Р Е Ш Е Н И Е
Номер 674 30.05.2019 година гр. Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд
ХІ наказателен състав
На 21.05.2019 година
В публичното заседание в следния състав: Председател: Георги Иванов
Секретар: Снежана Петрова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Г.Иванов
административно-наказателно дело номер 1674 по описа за 2019 година
Производството е
образувано по повод жалба (наименувана „възражение“) на А. И.Г. с ЕГН: **********
с посочен съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 57-F303398/04.02.2019г., издадено от заместник
директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО на
жалбоподателя е наложено административни наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност.
Посочва се, че фирмата на жалбоподателя се обслужва от счетоводител, който е
следвало да подаде и декларацията Образец 1, за която е издадено НП. Посочва
се, че от януари 2017г. жалбоподателят е с определена 100 % инвалидност и
глобата е непосилна за него. Прилага се решение на ТЕЛК.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на административнонаказващият орган оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото липсват доказателства кога НП е било връчено на жалбоподателя. Въпреки, че същата е наименувана „възражение“, то по своята същност тя представлява жалба срещу издаденото НП, поради което и правилно АНО я е приел за такава и е администрирал преписката в съда по компетентност. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 30.01.2017г.
жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се
лице, е подал декларация Образец 1 в ТД на НАП-Бургас за месец декември 2016г.
Декларацията била приета под номер 023581700817109 от служителя – С.П.-С..
Същата констатирала, че задълженото лице е трябвало да подаде въпросната
декларация до 25.01.2017г., а го е сторило на 30.01.2017г. – т.е. пет дни извън
законоустановения срок. П.-С. преценила, че с
бездействието си жалбоподателят е осъществил административно нарушение, поради
което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т. 1 КСО.
За целта същата изпратила покана до нарушителя за явяване в ТД на НАП Бургас
(л. 12), като въпреки това лицето не се явило. При тези факти, актът бил
съставен на 28.04.2017г. в отсъствието на жалбоподателя, като след неговото
подписване било престъпено към връчването му. За целта на 18.07.2017г. и на
28.07.2017г. контролните органи извършили две посещения на адреса на
жалбоподателя, за да му връчат АУАН, но видно от съответните протоколи (л.11-12)
същият не бил установен. При тези данни на 28.07.2017г. актосъставителят
П.-С. извършила отбелязване за спиране на производството (л. 9) на основание
чл. 43, ал.6 ЗАНН. На 21.11.2018г.
нарушителят бил издирен, като на същата дата производството било възобновено и
АУАН бил надлежно връчен на упълномощено лице.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по
акта, на 04.02.2019г. пристъпил към издаване на НП, като също счел фактическите
констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което
за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-8/2005г. от 29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО
наложил на жалбоподателя „Глоба” в размер на 50 лева. Изрично в постановлението
било посочено, че същото се издава срещу жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната
фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е
допуснато съществено нарушение, което е опорочило производството и е довело до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по
следните причини: АУАН е съставен на
28.04.2017г., при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН, като след това са
съставени два протокола за посещение на адрес, в който е посочено, че на
посочения адрес и адрес за кореспонденция, задълженото лице не е открито за
връчване на акта. Независимо от това - тези две посещения, извършени в интервал
от 10 дни, по мнение на съда не обосновават извода за извършено щателно
издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта,
било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР, както и не са
изпращани други покани на лицето, чрез пощенски оператор или по електронен път
да се яви, за да му бъде предявен съставения АУАН. Съдът счита, че само две
посещения са крайно недостатъчни, за да се приеме, че е налице щателно
издирване. Върховният съд, а впоследствие и ВКС в редица свои решения във
връзка с чл. 269, ал.3, т.2 от НПК (чл. 268, ал.3, т.2 от НПК-отм.) сочи, че
щателното издирване представлява издирвателна
дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни
действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице
по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност
следва да се осъществява продължителен период от време, издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от
време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал.6 от ЗАНН основание,
производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. Ето защо, следва да
се приеме, че по делото не е установено в хода на административнонаказателното
производство да е извършвано щателно издирване на лицето, поради което
прилагането на разпоредбата на чл. 43,
ал.6 от ЗАНН, е станало при липсата на законовите предпоставки за това.
Наказателното постановление е издадено на 04.02.2019 г., след като към този
момент са изтекли повече от шест месеца от датата на съставяне на АУАН –
28.04.2017 г., тоест след изтичане на предвидения в чл. 34, ал.3 от ЗАНН срок,
без да е налице хипотезата на чл. 43,
ал.6 от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което води
до незаконосъобразност на наказателното постановление и е самостоятелно
основание за неговата отмяна, без да е необходимо да се разглежда спора по
същество.
На второ място, в административнонаказателното
производство е допуснато и нарушение на материалния закон, касаещо
квалификацията на деянието. Разпоредбата на чл.5 ал.4 от КСО изрично и
изчерпателно очертава кръга на субектите, задължени да подават периодично данни
с декларация образец № 1 – това са осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите. „Осигурител” по
смисъла на чл. 5 ал.1 изречение първо от КСО е всяко физическо лице, юридическо
лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат
задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. „Самоосигуряващ се” по смисъла на чл. 5, ал.2 изречение
първо от КСО е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за
своя сметка. Няма спор, че жалбоподателят е следвало да подаде декларация като самоосигуряващо се лице. При такъв случай, в наказателното
постановление е погрешно определена правна квалификация на деянието като
нарушение на чл.3 ал.1 т.1 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. на МФ. Посочената
разпоредба определя срока, в който работодателите, осигурителите и техните
клонове и поделения следва да подават декларация образец №1. Жалбоподателят не
попада в кръга на задължените по този текст субекти. Относима
за него, в качеството му на самоосигуряващо се лице,
е разпоредбата на чл.3 ал.1 т.2 б.„а” от Наредбата, задължаваща самоосигуряващите се лица да подадат декларация образец №1
до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Такава нарушена с деянието законна разпоредба не е посочена нито в акта, нито в
наказателното постановление, което мотивира заключение за допуснато в административнонаказателното производство неправилно
приложение на материалния закон по отношение нарушените разпоредби.
На последно място, съдът счита, че деянието
съставлява и "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1,
б."а" от ЗАНН. Деянието е с ниска степен на обществена опасност.
Декларацията е подадена с минимално закъснение от пет дни. Жалбоподателят е
ангажирал доказателства, че страда от тежко заболяване и има определени 100 %
инвалидност, което неминуемо е създало сериозни пречки пред него и е
способствало за пропускане на законоустановения срок.
При тези факти (тежко заболяване, нетрудоспособност, инвалидност), съдът счита,
че глобата от 50 лева би се явила непосилна за жалбоподателя и би му създала
големи трудности, които с оглед състоянието му по никакъв начин не биха
способствали за постигане на целите на административното наказание, превръщайки
по този начин същото в самоцел и ненужна репресия. Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС
когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради
издаването му в противоречие със закона. Всичко горепосочено сочи, че в
конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 57-F303398/04.02.2019г.,, издадено от заместник директора на ТД на НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО на А. И. Г. с ЕГН: ********** е наложено административни наказание „Глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
Вярно с оригинала!
С.П.