Р Е Ш Е Н И Е
Гр.С., 21.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и първи април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 12053 по описа на съда за 2015 г.,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от З.П.Г. искова молба, с която моли ответникът ЗК „О.Л.“,
упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон
Б.“ КЧТ да й заплати сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.01.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 21.01.2015 г. Г.Д.Г. управлявал л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********на
третокласен път 3402. При км 16+373м водачът нарушил правилата за движение по
пътищата, като след преминаване през жп прелез на изхода на гр. Пордим при
излизане от десен завой загубил контрол върху управлението на автомобила и се
блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил „Скания“ с рег. № ********с
полуремарке „Велтон“ с ДК № ********.
В
резултат на произшествието на З.Г., пътник в л.а. „Фолксваген Пасат“ били
причинени телесни увреждания, изразяващи се в руптура и разкъсване на далака,
фрактура на трето ребро, дискретно изместване на тялото на С4 напред спрямо С5.
След приемането й по спешност в болничното заведение претърпяла оперативни
интервенции за отстраняване на далака, премахване на кръв и свободни течности
от стомашната кухина и промивка.
Наложило
се Г. да промени коренно начина си на живот, да се пази от преохлаждане,
простуди и възпалителни заболявания, тъй като лесно прераствали в тежки за
организма състояния. Пострадалата чувствала и дискомфорт при ежедневни социални
контакти, самоизолирала се и изпитвала страх от пътуване с автомобили.
Фрактурата на реброто и разместването на шийните прешлени причинили
допълнителни неудобства на ищцата, която била трудно подвижна и трябвало да
прекара значителен период от време на легло. Търпените от процесното ПТП
увреждания Г. оценява на 90 000 лева.
Водачът
на лекия автомобил, в който пътувала - Г.Г. нарушил правилата за движение, като за управлявания
от него автомобил имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите при ответното дружество, поради което моли съдът да го осъди
да й заплати исковата сума от 90 000 лева, ведно със законната лихва от 21.01.2015
г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в която оспорва иска по подробно изложени
съображения. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ и причинната връзка между
произшествието и получените от ищцата увреждания. Възразява за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, която пътувала без поставен
обезопасителен колан. Твърди и завишен размер на претендираното обезщетение.
Третото
лице помагач на страната на ответника Г.Д.Г. не изразява становище по
предявения срещу ответника иск.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По
делото е приета полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите № 28114001274755 от 07.05.2014 г. при ответното дружество за
л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********със срок на действие от 00.00 часа на
20.05.2014 г. до 23.59 ч. на 20.05.2015 г.
Въз
основа на материалите от ДП № Д-138/2015 г. по описа на РУП Плавен и
медицинската документация е допусната и приета комплексна авто-техническа и
съдебно-медицинска експертиза.
Описан е
механизмът на ПТП, като са определени и скоростите, с които са се движили л.а.
„Фолсвген Пасат“ и т.а. „Скания“. Според вещото лице водачът на лекия автомобил
е имал възможност да не допусне произшествието, ако преди завоя е намалил
скоростта до около 80-85 км/ч, с която е могъл да премине завоя безпроблемно.
Възможност за намаляване на скоростта водачът Г.Г. е имал и при навлизане в
десния завой.
Вследствие
процесното произшествие З.Г. е претърпяла съчетана черепно-мозъчна, шийна,
гръдна и коремна травма и е получила контузия на главата и врата, охлузна рана
в лява челна област на главата с дължина 3,5-4 см, мозъчно сътресение, контузия
на гръдния кош с фрактура на ІІІ-то ребро, дискретно изместено напред тяло на
ІV шиен прешлен спрямо тялото на V шиен прешлен, травматично разкъсване на
слезката, излив на кръв в коремната кухина 1 500мл, контузия с травматичен
хематом на опашката на панкреаса, контузия с хематом около горния полюс на
левия бъбрек, единични точковидни кръвонасядания по опорака на тънките черва.
Черепно-мозъчната, гръдната и шийна травми са причинили на пострадалата
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Коремната травма,
изразяваща се в разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина е
предизвикала постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Без
високоспециализирано оперативно лечение за премахване на слезката и овладяване
на кръвотечението фаталният изход бил неизбежен. Разстройство на здравето,
временно опасно за живота предизвикали и уврежданията на панкреас, бъбреци и
чреводържател.
Към
момента на уврежданията и по време на болничното лечение Г. претърпяла
интензивни болки и страдания. С умерена интензивност те продължили до 30 дни, а
след това – до 2-3 месеца – в по-слаба степен.
През
10-дневното болнично лечение в УМБАЛ „Д-р Г. *** на З.Г. било извършено
оперативно лечение – горно срединна лапаротомия, евакуиране на 1 500 мл кръв,
премахване на далака. При операцията били открити два добавъчни далака с
размери 4/3 см, единият от които бил с нарушена цялост на капсулата и
кръвотечение и това наложило отстраняването му. Съхранен е вторият добавъчен
далак, който бил с ненарушена структура. След оперативните интервенции на Г. било
приложено медикаментозно, инфузионно и субституиращо лечение.
Загубата
на слезката оказвало влияние върху имунитета на организма, а при премахването й
функциите й се поемали от костния мозък, черния дроб, лимфния апарат и
спленоиди, а в случая – и от допълнителния далак, който се е оказал съхранен.
При отстранена слезка вероятността от инфекции била по-висока, а те самите
протичали по –тежко. Общият лечебен и възстановителен период бил 2-3 месеца.
Коремната травма включвала, освен руптура на слезката, и контузия с травматичен
хематом на опашката на панкреаса, контузия с хематом около горния полюс на
левия бъбрек, единични точковидни кръвонасядания по опорака на тънките черва.
Това наложило облекчен хранителен режим за около 4-5 месеца.
С оглед
установения механизъм на ПТП и настъпилите увреждания вещите лица са заключили,
че пострадалата е била с поставен предпазен колан.
Във
връзка с неизправността на спирачната система на автомобила, вещото лице е
заключило, че при осъществения механизъм на ПТП, неизправността на накладките е
без отношение към настъпването на произшествието, ако водачът Г.Г. не е спирал
в завоя. При движение в завоя със скорост, близка до критичната, задействане на
спирачките създавало опасност, тъй като не биха създали допълнителни спирачни
сили в контакта на гумите с пътната настилка, при което по-лесно би настъпило
странично плъзгане и занасяне на автомобила към външния край на платното.
Техническата
неизправност на накладките би могла да се намира в причинно-следствена връзка с
произшествието, ако накладките на левите колела създават по-голяма спирачна
сила на накладките на десните колела.
По
делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Д.Ц., която
разказва, че в продължение на три дни след инцидента З.Г. е била в безсъзнание
в болницата в гр. Плевен. Когато я видяла на четвъртия ден, З. не можела да се
движи. След изписването й продължила да изпитва болки в стомаха и във врата. Приемала
обезболяващи и витамини. Около два месеца била на легло и не можела да се
обслужва сама. След третия месец започнала да се раздвижва. Имунната й система
била значително отслабена. Самостоятелно се придвижвала след четвъртия месец. З.
имала проблеми със съня. И до момента лесно се уморявала и все още не се
чувствала напълно работоспособна.
Г.Г. е
дал отговор на въпроси по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК относно процесното ПТП.
Заявява, че със З. предприели пътуване към гр. Славяново за подмяна на
накладките на л.а. „Фолксваген Пасат“, които били неизправни. З.Г. седяла на
предна дясна седалка, с поставен предпазен колан, който Г. лично откопчал след
произшествието и оказал първа помощ на пострадалата.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен на 20.05.2014 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК № ********Г.Д.Г.
и ЗК „О.– клон Б.“ КЧТ, с което застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който
застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя
се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането
и е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е необходимо
към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Това обстоятелство не е оспорено от ответника и се установява
от справка в Информационния център на Гаранционен фонд.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Съдът намира за доказано извършеното от Г.Г.
непозволено увреждане, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и
съответно на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. От
заключението на авто-техническата част на комплексната експертиза се установява
по категоричен начин, че Г.Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, като
не е контролирал непрекъснато управляваното от него превозно средство и не е
избрал скорост на движение, съобразена с пътните условия, с характера и
интензивността на движението по начин да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Избраната от него скорост не му е позволила да премине
безпроблемно десния завой, поради което е допуснал да настъпил удар с насрещно
движещия се т.а. „Скания“. Нарушението на нормите на чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП
обосновава ангажирането на отговорността му за настъпилите вследствие произшествието
вреди, а с оглед валидното застрахователно правоотношение с ответника – и
пасивната материално правна легитимация на застрахователното дружество.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Вещото
лице д-р Х. М. е заключил, че вредите, чието обезщетение ищцата претендира в
настоящото производство са причинени именно от процесното ПТП. Г. е претърпяла
съчетана черепно-мозъчна, шийна, гръдна и коремна травма, с увреждания, част от
които са поставили живота й в опасност. Оперативната интервенция е включвала
отстраняване на руптуриралата при произшествието слезка, евакуиране на
1 500 мл кръв и горно срединна лапаротомия. За период от повече от 2-3
месеца Г. е търпяла значителни ограничения в двигателните си функции, изпитвала
е болки, за облекчаване на които е приемала медикаменти и е имала проблеми със
съня. Обездвижването й за продължителен период от време е възпрепятствало
възможността да води обичайния си начин на живот. Налагало се е да разчита на
чужда помощ за задоволяване на ежедневните си потребности и за хигиенно-битово
обслужване.
Налице са
трайни негативни последици за състоянието й поради отстраняване на слезката.
Въпреки открития и съхранен допълнителен далак, липсата на основен орган
нарушава имунната реактивност на организма и създава риск от тежко протичане на
бактериални и вирусни инфекции и разстройство на здравето.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 26 г. към датата на процесното ПТП,
тежестта на уврежданията, някои от които са създали опасност за живота й,
изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им,
променения ритъм и начин на живот, съпътствани от зависимост от чужда помощ,
включително за поддържане на лична хигиена и самообслужване, както и общо
увреденото здравословно състояние на З.Г. вследствие загубата на слезката,
съдът намира, че претендираното обезщетение от 90 000 лева за получената
съчетана травма, включваща и тежка телесна повреда, е справедливо.
Ответникът е направил възражение за принос на вредоносния
резултат от страна на Г., което подлежи на разглеждане в настоящото
производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията.
Неоснователно
и недоказано остана в настоящото производство твърдението на ответника, че
пострадалата е била без поставен обезопасителен колан. Характерът на травмите,
както и механизмът на произшествието водят до категоричния извод, че Г. е била
с поставен обезопасителен колан. Именно неговото предпазно действие е причинило
значителна част от уврежданията в гръдната и коремна област.
Недоказано
е и второто от възраженията на ответника – за знание у Г. относно
неизправността на накладките на л.а. „Фолксваген Пасат“ и съгласието й да бъде
превозвана с него, поради което сама се е поставила в риск от претърпяване на
ПТП.
Според
заключението на вещото лице доц. инж. А. А., пояснено при изслушване на
експертизата в съдебното заседание на 21.04.2017 г., евентуална употреба на спирачки
преди удара би довело до по-тежки последици, поради вероятен директен челен
удар на л.а. „Фолксваген Пасат“ с т.а. „Скания“. Липсата на следи от спирачки
говори за криволинейна траектория и удар в предните леви части на двете
превозни средства. В случая задействането на изправни спирачки би било опасно,
поради създаване на допълнителни спирачни сили, по-лесно странично плъзгане и
занасяне.
Поради недоказаност на
възраженията за принос от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния
резултат, определеното от съда обезщетение не подлежи на намаляване.
Ответникът не доказа да е
репарирал изцяло или частично претърпените от ищцата вреди, поради което следва
да заплати обезщетението в горепосочения размер.
За обезщетяването на вреди от
непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение
(чл. 84, ал.3 ЗЗД) – момента на причиняването на вредата. От този момент той
дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е
парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223,
ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати
ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено
увреждане, и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Тъй като ищцата е освободена от заплащане
на такси и разноски, ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3 600 лева и 400 лева
депозит за експертиза по делото.
На З.Г.
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния й представител
се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 3 876 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Н.,
упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон
Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.С., район „Т.“, бул. „*********да заплати на З.П.Г., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждания,
получени при ПТП, настъпило на 21.01.2015 г., ведно със законната лихва от 21.01.2015
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на управление Република Кипър, гр. Н.,
упражняващо търговска дейност чрез регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон
Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.С., район „Т.“, бул. „*********да заплати по сметка
на СГС сумата от 3 600 лева държавна такса и 400 лева депозит за експертиза по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ЗК „О.Л.“, със седалище и адрес на
управление Република Кипър, гр. Н., упражняващо търговска дейност чрез
регистриран клон в Република Б. „ЗК О.– клон Б.“ КЧТ, ЕИК ********, гр.С.,
район „Т.“, бул. „*********да заплати на адв. С.С.Ч., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 3 876 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ответника – Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: