Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 05.06.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 1394 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С Решение № 397693 от 30.04.2018 г. по гражданско дело № 16247 от 2017г. на Софийския районен съд, 67 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** ДЪЛЖИ НА В.Ж.Д. ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата 235,66 лева, представляваща получена от ответника сума без правно основание - начислено от ответника коригирано задължение за цена на електроенергия за периода 28.09.2016г.-11.11.2016г. по фактура № **********/21.11.2016г„ за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 74616/2016г. по описа на СРС, 67 състав.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД. Въззивникът твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита процедурата по коригиране на сметка за законосъобразна. Излага подробни съображения за неоснователност на иска. Моли съда да отмени атакуваното решение и да отхвърли иска.
На въззиваемата страна е редовно връчен препис от
въззивната жалба, като в законоустановения срок е постъпил отговор, според
който постановеното първоинстанционно решение е правилно. Счита искът за
доказан, а извършената процедура по корекция - за незаконосъобразна. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното
решение.
Постъпила е и частна жалба от В.Д. срещу Определение
на СРС от 08.10.2018г. по същото дело, с което искането за изменение на
решението в частта за разноските е оставено без разглеждане. Счита, че
определението е неправилно. Излага аргументи за неправилност на атакувания акт,
моли съда да го отмени.
Постъпил е и отговор
на частната жалба от Ч.Е.Б. в който се излагат аргументи за правилност на
първоинстанционното определение. Моли съда да остави частната жалба без
уважение и да се потвърди атакуваното определение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за сумата от 235,66 лева - платена без правно основание цена на ел. енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В допълнение и с оглед изложените аргументи във въззивната жалба следва да се добави и следното:
За да бъде уважен искът по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже в условията на пълно и главно доказване, че е заплатил сума на ответника, като това плащане следва да е извършено без наличието на годно правно основание.
По делото не се спори, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ. По делото не се спори, че ищецът е титуляр на партида, която обслужва процесния имот, а именно – гр. Банкя, ул. „******и използва доставената от електроразпределителното дружество електрическа енергия. Поради това настоящият състав приема, че е налице облигационна връзка между страните. Видно от представеното платежно нареждане, находящо се на лист 10 от делото, процесната сума е платена.
При извършена проверка на 11.11.2016г. на електромера, измерващ количеството потребена от ищеца електрическа енергия с фабричен №03413107, е съставен констативен протокол в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите, както и на служител на СДВР. Потребителят не е подписал констативния протокол. Проверяващите установили, че е прекъсната измервателната нула на електромера от нулевата клема на захранващия таблото клемен ред, като по този начин потребената енергия не се отчитала от СТИ. Въз основа на съставения констативен протокол е направено преизчисление на консумираната електрическа енергия от ищеца.
Съгласно приетата и неоспорена от страните СТЕ е видно, че при проверката, извършена на 11.11.2016г. е установено, че липсва пломбата на щита на ел. таблото, като впоследствие е осъществено прекъсване на измерителната нула от захранващия ел. таблото клемен ред и по този начин е отпаднала измерителната система на електромера. Това действие вещото лице е характеризирало като нерегламентиран достъп до ел. таблото. С прекъсването на измервателната нула на СТИ е осъществена промяна на електрическата схема на измерителната група и неотчитане на потребената енергия. Експертът посочва и че след отстраняване на пломбата на щита на електромерното табло електромерът остава с неувредени пломби. Вещото лице приема, че предложението за корекция на сметка е оформено при спазване на методиката на ПИКЕЕ, обективирана в чл.48 ал.1 т.1 буква „б“. Изчислена от вещото лице, дължимата от абоната сума възлиза на 235,66 лева. Експертът е констатирал, че електромерът не е проверяван за периода от 90 дни преди датата на извършената техническа проверка на 11.11.2016г. Съдът кредитира така изготвената експертиза като обективна и обоснована и базира фактическите си и правни изводи на заключението.
По делото са разпитани свидетелите С.и Н..
От показанията на свидетеля С.се установява, че на 11.11.2016г. той и колегата му Р.Д.и представителите на Федерацията на потребителите са извършвали рутинни проверки на територията на гр. Банкя. В хода на проверката установили, че е налице неправомерно използване на електрическа енергия, като била разкачена измерителната нула на електромера. Уведомили органите на МВР и след пристигането им съставили приложения по делото констативен протокол. Съобщава, че са търсили потребителя, но не си спомня дали е бил там, след което възстановили правилната схема за свързване и затворили таблото.
Свид. Н. съобщава, че при проверка на табло извън имота, до който същото измерва доставената електрическа енергия, се установило, че СТИ е с тъмен дисплей и е отсъединена оперативната нула, поради което същият не отчита преминаващата през него електрическа енергия. След направените констатации била извикана полиция. Заявява, че на проверката общо присъствали 4 човека, от които двама техници на ответника и двама представители на федерацията на потребителите. Спомня си, че са търсили потребителя, който първоначално отказал да излезе, но като дошли служителите на МВР същият излязъл от имота, като свидетелката няма спомен дали същият се е разписал върху протокола.
Съдът кредитира така дадените показания като обективни, последователни, логични и кореспондиращи с останалия събран доказателствен материал.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при предявения иск по чл.55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже плащане, като ответника е да докаже годно правно основание за разместване на имуществените блага. В случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия, наличието на предпоставки за извършване на едностранната корекция и дали правилно е извършено преизчисляването на сумите.
Доколкото аргументите на ответника се базират на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно извършване на корекции в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, съдът следва да прецени налице ли е такова право, респективно възникнали ли са предпоставките за неговото упражняване, в този смисъл дали е налице правно основание за начисляване на цена на електрическа енергия, определена по извършена корекция на сметка с издадена фактура № ********** от 21.11.2016г., с която е начислена сума от 235,66 лева.
След измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г„ в сила от 17.07.2012 г„ с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. б и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, законът делегира на ДКЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Законовата делегация, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ, предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, в тях трябва да се предвиди изрично ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 г., т.е. били са действащи към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и извършването на корекцията на сметка на ищеца.
При тази законова уредба, разписана в Закона за енергетиката, се предвижда, че по силата на делегацията е възложено приемане на правила за осъществяване на процедура, която дава право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е уредено и задължението на продавача да предвиди в Общите условия на договора за доставка на електрическа енергия ред за уведомяване на клиента при извършване на корекции за минал период, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършен фактическият състав на процедурата, даваща потестативното право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо изпълнението и на двете предвидени в закона кумулативно предпоставки - изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Единият юридически факт от този смесен фактически състав се е сбъднал след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., но не се установява да е реализирано другото условие, а именно - в общите условия на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В този смисъл КЕВР няма правомощието да приема в издадения подзаконов нормативен акт начин и ред за уведомяване на потребителя, а може да установи само правилата за измерване на количеството електрическа енергия.
Според създадената съдебна практика, която се споделя от настоящия съдебен състав, обективирана в постановените решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г., ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 3262/2014 г., II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г. на ВКС, I ТО, се приема, че с изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
В случая обаче, ответното дружество, чиято е доказателствената тежест да установи елементите на фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в този смисъл. При прилагане на неблагоприятните последици от процесуалното бездействие на страната се налага извод, че не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а именно - да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, доколкото в заварените Общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, с която да се урежда ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка.
Не може да се приеме и че ответникът е изпълнил задължението си да уреди процедура по уведомяване на клиентите в чл. 17, чл.18 и чл.49 от Общите условия. В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези Общи условия е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е регламентиран редът за това. Не може да се счете, че е изпълнено задължителното условие да бъдат приети правила за уведомяване с оглед клаузата в чл.49 от ОУ. В ал.1 на този член се урежда кой от потребителите е титуляр във връзка с продажбата на електрическа енергия. В ал.2 се посочва на кой адрес ще бъдат изпращани книжа във връзка с продажбата на ел. енергия. Несъмнено това не е изпълнение на задължението, подробно посочено по горе и изведено то императивните правила на ЗЕ, доколкото не се урежда ред за уведомяване за извършване на корекция, а общи правила за адресат и адрес на получаване на съобщения между страните. Тези норми не са съобразени с измененията на ЗЕ от 2012 г.
Следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест се налага извод, че ответникът не е изпълнил законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и съответно не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това основание отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателен.
Поради тези съображения представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента, че ще се извърши проверка, която може да приключи с корекция на сметката му при констатирани несъответствия в СТИ при отчитането на ползваната ел енергия.
Ответникът не е доказал в условията на пълно и главно доказване съобразно носимата тежест да е променил съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия. Доколкото императивно изискуемата уредба на ниво Общи условия липсва, ответникът не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение и бездействие и е недопустимо същото да се отразява негативно в правната сфера на потребителя. В този смисъл при липса на ред за уведомяване, подробно уреден в ОУ на дружеството, не е възможно да се осъществи и предвидената в ПИКЕЕ процедура по корекция.
В допълнение, в Решение № 2315 от 21.02.2018 на ВАС, четвърто отделение, е посочено, че продавачът на електрическа енергия следва в своите Общи условия да предвиди ред за уведомяване на потребителя. Според Решението с § 83 от ЗЕ е извършено съществено допълнение на чл.98а, ал.2 от закона, касаещ задължителното съдържание на публично известните общите условия, по които крайните снабдители продават ел. енергия. Създадена е нова т.6, която изисква общите условия задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършена корекция на сметка съгласно ПИКЕЕ по чл.83, ал.1,т.6 от закона. Тази теза е възприета и в Решение № 13691 от 08.11.2018 на Върховния административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, с което се потвърждава горепосоченото решение, с което са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г. Настоящият състав отчита факта, че макар и отменени с влязло в сила решение на ВАС, съгласно чл. 195 от АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, а правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Съгласно Тълкувателно Решение № 2 от 2014г. ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Настоящият състав счита, че макар и приложими и действащи в настоящия казус, разпоредбите на ПИКЕЕ не могат сами по себе си да заместят императивно необходимата процедура по уведомяване на клиентите, която следва да е уредена в Общите условия.
В този смисъл съдът намира, че липсва годно правно основание за разместване на имуществените блага, поради което искът на ищеца се явява основателен.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да се потвърди.
По частната жалба:
За да постанови определението, с което оставя искането по чл.248 от ГПК на ищеца без разглеждане СРС е приел, че не са изпълнени указанията му да се посочи на основание чл.410 ал.2 от ГПК банкова сметка ***, доколкото в две молби от 20.07.2018г., съответно от 24.08.2018г. е посочено единствено, че се определя начин на плащане „в брой“. Настоящият въззивен състав намира постановеното определение за правилно поради следните съображения:
Със законодателните изменения на чл.410 ал.2, съответно на чл.127 ал.4 от ГПК, обнародвани в Държавен вестник, бр. 86 от 2017 г. се предвижда ищецът, съответно заявителят да посочи и банкова сметка ***. Целта на измененията е да се улесни длъжникът и при наличие на воля да изпълни, да има тази възможност като му се предостави банкова сметка ***, по който да може да удовлетвори притезателното право. Законодателят е посочил като възможен вариант посочването на банкова сметка ***-лесен и достъпен метод за погасяване на парични задължения. Отчетена е възможността не всеки кредитор да разполага с банкова сметка, ***сочи друг начин на плащане. Тълкуването на последното изисква съдът да се съобрази с духа на разпоредбата и нейния търсен ефект върху регулираните обществени отношения. Волята на законодателя е да се избегне необходимостта на кредиторовото съдействие за изпълнение на престацията от страна на длъжника, което не във всички случаи може да бъде дадено от една страна поради обективна невъзможност, а от друга - поради недобросъвестното негово поведение. Особеното положение на длъжника, доколкото това лице може да бъде осъдено с влязъл в сила съдебен акт да изпълни едно свое задължение, изисква законодателят да защити до такава степен интереса му, че ако то реши да изпълни доброволно, да няма пречки да го стори, като по този начин се освободи от неблагоприятните последици занапред, съответно се избегне образуването на производство по принудително изпълнение. Ето защо кредиторът, подавайки заявление по чл.410 от ГПК, съответно искова молба е длъжен да посочи банкова сметка ***. В светлината на изложените аргументи настоящият състав счита, че от понятието „друг начин на плащане“ следва да се разбира такъв определен от кредитора способ, който е достатъчно лесен за осъществяване, не изисква неговото съдействие, както и неоправдано високи и необичайни разходи от страна на длъжника, желаещ да изпълни. Като такива могат да бъдат определени пощенският запис, плащането на изрично посочено от кредитора трето лице, използването на услугите на финансови и кредитни институции, различни от заверяване на банкова сметка, ***т законодателят начин. Не може да се пренебрегне и желанието на кредитора да получи паричната престация в брой, доколкото това е и един обичаен начин за изпълнение на парични задължение. Следва обаче при определянето на този способ кредиторът да посочи къде и кога е възможно длъжникът да изпълни. В този смисъл страната трябва да посочи адрес, час и дата, на която тя или трето посочено от нея лице би могло да получи дължимата престация, което ще освободи длъжника от неблагоприятните последици да има в патримониума си задължение към коректното лице, съответно ще го освободи от последващи негативни последици от забавата.
В конркетния случай, макар и СРС да е давал многократно ясни и точни указания на страната и на нейния процесуален представител, същите не са били изпълнени, като за страната това предполага понасянето на съответните процесуални тежести, изразяващи се в отказа на съда да разгледа искането, с което се търси защита на накърнени граждански права. За възможността жалбата да не бъде разгледана страната е предупредена многократно, като в съобщенията до нея изрично са възпроизведени указанията на първоинстанционния съд, съответно предупреждението за оставяне без разглеждане на молбата по чл.248 от ГПК. В този смисъл въззивният съд намира, че на страната са дадени ясни, законосъобразни и конкретни указания и то многократно, като същите не са били изпълнени от процесуалния представител.
Действително разпоредбата на чл.410 ал.2 от ГПК е изменена и ново изискване е въведено след депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но следва да се отчете и фактът, че е изменена процесуалноправна норма, като това изменение засяга и висящите към момента процесуални правоотношения. Към момента, в който СРС е дал указания на страната да приведе искането си до съда с изискванията на закона, новата редакция на приложимата разпоредба е била влязла в сила. Няма и изрична разпоредба, която да изключва от приложното поле на чл.410 ал.2, съответно на чл.127 ал.4 от ГПК заварените случаи. Ето защо изискването на закона е било относимо и към настоящия казус. С неизпълнението на двукратно дадените от страна на съда указания страната и нейните процесуални представители сами са се поставили в положението да им бъде отказано разглеждането на искането до съда.
Поради тези съображения настоящият състав намира частната жалба за неоснователна и постановеното първоинстанционно определение следва да се потвърди
По разноските:
Право на разноски пред въззивния съд в производството по проверка на първоинстанционното решение има въззивникът, който претендира адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 300 лева. С оглед изхода на делото и отчитайки обстоятелството, че исканото възнаграждение е в минимален размер, същото се дължи и следва да бъде присъдено на осъществилия безплатната правна помощ адвокат – С.К..
Право на разноски по частната жалба има въззиваемата страна, която претендира 100 лева юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78 ал.8 от ГПК следва да се присъди в цялост.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА изцяло
Решение № 397693 от 30.04.2018 г. по гражданско дело № 16247 от 2017г. на
Софийския районен съд, 67 състав
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение от 08.10.2018г. по гражданско дело №16247 от 2017г. на Софийския районен съд, 67 състав.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание чл.78 от ГПК вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на С.А.К. ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Ж.Д. ЕГН **********, с адрес *** на основание чл.78 ал.8 от ГПК на Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.