№ 496
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в заседание при закрити врати
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Ст. Янева
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело №
20241100902483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Мараната Лоджистик“ ООД твърди, че бил в състояние на
неплатежоспособност, тъй като не можел да погаси изискуеми задължения
към свои кредитори, в което число и такова в общ размер на 189318,72 лева
/главница, лихви и разноски/, за което било започнато индивидуално
принудително изпълнение. Понастоящем бил в невъзможност да погасява и
изискуемите си публичноправни задължения, както и задълженията си към
други кредитори. Моли съда да открие спрямо него производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение, достигна до следните фактически и правни изводи:
Молителят е търговско дружество, регистрирано през 2001 г. с предмет
на дейност, свързан основно с предоставяне на транспортни и спедиторски
услуги, складова дейност, отдаване под наем на складове.
От представеното съдебно решение и покана за доброволно изпълнение
се установява, че търговецът има изискуеми задължения в общ размер на
189318,72 лева /главница, лихви и разноски/ към КРАВАГ-ЛОГИСТИК
1
ФЕРЗИХЕРУНГ АД, за които е образувано изпълнително дело. Според
заключението на СИЕ към 31.12.2024 г. молителят няма непогасени
публичноправни задължения. Отчетените в счетоводството задължения към
доставчици /без това по изпълнителния лист, което не е осчетоводено, и без
описаните като счетоводна грешка/ са в размер на 97146,75 лева. Данни за
погасяване на горепосочените задължения към момента на приключване на
съдебното дирене няма.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. От изложеното може да се заключи, че търговецът
има изискуеми и непогасени задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 1
ТЗ. Следва да се даде отговор на въпроса дали неизпълнението на тези
задължения се дължи на неговата неплатежоспособност.
Тази презумпция не беше оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ, от които се установяват
следните обстоятелства:
Към 31.12.2024 г. краткотрайните активи на молителя са само вземания,
за които няма данни да са събираеми. Дружеството притежава право на
собственост върху недвижим имот, представляващ нива с площ 3000 кв.м,
находящ се в землището на гр. Ахтопол, върху който има наложена възбрана,
поради което и не може да бъде трансформиран в ликвидни средства.
Дълготрайните активи на дружеството са на незначителна стойност /8000
лева/, като не са променени в целия обследван период /2020г. - 2025 г./, от
което може да се направи извод да са напълно амортизирани. Поради това
ликвидността на търговеца към настоящия момент е нулева и дружеството не
може да погасява изискуемите си задължения. Налице е и декапитализация и
пълна зависимост на търговеца от неговите кредитори, което е установимо от
отрицателните коефициенти за автономност високите на задлъжнялост. Към
31.12.2024 г. молителят не отчита наличност на парични средства.
При тези факти може да се направи извод, че по отношение на
молителя е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо
понятие. Съдът счита, че е осъществен и критерият за трайност на
състоянието – последният не осъществява търговска дейност /според СИЕ от
2024 г./, която да е източник на доходи и няма изразено намерение да я
2
възстанови /няма нито нает персонал, нито активи, с които да стори това/. Ето
защо състоянието на неплатежоспособност не е временно, а необратимо, и
поради това спрямо търговеца следва да се открие производство по
несъстоятелност на това основание.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
По аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е тази, на която длъжникът не е бил в състояние да
изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. За
определянето съдът следва да издири този времеви момент, в който
едновременно са били налице и двата елемента на неплатежоспособността –
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова
невъзможност за погасяването му.
От представените счетоводни документи и заключението на СИЕ се
установява, че непогасените парични задължения по търговски сделки /към
доставчици/ са с падежи в периода от 2016 г. до 2019 г. – преди обследвания
/2020-2024 г./.
Според заключението на СИЕ в структурата на краткотрайните активи
основен дял до 2022 г. заемат вземанията от клиенти. През 2023 г. тази
позиция в краткотрайния актив е силно редуцирана и основен дял заемат
другите вземания. След 2022 г., поради намаление на вземанията от клиенти и
отчитането на несъбираеми такива, молителят не разполага с материални
активи, с които да покрие изискуеми задължения. Съществуването и
изпълнението на краткосрочните вземания от длъжниците /които са в актива
към началото на 2023 г./ обаче не се установява. Напротив, за периода
01.01.2023 г. - 31.12.2023 г. значително са намалени поради несъбираемост, а
за следващия /01.01.2024 г. – 31.12.2024 г./ краткосрочните вземания от
клиенти са с нулева стойност в актива на баланса отново поради
несъбираемост. Предвид, че още към началото на 2023 г. краткотрайните
активи на дружеството са формирани от вземания, които на практика не са
били събираеми, то те не са трансформирани в парични средства, с които
молителят да покрива разходите си. Ето защо може да се направи категоричен
извод, че от началното на 2023 г. е бил затруднен да изпълнява точно
задълженията си по договорите с доставчиците си.
При липса на други данни за: 1/ добро финансово състояние, което би
3
позволило на търговеца да погаси изискуемите си задължения; 2/ за
непогасени задължения с падеж след 2019 г., то датата на
неплатежоспособността следва да се определи към първия ден на периода, за
който категорично е установено, че молителят не е разполагал с краткотрайни
активи за покриване на краткосрочните си задължения – 01.01.2023 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
От събраните писмени доказателства се установява липса на средства
за покриване на началните разноски на несъстоятелността. Такива не са
привнесени и в дадения с определението от 19.03.2025 г., публикувано в
търговския регистър на 21.03.2025 г., срок, което налага и спиране на
производството.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Мараната Лоджистик“ ООД,
ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 01.01.2023 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на
„Мараната Лоджистик“ ООД, ЕИК *********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Мараната Лоджистик“ ООД, ЕИК *********.
ОБЯВЯВА „Мараната Лоджистик“ ООД, ЕИК ********* в
несъстоятелност.
СПИРА производството по търговско дело № 2483/2024 г. на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 9 състав.
УКАЗВА на заинтересованите лица, че ако в едногодишен срок от
вписване на решението не представят доказателства за наличие на достатъчно
ликвидно имущество или за привнесени разноски за развитие на
производството, същото ще бъде прекратено и ще се постанови заличаване на
длъжника.
УКАЗВА на „Мараната Лоджистик“ ООД, ЕИК ********* в
едномесечен срок от вписване на решението да предаде ведомостите за
4
прекратените трудови правоотношения в съответното териториално
поделение на Националния осигурителен институт, като представи по делото
удостоверение за предаването им. Изпълнението на това задължение е условие
за заличаване на търговеца.
ОСЪЖДА „Мараната Лоджистик“ ООД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на Софийски градски съд сумата 250 лева - държавна такса, която
на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и на
обжалване пред Апелативен съд – София в седемдневен срок от вписването му
в търговския регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5