№ 153
гр.Плевен, 06.04.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №949 по описа на Административен
съд-Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 13, ал.5 от Закона за социално
подпомагане /ЗСП/ и чл. 16 от Правилника за прилагане на
закона за социално подпомагане /ППЗСП/.
Делото е образувано по жалба от Г.Т.Х. ***,
против Решение №15-РД06-0119/7.12.2021 год. на Директора на РДСП – Плевен. С
Решението е отхвърлена жалбата на Х. против Заповед №ЗСП/Д-ЕН/5984/8.11.2021
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която на Х. е отказана
еднократна социална помощ по реда на
чл.16 от ППЗСП, считано от 1.10.2021 год.
В изпълнение на съдебно определение
жалбоподателят е внесъл държавна такса
за образуване на делото. Въпреки че е уточнил, че обжалва потвърдителното
решение на горестоящия административен орган, съдът приема, че е сезиран с
жалба против Заповед №ЗСП/Д-ЕН/5984/8.11.2021 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, потвърдена с Решение №15-РД06-0119/7.12.2021 год. на
Директора на РДСП – Плевен. Това е така съобразно разпоредбите на чл.13, ал.5 и ал.6 от ЗСП,
според които заповедта за отпускане или за отказ на социални помощи се обжалва
пред директора на регионалната дирекция "Социално подпомагане" по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Когато директорът на регионалната дирекция "Социално подпомагане" не
се е произнесъл по жалбата или я е отхвърлил, заповедта по ал. 2 може да се обжалва
пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
От тези разпоредби се налага извод, че предмет на обжалване пред съда може да
бъде единствено първоначалния административен акт, а именно-заповедта за отказ
на социални помощи, не и потвърждаващото го решение на горестоящия
административен орган. Ето защо съдът, с Определение №15/5.01.2022 год., е
приел, че предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед №ЗСП/Д-ЕН/5984/8.11.2021
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, въпреки непрецизното
посочване на предмета на оспорване от жалбоподателя.
В жалбата се сочи, че ръководителят на
РДСП-Плевен не е изпълнил задължението
си да оцени всички доказателства и е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на
решението, които правят изводите му неправилни и необосновани. Решението се
основава само на недопустими предположения и е необосновано. Моли съда да
отмени решението и разпореждането, което е потвърдено с нето и да върне
преписката за ново произнасяне.
На жалбоподателя, по негово искане и
въз основа на събрани доказателства, с Определение №15/5.01.2022 год. е
представена безплатна правна помощ по чл.21, т.3 от ЗПП, за процесуално
представителство по настоящото дело. С Определение №36/7.01.2022 год., въз
основа на писмо от АК-Плевен, за служебен защитник на жалбоподателя е назначен
адв.И.Ц. ***.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.Х.
се явява лично и моли съда да отмени оспорената заповед.
Назначеният на жалбоподателя служебен
защитник адв.Ц. е представил по делото
писмени бележки с вх.№1701/18.03.2022 год., в които е изразил становище относно
законосъобразността на заповедта, поискал е нейната отмяна и връщане на
преписката на органа за отпускане на социална помощ.
Ответникът – Директор на Дирекция
„Социално подпомагане“ –Плевен в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. Депозирал е писмено становище за неоснователност на жалбата
поради липса на инцидентно възникнала потребност от здравен характер по
отношение на Х.. Депозиран е и писмен отговор с вх.№298/18.01.2022 год. от
ответника, в който са изложени подробни съображения за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото писмени доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното на л.13-14 от
делото заявление-декларация, Х. е поискал отпускането на еднократна помощ за
оперативно лечение. Към молбата е приложил медицински документи,
удостоверяващи здравословното състояние
на молителя. Изготвен е социален доклад, който е изготвен след извършена
проверка на доходите, имущественото състояние, здравословното състояние и други
относими обстоятелства- л.26.
Въз основа на социалния доклад е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед №ЗСП/Д-ЕН/5984/8.11.2021
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която е отказано
отпускането на еднократна помощ за инцидентни нужди. Изложени са мотиви, че Х.
не е представил документи, удостоверяващи инцидентно възникнала нужда от
здравен характер. Заповедта е връчена на Х. на 12.11.2021 год., видно от
разписката на гърба на л.27 от делото. Против нея е подадена жалба до Директора
на РД „СП“-л.28, на 16.11.2021 год. По жалбата директорът се е произнесъл с
Решение №15-РД06-0119/7.12.2021 год., с
което жалбата на Х. е отхвърлена. Горестоящият административен орган е изложил Следните
мотиви : При подаване на заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/5984 от
21.10.2021 г. в Дирекция "Социално подпомагане" - Плевен с искане за
отпускане на еднократна помощ с мотив: „Налага ми се оперативно лечение със
предшестващи скъпо струващи инжекции, а операцията струва 3000 лв., което е
непосилно за мен, защото нямам такива доходи", Г.Х. е декларирал, че е
вдовец, пенсионер, не е посочил нищо относно здравословното си състояние.
Декларирал като съжителстващо лице сина си - Веселин Х.; че обитаваното жилище
се състои от 2 стаи; че не притежава
движима и/или недвижима собственост на свое име; че не е извършвал прехвърляне
на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях
срещу заплащане през последните 5 години, че не е прехвърлял, чрез договор за
дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот
и/или идеални части от тях през последните 5 години, че не е регистриран като
ЕТ и не е собственик на капитала на търговско дружество. Декларирал доходи за предходния месец от пенсия в размер
на 353,00 лв. Към заявление-декларацията приложил копие на медицинско
направление, 3 броя амбулаторни листи и копие на образна диагностика на долни
крайници. От събраната по служебен път информация органът установил, че Х. е
77-годишен, вдовец. Получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.68 от КСО и добавки по чл. 84 от КСО. На адреса в град Плевен живее заедно
със сина си, който е пълнолетен, в
наследствено жилище. При служебна справка относно имущественото състояние на Х.
е установено, че притежава на свое име лек автомобил, който използва за лични
нужди. Не притежава друга движима или недвижима собственост и/или идеални части
от нея, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление, която би
могла да бъде възможен източник на допълнителни доходи. При извършена служебна справка в базата данни на регистрите, водени
от Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието е установено, че Х. не е извършвал прехвърляне на собственост
върху недвижим имот срещу заплащане и чрез договор за дарение през последните 5
години. Не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитала на търговско
дружество. От извършената служебна проверка за доходите на лицето е установено,
че доходът му за предходния месец е формиран от изплатената лична пенсия от ТП
на НОИ - Плевен в размер на 353,91 лв. През месец април 2021 г. Х. е получил годишна финансова подкрепа за
хранителни продукти в размер на 120,00 лв. по реда на чл. 64 от Закона за
държавния бюджет на Република България.
Посочено
е в решението на горестоящия орган, че мотивът за исканата еднократна помощ е
извършване на операция, която заявителя поради ниските си доходи няма
възможност да заплати. В заявление- декларацията на съответното за целта място Х.
в посочил, че единствения доход, който към момента получава е от пенсия, което
обстоятелство се потвърждава и от направените служебни справки и проверки. В
хода на социалното проучване органът е установил, че в случая не е налице
доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност, поради което на
основание чл. 27, ал. 9 от ППЗСП е изготвен социален доклад с предложение за
отказ на заявената еднократна помощ, отпускана по реда на чл. 16 от ППЗСП.
Въз
основа на тези анализирани доказателства органът е направил следните изводи: Съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали
здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на
лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно до
петкратния размер на гарантирания минимален доход. Еднократната помощ по чл. 16
от ППЗСП е със строго законово дефинирано предназначение - за задоволяване на
инцидентно възникнали жизненоважни потребности на лицата и семействата. Направил
извод, че по смисъла, вложен в
цитираната разпоредба, трябва към момента на подаване на заявление-декларацията
да са се случили събития, които лицето или семейството не са очаквали или не са
могли да предвидят. Инцидентно възникнали потребности са тези, които настъпват
внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са
потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и от бита на
човека.
В
конкретния случай органът е установил, че Х. е пенсионер, вдовец, не притежава
ЕР на ТЕЛК, съжителства заедно със сина си в наследствено жилище, както и че не
притежава движима или недвижима собственост и/или идеални части от нея, с
изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или
семейството, която би могла да бъде възможен източник на допълнителни доходи,
видно от служебно изисканата справка от Дирекция „Приходи от местни данъци и
такси” при Община Плевен, както и от направената справка по лице в базата данни
на Имотния регистър. Установено е още, че лицето не е регистрирано като
едноличен търговец и не притежава капитала на търговско дружество.
При
извършената социална анкета, от страна на социалните работници не са
констатирани факти, доказващи инцидентно възникнала потребност за Х., съгласно
изискването на чл. 16 от ППЗСП. От представените с подаденото
заявление-декларация документи, а именно: 1 бр. копие на медицинско
направление, 3 броя амбулаторни листи и копие на образна диагностика на долни
крайници е установено, че Х. е бил
насочен от личния си лекар да посети съответните специалисти, като му е
поставена диагноза: „Друга полиартроза" с придружаващи заболявания; „Други
вторични гонартрози. Реактивна артропатия, неуточнена". От информацията,
съдържаща се в амбулаторните листове е направен извод, че общото състояние на
заявителя към момента на прегледите е добро. Споделил е за болка в гръбнака и
двете коленни стави, започнала преди няколко години. Лекуван е до момента
консервативно с временен ефект. Насочен е за консултация с ортопед и му е
назначено медикаментозно лечение. В никой от представените медицински документа
няма данни за наличие на внезапно възникнала необходимост от извършване на
оперативно лечение. Не са представени разходооправдателни документи за
извършени медицински манипулации във връзка с направените от заявителя
твърдения за скъпоструващи медикаменти.
Органът
е изложил съображения, че е в тежест на заявителя да посочи и да докаже
наличието на конкретна внезапно възникнала нужда - конкретно събитие, за чието
задоволяване се претендира отпускането на заявената социална помощ. В случая на
Х. такова събитие не е установено. Съдържащите се в административната преписка
документи не са мотивирали органа да направи обосновано предположение, че заявените от
лицето потребности са с инцидентен характер, а други доказателства, освен вече
обсъдените, доказващи по безспорен начин, че за заявителя е настъпила някаква
внезапна, неочаквана потребност, която следва да бъде задоволена с отпускане на
заявената социална помощ, не са представени. Поради което след анализиране на
всички представени с административната преписка документи и отчитайки
установените при служебните проверки данни и информация органът направил извод
за законосъобразност на оспорената заповед. На тези основания отхвърлил жалбата
на Х. срещу заповедта.
Издаденото
по административен ред решение на горестоящия административен орган било
връчено на Х. на 9.12.2021 год., видно от разписката на л.34 от делото, а
жалбата против първоначалния административен акт-заповедта за отказ за
отпускане на еднократна помощ, е подадена направо пред Административен
съд-Плевен на 13.12.2021 год. и е заведена с вх.№ 6310.
При
така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност и в законоустановения срок, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото, същата е основателна.
Оспорваният
административен акт - Заповед №ЗСП/Д-ЕН/5984/8.11.2021 год. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ е издаден от компетентен по смисъла на чл.16,
ал.2 във връзка с чл.8 от ППЗСП и чл.13,
ал.2 и ал.3 от ЗСП орган, в кръга на неговите правомощия, като е спазена
предвидената в закона форма за валидност. Оспорваната в настоящето производство
заповед е издадена в хода на административно производство по чл.
13, ал. 2 от ЗСП
и чл.
28 от ППЗСП,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл.
28 от ППЗСП
административен акт - заповед,с която се отказва отпускане на исканата месечна
помощ по чл.
16 от ППЗСП.
Заповедта е издадена при спазване на
административно-производствените правила - административният орган се е
произнесъл след депозиране на молба - декларация по образец жалбоподателя, към
която са приложени необходимите документи, след като е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Обжалваният акт е издаден в писмена
форма, съобразно чл.
59, ал.1 от АПК
и притежава изискуемите от чл.
59, ал.2 от същия кодекс реквизити. Следователно не са допуснати процесуални
нарушения, които да имат за последица незаконосъобразност на така издадения
административен акт.
Настоящият съдебен състав намира, че
обжалваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния закон,
поради което същата следва да бъде отменена.
Съобразно чл.
16 от ППЗСП:
"За задоволяване на инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж
годишно". От съдържанието на разпоредбата недвусмислено се установява, че
помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали
неочаквано, внезапно, т. е. такива, които излизат извън рамките на обичайните
разходи и не са могли да бъдат предвидени и се отнасят до наличието на
жизненоважни потребности.
За разлика от другите видове социални
помощи по чл. 12, ал. 1 от ЗСП - месечни и целеви, по отношение на еднократните, законът не предвижда
специални и допълнителни изисквания за
отпускането им, извън тези, посочени в общата разпоредба на чл. 13, ал. 2, вр. чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗСП, социалните помощи се отпускат със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него
длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със
социална анкета. Съгласно чл.12, ал.2 от ЗСП, социални помощи се отпускат след
преценка на: доходите на лицето или семейството; имущественото състояние; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост;
включването на децата в системата на предучилищното и училищното образование в
случаите, когато същите подлежат на задължително предучилищно или училищно
образование; възрастта; други констатирани обстоятелства. Социалната анкета,
която се прави при постъпила молба за еднократна помощ, трябва да даде отговор
на въпросите налице ли е инцидентно възникнала потребност от вида на изброените
в чл. 16, ал. 1 от ППЗСП; какви доходи по смисъла на § 1, т. 9 от ППЗСП има лицето, искащо такава помощ; какво имущество
притежава и налице ли е реална възможност то да реализира доходи от него; има
ли задължени по закон лица да издържат искащото помощ лице или семейство, и
имат ли тези лица реалната възможност да изпълняват това свое задължение. При
това положение, преценката кои лица и при какви условия имат право на такава
помощ следва да бъде съобразена и с основното правило на чл. 2, ал. 3 от ЗСП. От изложеното се налага изводът, че за
задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на
българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни,
възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда
си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на
задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности, може да се отпуска веднъж годишно със заповед
на директора на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице еднократна помощ
до петкратния размер на гарантирания минимален доход, определен от Министерския
съвет с акт по чл. 9, ал. 2 ППЗСП. Анализът на събраните в хода на производството доказателства сочат, че
такава анкета е извършена от социалните работници, проучени са условията, при които живее Х., необходимостта
от отпускане на исканата социална помощ. В социалния доклад ясно и
недвусмислено е посочено, че в хода на извършената социална анкета е
установено, че до този момент Х. е получил единствено помощ от 120 лева по
чл.64 от ЗДБРБ2021; съжителства със сина си в наследствено жилище от починали
роднини; няма лица, които по закон да са задължени да му осигуряват издръжка;
живее в жилище от две стаи, собственост на роднини; притежава едно МПС за лични
нужди; няма недвижими имоти, които биха могли да бъдат източници на доходи; през последните 5 години не се е разпореждал
със свой жилищен, вилен, селскостопански или горски имот или идеални части от
такива срещу заплащане ; не е дарявал свой имот; няма регистрация като едноличен търговец или
като собственик на капитал на търговско дружество; пенсионер ; вдовец е; единствените
доходи на молителя са от пенсия в размер
на 353,91 лв.
Основният спорен въпрос при констатираната
липса на пречка за отпускане на социална помощ по смисъла на чл.
12, ал.2 от ЗСП 8 от ППЗСП е изпълнени
ли са изискванията на чл.
16 от ППЗСП,
налице ли е инцидентно възникнала здравна потребност за Х. за задоволяване на
определени негови нужди, които да налагат отпускането на еднократна социална
помощ.
Според
ответника, в случая не е налице основание за подпомагане на жалбоподателя с
еднократна целева социална помощ по чл.
16 от ППЗСП,
доколкото не е налице инцидентно възникнала потребност от финансови средства. В
социалната анкета е описано, че Х. е с диагноза Други полиартрозни и първични
гонартрози, оплаква се от болки в двете коленни стави и гръбнака, започнали от
преди години. Лекуван до момента медикаментозно. Няма приложени
разходооправдателни документи за извършени медицински манипулации и документи,
удостоверяващи наличието на инцидентно
възникнала нужда от здравен характер. В оспорената заповед е направен извод, че
жалбоподателят не е приложил документи, удостоверяващи инцидентно възникнали
нужди от здравен характер.
Установява
се обаче от събраните в хода на административното и съдебното производства
доказателства следното:
На
13.10.2021 год. Х. е прегледан от ревмокардиолог, за което е приложен
амбулаторен лист на л.16 от делото, като при прегледа е установено, че Х. е с
основна диагноза „друга полиартроза“ МКМ М15.8. От снетата анамнеза е видно, че
се е оплаквал от болка в гръбнака и двете коленни стави. Обективно е установено
добро общо състояние, хиперстенен хабитус, леко затруднена походка, коленни
стави уголемени, деформирани, глезенни стави с валгусна деформация. От
направените изследвания-Ро графия са установени напреднали дегенеративни
промени. Насочен е за консултация с ортопед.
На
13.10.2021 год. Х. е бил прегледан и от лекар-ортопед, видно от амбулаторен
лист на л.17 от делото. Поставена му е диагноза „други първични гонартрози“. От
анамнезата е установено, че Х. се оплаква от болка в дясна колянна става,
започнала преди няколко години, лекуван е до момента консервативно с временен
ефект, както от няколко дни преди прегледа болката се засилила и имал
ограничени активни и пасивни движения. Обективно било установено при прегледа
оток на меки тъкани, палпаторна болезненост на нивото на ставната междина на
дясна колянна става, ограничени и болезнени активни и пасивни движения.
На
20.10.2021 год.Х. отново е прегледан от лекар-ортопед-амб.лист на л.18, при
който преглед било установено същото като при предходния преглед обективно
състояние. От направена ро-графия били установени данни за гонартрозис декстра III ст. и му била
предписана алопластика генус декстра, т.е. смяна на дясна колянна става.
На л.19 е приложено копие на образната диагностика. Копие на такава е приложено
и на л.83 от делото, представена от лекуващия ортопед на жалбоподателя, който е
разпитан като свидетел в съдебно заседание, като образната диагностика е
придружена с разчитане, от което се установява наличие на субхондрална
остеосклероза, деформирани ставни повърхности с оформени ръбови остеофити на
фона на дифузна остеопороза, стеснени ставни междини, до степен на анкилоза
медиално. Заключението е двустранна гонартроза/ III- IV стадии по Kellgreen.
По
делото е разпитан като свидетел лекуващият ортопед на жалбоподателя-д-р С.С.,
който е констатирал необходимостта от извършване алопластика генус декстра .
Свидетелят съобщава при разпита си, че въз основа на рентгеновата снимка и
преглед на пациента е установил артрозни промени, напреднало износване на коленните
стави на жалбоподателя до трети-четвърти стадии. Четвърти стадий е последен. Сочи,
че по принцип, ако има някакъв хрущял
между двете кости, бедрена кост и тибиална кост, може да се провежда по отношение на
пациентите консервативно лечение –
медикаментозно, рехабилитации и т.н., но в случая, при жалбоподателя клинично е
видно, че има изкривяване на колянна става и изобщо няма хрущял. Това е довело
до изкривяване на колянната става. Износва се хрущяла и се получава търкане на
кост в кост, нарушава се костта и се получава изкривяване, постоянна болка и
намаляване на обема на движение. Д-р С. е категоричен в заключението си, че ако
не се оперира, ще се стигне до постоянна болка, Х. ще бъде инвалид, няма да може
да се движи сам. Сочи, че понастоящем жалбоподателят ползва бастун, а ако не се
смени колянната става, ще бъде на количка. Т.е. смяната на колянната става е единственото възможно разрешение с оглед
възможността жалбоподателят да може да продължи да ходи самостоятелно. Твърди,
че това е така, защото е много износена
ставата, в лявата става има малко
хрущял, но в дясната въобще няма. Твърди, че в близък времеви порядък Х.
няма да може да се придвижва сам, без чужда
помощ, ще се наложи някой човек
постоянно да бъде с него. Свидетелят сочи, че хрущялът един път като се износи,
няма възстановяване. При първа -втора степен заболяването се лекува
консервативно с медикаменти или с колаген препарати, които поддържат хрущяла
или забавят износването на ставите. Но
щом изчезне и няма хрущял, и краката са
изкривени, изкривяването е в следствие на износването на ставите. Ако не се
оперира, ще стане по-зле, ще се стигне
до инвалидизиране, до невъзможност Х. сам да се придвижва на крака.
От така събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че заболяването на колянните стави, и по –конкретно на дясната
такава е с давност назад във времето,
вече е неефективно и неефикасно провеждането на консервативно лечение с
медикаменти и колаген препарати, настъпил е етап от заболяването, при който
износването на колянната става е в степен, довело до изкривяване и пълно
износване, поради което единствената възможност
пациентът да може да продължи да се придвижва сам, без чужда помощ и
помощни средства-инвалидна количка, е смяна на дясна колянна става. Ето защо
съдът приема, че понастоящем е настъпил етап от заболяването на жалбоподателя,
при който е безусловно необходимо и
неотложно във времето смяната на дясна колянна става, което е свързано не само
с качеството на живот на пациента, а с физическото му съществуване от гл. т.
продължаване на възможността изобщо да се придвижва сам, на собствен ход и да
се обслужва. Тази безспорна неотложност на оперативната интервенция и спешност
на извършването в близък времеви порядък, безспорно сочи, че са изпълнени
изискванията, регламентирани в чл. 16, ал.1 от ППЗСП за отпускане на еднократна социална помощ за
задоволяване на инцидентно възникнали здравни потребности на жалбоподателя.
Преценката дали оперативната интервенция следва да се извърши поради спешност и неотложност е от
компетентност на лекарите и след като те са посочили, че в конкретния случай тази
конкретна оперативна интервенция следва да се извърши по спешност и
неотложност, то несъмнено се касае за инцидентно възникнала потребност за
лечение на Х.. Обстоятелството, че заболяването, от което страда жалбоподателят,
има хроничен характер и давност назад във времето, не изключва
болнично лечение или извършване на оперативна намеса поради възникване на
внезапна необходимост от финансови средства за задоволяване на инцидентно
възникнала потребност за задоволяване потребностите на лицето, поискало
отпускане на еднократна социална помощ. Съдът счита, че инцидентната
необходимост от финансови средства в конкретния случай е възникнала и доказана
поради това, че единственият начин за подобряване на здравословното състояние на
жалбоподателя и запазване качеството му на живот, на възможността да се
придвижва без чужда помощ и да може да се обслужва, е именно чрез извършване на
въпросната оперативна интервенция. Такова становище - че може да бъде отпусната
социална помощ по реда на чл. 16 от ППЗСП
и на лице, което страда от хронично заболяване и че може да възникне инцидентна
необходимост от парични средства за лечение на хронично болен, като влошаването
на здравословното състояние и необходимостта от провеждане на оперативно лечение
е предпоставка за отпускане на помощта по чл. 16, ал.1 от ППЗСП, независимо от наличието на хронично заболяване - се
споделя и в практиката на Върховния административен съд и други административни
съдилища /Решение № 4832/16.05.2007 г. на ВАС по адм.д.№ 2308/2007 г., Решение
по адм.д.№ 30/2015 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, решение
по адм.д.№ 10704/ 2013 г. по описа на Административен съд - София/. В
конкретния случай именно липсата на каквато и да било друга възможност за
съхраняване здравето на жалбоподателя, невъзможността за отлагане на
хирургическата интервенция и реалната опасност Х. да не може изобщо да се движи
и да се обслужва сам, да остане на легло или на инвалидна количка представляват
индицентна необходимост от финансови средства за задоволяване здравни
потребности на жалбоподателя. Иначе казано, хроничният характер на заболяването
на поискалия отпускане на еднократна социална помощ за заболяване на внезапно
възникнали здравни потребности не може да бъде разглеждан априори като
основание за отказ да бъде отпусната такава социална помощ. По смисъла на
Закона трябва да са се случили събития, които лицето и семейството му не са
очаквали или не са могли да ги предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и
неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които
са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека. Всяко лице и
семейство може да изпадне в трудна житейска ситуация, поради инцидентно
възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни
потребности. Затова в тези случаи законодателят не е въвел изискване за
минимален доход и това е едно от изключенията на правилото по чл. 2, ал. 3 ЗСП,
според което право на социални помощи имат българските граждани, семейства и
съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на
основните си жизнени потребности. Същественото в чл. 16 от ППЗСП
е дали лицето или семейството, което иска еднократна помощ, е изпаднало в
трудна житейска ситуация поради инцидентно възникнали здравни, образователни,
комунално-битови и други жизненоважни потребности, с която не би могло да се
справи само. Ето защо съдът намира,че в конкретния случай са изпълнени
изискванията на чл. 16, ал.1 от ППЗСП и че посредством представените от жалбоподателя документи,
както и от свидетелските показания на д-р С. е доказано, че е налице инцидентно
възникнала здравна потребност, характеризираща се с единичен, неповтарящ се
характер като единствената възможност да бъдат предотвратени още по- тежки
необратими последици за здравето на жалбоподателя е извършване на въпросната
оперативна интервенция-смяна на дясна колянна става. Следователно налице са
предпоставките за отпускане на помощта по чл. 16, ал.1 от ППЗСП на жалбоподателя.
Следва да се отбележи, че за отпускането на
помощта не е необходимо да се представи документ за вече направения разход, а
следва да се обоснове нуждата от подпомагане и приблизително необходимите средства. Защото
основна цел на Закона за социалното подпомагане е подпомагането на гражданите,
които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности. В чл. 11, ал. 1 ЗСП се съдържа дефиницията на понятието "социални
помощи". Това са средства в пари и/или в натура, които допълват или
заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват
инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица.
Отделно
от това от събраните в хода на извършената социална анкета проверки е доказано,
че жалбоподателят не разполага с друго свое имущество, което би могло да е
източник на доходи, като получаваните от него доходи от пенсия са минимални.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Х. е
основателна и следва да бъде уважена, като обжалваната заповед бъде отменена
като незаконосъобразна и преписката се върне на административния орган за
произнасяне съобразно мотивите на това съдебно решение.
Предвид гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2
във вр. с чл.
173, ал.2 от АПК,
Административен съд – Плевен, пети състав
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОТМЕНЯ по жалба
на Г.Т.Х.
***, Заповед №ЗСП/Д-ЕН/5984/8.11.2021
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, с която на Х. е
отказана еднократна социална помощ по
реда на чл.16 от ППЗСП, потвърдена с Решение №15-РД06-0119/7.12.2021 год. на
Директора на РДСП – Плевен.
ВРЪЩА
делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
- гр. Плевен за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
Задължава директора на Дирекция "Социално
подпомагане" - гр.Плевен да се произнесе по молба-декларация с вх. № ЗСП/Д-ЕН/5984/21.10.2021
год. в едномесечен срок от получаване на преписката.
Решението е окончателно, по аргумент от чл.13,
ал.6 от ЗСП.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /П/