РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Пловдив, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20245001000601 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260560/09.07.2024г. от „И.“ АД – гр.
С., район „Т.“, бул. „Б.“ №85, ЕИК *** – чрез процесуалния представител на Б.
юрисконсулт П. С. против Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд -
П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с
Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа
на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д.
№243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ * против М. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. „А.К.“ №*, ет.*, an.* и против А. Д. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б." № **, иск по чл.422
от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че дължат
при условията на солидарност на „И.“ АД следните суми, произтичащи от
1
Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г.,
а именно: за разликата от 155 535.43 лева до 177 177.76 лева – Главница;
16760.95 лева - просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху
главницата за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително; 5877.77
лева - лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.01.2017 г.
до 21.02.2018 г. включително, за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС и с което е
осъдена „И.“ АД да заплати да заплати по сметка на ОС - Пазарджик в полза
на бюджета на съдебната власт сумата от 2 249.82 лева – ДТ, а на осн.чл. 38
ал.2 от ЗАдв. на адв. Н. Т. адвокатски хонорар в размер на 2 795.38 лева и на
адв.В. Т.а адвокатски хонорар в размер на 2 795.38 лева и на М. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. „А.К.“ ***и А. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П.. И. Б.в" ***, общо сумата
165.81 лева – разноски по делото, представляващи възнаграждение за вещи
лица.
Жалбоподателят „И.“ АД моли съда да отмени решението в обжалваната
му част и да признае за установено в отношенията между страните
съществуване на вземания на Б. против ответниците при условията на
солидарност, произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо
лице срещу ипотека № *** г., а именно: за разликата от 155 535.43 лева до
177 177.76 лева – Главница; 16760.95 лева - просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.01.2017 г. до
02.01.2018 г. включително; 5877.77 лева - лихва за забава върху просрочена
главница за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително, за които
суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по
описа на ПзРС, както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на „И.“ АД
сторените разноски пред ОС – П. и пред АС - Пловдив.
Твърди, че е неправилен извода на съда относно наличието на
неравноправна клауза в чл.2 от Анекс №* и в чл.1 от Анекс №* и Анекс №*,
касаеща включването на лихви и такси към главницата по договора за кредит.
Намира, че не е направено разграничение между понятията „анатоцизъм“ и
„капитализация и това е довело до неправилен извод за нищожност и
неравноправност на посочените клаузи. Позовава се и на допуснато
2
процесуално нарушение от първоинстанционния съд, който макар че се
произнася служебно относно наличието на неравноправни клаузи, уговорени в
анексите към договора за кредит, не е назначил служебно експертиза, която да
установи размера на задължението, без да бъдат съобразяване
неравноправните клаузи. Едновременно с това не е указал на ищеца, че при
евентуално наличие на неравноправни клаузи, следва да ангажира
доказателства за размера на вземанията, без да се зачитат неравноправните
клаузи. По отношение на отхвърлителната част от съдебното решение твърди
необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените изводи и
неправилното приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
П.в, ул. „А.К.“ №*, ет.*, aп.* – чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. е
депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли
решението в обжалваната от „И.“ АД част да се потвърди. Счита, че не е
налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд при разпределяне
на доказателствената тежест. Поддържа твърдение за нищожност на клаузите
от Анекс №*, Анекс №* и Анекс №*към договора за кредит, с които се
предвижда преструктуриране на вземанията на Б. с прибавяне на изтекли
просрочени лихви към главницата. Намира, че горното представлява
анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци, какъвто настоящия случай не е.
Въззиваемата страна А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
П., ул. „П. И. Б." № *** – чрез процесуалния си представител адв. Н. Т. е
депозирала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли
решението в обжалваната от „И.“ АД част да се потвърди. Счита, че не е
налице процесуално нарушение на първоинстанционния съд при разпределяне
на доказателствената тежест. Поддържа твърдение за нищожност на клаузите
от Анекс №*, Анекс №* и Анекс №* към договора за кредит, с които се
предвижда преструктуриране на вземанията на Б. с прибавяне на изтекли
просрочени лихви към главницата. Намира, че горното представлява
анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 от ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци, какъвто настоящия случай не е.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260621/07.08.2024г. от М. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „А.К.“ №*, ет.*, aп.* – чрез
3
процесуалния му представител адв. Н. Т. против Решение № 260005 от
15.06.2024г. на Окръжен съд - П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа
на същия съд, поправено с Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по
т.д. №243/2018г. по описа на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от
30.08.2024г. по т.д. №243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на ответниците, че дължат при
условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи от
Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г.,
а именно: Главница - 155 535,43 лева; Такса управление по кредита - 531,53
лева; Такси за поддържане на разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима
застрахователна премия - 333,99 лева; Такси за връчване на нотариални
покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС.
Твърди, че съдът неправилно не е уважил възражението му за липса на
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и за
незаконосъобразно уведомяване съгласно изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Счита, че връчителят не е събрал данни дали лицето изобщо пребивава на
адреса и че поканата не е редовно оформена с посочена дата на връчването и.
Поддържа твърденията си за наличие на обективна новация по отношение на
анексите към договора и счита за неправилен извода на съда за липса на
такава. Поддържа и възражението си за нищожност на клаузата за заплащане
на лихви за забава. Твърди и наличие на процесуално нарушение, допуснато
от първоинстанционния съд относно кредитиране заключението на вещото
лице в частта за непогасената главница и дължимия остатък, без то да се
основава на първоначално уговореното с договора за кредит.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260622/07.08.2024г. от А. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б" № *, ст. *, ап. * – чрез
процесуалния и представител адв. Н. Т. против Решение № 260005 от
15.06.2024г. на Окръжен съд - П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа
на същия съд, поправено с Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по
т.д. №243/2018г. по описа на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от
30.08.2024г. по т.д. №243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е
признато за установено по отношение на ответниците, че дължат при
условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи от
4
Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г.,
а именно: Главница - 155 535,43 лева; Такса управление по кредита - 531,53
лева; Такси за поддържане на разплащателна сметка - 57,68 лева; Дължима
застрахователна премия - 333,99 лева; Такси за връчване на нотариални
покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС.
Твърди, че съдът неправилно не е уважил възражението и за липса на
предпоставки за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита и за
незаконосъобразно уведомяване съгласно изискванията на чл.60 ал.2 от ЗКИ.
Счита, че връчителят се е задоволил да залепи уведомление само на входната
врата, а достъпът до жилището и е бил свободен, което обстоятелство – според
жалбоподателката – се установява от събраните свидетелски показания на
свидетеля Г.. Твърди, че поканата не е редовно оформена с посочена дата на
връчването и. Поддържа твърденията си за наличие на обективна новация по
отношение на анексите към договора и счита за неправилен извода на съда за
липса на такава. Поддържа и възражението си за нищожност на клаузата за
заплащане на лихви за забава. Твърди и наличие на процесуално нарушение,
допуснато от първоинстанционния съд относно кредитиране заключението на
вещото лице в частта за непогасената главница и дължимия остатък, без то да
се основава на първоначално уговореното с договора за кредит.
По въззивните жалби на ответниците е постъпил отговор от 19.11.2024г.
от въззиваемата страна „И.“ АД – чрез юрисконсулт П. С., с който е изразено
становище за тяхната неоснователност.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни, събраните
по делото доказателства и намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца „И.“ АД да се признае за установено по
отношение на М. Г. М., ЕГН ********** и А. Д. Х., ЕГН **********
съществуването на изискуемо парично вземане в полза на „И.“ АД против
ответниците при условията на солидарна отговорност между тях,
произтичащо от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № *** г., за което вземане са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №714/2018 г. по описа на ПзРС, а
именно:
5
Главница: 177 177,76 лева;
Просрочена договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата: 16
760,95 лева за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението до окончателното изплащане на сумата,
Лихва за забава върху просрочена главница: 5 877,77 лева за периода от
26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително;
Такса управление по кредита: 531,53 лева;
Такси за поддържане на разплащателна сметка: 57,68 лева;
Дължима застрахователна премия: 333,99 лева;
Такси за връчване на нотариални покани: 314,40 лева.
Претендират се разноските в заповедното производство, както и заплащане на
тези, сторени пред Окръжния съд в производството по предявения иск по
чл.422 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от установителния иск се мотивира с оглед
на постъпилите съответно – на 25.06.2018г. и на 27.06.2018г. възражения по
чл.414 от ГПК за недължимост на претендираните суми, депозирани по ч.гр.д.
№714/2018 г. по описа на ПзРС.
От страна на ответниците са подадени отговори на исковата молба.
Изразява се становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се
наличието на валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, както и неговото връчване на адресата.
Ответницата А. Х. оспорва наличието на облигационна връзка между
нея и „И.“ АД като твърди, че Анекс *** г. към Договор за потребителски
кредит на физическо лице срещу ипотека ** г. са неавтентични, тъй като не са
подписани от нея и оспорва тяхната истинност. Твърди, че не са налице
предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като
счита, че не е налице неизпълнение по договора за кредит. Твърди, че
кредитополучателят е внасял вноски с по-голям размер от договорения и така
е погасил голяма част от твърдяните за просрочени вноски. Счита, че
вземанията на Б. по процесния договор за кредит са погасени, поради
новиране на задължението с подписаните Анекс * и Анекс *. Прави
възражение за нищожност на уговорките по чл.3 ал.2 и ал.3 от договора за
банков кредит относно наказателните лихви и неустойки, поради
6
противоречие с добрите нрави. Счита, че е противно на добрите нрави да се
уговаря заплащане на лихва за забава, която се дължи отделно от договорната
/възнаградителна / лихва, а и поради обстоятелството, че заемът е обезпечен с
ипотека.
Ответникът М. М. твърди, че не е налице валидно връчване на
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост. Твърди, че не са
налице предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй
като счита, че не е налице неизпълнение по договора за кредит. Твърди, че е
внасял вноски с по-голям размер от договорения и така е погасил голяма част
от твърдяните за просрочени вноски. Счита, че вземанията на Б. по процесния
договор за кредит са погасени, поради новиране на задължението с
подписаните Анекс №* и Анекс №*. Прави възражение за нищожност на
уговорките по чл.3 ал.2 и ал.3 от договора за банков кредит относно
наказателните лихви и неустойки, поради противоречие с добрите нрави.
Счита, че е противно на добрите нрави да се уговаря заплащане на лихва за
забава, която се дължи отделно от договорната /възнаградителна/ лихва, а и
поради обстоятелството, че заемът е обезпечен с ипотека.
С допълнителна искова молба ищецът посочва, че кредитът не се
обслужва редовно, считано от 26.02.2017г. – за вноски по главница и лихви
като са налице 11 просрочени вноски. Твърди, че е упражнила правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.8 ал.1 т.1 от договора
във връзка с чл.60 ал.2 от ЗКИ, считано от датата на достигане на надлежно
уведомление до задължените лица. Твърди, че кредитополучателят е уведомен
за извършеното обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем, считано
от 28.12.2017г. чрез нотариална покана. Тази покана твърди да му е била
връчена при условията на чл.47 от ГПК като са регистрирани три посещения
на адреса на длъжника на 08.11.2017г., на 28.11.2017г. и на 10.12.2017г.
Оспорва се твърдението за внасяне на вноски в по-голям размер. Оспорва и
възражението за погасяване на задължението по процесния договор, поради
новиране. Счита, че е налице само разсрочване на задължението с нови
срокове за плащане, а не за поемане на нов дълг с нов предмет или ново
основание. Оспорва и възражението за нищожност на договорената неустойка,
поради противоречието и с добрите нрави.
По отношение на А. Х. с допълнителна искова молба ищецът посочва, че
7
тя е уведомена за извършеното обявяване на целия кредит за предсрочно
изискуем, считано от 03.01.2018г. чрез нотариална покана. Тази покана твърди
да и е била връчена при условията на чл.47 от ГПК като са регистрирани дори
четири посещения на адреса на солидарния длъжник на 17.11.2017г., на
08.12.2017г., на 16.12.2017г. и на 19.12.2017г. Поради констатирана липса на
пощенска кутия обявлението е било залепено на входната врата. Оспорва се
твърдението за внасяне на вноски в по-голям размер. Оспорва и възражението
за погасяване на задължението по процесния договор, поради новиране.
Счита, че е налице само разсрочване на задължението с нови срокове за
плащане, а не за поемане на нов дълг с нов предмет или ново основание.
Оспорва и възражението за нищожност на договорената неустойка, поради
противоречието и с добрите нрави.
С допълнителен отговор ответникът М. М. и ответника А. Х. поддържат
направените с първоначалните такива възражения, твърдения и доводи.
Поддържат, че поради нередовното връчване, поканата не е произвела своя
юридически ефект.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че са били
налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
както и че изпратената от ищеца покана е редовно връчена на ответниците.
Така е направен извод, че към подаване на заявлението за незабавно
изпълнение вземането е било изискуемо и възникнало в патримониума на
ищеца на предявеното основание. Намерил е за неравноправни клаузите на
чл.2 от Анекс №*, чл.1 от Анекс №* и чл.1 от Анекс №*, поради това, че в тях
се съдържа уговорка за прибавяне към главницата на просрочени лихви, а
това представлява анатоцизъм по отношение на нетърговец. Въз основа на
този извод от размера на главницата по първоначално сключения договор
между страните – 195 000 лева е извадил погасената от страна на
кредитополучателите главница в размер на 39 464,57 лева и е уважил
претенцията за главница в размер на 155 535,43 лева. Отхвърлил е
претенцията за възнаградителни лихви, тъй като – предвид изводите за
неравноправни клаузи, е намерил че не са ангажирани доказателства за техния
размер при съобразяване с първоначалния размер на главницата и погасената
част от нея.
Недоволни от решението са и двете страни, които е подали жалбите,
8
станали причина за започване на настоящето производство.
Пред ОС – П. са предявени съединени искове с правно основание чл. 415
от ГПК във вр. с чл. 422 и 124 от ГПК.
Видно от приетите по делото писмени доказателства е безспорно, че по
ч.гр.д. №714/2018 г. по описа на ПзРС са издадени заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. С тях е разпредено на ответниците при
условията на солидарност да заплатят на Б. - ищец суми, дължими на
основание Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № *** г., а именно: Главница: 177 177,76 лева;
Просрочена договорна /възнаграднтелна/ лихва върху главницата:
16 760,95 лева за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението до окончателното изплащане на сумата,
Лихва за забава върху просрочена главница: 5 877,77 лева за периода от
26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително;
Такса управление по кредита: 531,53 лева;
Такси за поддържане на разплащателна сметка: 57,68 лева;
Дължима застрахователна премия: 333,99 лева;
Такси за връчване на нотариални покани: 314,40 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
заявлението до окончателното изплащане на сумата.
По повод на така издадената заповед за незабавно изпълнение
длъжникът М. М. е уведомен на дата 06.06.2018 г., а ответника – солидарен
длъжник А. Х. – на 19.05.2018г. /при отказ да получи съобщението/. В
предвидения в чл. 414, ал.2 от ГПК срок и двамата са подали възражения. За
същите Б. е уведомена съответно – на 06.07.2018г. и на 13.07.2018г. Исковата
молба е предявена 03.08.2018г., т.е. в срока по чл. 415 от ГПК Б. е предявила
исковете за установяване съществуването на вземанията предмет на заповедта.
Изложеното води до извод, че те са допустими, което прави допустимо и
първоинстанционното решение. Спорът следва да бъде решен по същество.
Основанието на претендираното материално право по установителния
иск е вземане по договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № *** г. към договора, по които се твърди да е допуснато просрочие
9
от страна на кредитополучателя М.. Възникването на предявените със
заявлението вземания се извежда от съществуването на договора, анексите
към него и обявената поради неизпълнение на задължения по същия
предсрочна изискуемост на кредита от 28.12.2017г., когато се твърди да е
уведомен кредитополучателя. Въпросите, които следва да получат отговор са
свързани със съществуването на договора за банков кредит и анексите към
него и с наличието на предсрочна изискуемост по същия.
Не се спори между страните относно сключването на договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека **г. На посочената
дата между „И.“ АД и М. М. е сключен договор * за предоставяне на
потребителски кредит в размер на 195 000 лева, за текущи нужди, за срок от
240 месеца. Въз основа на този договор Б. предоставя на кредитополучателя
М. Г. М., потребителски кредит в размер на 195 000 лева по посочената в чл.2
ал.2 от договора сметка. В чл.5 от същия е договорено обезпечаване на всички
вземания на Б. чрез учредяване в нейна полза на първа по ред ипотека върху
недвижим имот собственост на А. Х..
Съгласно чл.3, ал.1 от договора Б. начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 9,9 % върху реално усвоените суми.
Съгласно ал.2 на същата клауза при допуснато просрочие по главницата
до окончателното изплащане на просрочената сума, върху нея се начислява
лихва в размер на договорената в чл.3 ал.1 лихва за редовен дълг плюс
наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят се задължава да
изплати дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и
комисиони, ведно с всички разноски, като погасява кредита на 240 равни
месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка
вноска от 1 868,89 лева с краен срок за погасяване 26.12.2026 г., дължими
ежемесечно на 26-то число, считано от месеца следващ първото усвояване на
суми по кредита, съобразно погасителен план, представляващ Приложение
№1, неразделна част от договора за кредит.
Целият размер на кредита от 195 000 лв. бил усвоен еднократно на
03.01.2007 г.
С Анекс №1 към договора страните са постигнали съгласие за
превалутиране на остатъка от дълга/остатъка от ползвания кредит при
10
въвеждане на еврото, като национално платежно средство и за курса, по който
да стане това.
С Анекс №2 към договора А. Х. встъпва като солидарен длъжник в
задълженията на кредитополучателя М. М., произтичащи от сключения от
него договор за потребителски кредит при условията на същия. Предоговаря
се остатъка от кредита като се запазва крайния срок за погасяване. Уговорено
е към редовната главница в размер на 176 577.66 лева да се прибавят сумата
2 337,64 лева просрочена главница и 11 035.35 лева просрочена лихва. За
размера на новите анюитетни месечни вноски е съставен погасителен план –
Приложение №2 – неразделна част от договора.
С Анекс *** г. към договора, ведно с приложените към тях погасителни
планове, се предоговаря остатъка по кредита. Предоставен е 12 – месечен
гратисен период по главницата, определена в размер на 192 217 лева и
включва главница и лихви, за издължаване на кредита за периода от 26.11.2012
г. до 26.11.2012 г., през който период лихвения процент бил определен на 3,10
%, а след изтичането му - на 10,40 %. От заключението на вещото лице Б. Д.
по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че към
редовната главница е прибавена сума в размер на 9 314,51 лева.
С Анекс * страните са договорили друг 12-месечен промоционален
период, обхващащ периода от 26.02.2014 г. до 26.01.2015 г., през който
лихвения процент бил 6%, а след изтичането му – 10.27%. От заключението на
вещото лице Б. Д. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че към редовната главница е прибавена сума в размер на 4 902,50
лева.
Възражението на А. Х. за липса на облигационна връзка между нея и
„И.“ АД, поаради това, че не е подписала Анекс *** г. към Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека ** г., е
неоснователно. Видно от заключението на вещото лице Н.Н. по допуснатата
съдебно- графологична еккспертиза /стр.373 – 380 от делото на ОС/ подписите
за солидарен длъжник в анексите съм договора за кредит са положени от
ответника А. Х.. Оспорването на тези доказателства като неистински, е
неоснователно.
Съгласно уговорките в чл. 8 от процесния договор Б. има право да обяви
кредита за предсрочно изискуем при настъпването на определени
11
предпоставки, изброени в пет пункта. Сред тях в чл. 8.1 е и просрочие на
погасителна вноска по кредита за всеки един от договорените падежи по чл.4
ал.1 от договора.
При обявяване на предсрочна изискуемост Б. осчетоводява вземането си
като просрочен дълг и изпраща на кредитополучателя уведомление за
изпълнение на цялото задължение. Кредитът се счита за предсрочно изискуем
от датата на уведомлението.
Предсрочната изискуемост се свързва с отпадане на правото
кредитополучателя да ползва предоставената му в кредит сума за определения
с договора за кредит срок и с възникване на задължението да върне напълно и
незабавно всички получено по договора, вкл. и падежираните и неплатени
задължения за главница и лихва.
Казаното води до извод, че настъпването на предсрочната изискуемост
предполага изменение в постигнатото съвпадение на две насрещни
волеизявления за отпускане от страна на Б. на заемателя парична сума за
определена цел и при уговорени условия и срок и за задължаване на заемателя
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Това сочи, че правото да се измени договора, като се направи същия
предсрочно изискуем е потестативно по характер и съществува в
патримониума на кредитора по съответния договор. То се упражнява чрез
едностранно волеизявление на носителя му до другата страна. Фактът, че
същото е свързано с изменение на един договор и породеното от него
правоотношение предполага, че настъпване на тази промяна изисква
получаване на волеизявлението от насрещната страна. Тя не може да стане
факт автоматично при настъпване на опредени събития, а изисква и
извършване на действия от правоимащата страна по упражняване на
потестативното право, т.е. направа на самото волеизявление в тази насока и
връчване на същото на насрещната страна.
Това съобразено с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ сочи, че изводът за предсрочна
изискуемост на процесния кредит е възможен при наличие на доказателства за
неизпълнение на задължения по договора за кредит и на такива за отправено
изявление на кредитора за упражняване на потестативното си право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което следва да е достигнало до насрещната
страна. Именно от момента на достигане на изявлението до нея и дадените в
12
същото евентуални срокове за плащане зависи и настъпването на самото
изменение на договора. В този смисъл е и направеното тълкуване в ТР */2014
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая от страна на Б. са представени нотариални покани, адресирани
до ответниците.
По делото е приложено и копие на гр.д. № 714/2018г. по описа на
Районен съд – П.. По него се съдържа нотариална покана до А. Х., представена
от Б. пред нотариус В.Г. на 17.11.2017г. С нея Б. е обявила кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на същата. Върху
екземпляра от поканата е материализирано изявление на връчителя, че
адресът е посетен на 17.11.2017г. /работен ден/, на 08.12.2017г. /работен ден/,
на 16.12.2017г. /събота, почивен ден/ и на 19.12.2017г. /работен ден/.
Отбелязано е, че при тези четири посещения на адреса адресатът не е бил
открит, както и лице по смисъла на чл.46 от ГПК, съгласно да получи поканата
със задължение да я предаде. От страна на връчителя е извършена и справка в
НБ „Население“, от която се установява, че адресът в гр. П., на който се
връчва поканата е постоянния и настоящ адрес на адресата, които съвпадат.
Следва да се отбележи, че това е и адреса на солидарния съдлъжник, посочен в
договора и анексите към него и същият, на който са връчвани поканата за
доброволно изпълнение и определението на съда за спиране на изпълнението.
Няма никакви досказателства, че адреса, посочен в поканата, не е адреса, на
който адресатът живее. Въпреки спазване на процедурата по чл.47 ал.1 от ГПК
получателят не е открит на посочения адрес, поради което на 19.12.2017г. е
залепено уведомление по чл.47 ал.2, но в законния срок получателят не се е
явил за връчване на документите.
С оглед на тези удостоверени обстоятелства на 03.01.2018г. /след
изтичане на двуседмичния срок от датата на залепването/ нотариусът е
удостоверил, че нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК във вр. с чл. 50 от ЗННД на посочената дата - 3.01.2018 г.
Показанията на свидетеля И. Г. не променят горния извод. Той не може
да си спомни дали пощенските кутии са обозначени с имена, но при четирите
си посещения на адреса в П. за период от три години си спомня, че на
апартамента имало обозначителна табела. Съгласно чл.47 ал.1 от ГПК
връчителят залепва уведомлението на вратата или на пощенската кутия, а
13
когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място
около нея. При положение, че пощенските кутии не са обозначени и адресатът
не е открит при нито едно от посещенията, няма пречка уведомлението да
бъде залепено на вратата на сградата, както е отбелязано, че е сторено. Ето
защо следва да се приеме, че нотариалната покана, с която е обявена
предсрочната изискуемост на кредита и да длъжника е даден срок за
изпълнение, е редовно връчена на А. Х. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК
във вр. с чл. 50 от ЗННД на 03.01.2018 г.
По отношение на кредитополучателя М. М. също е представена
нотариална покана, с която Б. е обявила кредита за изцяло предсрочно
изискуем. Тя е връчена на същия на 28.12.2017г. по реда на чл. 47 от ГПК.
Доколкото постоянния адрес на ответника М. е в гр. Пловдив на ул. „А.К.“
№*, ет.*, ап.* поканата е представена за връчване на нотариус Е.С. на
03.08.2017г. Видно от отбелязването от 20.09.2017г. върху покана, извършено
от нотариус С., адресът е посетен на 03.08.2017г., на 15.08.2017г. и на
05.09.2017г. Съседи от входа са дали сведения на нотариуса, че М. е бил под
наем в този апартамент и от пет години не живее на адреса. Нотариусът е
извършил справка в НБ „Н.“ и е установил, че лицето има настоящ адрес,
различен от постоянния. Въз основа на това е приел, че обявление неи следва
да се залепва и е върнал поканата като невръчена. Поканата е представена за
връчване на нотариус И. на 06.11.2017г. Видно от отбелязването от
28.12.2017г. върху поканата, извършено от нотариус И., адресът е посетен на
08.11.2017г. /работен ден/, на 28.11.2017г. /работен ден/ и на 10.12.2017г.
/почивен ден/. Отбелязано е, че при тези три посещения на адреса адресатът не
е бил открит, както и лице по смисъла на чл.46 от ГПК, съгласно да получи
поканата със задължение да я предаде. Отбелязано е, че нотариусът на
10.12.2017г. е залепил уведомление на входната врата на адреса, на видно
място във входа и е пуснал екземпляр и в пощенската кутия. Ето защо на
28.12.2017г. с изтичане на двуседмичния срок от залепването нотариусът е
удостоверил, че нотариалната покана е връчена при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК във вр. с чл. 50 от ЗННД.
Показанията на свидетеля И. Г. не променят горния извод. Той посочва,
че отляво на входа на блока, в който е апартамента на М. М. в гр. С. има
пощенски кутии, но не си спомня дали върху тях има надписи. Не може да си
спомни дали към датата на връчване на нотариалните книжа е посещавал
14
апартамента в гр. С. и какъв е начина, по който може да се достъпи до
апартамента.
Ето защо следва да се приеме, че нотариалната покана, с която е обявена
предсрочната изискуемост на кредита и да длъжника е даден срок за
изпълнение, е редовно връчена на М. М. при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК
във вр. с чл. 50 от ЗННД на 28.12.2017 г.
И в двете покани от страна на Б. е отправено уведомление до
кредитополучателя и до съдлъжника за допуснато неизпълнение на
задълженията му по договор за потребителски кредит на физическо лице
срещу ипотека **г. и анекси към него, от коя дата дължиминте вноски не са
погасявани, какъв е техния падеж, какъв е общия размер на задълженията,
както и размерите по пера. Материализирано е волеизявление на Б. до
ответника, свързано с наличието на просрочени задължения по процесния
договор за кредит за главница, лихви и такси. Посочен е размера им и е
материализирано изявление, че с оглед чл. 8.1.1 от договора Б. обявява
кредита за предсрочно изискуем.
С оглед на изложените обстоятелства не може да се бъде споделено
оплакването, че връчването на уведомленията за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита по реда на чл.47 от ГПК, е било опорочено. Налице е
отправено изявление на кредитора за упражняване на потестативното право да
обяви кредита за предсрочно изискуем, което следва да се приеме за
достигнало до насрещната страна.
Преди да се даде отговор на въпроса налице ли е неизпълнение на
задължения по договора за кредит, следва да даде отговор на направените
защитни възражения, но за евентуалното наличие на неравноправни клаузи,
съдът следи и служебно.
Преценката за действителността на договора или части от него се дължи
служебно и с оглед факта, че нищожността е едно фактическо състояние което
има за последица непораждане действие на целия договор, а и защото
кредитополучателят е потребител по смисъла на ЗЗП. Това според чл. 7, ал. 3
от ГПК изисква служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи в
процесния договор.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП е казано, че неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
15
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Направено е примерно изброяване на уговорки, даващи
основание да се достигне до извод за неравноправност. В чл. 145, ал.1 на ЗЗП
се посочва, че неравноправната клауза в договор сключен с потребител се
преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на
договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на
сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи.
В ал. 2 на същата разпоредба са посочени уговорките /клаузите/, за които
не се прави преценка за неравноправност. Те касаят тези свързани с
определяне на основния предмет на договора. Изрично е посочено, че
преценката за неравноправност не се прави ако тези клаузи на договора са
ясни и разбираеми, т.е. при липса на такава съдът е длъжен да извърши
преценка и на тази част от уговорките в сделката.
Процесният договор има за предмет доставка на финансова услуга по
смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП, т.е. при преценката относно наличието на
неравноправни клаузи следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 144 от
ЗЗП относно неприложимост на определени разпоредби на чл. 143 от ЗЗП по
отношение на договори с предмет доставка на финансови услуги.
Неравноправните клаузи според чл. 146, ал.1 от ЗЗП са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. На основание чл. 146, ал. 5 от ЗЗП тежестта за
доказване на това, че дадена уговорка е индивидуална е в патримониума на
търговеца или доставчика, твърдящ това обстоятелство, т.е. изключване на
извод за нищожност, поради неравноправност на дадена клауза по договор с
потребител, е възможно само при възражение от страна на търговеца, че
същата е индивидуално уговорена и ангажиране на доказателства в тази
насока. Твърдения в тази насока по делото от страна на ищеца липсват.
Относно възнаградителната лихва: От изложеното по - горе съдържание
на договора за кредит е видно, че Б. начислява фиксирана годишна лихва в
размер на 9,9 % върху реално усвоените суми. Това води до извод, че в случая
договорената възнаградителна лихва не зависи от едностранната воля на
доставчика на финансови услуги - страна по договора за кредит, който да
може да я променя по неясни критерии. От друга страна не може да се говори
16
и за липса на яснота при определянето му. Това изключва възможността да
приеме неравноправност на договорката определяща размера на
възнаградителната лихва на 9,9 % върху реално усвоените суми.
Относно уговорената наказателна лихва: тя е равна на дължимата
възнаградителна такава на годишна база плюс надбавка от 10 пункта.
Начисляването й е предвидено от датата на забавата до изплащането на
съответната просрочена сума.
Според жалбоподателите е противно на добрите нрави да се уговаря
заплащане на лихва за забава, която се дължи отделно от договорната
/възнаградителна/ лихва, а и поради обстоятелството, че заемът е обезпечен с
ипотека.
Дължимите по силата на договора лихви следва де са разделят образно
казано на две групи. Първата е възнаградителна такава, т.е. дължима за
редовен дълг. Тази лихва при договори като процесния съставлява цена на
предоставяната от финансовата институция услуга. Втората е дължима при
просрочие и има характер на неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД.
Следователно те са дължими при различни хипотези и не се касае за
заплащане два пъти на лихва за едно и също задължение.
Съгласно ал.2 на чл.3 от договора при допуснато просрочие по
главницата до окончателното изплащане на просрочената сума, върху нея се
начислява лихва в размер на договорената в чл.3 ал.1 лихва за редовен дълг
плюс наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно.
Следва да се посочи, че срокът, за който е предвидено да се начислява
наказателната лихва /неустойка/ е съобразен с нейната обезщетителна
функция и не може да бъде основание за извод, че с него се накърняват
добрите нрави. Процесната неустойка е мораторна по характер и дължимостта
и е обусловена от неизпълнението в срок на едно парично задължение. По тази
причина при преценката за това дали размерът й накърнява добрите нрави
следва да се изхожда от размера на законно презумираните вреди за забавено
изпълнение на едно парично задължение.
Според чл. 86 от ЗЗД при липса на друга уговорка при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Тя според ПМС №100 от 29.05.2012 г. е равна на
основния лихвен процент за съответната валута увеличен с 10 %. Това води до
17
извод, че в свободните отношения между страните е логично наказателната
лихва /неустойката/ да се определя като сбор между дължимата договорна
лихва увеличена с 10 %. Така е сторено в процесния случай и за нищожност
поради противоречите с добрите нрави не може да се говори.
Между страните след сключване на договора на *** г. са сключени още 4
допълнителни споразумения към него / Анекс №* от ** г., Анекс *** г. /.
От страна на ответниците е направено възражение, че с подписването на
Анекс * и Анекс * страните са новирали задълженията си по договор за кредит
с нови такива, поради което старите задължения са погасени. Това възражение
е неоснователно. В случая се касае за предоговаряне на съществуващ дълг, а
не за постигнато съгласие за заместване на едно старо задължение с ново по
см. на чл.107 от ЗЗД. Обективната новация предполага нов елемент в състава
на облигационното отношение, който да е от съществените му елементи и да
води до поемане със споразумението между длъжника и кредитора на нов
дълг, с нов предмет или друго ново основание в замяна на старото
задължение, като това намерение трябва да е изрично и недвусмислено
изразено. В този смисъл е и становището в трайната съдебна практика /
Решение № 175/25.02.2016 г. по т.д.2602/2014г. на ВКС/. Видно от
съдържанието на анексите страните уговарят гратисен период и
промоционален 12 – месечен период относно размера на лихвата, но и в двете
хипотези те се отнасят до вече съществуващ дълг по едно възникнало и
непогасено облигационно правоотношение. Няма манифестирано намерение и
желание старите задължения да бъдат заменени с нови, а само да бъдат
облекчени при конкретни условия. Ето защо не може да се приеме, че с
посочените анекси страните са новирали задълженията по договора за кредит
с нови такива, при което старите да са погасени.
В анекси №2, * и * са материализирани уговорки за преструктуриране
остатъка по отпуснатия кредит. С Анекс №* е уговорено към редовната
главница в размер на 176 577.66 лева да се прибавят сумата 2 337,64 лева
просрочена главница и 11 035.35 лева просрочена лихва. С Анекс ** г. е
предоставен 12 – месечен гратисен период по главницата, определена в размер
на 192 217 лева и включва главница и лихви, за издължаване на кредита за
периода от 26.11.2012 г. до 26.11.2012 г., през който период лихвения процент
бил определен на 3,10 %, а след изтичането му - на 10,40 %. От заключението
18
на вещото лице Б. Д. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че към редовната главница е прибавена сума в размер на 9 314,51
лева.
С Анекс №* е договорен друг 12-месечен промоционален период,
обхващащ периода от 26.02.2014 г. до 26.01.2015 г., през който лихвения
процент бил 6%, а след изтичането му – 10.27%. От заключението на вещото
лице Б. Д. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
към редовната главница е прибавена сума в размер на 4 902.50 лева.
Касае се за уговорки, според които от момента на подписване на
съответния анекс редовният дълг се равнява на сбора от редовната
непадежирана главница, падежираната неиздължена главница, падежираната
и неиздължена лихва и т.н. Следователно с включването на падежиралата и
неплатена лихва към размера на новия редовен дълг върху нея ще започне да
се начислява лихва. Това представлява анатоцизъм по смисъла на чл. 10, ал.3
ЗЗД. Той с оглед чл. 294, ал.1 от ТЗ е допустим само при уговорка между
търговци, а процесната не е такава. Съгласно чл. 10, ал.3 от ЗЗД анатоцизъм по
отношение на физически лица е допустим само при предвиждане в наредбите
на БНБ. В нито една от действалите такива към момента на подписване на
анексите не е имало такова предвиждане, което прави тези уговорки,
противоречащи на закона, т.е. нищожни.
Следва обаче да се има предвид, че постигнатите в анексите
договорености досежно размера на платената, респективно неплатена
главница, лихви и т.н., са обусловени от текстове от първоначалния договор,
които - според изложеното по-горе - са нищожни. Това от своя страна води до
извод, че по отношение на тези анекси е приложима разпоредбата на чл. 366 от
ЗЗД. В тази връзка ПАС счита, че на това основание са нищожни не само
клаузите от тях, позволяващи анатоцизъм, но и същите в цялост, тъй като
постигнатото съгласие за изменение на условията по договора е обусловено от
същите.
Ето защо преценката за основателността на исковата претенция следва
да се базира на действителните договорки, материализирани в договора от ***
г., както и от преценката налице ли е предсрочна изискуемост. Дори и при
отрицателен отговор на този въпрос, това не би било основание за цялостно
отхвърляне на иска, а за уважаване на същия за падежираните вноски до
19
приключване на устните състезания пред ПАС.
В случая настъпването на предсрочната изискуемост се свързва от
страна на Б. с преустановяване на плащането на дължими месечни вноски за
главница и договорни лихви.
Следва да се установи налице ли е неизпълнение на задължения по
договора за кредит, за е може кредиторът да отправи изявление за
упражняване на потестативното си право да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което следва да е достигнало до насрещната страна.
От заключението на вещото лице Б. Д. по допуснатата съдебно
счетоводна експертиза /стр.160 – 182 от делото на ОС/ се установява по
несъмнен начин, че е налице забава, респективно неплащане на дължимите
вноски. Следователно в патримониума на кредитора е възникнало правото да
обяви процесния кредит за предсрочно изискуем.
Действия по уведомяване на кредитополучателя са предприети чрез
изпращане на нотариална покана, връчена на М. на 28.12.2017г. и на Х. - на
03.01.2018г. Горното налага извод, че кредитът е станал предсрочно изискуем
на 03.01.2018 г. и от този момент за кредитополучателя и солидарния длъжник
е възникнало задължението за връщане на всички дължими по него суми –
както падежирани, така и непадежирани.
Размерът на същите следва да се определи при лихвата, договорена при
първоначалното сключване на договора, без да се взима предвид
преструктуриране на кредита, извършено с анексите към същия - №2, * и *
чрез увеличаване на главницата с лихви /такси и извършеното погасяване на
„капитализирани“ суми.
Видно от заключението на вещото лице Б. Д. по допуснатата ред
въззивния съд съдебно – счетоводна експертиза при настъпила предсрочна
изискуемост на 03.01.2018г., ако не се взима предвид преструктуриране на
кредита, извършено с анексите към същия - №*, №* и №* чрез увеличаване на
главницата с лихви /такси и извършеното погасяване на „капитализирани“
суми, задължението би възлизало на: 165 498.16 лева – главница / в това число
149 386.12 лева – редовна главница и 16 112.04 лева – просрочена главница по
вноски до 26.12.2017г./, 28 199.91 лева – просрочени договорни лихви по
вноски до 26 12.2017г., 3 426.84 лева – лихви за забава върху просрочените
вноски по главницата, 301.22 лева – договорна лихва за периода 26.12.2017г. –
20
02.01.2018г. , 809 лева – такса за управление на кредита, 55.48 лева – такса за
обслужване на разплащателна сметка, 333.99 лева – застрахователна премия за
2018г.и 310.40 лева – нотариални такси за връчване на покани.
Водим от изложеното ПАС счита, че предявеният от Б. иск следва да се
уважи за сумата от 165 498.16 лева – главница. Следователно решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която претенцията за
главница е отхвърлена за разликата над 155 535.43 лева до размер от
165 498.16 лева и съответно – да се потвърди в частта с която претенцията е
отхвърлена – за разликата над 165 498.16 лева до пълния претендиран размер
от 177 177.76 лева. Решението следва де се потвърди и в частта, с която е
признато за установено, че ответниците дължат сумата от 155 535.43 лева –
главница.
Решението следва да се отмени и в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за сумата 16760.95 лева - просрочена договорна
/възнаградителна/ лихва върху главницата до 02.01.2018 г. включително и в
частта относно отхвърлянето на установителната претенция за лихви за забава
върху просрочената главница до размер от 3 426.84 лева - лихва за забава
върху просрочена главница за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018г.
включително.
За разликата над 3 426.84 лева до претендирания размер от 5877.77 лева
- лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.01.2017 г. до
21.02.2018 г. включително искът следва да се отхвърли и съответно в тази част
решението следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на „И.“ АД сумата 2 237.34 лева – разноски по делото пред въззивния
съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
На основание чл.38 от Задв. „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * следва да бъде осъдена да заплати
на адв. Н. Т. сумата 1517.26 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв. – за производството пред въззивния съд – съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите.
С оглед изхода на правния спор следва да бъде коригиран и размера на
разноските, дължими на ищеца, които са сторени в заповедното производство
и в исковото такова пред ОС – П.. В тази връзка следва ответниците М. Г. М.,
21
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. „А.К.“ №*, ет.*, aп.* и
А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П.. И. Б." * да бъдат
осъдени да заплатят на „И. “ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * сумата 1093.99 лева
/допълнително над присъдената от първоинстанционния съд сума в размер на
2678.81 лева/, представляващи разноски, направени в заповедното
производство по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС и сумата 2 161.65 лева
/допълнително над присъдения от първоинстанционния съд размер от 2261.15
лева/ - разноски в исковото производство пред ОС - П..
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд - П.,
постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с
Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа
на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д.
№243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * против М. Г. М., ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. П., ул. „А.К.“ №* ет.*, aп* и против А. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б" № *, ст. * ап. *, иск по
чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че
дължат при условията на солидарност на „И.“ АД следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № *** г., а именно: за разликата от 155 535.43 лева до 165 498.16
лева – Главница; за 16760.95 лева - просрочена договорна /възнаградителна/
лихва върху главницата за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г.
включително; за сумата 3 426.84 лева - лихва за забава върху просрочена
главница за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително, за които
суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
22
на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по
описа на ПзРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „И.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * и М.
Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „А.К.“ №*, ет.*, an.* и
А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б." № *, ст. *,
ап. * СЪЩЕСТВУВАНЕ на вземания на Б. против ответниците М. Г. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „А.К.“ №*, ет.*, an.* и против А. Д.
Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „Пф. И. Б." № *, ст. *, ап. *
– при условията на солидарност между тях, произтичащи от Договор за
потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № *** г., а именно:
разликата над 155 535.43 лева /приета като дължима от първоинстанционния
съд/ до размер от 165 498.16 лева – Главница; 16760.95 лева - просрочена
договорна /възнаградителна/ лихва върху главницата за периода от 26.01.2017
г. до 02.01.2018 г. включително; сумата 3 426.84 лева - лихва за забава върху
просрочена главница за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018г. включително,
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№714/2018 г. по описа на ПзРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд -
П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с
Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа
на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д.
№243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по отношение на ответниците М. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. П.в, ул. „А.К.“ №*, ет.*, an.* и А. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б.в" № *, ст. *, ап.*, че
дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № *** г., а именно: Главница - 155 535.43 лева; Такса управление по
кредита - 531,53 лева; Такси за поддържане на разплащателна сметка - 57,68
лева; Дължима застрахователна премия - 333,99 лева; Такси за връчване на
нотариални покани - 314,40 лева, за които има издадена Заповед за
23
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС и в частта, с
която са осъдени М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Пловдив,
ул. „А.К.“ №2, ет.4, aп.8 и А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
П., ул. „П.И.Б." № *, ст. *, ап. общо да заплатят на „И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * дължима ДТ,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
лева 2 261.15 лева - сторени разноски в исковото производство и сумата 2
678.81 лева - сторени разноски в заповедното производство, изчислени по
компенсация.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005 от 15.06.2024г. на Окръжен съд -
П., постановено по т.д. № 243/2018г., по описа на същия съд, поправено с
Решение №260007 от 15.07.2024г., постановено по т.д. №243/2018г. по описа
на ОС – П. и допълнено с Решение №260011 от 30.08.2024г. по т.д.
№243/2018г. по описа на ОС - П., В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като
неоснователен предявеният от „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ * против М. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. Пловдив, ул. „А.К.“ №*, ет.*, an.* и против А. Д. Х.,
ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „П. И. Б." № *, ст. *, ап.*, иск
по чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на ответниците, че
дължат при условията на солидарност на „И.“ АД следните суми,
произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу
ипотека № *** г., а именно: за разликата над 165 498.16 лева до 177 177.76
лева – Главница; за разликата над 3 426.84 лева до размер от 5877.77 лева
- лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.01.2017 г. до
21.02.2018 г. включително, за които суми има издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. Пловдив,
ул. „А.К.“ №*, ет.*, aп.* и А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
П., ул. „П. И. Б." № *, ст. *, ап. * да заплатят на И.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * сумата
1093.99 лева /допълнително над присъдената от първоинстанционния съд
сума в размер на 2678.81 лева/, представляващи разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д.№714/2018 г. по описа на ПзРС и сумата
24
2 161.65 лева /допълнително над присъдения от първоинстанционния съд
размер от 2261.15 лева/ - разноски в исковото производство пред ОС - П..
ОСЪЖДА М. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул.
„А.К.“ №*, ет.*, an.* и А. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П.,
ул. „П. И. Б.в" № *, ст. *, ап. * да заплатят на „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.С., район „Т.“, бул. „Б.“ № * сумата 2 237.34 лева –
разноски по делото пред въззивния съд – съразмерно на уважената и
отхвърлена част от жалбите.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С.,
район „Т.“, бул. „Б.“ № * да заплати на адв. Н. Т. сумата 1517.26 лева –
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. – за производството пред
въззивния съд – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25