ПРОТОКОЛ
№ 124
гр. Пловдив, 24.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
Сложи за разглеждане докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно
търговско дело № 20255001000070 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателят „Д.П.“ ЕООД, редовно призован, за него се явява от
адв. К..
Въззиваемият „Х.Д.С.“ ЕООД, редовно призован, за него се явява адв.
Ч..
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Ч.: Не следва да се дава ход на делото.
Налице е нарушение на чл.261 т.4 ГПК. Твърдим, че няма и не е внесена
държавна такса, поради следните причини, вследствие на което жалбата е
нередовна и делото следва да бъде прекратено, тъй като е налице преклузия за
отстраняване на тези неотстраними процесуални нарушения, които в момента
ще заявя.
По делото е налично платежно нареждане, което е подадено и е платено
от лична сметка на Д.Д., в което като задължено лице е отразен Д.Д.. Смятам,
че платежното е нищожно, тъй като не са изпълнени указанията на БН* под №
**/**, подписани от подуправителя на БН*, раздел II, т.10.12 и 10.13, тъй като
в задължителните реквизити на такова платежно е задължение за отразяване
на задължено лице с неговия идентификационен код, ЕИК по БУЛСТАТ.
Вследствие на това, така приложеното платежно по делото е нищожно и не
поражда никакви правни последствия, нито има своето значение. От друга
страна лицето Д.Д. е заличен от Т.Р. като управител и като собственик на
„Д.П.“ ЕООД на 31.05.2024г., а видно от справка в Т.Р., на 18.05. е продал
дружествените си дялове и вече не е фактически собственик, доколкото
1
платежното е от месец 07.2024г. Това е лична сметка на Д.Д., за което
прилагам и моля да приемете справка от счетоводството на доверителя ми,
тъй като Д. качеството си на физическо лице е бил служител на „Х.Д.С.“
ЕООД и като такъв му е плащана заплата по личната му сметка, поради което
прилагам извлечение от сметката му, с оглед на което доказвам, че това е
личната сметка на Д.Д..
Същевременно възразявам, че и частната жалба, която е предмет на
разглеждане в настоящото производство по чл.248 ГПК, и тя няма платена
държавна такса, тъй като колегите са платили от разплащателната сметка на
адвокатското дружество и отново със същия порок, като ноторно известно е,
че такива суми се плащат от адвокатска сметка съгласно чл.39 от ЗАдв.
Ноторно известно е, че адвокатските дружества нямат специални сметки, а
такива имат адвокатите и при положение, че плащането на таксата е платено
от адвокатското дружество, като отново не е посочено задълженото лице,
отново считам, че плащането не може да бъде прието като такова и самото
платежно се явява нищожно.
Адв. К.: Несъществени са възраженията на колегата и моля да приемете
плащанията - посочени са основанията, сумата е идентична. Ако приемете, че
не е налице редовно плащане, моля да ни дадете срок да платим отново.
Адв. Ч. /реплика/: С оглед спазване на принципа на равнопоставеност,
състезателно начало в процеса, не може на процесуално нарушение, което
считам за неотменимо, да се дава отново възможност на въззивния
жалбоподател да отстранява нещо, което е констатирано от другата страна по
дело и е елемент от защитата му и което той самият не е отстранил. Има една
римска максима - непознаването на закона не извинява, което за колегата
смятам, че не се отнася, но има елементи, които колегата не е съобразил.
Съдът счита, че направеното възражение е неоснователно.
Като цяло, с оглед разпоредбата на чл.261 т.4 ГПК от значение е да има
приложен документ към жалбата за внесена държавна такса. Без значение кое
е лицето, внесло този документ, като ако вносител е друго лице следва да се
приеме, че то е действало за сметка на жалбоподателя, а причините за това
плащане не са от значение за съда при преценката за редовност на жалбата. В
случая таксата е внесена и жалбите са редовни.
За пълнота следва да се посочи, че за наличието на внесена такса с оглед
разпоредбите на чл. 262, ал.1 от ГПК съдът следи служебно, т.е. при
констатация за липса на такава независимо от етапа на делото той би следвало
да остави същото без движение, за да се отстранят констатираните
нередовности. В случая обаче това с оглед споменатото по- горе не е
необходимо.
На база изложеното ПАС намира направеното възражение за
неоснователно, като наред с това следва да се приеме представеното писмено
доказателство за аргументиране доводите на пълномощника на въззиваемата
2
страна за недопустимост на жалбата.
Ето защо Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА извлечение от Б."Д.**" ЕАД за период 01.06.2022г. до
30.06.2022г. с титуляр „Х.Д.С.“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на пълномощника на
въззиваемата страна.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото.
Повод за образуването са две на брой жалби изходящи от „Д.П.“ ЕООД.
С първата се обжалва постановеното на С. окръжен съд решение №
113/01.04.2024г., постановено по т.д. № 411/2022г., с което е отхвърлена искова
претенция на „Д.П.“ ЕООД против „Х.Д.С.“ ООД за заплащане на дължимо по
договор за разработка на продукт № ** от **г. възнаграждение в размер на 72
000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането и е уважена насрещната искова
претенция на ответника „Х.Д.С.“ ООД за осъждане на ищцовото дружество да
заплати сумата от 26 506.11 лв., представляващи стойност на движими активи,
собственост на ищцовото дружество по балансова стойност, предадени във
връзка с разработка на продукта предмет на посочения по- горе договор.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като се оспорват изводите на съда, че
изпълнението по споменатия договор не е прието, както и че продуктът не
отговаря на техническите характеристики, упоменати в договора. В тази
връзка е направено подробно изложение за аргументиране
незаконосъобразността на изводите, че представеният документ,
удостоверяващ приемането на изработеното е подписан от лице без
представителна власт от страна на възложителя и тези, че изработеният
продукт няма общо с възложеното. Изложени са доводи, че дори да се приеме,
че е налице неизпълнение то не е пълно, поради което се дължи
възнаграждение за частично извършената работа.
По отношение частта от решението касаеща насрещната искова
претенция е споменато, че е назаконосъобразна, с оглед на това, че по делото
не са представени доказателства за предаване на стоките, чиято
равностойност се иска.
Има отговор на жалбата от „Х.Д.С.“ ЕООД, с която се излагат
съображения за неоснователност.
От „Д.П.“ ООД е постъпила частна жалба, с която се обжалва
определение № 890/18.10.2024г., постановено по т.д. № 411/2022г. на ОС С.З.,
с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта
за разноските.
3
Има отговор от „Х.Д.С.“ ЕООД, с който се смята, че частната жалба е
неоснователна.
Адв. К.: Поддържам въззивната жалба и частната такава, и моля да се
произнесете по доказателствените ни искания, направени в жалбата.
Адв. Ч.: Оспорвам жалбата. Правя доказателствено искане, с оглед
заявеното от съда по отношение на платежното нареждане.
Моля на основание чл. 293 ГПК да се открие производство по оспорване
по отношение на платежното нареждане, с което е платена държавната такса
за въззивната инстанция, тъй като твърдя, че същото е с невярно съдържание
по отношение на съдържанието и е нищожно по смисъла на закона.
Във връзка с насрещния иск за връщане паричната равностойност на
подробно описаните в 22 пункта и няколко вещи дадени му във връзка с
процесиня договор уточнявам, че претендираме същата поради, това че с
нотариална покана, разваляща договора от 15.02.2022 г., той е поканен да
върне същите. Връщане не е извършено, поради което ни дължи паричната
равностойност, тъй като не ни дава насрещно обяснение какво е направил с
вещите. Това са причините да претендираме паричен иск за тези вещи.
Искам да поясня, че той е получавал и други вещи от клиента ми, от
които е върнал само един компютър и един телефон, за което сме сезирали
прокуратурата, за което има наказателно производство в ** РУ на ***.
Що се касае до предаването на вещите предмет на настоящето дело, в
първоинстанционното производство със свидетелски показания беше
доказано тяхното предаване, поради липса на изричен писмен документ. От
друга страна през 2002 г. е отменен албумът на първичните счетоводни
документи от М. на ф..
Адв. К.: По направеното уточнение, не възразявам да се направи. По
същество заявяваме, че няма как да върнем нещо, което не сме получили. Не
сме получили материали от възложителя за изпълнение на този договор,
поради което няма какво да върнем.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА направеното уточнение на насрещната осъдителна искова
претенция на „Х.Д.С.“ ООД.
Адв. К.: Поддържам доказателствените искания да се назначи изготвяне
на съдебно-техническа експертиза, тъй като по т.4. 5 не беше даден отговор и
не беше назначена допълнителна такава - това е за това какви материали са
вложени в самия д. и колко от тях съвпадат с тези, които представя моят
доверител и за които твърдим, че е вложил, както и на допълнително
зададените в съдебно заседание въпроси, а именно каква е стойността на
труда, за това което е констатирал като изработено при отговора на въпрос 4.1.
4
Имам и искане за допускане на свидетел, което моля да уважите.
Адв. Ч.: С оглед искането на колегата, считам, че същото е
неоснователно. По отношение на свидетеля, същият е поискан в преклузия по
отношение на обстоятелствата, за които ще свидетелства свидетелят, т.е.
същите не се явяват на основание чл.266 ГПК нововъзникнали. От друга
страна се измества целият предмет на делото, тъй като ние твърдим, че
въобще този проект, това псевдоизпълнение не сме го получавали, което е и
предмет на спора в настоящото производство. От друга страна, по отношение
на зададените въпроси за съдебно-техническата експертиза, в случай че ще
бъде допусната такава, ще зададем допълнителни въпроси и дори ще
поискаме тройна съдебно-техническа експертиза по отношение установяване
летателната способност на това псевдоизделие, тъй като считаме и, както сме
го заявили в първоинстанционното производство, то няма летателна
способност.
Ако се допусне съдебно-техническа експертиза, поддържаме и правим
искане да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със зададените в
първоинстанционното производство въпроси с допълнителен въпрос:
Налични ли са и осчетоводени ли са в счетоводството на ищцовата страна
„Д.П.“ ЕООД материалите, компонентите и изделията, които ще са предмет на
експертиза по съдебно-техническата експертиза, включително налице ли са и
осчетоводени ли са краткотрайни материални активи и дълготрайни
материали активи в дружеството, които се явяват инструменти, необходими за
създаване на това изделие. От приложените по делото документи безспорно се
доказва липсата на такава счетоводна отчетност и липсата на такива
материали.
Адв. К. /реплика/: В първа инстанция две години си говорим как това,
което е възложено то не трябва да л., т.е. това нещо не следва да л., то е п.. За
да л. те трябва да вложат още не знам колко хиляди. Не е възложено на „Д.П.“
ЕООД да прави нещо, което да л., а да изработи п. на това, което ще л.. Този
въпрос не следва да се допуска и да не бъде разглеждан, тъй като от договора
се вижда, че не трябва да л.. Това е обяснено от вещото лице. Възложено е да
има четири функционалности и за да л. и да се проведат тези изпитания
трябва да предоставят материали, които не са предоставени. Не оспорваме, че
в момента това изделие не може да л., на база това, което е изработено. Затова
няма нужда от допускане на разширена експертиза. То може да л., ако се дадат
материалите, без материали не може да л..
Адв. Ч. /дуплика/: В договора, в една от клаузите е заложено да има
изпитания на д.а в четирите му функционалности по отношение на л..
Съдът счита, че по отношение фактите и обстоятелствата, които ще се
установяват с исканите гласни доказателства е налице преклузия, т.е. искането
за разпит на свидетел не следва да се уважава.
По направеното искане за назначаване на експертиза, която да даде
5
отговор на въпрос 4. 5 от първоначалното заключение съдът намира същото за
основателно. Това е така защото отговор в заключението на този въпрос не е
даден. Причина за липсата му е факта, че експертът не притежава знания, за да
определи стойността на вложените материали. По тази причина задачата
следва да се възложи на друго вещо лице- счетоводител или оценител.
Преди да се назначи такава експертиза ПАС счита, че следва да се
постави допълнителна задача на вещото лице от съдебно-техническата
експертиза, което да отговори на въпросите какви по вид и количество са
материалите, вложени в изработеното от ищеца изделие/п., което е било
предмет на обследване по експертизата, както и да отговори на въпроса дали
материалите, описани на стр.4 от отговора/насрещна искова молба в 22 пункта
и няколко подпункта са били необходими и вложени при изработването на
този модел.
Едва след получаване отговора на тези въпроси, ще може да се говори за
оценъчна експертиза на количествата материали, респективно може да се
постави задача и по въпросите, поставени от пълномощника на въззиваемата
страна за проверка на това дали ищецът по първоначалния иск е имал
осчетоводени материали и респективно да се конкретизира предметът на
бъдещата проверка.
С оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „Д.П.“ ЕООД за
допускане до разпит на свидетел.
ПОСТАВЯ допълнителна задача на вещото лице от съдебно-
техническата експертиза Б. С. С. в посочения по-горе смисъл при
първоначален депозит от 400 лв., вносим поравно от страните в едноседмичен
срок от днес.
По искането за определяне стойността на вложените материали,
респективно за счетоводно отразяване в дружеството ищец, съдът ще се
произнесе след изготвяне на експертизата, за да се прецизира точно задачата
на тази допълнителна експертиза.
Адв. К.: Искам да посоча, че в чл.3 ал.2 от процесния договор е
допусната печатна грешка. В тази връзка заявявам, че действителната воля на
страните е предоставянето на 1 бр. д. да се извърши не от възложителя на
изпълнителя, а от изпълнителя на възложителя.
Адв. Ч.: Съгласен съм, става въпрос за печатна грешка.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА направеното уточнение във връзка със съдържанието на
договора.
6
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 23.05.2025г. от 10:30 часа, за която
дата и час страните са редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице **** Б. С. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:41 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7