Решение по дело №8810/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3587
Дата: 5 август 2024 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20231110208810
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3587
гр. София, 05.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. С.А
при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. С.А Административно наказателно
дело № 20231110208810 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. К. срещу наказателно постановление
№ 700292-F696233/20.04.2023г. на Началник отдел “”Оперативни дейности” –
София, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при
Национална агенция за приходите /НАП/, с което за нарушение на чл.37, ал.2
вр. чл.13, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл.273
ДОПК. Жалбоподателят твърди, че при издаването му
административнонаказващият орган извършил съществени нарушения на
материалния закон – констатациите по наказателното постановление не
отговаряли на фактическите обстоятелства - по разпореждане на директора на
дружеството следвало да осигури достъп на проверяващите след изрично
разрешение от негова страна. Въпреки всичко докато му бил съставян АУАН
осигурил достъп на проверяващите до софтуера. Твърди, че проверяващите не
се легитимирали преди извършване на проверката. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 700292-F696233/20.04.2023г. като неправилно и
1
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание като поддържа жалбата
на въведените с нея основания – твърди, че обяснил на проверяващите, че
чакал разпореждането на директора на дружеството и в момента, в който му
издали акта, му било разпоредено да даде достъп до компютърната
конфигурация, след което съдействал на инспекторите от НАП. Възразява
срещу факта на издаване на наказателното постановление срещу него в
качеството му на физическо лице като твърди, че следвало да бъде издадено
срещу самото дружество. Моли наказателно постановление №
700292-F696233/20.04.2023г. да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Прави възражение за наличието на „маловажен случай”,
на основание чл.28 ЗАНН.
Въззиваемият ТД на НАП – София се явява в съдебно заседание,
оспорва депозираната жалба, поддържа издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на евентуално присъдено адвокатско възнаграждение.
Представя писмена молба - защита.
Съдът приема за установено:
При извършване на проверка на 13.02.2023г., в 14,50 часа, в търговски
обект: Подземен гараж – Централна гара, находящ се в гр.София, бул.”Мария
Луиза” 102, пред гаров площад, стопанисван от „**********” АД, с ЕИК
*********, проверяващите изискали от жалбоподателя достъп до
информационната система /софтуерния продукт/, но К. отказал достъпа до
информационната система предвид изричната забрана на изпълнителния
директор на дружеството Ф. С. С.. Въпреки това предложил на свидетеля М.
Д. Г. – старши инспектор по приходите при Централно управление на
Националната агенция за приходите, който извършвал проверката, да му
състави акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на
направените констатации – че М. Д. К. отказал съдействие на органа по
приходите при изпълнение на правомощията му и възпрепятствал
извършването на проверка за сваляне на информация от софтуерния продукт в
търговския обект - свидетелят М. Д. Г. – старши инспектор по приходите при
2
Централно управление на Националната агенция за приходите съставил акт за
установяване на административно нарушение № F696233/13.02.2023г., като
субсумирал нарушението под разпоредбата на чл.37, ал.2 вр.чл.13, ал.1 ДОПК.
АУАН бил връчен на жалбоподателя на датата на съставяне. До момента на
връчване на съставения акт за установяване на административно нарушение
№ F696233/13.02.2023г. в обекта пристигнал свидетелят С., който дал
разрешение за сваляне на софтуерния продукт и същият бил предоставен на
проверяващите. При връчването на АУАН жалбоподателят възразил с
аргумента, че проверяващите не представили заповед, която да ги
оправомощи за извършване на действията. Не се възползвал от правото на
възражение срещу констатациите по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и не
депозирал такова. Въз основа на АУАН административнонаказващият орган
издал наказателно постановление № 700292-F696233/20.04.2023г., с което за
констатираното нарушение наложил на М. Д. К. глоба в размер на 1 000 лв., на
основание чл.273 ДОПК.
Съдът приема:
Акт за установяване на административно нарушение № F696233
/13.02.2023г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
700292-F696233/20.04.2023г. е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН, от компетентен орган, съгласно Заповеди №№ ЗЦУ-1149 /25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП.
По отношение на възражението за неправилно определяне на
данъчния субект, водещо на самостоятелно основание до неправилност на
обжалваното НП, съдът намира възражението за неоснователно –
административнонаказващият орган е определил законосъобразно данъчния
субект – физическо лице, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, предл.1 ДОПК.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно чл.37, ал.2 ДОПК всяко лице, от което орган по приходите
изисква информация и документи, е длъжно да представи всички
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и
да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират
такива.
3
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че искането
на АНО за предоставяне на достъп до софтуерния продукт е доведено до
знанието на жалбоподателя. В същото време свидетелят Ф. С. С. –
изпълнителен директор на дружеството-работодател на жалбоподателя
твърди, че информирайки собственика на дружеството за проверката от
инспектори на НАП, получил забрана да извършва всякакви действия без
присъствието на адвокат. Едновременно с това твърди, че на тази дата били
извършвани проверки във всички търговски обекти на дружеството като
проверката не можела да започне без присъствието на представител на
дружеството.
В случай, че „**********” АД има повече от един търговски обект,
житейски логично е, че при едновременна проверка на търговските обекти от
инспектори при НАП обективно невъзможно е едновременното осигуряване
на достъп до софтуерния продукт предвид разпореждането на изпълнителния
директор за предоставяне на достъп, но в негово и на адвокат присъствие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като съответни на
фактическите обстоятелства – неговите показания се потвърждават от
показанията на актосъставителя М. Д. Г. – свидетелят твърди, че след
получаване на разрешение от страна на изпълнителния директор и по време на
съставянето на АУАН бил предоставен достъп до софтуерния продукт от
жалбоподателя К.. Поради тази причина съдът приема, че не е налице
съставомерност на нарушението от обективна страна.
В случая не е налице съставомерност и от субективна страна – волята
на служителя от дружеството изцяло е зависила от волята на собственика на
дружеството, изразена чрез различните разпореждания от изпълнителния
директор на „**********” АД.
Независимо от това съдът намира, че административнонаказващият
орган неправилно се е позовал на санкционната разпоредба на чл.273 НПК.
Видно е, че на дружеството е извършвана проверка по реда на ДОПК като
служител от дружеството е санкциониран за нарушение на чл.37, ал.2 от
ДОПК вр. чл.13, ал.1 от ДОПК. В тази връзка в чл.13, ал.1 ДОПК изрично е
предвидено, че участниците в производствата са длъжни да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този
кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на
4
правомощията им по чл.12, ал.1 – 4 ДОПК.
В същото време за нарушение на чл.13 от ДОПК е предвидено
изрично налагането на съответното наказание в чл.278б, ал.1 от ДОПК.
Доколкото е налице специална санкционна норма за участниците в
производството, същите не могат да бъдат санкционирани на основание
чл.273 ДОПК за неоказано съдействие /Решение № 757/11.02.2022г. на
Административен съд – София град по адм.д. № 12196/2021г./.
Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 700292-F696233 /20.04.2023г.,
издадено от Началник отдел “”Оперативни дейности” – София, Дирекция
„Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при Национална агенция за
приходите, с което на М. Д. К. от ***********, за нарушение на чл.37, ал.2
вр.чл.13, ал.1 ДОПК е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание
чл.273 ДОПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М.Д.К. срещу наказателно постановление
№ 700292-F696233/20.04.2023г. на Началник отдел “”Оперативни дейности” –
София, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при
Национална агенция за приходите /НАП/, с което за нарушение на чл.37, ал.2
вр. чл.13, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв., на основание чл.273
ДОПК. Жалбоподателят твърди, че при издаването му
административнонаказващият орган извършил съществени нарушения на
материалния закон – констатациите по наказателното постановление не
отговаряли на фактическите обстоятелства - по разпореждане на директора на
дружеството следвало да осигури достъп на проверяващите след изрично
разрешение от негова страна. Въпреки всичко докато му бил съставян АУАН
осигурил достъп на проверяващите до софтуера. Твърди, че проверяващите не
се легитимирали преди извършване на проверката. Моли съда да отмени
наказателно постановление № 700292-F696233/20.04.2023г. като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание като поддържа жалбата
на въведените с нея основания – твърди, че обяснил на проверяващите, че
чакал разпореждането на директора на дружеството и в момента, в който му
издали акта, му било разпоредено да даде достъп до компютърната
конфигурация, след което съдействал на инспекторите от НАП. Възразява
срещу факта на издаване на наказателното постановление срещу него в
качеството му на физическо лице като твърди, че следвало да бъде издадено
срещу самото дружество. Моли наказателно постановление №
700292-F696233/20.04.2023г. да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Прави възражение за наличието на „маловажен случай”,
на основание чл.28 ЗАНН.
Въззиваемият ТД на НАП – София се явява в съдебно заседание,
оспорва депозираната жалба, поддържа издаденото наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски – юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на евентуално присъдено адвокатско възнаграждение.
Представя писмена молба - защита.
Съдът приема за установено:
При извършване на проверка на 13.02.2023г., в 14,50 часа, в търговски
обект: Подземен гараж – Централна гара, находящ се в *******, пред гаров
площад, стопанисван от „**********” АД, с ЕИК ********, проверяващите
изискали от жалбоподателя достъп до информационната система /софтуерния
продукт/, но К. отказал достъпа до информационната система предвид
изричната забрана на изпълнителния директор на дружеството Ф.С.С..
Въпреки това предложил на свидетеля М.Д.Г. – старши инспектор по
1
приходите при Централно управление на Националната агенция за приходите,
който извършвал проверката, да му състави акт за установяване на
административно нарушение. Въз основа на направените констатации – че
М.Д.К. отказал съдействие на органа по приходите при изпълнение на
правомощията му и възпрепятствал извършването на проверка за сваляне на
информация от софтуерния продукт в търговския обект - свидетелят М.Д.Г. –
старши инспектор по приходите при Централно управление на Националната
агенция за приходите съставил акт за установяване на административно
нарушение № F696233/13.02.2023г., като субсумирал нарушението под
разпоредбата на чл.37, ал.2 вр.чл.13, ал.1 ДОПК. АУАН бил връчен на
жалбоподателя на датата на съставяне. До момента на връчване на съставения
акт за установяване на административно нарушение № F696233/13.02.2023г. в
обекта пристигнал свидетелят С., който дал разрешение за сваляне на
софтуерния продукт и същият бил предоставен на проверяващите. При
връчването на АУАН жалбоподателят възразил с аргумента, че проверяващите
не представили заповед, която да ги оправомощи за извършване на
действията. Не се възползвал от правото на възражение срещу констатациите
по АУАН в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН и не депозирал такова. Въз основа на
АУАН административнонаказващият орган издал наказателно постановление
№ 700292-F696233/20.04.2023г., с което за констатираното нарушение
наложил на М.Д.К. глоба в размер на 1 000 лв., на основание чл.273 ДОПК.
Съдът приема:
Акт за установяване на административно нарушение № F696233
/13.02.2023г. съдържа реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34,
ал.1 ЗАНН и е предявен на нарушителя. Наказателно постановление №
700292-F696233/20.04.2023г. е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.3
ЗАНН, от компетентен орган, съгласно Заповеди №№ ЗЦУ-1149 /25.08.2020г.
на Изпълнителния директор на НАП.
По отношение на възражението за неправилно определяне на
данъчния субект, водещо на самостоятелно основание до неправилност на
обжалваното НП, съдът намира възражението за неоснователно –
административнонаказващият орган е определил законосъобразно данъчния
субект – физическо лице, съгласно разпоредбата на чл.9, ал.2, предл.1 ДОПК.
По отношение на материалната законосъобразност съдът намира:
Съгласно чл.37, ал.2 ДОПК всяко лице, от което орган по приходите
изисква информация и документи, е длъжно да представи всички
доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и
да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират
такива.
Страните по делото не спорят относно обстоятелството, че искането
на АНО за предоставяне на достъп до софтуерния продукт е доведено до
знанието на жалбоподателя. В същото време свидетелят Ф.С.С. –
2
изпълнителен директор на дружеството-работодател на жалбоподателя
твърди, че информирайки собственика на дружеството за проверката от
инспектори на НАП, получил забрана да извършва всякакви действия без
присъствието на адвокат. Едновременно с това твърди, че на тази дата били
извършвани проверки във всички търговски обекти на дружеството като
проверката не можела да започне без присъствието на представител на
дружеството.
В случай, че „**********” АД има повече от един търговски обект,
житейски логично е, че при едновременна проверка на търговските обекти от
инспектори при НАП обективно невъзможно е едновременното осигуряване
на достъп до софтуерния продукт предвид разпореждането на изпълнителния
директор за предоставяне на достъп, но в негово и на адвокат присъствие.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като съответни на
фактическите обстоятелства – неговите показания се потвърждават от
показанията на актосъставителя М.Д.Г. – свидетелят твърди, че след
получаване на разрешение от страна на изпълнителния директор и по време на
съставянето на АУАН бил предоставен достъп до софтуерния продукт от
жалбоподателя К.. Поради тази причина съдът приема, че не е налице
съставомерност на нарушението от обективна страна.
В случая не е налице съставомерност и от субективна страна – волята
на служителя от дружеството изцяло е зависила от волята на собственика на
дружеството, изразена чрез различните разпореждания от изпълнителния
директор на „**********” АД.
Независимо от това съдът намира, че административнонаказващият
орган неправилно се е позовал на санкционната разпоредба на чл.273 НПК.
Видно е, че на дружеството е извършвана проверка по реда на ДОПК като
служител от дружеството е санкциониран за нарушение на чл.37, ал.2 от
ДОПК вр. чл.13, ал.1 от ДОПК. В тази връзка в чл.13, ал.1 ДОПК изрично е
предвидено, че участниците в производствата са длъжни да оказват
съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на този
кодекс на органа по приходите и публичния изпълнител при изпълнение на
правомощията им по чл.12, ал.1 – 4 ДОПК.
В същото време за нарушение на чл.13 от ДОПК е предвидено
изрично налагането на съответното наказание в чл.278б, ал.1 от ДОПК.
Доколкото е налице специална санкционна норма за участниците в
производството, същите не могат да бъдат санкционирани на основание
чл.273 ДОПК за неоказано съдействие /Решение № 757/11.02.2022г. на
Административен съд – София град по адм.д. № 12196/2021г./.
Наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно
следва да бъде отменено.
3