РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330109164 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „Мания тийм“ ЕАД срещу „***“ ЕООД, с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на
8615.89 лева, представляваща цена на доставени стоки, за които е издадена фактура №
********** от 22.08.2019 г. от „Текс Тийм“ ЕАД, 1250 лева, частичен иск от общо дължима
сума в размер на 4307.95 лева, представляваща обезщетение за забава върху главница от
8615.89 лева за периода 26.08.2019 г. до 14.10.2019 г., 732.35 лева – обезщетение за забава
върху главница от 8615.89 лева за периода 15.10.2019 г. до 12.03.2020 и за периода
09.04.2020 г. до 11.09.2020 г., 7610.17 лева – цена на доставени стоки, за което е издадена
фактура №*** от 22.08.2019 г. от „Текс Тийм“ ЕАД, 1250 лева, частичен иск от общо
дължима сума в размер на 3805.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 7610.17 лева за периода 26.08.2019 г. до 14.10.2019 г., 646.87 лева –
обезщетение за забава върху главница 7610.17 лева за периода 15.10.2019 г. до 12.03.2020 и
за периода 09.04.2020 г. до 11.09.2020 г., които вземания са прехвърлени от „Текс Тийм“
ЕАД на „Мания тийм“ ЕАД с договор за цесия. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между „Мания тийм“ ЕАД и „***“
ЕООД е сключен договор за франчайзинг и покупко-продажба на стоки от 24.03.2014 г., по
силата на който ищецът се явява франнчайзодател, а ответника франчайзополучател. В
чл.3.6.9 е уговорено, че стоките, които ще се продават в магазина на ответника, последният
ще закупува от ищеца или от посочено от него лице. В случая с посочените по-горе фактури
са закупени и доставени стоки, във връзка с договора за франчайз, от „Текс Тийм“ ЕАД, за
което последния е издал фактура. Стоките са доставени и приети от ответника. Във
фактурите е посочен падежа на плащане на задължения. На падежа същите не са платени от
ответника, поради което е начислено и обезщетение за забава в търсения размер и период,
считано от датата след падежа. Вземанията по фактурите на „Текс Тийм“ ЕАД са
прехвърлени на ищеца „Мания тийм“ ЕАД с договор за цесия, за което ответникът бил
уведомен на 15.01.2020 г. С оглед изложеното са предявени исковете.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Оспорва
вземането по процесните фактури да е прехвърлено на ищеца, доколкото липсват
представен договор за цесия. Оспорва цесията да му е съобщена надлежно, доколкото не е
получен на сочения от ищеца имейл от ответника. Оспорва дължимостта на сумите по
фактурите, оспорва ответникът или негов представител да е получавал фактурите, както и
същите да носят подпис на представител на ответника. Излагат се твърдения, че фактурите
са подписани от лице, което няма представителна власт за ответника. Излагат се твърдения,
че процесните фактури не са осчетоводени от ответника. Моли за отхвърляне на иска,
претендира разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва, да установи, при
условията на пълно и главно доказване, че между ответника и „Текс Тийм“ ЕАД са
сключени договори за покупко-продажба, обективирани във фактура № ********** от
22.08.2019 г. и във фактура № *** от 22.08.2019 г., че „Текс Тийм“ ЕАД е предоставил на
ответника стоките, описани във фактурите, че ответникът, чрез свой представител ги е
приел, размер на вземането, падеж, че е уговорена неустойка, размер, размер на
обезщетението за забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление
до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на
упълномощаване за това от цедента/. Ответникът носи насрещно доказване, а при
установяване горното от ищеца е да докаже, че е заплатил претендираните суми.
С Определение от 12.08.2021 г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са
отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за франчайзинг и покупко-
продажба на стоки от 24.03.2014 г., по силата на който ищецът се явява франнчайзодател, а
ответника франчайзополучател, не е спорно и съдържанието на договора, представен от
ищеца.
Видно от чл.3.6.9 от договора за франчайз, ответникът се е задължил да закупува
стоките, предмет на договора от ищеца или от посочено от него лице.
Не се спори, че такова посочено лице от ищеца е фирма „Текс Тийм“ ЕАД.
В конкретния случай е без правно значение договорът за франчайз, сключен между
ищеца и ответника, доколкото вземанията не се основават пряко на него, а на договор за
продажба, сключен с „Текс Тийм“ ЕАД.
Видно от Протокол за изписване от 22.08.2019 г. /л.30/ „Текс Тийм“ ЕАД е доставило
на „***“ ЕООД, описаните в него стоки. От същата дата е издадена фактура № **********,
в която са остойностени получените стоки в размер на 8615.89 лева /л.29 - гръб/. Протоколът
и фактурата са подписани за ответника от С. Б..
Видно от Протокол за изписване от 22.08.2019 г. /л.31/ „Текс Тийм“ ЕАД е доставило
на „***“ ЕООД, описаните в него стоки. От същата дата е издадена фактура № ***, в която
са остойностени получените стоки в размер на 7610.17 лева /л.30 - гръб/. Протоколът и
фактурата са подписани за ответника от С. Б..
И по двете фактури е отбелязано, че плащането на стоките следва да бъде извършено
до 25.08.2019 г.
От свидетеля С. М. И. /протокол от о.с.з. от 10.01.2022 г. л.193/ се установява, че през
2019 г. е работил в *** на „Текс Тийм“ в София. Същият установява, че „***“ ЕООД, който
2
имал сключен договор за франчайз с ищеца, получил заявка на имейл, че иска да му бъдат
доставени стоки –дрехи, като е изпратил подробна таблица с описание на стоките, които
иска, обективирани в приложената по делото имейл кореспонденция /л.148-150/. Свидетелят
установява, че когато се доставя стока се пускат от електронната им система фактура с
протокол за изписване, като той за „Текс Тийм“ е подписал посочените по-горе протоколи и
фактури. Свидетелят установява, че ответникът е получил стоките, описани във протоколите
и фактурите, предявени му в съдебно заседание, чрез изпратения от ответника *** - С. Б.,
който е подписал протоколите и фактурите.
Същото се установява и от свидетеля С. З. Б., който уточнява, че за получаване на
процесните стоки е бил ангажиран от „***“, доколкото се занимавал с транспортна дейност.
От ответникът му било указано да получи и транспортира стоките до магазините на
последния в гр. Кърджали и гр. Смолян. Свидетелят установява, че той е получил стоките и
е подписал протоколите и фактурите и е доставил стоките в указаните от ответника места –
в магазините му в Смолян и Кърджали, като не е имало възражение по доставените стоки от
последния.
Съдът кредитира така обсъдените показания на разпитаните свидетели като
обективни и непротиворечиви както помежду си, така и със събраните по делото писмени
доказателства. Свидетелите дават сведения за факти и обстоятелства, които лично и
непосредствено са възприели.
Вещото лице по Съдебно-счетводната експертиза /л.177/ е отразило в същата, че не е
успяло да извърши проверка в счетоводството на ответника, за да отговори на поставената
задача дали процесните фактури са осчетоводени при него.
С Протоколно определение от 02.11.2021 г. /л.162/ съдът е указал на ответника, в
присъствието на неговия процесуален представител, че следва да окаже съдействие на
вещото лице по ССчЕ за изготвяне на експертизата, като осигури достъп до счетоводството
си. Съдът е указал на ответника, че при неосигуряване на съдействието, това поведение ще
се цени от съда по реда на чл.161 ГПК и съдът ще приеме за доказано, че процесните
фактури са осчетоводени при ответника.
С оглед изложеното, предвид разпитаните свидетели и представените писмени
доказателства - приемо - предавателни протоколи и фактури, подписани от представител на
ответника и възпрепятстване на вещото лице по ССчЕ да извърши проверка в
счетоводството на ответника, което съдът цени като доказателство, че фактурите са
осчетоводени при ответника, съдът приема, че по делото се установи, че между „Текс Тийм“
ЕАД и ответника е сключен договор за продажба на стоките, предмет на делото, описани в
процесните фактури и протоколи.
Видно от договор за цесия от 19.12.2019 г. /л.117/ „Текс Тийм“ ЕАД е прехвърлило на
„Мания Тийм“ ЕАД вземанията по процесните фактури - фактура № ********** на
стойност 8615.89 лева и фактура № *** на стойност 7610.17 лева.
Видно от писмо от 19.04.2021 г., „Текс Тийм“ ЕАД е изготвило уведомление до
ответника, че с договора за цесия вземанията му са прехвърлени на ищеца /л.109/.
Видно от куриерска справка /л.106-107/ уведомлението е връчено на ответника на
21.04.2021 г.
Дори и да се приеме, че уведомлението не е връчено по куриер, то съдът приема, че
ответникът е уведомен надлежно за прехвърленото вземане в хода на настоящото
производство, с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено
уведомлението от „Текс Тийм“ ЕАД, както и му е връчено допълнително в съдебно
заседание на 02.11.2021 г. Това обстоятелство се цени от съда по реда на чл.235, ал.3 ГПК
Ответникът не твърди да е платил задълженията си на стария кредитор преди
уведомлението за цесията, поради което дължи вземанията на новия кредитор – ищеца.
3
По исковете по чл.92 ЗЗД:
Ищецът претендира неустойка за забава за вземанията по фактурата в размер на 1 %
ден, която е предвидена в чл.7.1 от договора за франчайз от 24.03.2014 г. В случая главните
вземания произтичат от договорни правоотношения с „Текс Тийм“ ЕАД, прехвърлени на
ищеца с договор за цесия. Предмет на делото не е договорът за франчайз. Ищецът не може
да се позовава на клаузи от сключения между него и ответника договор за неустойка върху
вземания по договори, сключени от ответника с трети лица. В договора с „Текс Тийм“ ЕАД
такава не е уговорена и такова вземане не е прехвърляно от „Текс Тийм“ ЕАД на ищеца.
С оглед изложеното предявените искове за сумата от 1250 лева, частичен иск от общо
дължима сума в размер на 4307.95 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 1 %
на ден върху главница от 8615.89 лева за периода 26.08.2019 г. до 14.10.2019 г. и за сумата
от 1250 лева, частичен иск от общо дължима сума в размер на 3805.09 лева, представляваща
неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху главницата от 7610.17 лева за периода
26.08.2019 г. до 14.10.2019 г., като неоснователни ще се отхвърлят.
По исковете по чл.86 ЗЗД:
По делото се установи дължимост на главните вземания. Вземането в размер на
8615.89 лева е с падеж 25.08.2019 г. От следващата дата ответникът изпада в забава, а
именно от 26.08.2019 г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими
специални знания, с помощта на онлайн калкулатор, лихвата за забава за заявения период от
15.10.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 11.09.2020 г. възлиза на 732.41 лева, като
с оглед диспозитивното начало ще се присъди търсената от ищеца сума от 732.35 лева.
Вземането в размер на 7610.17 лева е също с падеж 25.08.2019 г. От следващата дата
ответникът изпада в забава, а именно от 26.08.2019 г. Изчислена по реда на чл.162 ГПК,
доколкото не са необходими специални знания, с помощта на онлайн калкулатор, лихвата за
забава за заявения период от 15.10.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 11.09.2020 г.
възлиза на 646.92 лева, като с оглед диспозитивното начало ще се присъди търсената от
ищеца сума от 646.87 лева.
Следва да се посочи, че при изчисляване на обезщетението за забава е съобразен
периода на обявена в страната епидемиологична обстановка, по време на която не се дължи
обезщетение за забава.
С оглед изложеното тези искове се доказаха по основание и размер и като такива ще
се уважат изцяло.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски: 865.99 лева, платена държавна такса /л.182-184/,
3247.56 лева, платено адвокатско възнаграждение /л.181 и л.186/ и 150 лева – депозит за
ССчЕ. Общо разноски, направени от ищеца са в размер на 4263.55 лева, от които съразмерно
с уважената част от претенцията ще се присъдят 3234.60 лева.
Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищеца, което съдът намира за неоснователно. Видно от договора за
правна помощ и съдействие на ищеца /л.181/ по всеки един от исковете е уговорено
адвокатско възнаграждение в предвидените минимални размери, съгласно Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът доказа следните разноски – 1000 лева – платено адвокатско
възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка,
4
обективирана в договора за правна помощ и съдействие /л.103/ от което на основание чл.78,
ал.3 ГПК, ще се присъди сума в размер на 124.22 лева, съразмерно с отхвърлената част от
претенцията.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Промишлена зона, Бивш пивоварен завод, Административна сграда,
ет.2 сумата в размер на 8615.89 лева, представляваща цена на доставени стоки, за които е
издадена фактура № ********** от 22.08.2019 г. от „Текс Тийм“ ЕАД, 732.35 лева –
обезщетение за забава върху главница от 8615.89 лева за периода 15.10.2019 г. до 12.03.2020
и за периода 09.04.2020 г. до 11.09.2020 г., 7610.17 лева – цена на доставени стоки, за което
е издадена фактура № *** от 22.08.2019 г. от „Текс Тийм“ ЕАД, и 646.87 лева –
обезщетение за забава върху главница 7610.17 лева за периода 15.10.2019 г. до 12.03.2020 и
за периода 09.04.2020 г. до 11.09.2020 г., които вземания са прехвърлени от „Текс Тийм“
ЕАД на „Мания тийм“ ЕАД с договор за цесия от 19.12.2019 г., както и да заплати сумата в
размер на 3234.60 лева – разноски в производството, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата
от 1250 лева, частичен иск от общо дължима сума в размер на 4307.95 лева, представляваща
неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху главница от 8615.89 лева за периода
26.08.2019 г. до 14.10.2019 г. и за сума от 1250 лева, частичен иск от общо дължима сума в
размер на 3805.09 лева, представляваща неустойка за забава в размер на 1 % на ден върху
главницата от 7610.17 лева за периода 26.08.2019 г. до 14.10.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА „Мания тийм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, Промишлена зона, Бивш пивоварен завод, Административна сграда, ет.2 ДА
ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 124.22 лева – разноски в производството,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5