за която се дължи. Този размер от 20%
се равнява на сумата от 700,72лв. Размера на мораторната лихва за
неизпълнение по процесния договор за стопанската 2015/2016г. върху сумата
от 655,56 лева за периода от 04.10.2015г. до 12.06.2017г. е в размер на 45,16
лева. За периода от 01.10.2015г. до 12.06.2017г. арендаторът не е заплатил на
ищцата М.И. мораторна лихва по договор за аренда на земеделски земи от
29.07.2013г. По допълнително възложената втора задача на назначената СИЕ
размера на 80% от дължимата арендна вноска е 2882,81 лева. Размера на
мораторната лихва за неизпълнение по процесния договор за стопанската
2015/2016г. върху сумата от 2882,81 лева за периода от 03.11.2015г. до
12.06.2017г. е в размер на 463,84 лева. За земите отдадени през 2015/2016г. от
ищцата по процесния договор от 29.07.2013г. цената на декар площ е 15,00
лева. Няма разлика между цената по договор за аренда на земеделска земя на
29.07.2013г. за стопанската 2015/2016г. и цената на декар отдавани при други
земеделски кооперации в района на с.Бабица.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, в което лихвите върху
посочените в исковата молба суми и за посочените периоди са изчислени на
база ПМС № 100 от 29.05.2012 г. Изчисленията са направени на база
нормативен акт, който не е отменен и урежда правилата за изчисление. От
заключението се установява, че общо неплатените суми са в размер на
4 047,37 лева.
По реда на чл. 176 от ГПК ответникът Р.К. признава, че е сключил
процесния договор за аренда с ищцата, не знае какъв е 80% размер на
арендното плащане и мораторната лихва върху главницата за стопанската
2015/2016г., заяви пред съда, че не е плащал никакви суми като главници и
мораторни лихви за стопанската 2015/2016 г. , не е настъпило увеличение на
арендното плащане от момента на сключване на договора досега. Пред съда
по реда на чл.176 от ГПК ответницата заявява, че подписа положен на РКО от
29.07.2013г. е нейн, както и че е подписвала договор за аренда с ответника.
По делото са разпитани и свидетелите А. М. Б., С И. С. и М. Й. В..
Св.А. Б. разказва, че живее с ответника от 15 години на съпружески начала.
Знае, че този договор за аренда е сключен на 29.07.2013г. На въпросната дата
тя е присъствала на сключването му между ищцата и ответника. Договора се
подписал в едно заведение в гр.Брезник-“*******“. Подписали го и го
заверили при нотариус. В заведението дали парите по арендните вноски за
две години напред- т.е за стопанските 2013-2014г. и 2014/2015г. Свидетелката
4
не била при сключване на договора пред нотариус, а чакала отвън. Оригинала
от разписките за платени пари останал при тях, а копието останало за
ответницата. Имало и трети екземпляр на ордер, на който сумата била
сгрешена, но не знае къде е този ордер.Тя лично не е изготвяла ордер за две
суми. Тя била преброила дадените пари предварително в тях – една сума от
5400 и една от 4290 лева, съответно това били суми за цялата стопанска
година и за 80% от дължимата сума по арендната вноска. Първия ордер е за
4290 лева за 2013/2014г., а втория ордер е за 5400 за стопанската 2014/2015г.
На ордерите положила подпис ищцата. Твърди, че процесуалният
представител на ищцата адв.Г.И. е водил преговорите с ответника, като е
подготвил и процесния договор за аренда. Свидетелката видяла как се
подписват договорите, те взели един от ордерите и го писали и Р. взел другия
от ордерите и го подпълвал, но не знае кой точно е писала ордера. Св.С С.
обяснява, че е наемател на въпросното заведение бар „*******“, било лятото
на 2013г. юли месец, видял как Р. и св.Б., дошли в заведението, заедно с още
един мъж и една жена. Седнали на една маса и св.С. ги обслужил, при което
видял, че подпълват някакви документи и на масата имало две пачки с пари.
Р. пишел нещо като разписки и им дал парите. Мъжът и жената взели парите
и си тръгнали. Не е присъствал на броене на парите, защото въпросния ден
бил без сервитьорки и сам си работел в заведението. Св.М. В. разказва, че
като колежка с процесуалният представител на ответника – адв.В. си спомня,
че на 02.04.2017г. в катората я помолили да занесе в пощата един плик с
приложени документи. Взела плик и обратни разписки и ги занесла в пощата.
Видяла съдържанието, че е покана от страна на ответника към Мариела да
възстанови някаква сума от порядъка на 5000 и нещо. Заедно с поканата
имало и едно адвокатско пълномощно от колегата и по кантора адв.В.. Подала
документите и получила съответната квитанция удостоверяваща това. В
кантората били ответника и жената с която живее на съпружески начала,
които не се съпротивили на тези и действия. Знае, че ответника е редовен
клиент адв.В..
По делото бяха представени и заверени ксерокопия на касови ордери от
ищеца- ответник по насрещния иск на л.62 и 63 от делото. РКО на л.62 горе /
с твърдение, че са съставени от ответника-ищец по насрещния иск /е с дата
29.07.2013г. за сума от 5400 лева, с основание - „наследник на земеделска
земя аренда за 2013/2014г. стопанска година…към договор от 29.07.2013г.,
без подпис на получил сумата. За издаващ е записано името на ответника.
РКО на л.62 долу е с дата 29.07.2013г. / с поправка на цифрата 2013/ за сума
от 5400 лева, с основание - „наследник на земеделска земя аренда за
2013/2014г. стопанска година / с поправка на 2013/2014г./, основанието е
отново: „наследник зем.земя“ и сумата 5400 е изписана и с букви. Има
подписи на предал и получил сумата. РКО представени от ищеца на л.63 горе
/ с твърдение, че са съставени от ищцата / освен гореизброените реквизити
четливо и подробно е записано 85% от аренда за 2013/2014 стопанска година
и сумата от 4290, 98 лв. към договор за аренда от 29.07.2013г. с подписите и
5
личните данни на страните по делото, както и дата 29.07.2013г.
Разположената долу на л.63 РКО е идентична с първата, но за 20% от аренда
за 2013/2014 стопанска година за 1072,76 лева. В графите за броил и получил
сумата са положени два подписа, а датата е 01.10.2014г.
От ответника по главните искове също бяха представени заверени
ксерокопия на РКО – на л. 44, 48 от делото. РКО на л.44 е с дата 29.07.2013г.
за сума от 5400 лева, основание е „наследник на зем. земя от договор за
аренда от 29.07.2013г., с поправки на първата цифра от ЕГН ищцата и входа
на адреса на същата. За издаващ е записано името на ответника. РКО на л.48
е идентичен с описания по-горе намиращ се на л.44 и приет като
доказателство по делото.
В тежест на ответника по главния иск е да установи изпълнение на
задължението му като арендатор, да заплати уговореното арендно плащане в
уговорените срокове и размер.
От съвкупният анализ на доказателствата ангажирани от ответника/ищец
по насрещния иск съдът счита, че е безспорно доказано, че предявените
искове с правно основание чл. 8 от ЗАЗ за признаване за установено, че Р. СТ.
К., от гр. ***********, с ЕГН: **********, дължи на М. Г. ИВ. от гр.
*********, с ЕГН: ********** сумата от 2882,81 лв., за дължимото 80 %
арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и сумата от 655.56 лв., за
дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. по договор за
аренда на земеделска земя от 29.07.2013г. са основателни. Липсват
доказателства да е извършено плащане на арендната цена, през процесната
стопанска година – 2015/2016 г., поради което искът на основание чл. 8, ал. 1
от ЗАЗ в частта, с която се претендира сумата размер на 2882,81 лв., за
дължимото 80 % арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. и сумата от
655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за стопанската 2015/2016 г. се
явяват и доказани по размер. Това се доказва както от признанието по реда на
чл.176 от ГПК на ответника, така и от извършената и приета по делото СИЕ.
Отговорността за неизпълнение на парично задължение е винаги за
забавено неизпълнение и поражда отговорност за мораторни вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал.1 от ЗАЗ арендаторът е длъжен да извърши
арендното плащане в уговорения вид и срокове. Както се посочи, в цитирания
договор страните са договорили (раздел II, чл. 4, т.3, б. „А“ и б. „Б“ от
договора) арендната вноска се заплаща два пъти годишно, а именно: 80 % до
края на месец октомври на стопанската година, за която се дължи и 20 % най-
късно в първия работен ден след изтичане на стопанската година. Съгласно
чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на
договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и
на добрите нрави. Следователно рамка на свободното договаряне в случая са
повелителните норми на закона, каквато е нормата на чл. 8 от ЗАЗ и
останалите в ЗАЗ. С оглед на изложеното и съгласно чл. 162 от ГПК съдът
следва да присъди в полза на ищеца и мораторна лихва за забава върху
6
главницата, възлизаща съгласно заключението на вещото лице на 463.84 лв.,
върху сумата от 2882,81 лв. (80%), за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017
г., като до пълния претендиран размер от 471.14 лв. иска следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Следва да присъди в полза на ищеца и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща съгласно заключението на вещото лице на 45.16
лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%), за периода от 04.10.2016 г. до
12.06.2017 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумите, като до пълния претендиран размер от 45.89 лв. иска следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
Предвид уважаването на исковете по чл. 8 от ЗАЗ вр. чл.79 и чл.86 от
ЗЗД настоящия съдебен състав намира, че следва да се произнесе по
насрещният иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД, както и по
възражението за прихващане по чл.103 ал.1 от ЗЗД.
В хода на производството по делото ответника Р. СТ. К. предяви насрещен
иск срещу ищцата М.И. да бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част
от недължимо платените суми в размер на 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без
основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от 29.07.2013 г.,
получена от ищцата срещу подпис на 29.07.2013 г. намалена със сумата от
701.45 лева по главния иск, т.е. до размера на по-малкото задължение, ведно с
законната лихва върху нея от датата на настоящата насрещна частична искова
претенция до окончателното и изплащане и насрещен иск ищцата да бъде
осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените суми в
размер на 3 400.00 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща част
от дължимите се от ищцата на ответника и платена без основание повторно
сума в размер на 5400 лева по разписка от 29.07.2013 г., получена от ищцата
срещу подпис на 29.07.2013 г. намалена и със сумата от 3353.95 лева по
главния иск, т.е. до размера на по- малкото задължение, ведно с законната
лихва върху нея от датата на настоящата насрещна частична искова
претенция до окончателното и изплащане, както и насрещен иск ищцата да
бъде осъдена да заплати (върне) на ответника част от недължимо платените
суми в размер на 3 400.00 лв. (три хиляди и четиристотин лева),
представляваща част от дължимите се от ищцата на ответника и платена без
основание повторно сума в размер на 5400 лева по разписка от 29.07.2013 г.
Твърди се, че ищцата е получила сумата от 5400 лв. повторно, което е
основание да счита, че е получила всичките си арендни вноски по договора за
7
посочения период, поради което сумата по исковата претенция в общ размер
от 701.45 лв., от които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20%
арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава
върху главницата, възлизаща на 45.89 лв., върху сумата от 655.56 лв. (20%),
за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017 г. да бъде прихваната от изплатените
повторно 5400лв., както и сумата по исковата претенция от 3353.95 лв., от
които главница в размер на 2882.81 лв. за дължимото в размер на 80 %
арендно плащане за стопанската 2015/2016г. и мораторна лихва за забава
върху главницата възлизащата на 471.14лв. върху сумата от 2882.81 лв. ( 80 %
) за периода от 03.11.2015 до 12.06.2017г., да бъде прихваната от изплатените
повторно 5400лв.
С оглед възражението на ответника, че е налице повторно дадена сума
без основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД в размер на 5400 лева,
поради което се е получило надплащане, са представени разходно касов ордер
от 29.07.2013 г. и покана от Р.К. до М.И.. По делото са разпитани, в
качеството на свидетели А. М. Б., С И. С. и М. Й. В..
Според представеният разходен касов ордер от 29.07.2013 г., Р. СТ. К. е
изплатил на М. Г. ИВ. сумата от 5400 лв. по договор за аренда от 29.07.2013 г.
Съдът намира, че приложеният ордер следва да се разглежда като частен
документ, подписан от М. Г. ИВ. и удостоверяващ получената от нея сума
5400 лв. за арендна вноска за стопанската 2013/2014г. Ищецът по насрещния
иск и ответник по главния иск не представя писмени доказателства относно
твърдяното двойно плащане, не развива такова твърдение в насрещната си
искова молба нито в отговора си по главния иск, нито в становището по
отговора на насрещния иск. Единствено твърди, че на въпросната дата на
сключване на арендния договор 29.07.2013 г. е дал на ищцата по главния иск
и и ответник по насрещния иск две суми от по 5400лв. Съгласно правилото на
чл.164 ал.1 т.3 от ГПК свидетелски показания се допускат във всички случаи,
освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които
закона изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност,
по-голяма от 5000 лева, освен ако са с ключени между съпрузи или роднини
по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до
втора степен. Тъй като в случая не е налице визираната по-горе роднинска
връзка, а по предявения насрещен иск сумата надхвърля 5000 лева, съдът не
следва да кредитира показанията на разпитаната по делото свидетелка А. Б. в
частта на показанията и визираща именно твърдение за даване на процесната
8
дата на две суми: едната в размер на 5400лв. и другата в размер на 4290 лева.
Същия аргумент следва да важи и при преценката на свидетелските показания
на св.С С. - дори свидетеля да описваше в подробности и детайли
обстоятелства, при които се предадени суми в размер над 10 000 лева, както и
да сочеше и разпознаваше всичките участвали в сделката лица, а това в
случая не е така, то те не би следвало да се кредитират при преценката на
доказателствения материал. След като е налице валидно сключен договор за
аренда на земеделска земя, което не се оспорва от страните по делото е
налице забраната на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК. В него в чл.4 ал.1 подробно е
визирано начина на плащане на арендната вноска. Тъй като т.1 от
горецитирания текст изисква заплащане 80% от дължимата сума при
подписване на договора в изпълнение на това изискване е съставена
представената в два екземпляра от ответника по главния иск и ищец по
насрещния РКО от 29.07.2013г. Според представеният разходен касов ордер
от 29.07.2013 г., Р. СТ. К. е изплатил на М. Г. ИВ. сумата от 5400 лв. по
договор за аренда от 29.07.2013 г. Ето защо съдът намира, че приложеният
ордер следва да се разглежда като частен документ, подписан от М. Г. ИВ. и
удостоверяващ получената от нея сума 5400 лв. за арендна вноска за
стопанската 2013/2014г. Истинността на един документ предполага
едновременно да е автентичен и верен, като автентичността се свързва с
авторството на документа и неговата формална доказателствена сила, а
верността е с оглед на това дали удостоверителното изявление отговаря на
действителното фактическо положение или не. С формална доказателствена
сила се ползват всички документи (официални и частни, свидетелстващи и
диспозитивни). С материална доказателствена сила се ползват само
официалните свидетелстващи документи. Тя се състои в доказателственото
значение на документа. Официалният свидетелстващ документ доказва с
обвързваща сила, че фактите са се осъществили така, като се твърди в
документа – чл. 179 от ГПК. Съгласно чл. 180 от ГПК, частният документ
удостоверява единствено, че изявлението, явяващо се в полза на издателя, е
направено от подписалото го лице. Частният свидетелстващ документ,
какъвто е разходният касов ордер не доказва нито фактите, предмет на
направеното изявление, нито датата и мястото на съставяне на документа.
Удостоверителното изявление в частния свидетелстващ документ се ползва с
материална доказателствена сила само когато удостоверява неизгодни за
9
издателя си факти. При частните свидетелстващи документи, защитата срещу
тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за
оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази
доказателствена сила, а преценява верността на изложените в частния
свидетелстващ документ факти по свое вътрешно убеждение, с оглед на
всички събрани доказателства. В случая ответницата по насрещния иск М.И.
по реда на чл. 176 от ГПК заяви категорично пред съда, че в РКО от
29.07.2013 г., за платена арендна вноска за 2013/2014г. в графата получил е
положен нейния подпис. Дори да бъде преодоляна забраната на чл.164 ал.1
т.5 от ГПК досежно промяна условието на договора за заплащане на две
вноски авансово / без това да е оформено писмено, каквото е изискването на
закона / и като съдът кредитира показанията на св.А. Б. / преценявайки ги по
реда на чл.172 от ГПК относно нейната заинтересованост / в частта относно
основанието за предаването на въпросните две суми, то доколкото същата
твърди, че сумите са платени за рента за две години напред / „ Уговорката за
сключване на този договор, който се сключи 2013г., ако се сключи този
договор Р. трябва да даде рентата за две години напред“ / л.102 от делото-
протокол от о.с.з. проведено на 13.09.2018г./, както и без да се взема предвид
обстоятелството, че по предходно дело № 384/2015г.по описа на БрРС /
решение №108/26.10.2016г.- л.27 по делото / със същия предмет, но за
дължими аредни вноски за стопанската 14/15 година, исковете по което са
уважени с влязло в сила решение/ не е направено възражение за платена
предварително аредна вноска съгласно твърдяното, то искът по чл.55 ал.1
предл.1 от ЗЗД се явява неоснователен, защото не се касае за неоснователно
получена сума. Основанието е било внасяне на две арендни вноски
предварително при сключване на процесния договор. Следователно,
фактическият състав на неоснователното обогатяване, визиран в чл. 55, ал. 1
предл.1 от ЗЗД не е осъществен, тъй като не се доказа кумулативното наличие
на необходимите му предпоставки: имуществено разместване между ищецът
и ответницата, в резултат на което последната да се е обогатила за сметка на
ищеца с посочената сума, връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответницата и липса на основание за имущественото
разместване.
По възражението за прихващане: Особеното при него е, че то настъпва,
след като влезе в сила решението, с което се установява съществуването на
10
насрещните вземания и тяхната изискуемост и с решението им се придаде
качеството на ликвидност. Съдебното прихващане погасява насрещните
вземания занапред, а не от деня, когато е направено възражението за
прихващане”. Тъй като съдът пристъпва към разглеждане на възражението на
ответника за прихващане само ако намери, че вземането на ищеца
съществува, че е изискуемо, а другите, различни от прихващането
възражения на ответника са неоснователни и не се уважават, то настоящия
съдебен състав намира, че не следва да разглежда възражението по чл.103
ал.1 от ЗЗД, тъй като твърдението на ищеца по насрещния и ответник по
главния иск, че е имало второ плащане без основание, с оглед всичко
изложено по-горе остана недоказано.
По отношение на разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК,
съдът по исковото производство, съобразно изхода на спора разпределя
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. По първоначално предявения иск, който е уважен, и за него
ответника дължи на ищеца разноските, които са направени за този иск. В
заповедното производство ищцата е направила разноски за държавна такса в
размер на 25 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. или общо
разноски в размер на 375 лв. В исковото производство ищцата е направила
разноски за държавна такса в размер на минималните размери на
адвокатските възнаграждения общо в размер на 2574 лева, 159,16 лева,
адвокатски хонорар определен в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. общо в размер
на 2574 лева, внесен депозит на вещо лице за изготвяне на експертиза в
размер на 270 лева. При така приетото от съда, дължимите от ответника на
ищеца разноски са в общ размер от 3 378,16 лева и в този размер следва да се
присъдят по делото.
При този изход на делото по отношение на разноските на ответника,
съдът приема, че такива не са дължими.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. СТ. К., от
гр. ***********, с ЕГН: **********, че дължи на М. Г. ИВ. от гр.
*********, с ЕГН: **********, заплащане на сумата от 700,72 лв., от
които главница, в размер на 655.56 лв., за дължимото 20% арендно плащане за
11
стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху
главницата, възлизаща на 45,16 лв. за периода от 04.10.2016 г. до 12.06.2017
г., върху сумата от 655.56 лв. (20%), ведно със законната лихва до
окончателното изплащане на сумите,
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. СТ. К., от
гр. ***********, с ЕГН: **********, че дължи на М. Г. ИВ. от гр.
*********, с ЕГН: **********, заплащане на сумата от 3 346,65 лв. от които
главница в размер на 2882,81 лв., за дължимото 80 % арендно плащане за
стопанската 2015/2016 г. и мораторна лихва за забава върху главницата,
възлизаща на 463,84 лв, за периода от 03.11.2015 г. до 12.06.2017 г. върху
сумата от 2882,81 лв. ведно със законната лихва до окончателното заплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. СТ. К., от
гр. ***********, с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. ИВ. от гр.
*********, с ЕГН: **********, направени по делото разноски в общ размер
от 3 378,16 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
12