№ 127
гр. Габрово, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20234200500150 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1611 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 3372/2022 по описа на Районен съд –
град Плевен, съдът е отхвърлил предявения от „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, ЕИК
*********, представлява от И.М., съдебен адрес гр.Плевен, ул. ***** срещу А. Д. И., ЕГН
**********, от гр.Плевен, *******, иск с правно основание чл. 422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.
538, ал.1 от ТЗ, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 11
400,00 лева, ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.12.2020 г., до окончателното му плащане, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6655/2020 г. на Плевенски районен съд, като
неоснователен и недоказан.
Въззивна жалба против решението е постъпила от „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, с
която моли да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови решение, с
което да бъде уважен изцяло със законните последици. Счита решението за неправилно,
поради необоснованост.
С разпореждане № 120 от 27.02.2023 г., по в.гр.д. № 919/2022 г., Плевенски окръжен
съд е прекратил производството по делото и го е изпратил на Апелативен съд – Велико
Търново за определяне на друг равен съд за разглеждането му, поради отвод на съдиите от
Окръжен съд – Плевен. С Определение № 118 от 09.03.2023 г. по в.ч.гр.д. № 88/2023 г.,
апелативният съд е изпратил делото за разглеждане от Окръжен съд – Габрово.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба от ответника по жалбата, чрез
пълномощника му адв. Т. от АК- Плевен. Взима становище за неоснователност на
въззивната жалба. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция ответника по въззивната жалба моли
да се остави същата без уважение.
1
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Пред Плевенски районен съд е подадено заявление за издаване на запис на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, чрез законния представител
И.В.М. против длъжника А. Д. И. за парично вземане в размер на 11 400,00 лв., което е за
задължение по запис на заповед издадена на 07.07.2016 г. с падеж 07.07.2018 г. Приложена е
издадената запис на заповед. С разпореждане № 264357 от 15.12.2020 г. по ч.гр.д. №
6655/2020 г. по описа на Плевенски районен съд е разпоредено да се издаде за исканата
заповед. В заповед № 261201 от 15.12.2020 г. е разпоредено длъжникът А. Д. И. да заплати
на кредитора „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, представлявано от управителя И.В.М. сумата от
11 400,00 лв., както и сумата 228,00 лв. за държавна такса. Постъпило е възражение по чл.
414 от ГПК от А. Д. И. на 15.04.2022 г. Указано е на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си с разпореждане № 260253 от 18.04.2022 г. В указания срок е подадена
искова молба по чл. 422 от ГПК.
С исковата молба се претендира да се признае за установено по отношение на
ответницата А. Д. И. от гр. Плевен, че същата дължи на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД по
съществуващо вземане – запис на заповед по ч.гр.д. № 6655/2022 г. сумата 11 400,00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата по иска го оспорва, като неоснователен и моли да бъде отхвърлен.
Доказателствената тежест е разпределена с определение № 3898 от 26.09.2022 г. и
страните, заедно с процесуалните си представители са го приели без възражение. По делото
са събрани писмени, за изясняване на фактическата обстановка.
Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел,
че самият документ освен, че следва да се назове запис на заповед, но и че в текста му
трябва да стои изразът „запис на заповед“ съгласно чл. 535 от ТЗ. Ако при съставянето на
записа на заповед е пропуснато документът да се назове „запис на заповед“ или в текста му
не е включено наименованието „запис на заповед“, този документ е негоден да служи като
несъдебно изпълнително основание и е следвало това да бъде констатирано още от
заповедния съд, който е следвало да откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение.
С оглед недействителността на записа на заповед, първоинстанционния съд е приел, че
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272
ГПК препраща към мотивите на Плевенски районен съд. Във връзка доводите в жалбата за
неправилност на решението, следва да се добави и следното:
От приложения по заповедното производство оригинал на ценната книга се
установява, че 07.07.2016 г. А. Д. И., в качеството и на съдружник на „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД е издала в полза на П.П.Г., в качеството на съдружник в „Плевенски хляб
ПАК“ ЕООД запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил при
предявяването му да плати без протест и разноски сумата 11 400,00 лв. Като падеж е
вписана датата 07.07.2018 г., с място на плащане и място на издаване в гр. Плевен.
Предмет на производството по установителен иск по реда на чл. 422 ГПК,
предшествано от развило се заповедно производство, въз основа на което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 417, т. 10 от ГПК, е установяване съществуването на конкретното
вземане по записа на заповед. За да има изпълнителна сила, записът на заповед следва да
съдържа предписаните в разпоредбата на чл. 535 от ТЗ реквизити, като тяхната кумулативна
наличност обуславя действителността на менителничния ефект. Съгласно Тълкувателно
решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на ВКС по д. № 1/2004 г., ОСТК, за да е редовен
записът на заповед от външна страна, е необходимо самият документ да е назован "Запис на
2
заповед", както и в текста на същия да е изписан изразът "запис на заповед" така, както
предписва правната норма, регламентирана в чл. 535, т. 1 ТЗ.
В случая първоинстанционния съд е установил, че вземането по записа на заповед не е
установено, тъй като записът на заповед е недействителен, при което не е изследвано и
конкретното каузално отношение, по повод или във връзка с което е бил издаден
менителничния ефект. Обжалваното решение е съобразено с разрешението дадено в т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Установено е, че въззивния жалбоподател „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД,
представляван от управителя И.В.М. е процесуално легитимиран да подадена въззивна
жалба срещу решението на Плевенски районен съд, тъй като производството по чл. 422 от
ГПК е продължение на заповедното производство, по което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК на „Плевенски хляб ПАК“ ЕООД, представлявано от И.В.М.,
но същия не е носител на материалното право, с оглед кой е издателя на процесната запис на
заповед.
Разноски не са претендирани.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1611 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 3372/2022 по описа на
Районен съд – гр. Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3