РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Бургас , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20212100500898 по описа за 2021 година
С решение № 260479 от 17.03.2021г., постановено по гражданско
дело№ 1629/2020г. по описа на Районен съд Бургас са отхвърлени исковете с
правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 409 от КЗ на Ч. Т. Т., ЕГН ********** и
Т. Ч. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: *** за осъждане на ответника
“ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, представлявано от
Данчо Данчев, Жанета Джамбазка, Юри Копач и Радослав Димитров, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 68, да заплати на първия ищец сума в размер от сумата от
610.59 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на 03.05.2019г., ведно със
законната лихва от 04.03.2020г. до окончателното изплащане и на втория
ищец сумата от 4000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП на
03.05.2019г., по сключена застраховка „Каско” за МПС с peг. № *****, рама
080CS25626, марка BMW, модел 530 XD.
С решението ищците са осъдени да заплатят на ответното дружество,
сумата от 400 лева, разноски в производството.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Ч. Т. Т.,
ЕГН ********** и Т. Ч. Т., ЕГН **********, двамата чрез адв.Симона
1
Йорданова, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2А, ет.3 и отговор на
жалбата от дружеството „Дженерали застраховане“АД.Съображенията и
исканията на страните в жалбата и отговора са докладвани подробно от съда
в определение по чл.267 ГПК от 17.06.2021г.
При служебната проверка на атакуваното решение по реда на чл.269
ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.Във въззивната жалба
се излагат твърдения за недопустимост на съдебния акт със следните
аргументи: наличие на съществено процесуално нарушение на чл.10,
вр.чл.146,ал.1 ГПК .Твърди се, че е налице съществена разлика между
разпределението на доказателствената тежест, направено в доклада на съда и
възприетото в мотивите на атакуваното решение.Дори да е налице такова
процесуално нарушение,то не води до недопустимост на съдебния акт, а
евентуално до неговата неправилност.Твърдения за недопустимост на
съдебното решение са изложени и в отговора на въззивната жалба от
застрахователното дружество.Те са аргументирани с направеното уточнение
на исковата молба от 10.11.2020г, което според въззиваемното дружество
представлява недопустимо изменение основанието на иска, направено след
третото съдебно заседание.Твърди се, че в уточнителната молба ищците
фактически твърдят нов юридически факт, от който произтичат
претендираните в исковата молба материални права, а именно дължимо и
неизплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско“ на МПС.До този момент ищците са твърдяли ,че дължимото
застрахователно обезщетение е по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.С оглед на това, според въззиваемото
дружество е налице изменение на основанието на иска по смисъла на
чл.214,ал.1 ГПК ,което е направено несвоевременно.Съдът намира това
възражение за неоснователно.В исковата молба са изложени фактически
обстоятелства, които не са променени в молбата –уточнение от 10.11.2020г:
настъпване на застрахователно събитие на 03.05.2019г ,като описаният в
исковата молба и в уточняващата молба механизъм на произшествието,от
което са настъпили вредите е един и същ;твърди се ,че е отправена
застрахователна претенция ,която не е удовлетворена от въззиваемото
дружество;сочи се ,че единият ищец-Ч.Т. има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ ;описани са твърдяните щети по автомобила и
тяхната стойност;въведени са твърдения за претърпени от другия ищец –Т.Т.
неимуществени вреди,които се счита, че следва да бъдат обезщетени по
сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“ и че е
изготвено искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ на същото
МПС.По отношение на всички тези факти няма промяна в уточнителната
молба на ищците.В нея се твърди ,че всички вреди се претендират на
основание сключена имуществена застраховка „Каско“ на автомобила ,но
същевременно продължава да твърди, че на основание сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ дружеството дължи
заплащане на обезщетение за всички претърпени вреди.При това съдът
счита,че е била налице неяснотата в твърденията на ищците,която не е
отстранена и с уточнителната молба от 10.11.2020г и всъщност е отстранена
2
във въззивната жалба, в която се сочи, че претенцията за обезщетение за
претърпените имуществени вреди върху автомобила се претендира на
основание сключената застраховка „Каско“, а обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от ищеца Т.Т. се претендира на основание сключената
застраховка „Гражданска отговорност“, като и двата застрахователни
договора са сключени с ответното дружество.Тъй като съдът се е произнесъл
в рамките за заявения спор като основание и като размер,/но при неяснота в
изложените обстоятелства в исковата молба и последващото уточнение/ не е
налице недопустимост на постановеното решение.Не е налице изменение на
основанието на иска, а в изпълнение на указанията на съда в разпореждането
му от 05.11.2020г отново ищците не са отстранили нередовностите в
исковата молба. Съдебното решение е недопустимо, когато не отговаря на
изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато
решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното
му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна
или е налице отрицателна процесуална предпоставка.Настоящият състав
счита,че изложените от страните възражения за недопустимост на
обжалвания съдебен акт са неоснователни. Атакуваното решение е валидно и
допустимо.
Предявените искове са с правно основание чл.477 и сл КЗ и чл.405 КЗ
и чл.409 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 03.05.2019г , около 14,30часа, на
пътя Малко Търново –Бургас е станало пътно-транспортно произшествие-
на пътното платно изскочило животно/не е уточнено за какво е животното/ и
водачът на автомобил марка BMW 530 XD,рег.номер ******* -ищецът Т.Т.,
опитвайки се да избегне удара с него, е навлязъл в банкета, но въпреки това
е ударил животното. Вследствие на това произшествие върху автомобила,
собственост на другия ищец, са нанесени следните щети : предна броня,
облицовка; спойлер –предна броня –за подмяна; предна дясна гума –също
необходима подмяна. Твърди се ,че всички тези щети са отстранени за
сметка на ищеца Ч.Т. и са на стойност 610,59лв.Представят се три фактури
за извършен ремонт.Твърди се,че ищецът Т.Т., който е управлявал
автомобила, вследствие на преживяното ПТП, е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се душевни болки, страдания и уплаха, които са се
отразили седмици наред негативно на здравето му и са го възпрепятствали
да престира труд ,тъй като са затруднили неговата работоспособност.
Ищецът Ч.Т. е предявил иск против застрахователното дружество за
присъждане на сумата 610,59лв, представляваща обезщетение за нанесените
върху автомобила имуществени вреди на основание сключения с ответното
дружество договор за имуществена застраховка „Каско“ на автомобила ,а
ищецът Т.Т., който е управлявал автомобила в деня на ПТП, е предявил иск
против дружеството за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на основание сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в размер на 4000лв /след направено в хода на
първоинстанционното производство увеличение на размера на този иск/.
3
В подадения отговор на исковата молба застрахователното дружество
не оспорва ,че ищецът Ч.Т. има сключен договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност„ към деня на твърдяното в исковата
молба застрахователно събитие. Оспорва се дължимостта на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди на водача на автомобила Т.Т. на
основание застраховка“Гражданска отговорност“,оспорва се дължимостта и
на обезщетение за имуществени вреди на същото основание. Сочи се ,че
обект на застраховката „Гражданска отговорност“ гражданската отговорност
на застрахованото лице за виновно причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди.Твърди се,че претендираните
имуществени вреди от собственика на автомобила и водача не попадат в
покритието по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорено е
настъпването на твърдяното събитие по начина, посочен в исковата молба;
причинно-следствената връзка между описаното в исковата молба събитие и
претендираните вреди-твърди се, че описаните имуществени вреди не могат
да бъдат причинени по начина, посочен в исковата молба; освен това при
огледа на автомобила гумата е представена демонтирана и се оспорва, че
представената гума е от застрахованото МПС,монтирана по време на
ПТП.Оспорен е изцяло искът на ищеца Т.Т. за обезщетение за причинени
неимуществени вреди; оспорва се размерът на претенциите.В отговора,
подаден на 22.12.2020г след направеното уточнение на исковете,
застрахователното дружество не е оспорило съществуването на
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с ищеца
Ч.Т. и, че в срока на застраховката е реализирано ПТП по пътя Малко
Търново –Бургас с участие на застрахованото МПС.Оспорени са следните
факти и обстоятелства: увреждането на дясна предна гума не е настъпило в
резултат на посоченото застрахователно събитие ,т.е. не е налице причинно-
следствена връзка между претърпените имуществени вреди и твърдяното
застрахователно събитие. С оглед увреждането на гумата се твърди, че то е
настъпило по друг начин и при други обстоятелства. Отново се твърди, че
гумата е представена на застрахователя в демонтирано състояние ,което е
нарушение на чл.46.9 от ОУ на застраховката и е налице основание за отказ
от изплащане на обезщетение.Твърди се още, че по заявената щета, на
05.08.2019г дружеството е заплатило на ищеца Ч.Т. сумата 44,12лв ,
представляваща стойността , необходима за подмяна на спойлер на предна
броня. По отношение на увреждането на облицовка- предна броня не е
оспорено ,че това увреждане е в резултат на настъпилото застрахователно
събитие, но преди отстраняване на тази вреда, процесното МПС е
претърпяло ново увреждане в предната част на автомобила ,в т.ч. и по
облицовката на предна броня.За това увреждане застрахованото лице е
предявило претенция по застраховка „Каско“ , по преписка № *********.По
тази претенция дружеството е изплатило сумата 1783,02лв, като в тази
стойност е включило и стойността, необходима за възстановяване на
облицовка предна броня от застрахователното събитие от 03.05.2019г.По
този начин ответното дружество счита, че е изпълнило задълженията си по
договора за имуществена застраховка „Каско“ и не дължи други
4
суми.Оспорен е отново размерът на претенциите, като се твърди ,че
претендираните части и материали ,а също и труд надвишават обичайните
пазарни такива.По отношение на претенцията за неимуществени вреди се
твърди, че по договора за застраховка „Каско“ се обезщетяват само
материалните щети по МПС ,настъпили в резултат на конкретно ,включено в
обхвата на застрахователното покритие, събитие.
С атакуваното решение районният съд е отхвърлил и двата
предявени иска ,като е изложил мотиви, че те са неоснователни поради това,
че не е доказано възникването на застрахователното събитие, съгласно
твърденията на ищците.Съдът е взел предвид заключението на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза ,което е заявило ,че липсват убедителни
доказателства за това твърдяното произшествие да се е случило на въпросната
дата.Установяването му се крепи на показанията на свид.М.Т., които съдът е
преценил с резервата на чл.172 ГПК.Приел,че не са доказани всички
елементи на фактическия състав на претенциите.
По претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди :съгласно константната практика на ВКС, за да бъде
ангажирана отговорността на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение на застрахования на осн. чл.405 КЗ е необходимо да са
установени следните предпоставки: 1.валидно застрахователно
правоотношение между страните ;2.настъпило застрахователно
събитие;3.причинени вреди ;4.причинно-следствена връзка между
застрахователното събитие и причинените вреди.
По делото не се спори относно наличието на валидно сключени
застраховки „Каско“ на процесния автомобил и „Гражданска отговорност“ с
ищеца Ч.Т. към момента на настъпване на твърдяното застрахователно
събитие -03.05.2019г.Не се оспорва от застрахователя ,че на датата
03.05.2019г ,на пътя Бургас –Малко Търново е настъпило ПТП с участие на
застрахования автомобил,като по време на произшествието автомобилът е
управляван от ищеца Т.Т..С оглед оспорването на причинно –следствената
връзка между увреждането на предна дясна гума на автомобила и
произшествието, така, както е описано в исковата молба, съдът намира
следното: по делото е разпитан свидетеля Тодор Колев, служител на
ответното дружество, извършил оглед на автомобила след ПТП на
03.05.2019г.Той заявява,че увреждането на гумата е било под формата на
цепнатина от порядъка на 3 см, отстрани на борда. Вещото лице Гяуров, след
като се запознава със снимковия материал в съд.заседание на 18.01.2021г,
5
заявява, че така полученото увреждане на гумата не е в резултат на удар в
животно ,а в пътно препятствие.Счита,че гумата се е ударила в нещо
твърдо,има нарушаване на борда й и се налага нейната смяна.В
представеното на 27.01.2021г писмено заключение вещото лице отново
повтаря заключението си, че повредите не са възникнали от удар с животно, а
в нискоразположено препятствие извън пътя-камък или дънер или нещо
неизвестно, като изрично заявява, че това са само негови предположения.В
обстоятелствената част на исковата молба не се твърди обаче такава причина
за настъпване на увреждането на предна дясна гума, а именно удар в
нискоразположено препятствие на банкета.Твърденията са за удар с
неизвестно животно ,от който са нанесени описаните в исковата молба щети
върху автомобила.Удар в препятствие не се установява и от показанията на
свидетеля –очевидец М.Т.. Последната заявява, че при движение по пътя
Малко Търново –Бургас на платното е изскочило животно, което е тръгнало
да пресича пътя и, за да избегне удара, ищецът Т.Т. е натиснал спирачка и е
отклонил автомобила леко вдясно.При тази маневра автомобилът „забива“
предницата и при изнасяне надясно навлиза в банкета с двете гуми.
Впоследствие колата е потеглила на собствен ход до Бургас, имало
поражения, но свидетелката не съобщава за конкретни увреждания.Липсват
данни в тези показания ,че колата се е ударила в препятствие на пътя –дънер
или камък, от което биха могли да настъпят конкретно посочените
увреждания по гумата, както заявява вещото лице Гяуров. С оглед на
направеното в отговора на уточняващата молба от застрахователното
дружество правоизключващо възражение за недължимост на претендираното
застрахователно обезщетение поради липса на предпоставка за ангажиране
на отговорността на застрахователя – липса на причинно –следствена връзка
между застрахователното събитие ,така както е описано в исковата молба и
вредите /конкретно увредена предна дясна гума/ и недоказана в процеса
такава причинно-следствена връзка/с оглед изявлението на вещото лице ,че
такова увреждане на гумата не може да се получи при удар с животно/,
претенцията в тази част е неоснователна.С оглед на това съдът не разглежда
другото възражение на застрахователя във връзка с неизпълнение на
задължение по т.46.9 от ОУ от страна на застрахования, което според него е
основание за отказ от плащане на обезщетение.
По отношение на другото увреждане на автомобила,вследствие на
6
произшествието - спойлер на предна броня ,ответното дружество твърди,че
обезщетение за тази вреда е заплатено на ищеца Ч.Т.и и с това е изпълнено
задължението му по застраховката „Каско“.В подкрепа на това се представя
калкулация – ремонт № ********* по щета със същия номер ,като сумата
необходима за ремонт на тази част в размер на 44,12лв е внесена по сметка
на ищеца на 06.08.2019г, видно от представеното към исковата молба
извлечение от негова сметка в Банка ДСК.Претенцията в тази част е
неоснователна.
По отношение на другото увреждане на автомобила – на облицовката
на предна броня, в отговора на исковата молба дружеството заявява ,че на
15.06.2019г е настъпило друго ПТП с участие на автомобила ,при което е
нанесена щета на същия детайл.За това увреждане е предявена нова
претенция към застрахователя по застраховка „Каско“от ищеца .Към
отговора се представя искане за оценка на вреди по застраховка „Каско“ от
ищеца Ч.Т. ,от което е видно,че действително за това произшествие е
заведена щета № *********, по която е констатирано увреждане на предната
част на автомобила и по-конкретно предна броня и по нея на 08.07.2019г е
извършено плащане на обезщетение в размер на 1296,96лв/л.104 от делото на
районния съд/.Видно от представените към исковата молба фактури ,
ремонтът на предна броня е извършен на 04.09.2019г ,т.е. след изплащане на
обезщетението от застрахователя и няма данни по делото тази щета :
облицовка на предна броня на автомобила да е била отстранена преди
15.06.2019г/липсва и такова твърдение на ищеца Т./.Следователно е
установено по делото,че след ПТП на 03.05.2019г, но преди отстраняване на
щетите, автомобилът е претърпял друго ПТП, вследствие на което са
нанесени щети на същия детайл ,като застрахователното дружеството е
изплатило обезщетение за второто произшествие /тези факти не се оспорват
от ищеца Ч.Т./.По тази причина не се дължи обезщетение за щета –
облицовка на предна броня в размер на 255,59лв и претенцията в тази част е
неоснователна.
По отношение на претенцията на Т.Т. за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4000лв: тази
сума се претендира на основание сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Съобразно разпоредбата на чл.477,ал.1 КЗ обект
на застраховане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежанието и /или използването на МПС, за които
застрахованите отговорят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Съгласно ал.2
на същия текст застраховани са собственикът , ползвателя и държателя на
7
МПС ,за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или
ползването на моторното превозно средство на законно основание. В
конкретния случай обезщетение за претърпени неимуществени вреди
претендира водачът на моторното превозно средство по време на пътно-
транспортното произшествие.Той не е трето лице по смисъла на
закона/чл.477,ал.3/,което е претърпяло неимуществени вреди и на което
застрахователя дължи заплащане на обезщетение .Отговорността по
застраховка „Гражданска отговорност“ на дружеството би се ангажирала за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от трети лица, вследствие
на увреждане, причинено от водача на автомобила.При конкретното
настъпило ПТП водачът,чиято отговорност е застрахована при ответното
дружество, не е причинил вреди виновно на трети лица, което би ангажирало
неговата гражданска отговорност и съответно тази на застрахователя, а
претендира обезщетение за вреди,които самият той е претърпял и те са
причинени от животно.Претенцията на водачът следва да се насочи към
причинителя на вредата, като в случая, ако се касае за животно/не е
уточнено какво е то/ , това е неговия собственик/чл.50 ЗЗД/.
По изложените в жалбата възражения съдът намира следното:
Неоснователно е възражението,че е налице съществена разлика
между разпределението на доказателствената тежест и приетото в мотивите
на съда.Съдът е отхвърлил иска с мотив ,че не е доказано възникването на
застрахователното събитие съгласно твърденията на ищците, като е указал,
че в тяхна тежест е да установят тези факти. Липсват указания на съда в
доклада ,че тези факти следва да се установят от ответното дружество.
Не е налице и нарушение на чл.161 ГПК,съгласно който съдът може
да приеме за доказани факти , относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.Това възражение се прави в контекста
на твърдението, че застрахователното дружество не е представило пълната
документация по заведената щета: снимков материал по щетата, изготвен
при огледа на автомобила, протокол за щети, становища за оценки и
т.н.Конкретно се твърди, че застрахователното дружество не е представило
8
опис на щетите относно застрахователното събитие на 03.05.2019г ,а за
друго събитие.Твърди се ,че това е довело до пречка вещото лице да изготви
по-обстойна и пълна експертиза.На първо място,при разглеждане на делото
пред първа инстанция съдът не е постановил определение, с което да
задължи ответната страна да представи пълната преписка по щетата.На второ
място, по делото са представени следните доказателства : искане за оценка
на вреди по застраховка „Каско“ по щета № ********* относно процесното
ПТП;опис – заключение за вреди на МПС , по същата щета –тези
доказателства са представени от самите ищци към исковата молба.
Впоследствие е представен от ответното дружество и снимков материал
относно увредената дясна предна гума ,с дата, посочена на снимката-
07.05.2019г, когато е декларирана щетата от процесното произшествие.
Ищците не сочат кои други документи, които са налични в преписката по
щетата, не са представени от застрахователя, при наличие на негово
заявление ,че са представени всички документи по тази преписка.По тези
съображения не би могло да се приеме, че от страна на ответното дружество
са създадени пречки за събиране на допуснати доказателства. От друга
страна, снимковият материал е предоставен на вещото лице и той е дал
становище по него, а именно,че от сблъсък с животно такава щета върху
гумата не би могла да се нанесе , а механизмът на увреждане вероятно е
друг.Що се отнася до представените от ответника писмени доказателства
във връзка с друго ПТП, настъпило на 15.06.2019г ,то те са представени във
връзка с твърдението, че дружеството е платило обезщетение за вредите
върху предна броня след второто произшествие, като последното е
настъпило преди отстраняване на щетите по това от 03.05.2019г.
Що се отнася до посоченото в жалбата, че с разпита на свид.М.Т. се
установил следния механизъм на произшествието-поради внезапна поява на
животно на пътя ,в опит за избегне удар ищецът Т.Т. е направил рязък завой
на дясно, ударил се е в препятствие в близост до пътното платно в банкета
,вследствие на което са настъпили щетите върху автомобила,то видно от
протоколираните показания такъв механизъм не е описан от свидетелката-
в тези показания липсват сведения за удар в препятствие в банкета на пътя и
настъпило вследствие на това увреждане на предна дясна гума, такива
твърдения липсват и в исковата молба.
9
Във въззивната жалба също така се твърди, че на вещото лице Гяуров
е представена документация по друга щета ,а не тази за процесното ПТП.От
изявленията на вещото лице в съдебно заседание на 18.01.2021г става ясно ,че
съдът му е предоставил снимков материал, приложен към отговора на
застрахователя след уточнението на исковата молба.Този снимков материал
е от 07.05.2019г , когато е декларирана щетата от процесното ПТП и
представлява снимки на увредената гума, а при второто произшествие,
видно от описа-заключение за вредите от него, няма посочено увреждане на
гума/впрочем единствения снимков материал ,представен от
застрахователното дружество е този за увредената гума по щетата от
07.05.2019г/ .Така ,че неоснователно е твърдението в жалбата ,че на вещото
лице не е представен снимков материал от щетата, касаеща процесното ПТП.
По отношение на това въз основа на какви документи е работило вещото лице
по автотехническата експертиза, в последното съдебно заседание той
заявява,че е работил по събраните по делото документи, а в тях се съдържа
опис-заключение на щетите, вследствие на ПТП на 03.05.2019г. Що се отнася
до заявеното от вещото лице в последното съдебно заседание, то
въззивниците считат ,че от изказването му ставало ясно ,че той коментира
не процесното ,а друго произшествие Според съдът анализът на изказването
на вещото лице Гяуров не води до извод, че той коментира друго
произшествие. Напротив, изказването му, че „въобще не е може да бъде
доказано, че това произшествие се е случило въобще на тази дата“, касае
именно процесното ПТП на 03.05.2021г.Това е така, защото вещото лице
изрично заявява ,че говори за произшествието ,за което прави експертизата, а
това е ПТП ,състояло се на 03.05.2019г.Що се отнася до показанията на
свидетеля Колев , той изрично е заявил ,че е извършил огледа на автомобила
след произшествието на 03.05.2019г, описва увреждането на дясната предна
гума и заявява че не е подписвал описа на стр.102, който касае второто
произшествие на 15.06.2019г / видно от описа, той действително е изготвен и
подписан от друго лице/.Неоснователни са възраженията в жалбата, че
показанията на свидетеля са неотносими : те са относими и касаят именно
процесното ПТП и описът на щети в тази връзка/л.10 от делото/ е подписан
от свидетеля Колев, но не този опис е представен на свидетеля от съда при
неговия разпит.Не отговоря на протоколираните показания на свидетеля
заявеното в жалбата, че свидетеля е заявил ,че не е присъствал на оглед на
10
автомобила,свързан с процесното ПТП ,нито е съставител на протокола и
няма никаква информация, относима към случая ,който разглежда районния
съд – такива показания свидетелят не е давал. Тълкуването, което е дадено
от въззивниците е абсолютно превратно и не отговаря на отразените в
протокола показанията на свидетеля Колев.
С оглед на гореизложеното съдът счита,че въззивната жалба е
неоснователна, а решението на районния съд следва да се потвърди с горните
мотиви.В отговора на въззивната жалба е направено искане от въззиваемото
дружество за присъждане на разноски в размер на 300лв, което е
основателно,с оглед изхода от въззивното производство.В съдебно заседание
е направено възражение от процесуалния представител на въззивниците за
прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение.Съобразно разпоредбата на чл.25,ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв.Съдът, след преценка на
действителната правна и фактическа сложност на делото намира ,че следва да
бъдат присъдени разноски в полза на застрахователното дружество в размер
на 200лв , представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260479/17.03.2021г по гр.д.
№1629/2020г на районен съд –Бургас.
ОСЪЖДА Ч. Т. ТР. , ЕГН ********** и Т. Ч. ТР. ,ЕГН
**********,двамата с адрес : *** да заплатят на „Дженерали Застраховане „
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,бул.“
Княз Александър Дондуков“№ 68 сумата 200/двеста /лв ,разноски пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12