Р Е Ш Е Н И Е
№
230
Гр.
Перник, 09.11.2021 година.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети и първи
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
с участието на съдебния секретар
Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 446/2021 година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по
жалба на И.В.Б., с ЕГН **********,*** против Заповед № ЧР – 41/02.08.2021 година,
издадена от областния управител на Област Перник, с административен център гр.
Перник, с която на основание чл. 107а от Закона за държавния служител е
прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на длъжност „Директор“ на
дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“,
с ранг ІІІ младши в Областна администрация Перник.
В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Сочи се, че е
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта му. Твърди
се, че не е налице изразено от държавния служител съгласие за прекратяване на
служебното правоотношение срещу изплащане на обезщетение, както и че
определеното обезщетение не е изплатено в момента на връчване на заповедта.
Искането към съда е да отмени оспореният акт на областния управител на област
Перник, с административен център гр. Перник и да присъди направените по делото
разноски.
Ответникът –
областен управител на област с административен център гр. Перник е изразил
писмено становище за неоснователност на жалбата.
В проведеното на
21.10.2021 година съдебно заседание жалбоподателя редовно призована, не се е
явила. Представлява се от адвокат В.К. ***, която заявява, че поддържа жалбата.
Моли съда да отмени оспорената заповед и да присъди направените по делото съдебни
разноски.
В проведеното на 21.10.2021 година съдебно заседание ответникът – областен
управител на област Перник, с административен център гр. Перник, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Докладвано е писмено становище от
пълномощника – старши юрисконсулт В.О., с което жалбата е оспорена като
неоснователна. Моли съда да я отхвърли.
Административен съд –
Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени
по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по
делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото и се установява от приложените
писмени доказателства, че И.В.Б. е полагала труд по служебно правоотношение на
длъжност „Директор“ на дирекция „Административен контрол, регионално развитие и
държавна собственост“ в Областна администрация Перник.
С писмо изх. № 32-00.575/16.06.2021 година
областният управител на област Перник, с административен център гр. Перник й е
отправил предложение за прекратяване на служебното и правоотношение на тази
длъжност, считано от 17.06.2021 година срещу изплащане на обезщетение в размер
на три основни месечни заплати. В писмото е посочено съгласието да бъде
изразено в законовия срок. Предложението е връчено на жалбоподателя лично на
16.06.2021 година.
От 17.06.2021 година до 25.06.2021 година И.В.Б. е
ползвала отпуск за придружаване и гледане на дете до 18 годишна възраст.
Считано от 28.06.2021 година до 10.09.2021 година, без прекъсване, тя е
ползвала отпуск за временна неработоспособност, поради общо заболяване.
Със Заповед №
ЧР-41/02.08.2021 година, издадена от областния управител на област Перник, с
административен център гр. Перник на основание чл. 107а от ЗДСл е прекратено
служебното правоотношение на И.В.Б. на длъжност „Директор“ на дирекция
„Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“, с ранг
ІІІ младши в Областна администрация Перник, считано от 02.08.2021 година. В
заповедта е посочено на служителя да се изплати обезщетение в трикратния размер
на последната получена месечна основан заплата. Доказателства за изплатено
обезщетение не са представени. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на
14.09.2021 година, която е обжалвана е с жалба вх. № 33-00-161/20.09.2021 година.
В хода на
съдебното оспорване страните не са ангажирали допълнителни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол
по силата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл административен акт, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от
органа по назначаването. С нормата на чл. 7, ал. 1, т. 27 от Устройствения
правилник на областните администрации се предвижда, че областният управител
осъществява правомощия на орган по назначаване на държавните служители по Закона за държавния служител.
Следователно той е органът, компетентен да прекрати служебното правоотношение.
В настоящият случай оспорената заповед, с която е прекратено служебното
правоотношение на жалбоподателя на длъжност „Директор“ на дирекция „Административен
контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация
Перник е издадена от областния управител на област Перник, с административен
център гр. Перник и отговаря на изискването за компетентност на издателя и.
Съгласно чл. 108, ал. 1 от
ЗДСл служебното правоотношение се прекратява с административен
акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба.
Оспорената заповед е издадена
в изискуемата писмена форма и съдържа фактите, представляващи основание за
издаването й. Посочени са дължимите на държавния служител обезщетения и придобития
ранг на държавна служба.
В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Заповедта е материално
незаконосъобразна. Тя е издадена на основание чл. 107а от ЗДСл. Съгласно нормата
на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл е предвидена възможност за органа по назначаването
да отправи предложение до държавния служител за прекратяване на служебното
правоотношение срещу изплащане на обезщетение в размер до 6 месечни работни
заплати. Основанието за прекратяване настъпва след като държавният служител
изрази съгласие с предложението. Съгласието трябва да е обективирано в писмена
форма и да е дадено в 7-дневен срок от получаване на предложението /по аргумент
на чл. 107а, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДСл/. Ако в определения от закона 7-дневен
срок държавният служител не е изразил съгласие, се счита че предложението не е
прието.
В настоящият случай
областният управител на област Перник, с административен център гр. Перник на
16.06.2021 година е отправил предложение до жалбоподателя за прекратяване на
служебното и правоотношение срещу изплащане на обезщетение в размер на 3
основни месечни работни заплати, което и е връчено лично на 16.06.2021 година. Срокът
за изразяване на съгласие е изтекъл на 23.06.2021 годна, като такова не е изразено.
Независимо от липса на
волеизявление от страна на държавния служител, изразяващо приемане на
отправеното от органа по назначаването предложение, областният управител на
област Перник е издал Заповед № 41 от 02.08.2021 година, с която е прекратил
служебното правоотношение с И.В.Б. на длъжност „Директор“ на дирекция „АКРРДС“
в областна администрация Перник.
Отсъствието на изявление от
страна на държавния служител, обективирано в изискуемата писмена форма и ясно изразяващо
съгласието му с отправеното до него предложение, изключва наличието на
основание по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение. За да е налице такова са необходими две насрещни и съвпадащи
волеизявления – на органа по назначаването и на държавния служител, които
обективират взаимното им желание служебното правоотношение да бъде прекратено,
като срещу това служителят да получи обезщетение в определен размер. В случая
липсва съгласие на държавния служител за прекратяване на правоотношението и за
последиците от него. Затова не е била налице предпоставката на чл. 107а, ал. 1
от ЗДСл. Като е приел противното и е прекратил служебното правоотношение на И.В.Б.,***,
с административен център гр. Перник е издал материално незаконосъобразен акт,
който следва да бъде отменен.
Не се отразява на извода на
съда, доводът на ответника, че веднага след отправяне на предложението, считано
от 17.06.2021 година до 10.09.2021 година, без прекъсване, жалбоподателя е
ползвал отпуск за отглеждане на болно дете до 18 години и отпуск за временна
неработоспособност и това го е поставило в обективна невъзможност да получи
нейното съгласие. Затрудненията на органа по назначаването да осъществи
намерението си за прекратяване на служебно правоотношение не могат да бъдат
аргумент за нарушаването на закона. Те са неотносими към правния спор и не
следва да бъдат обсъждани при разрешаването му.
В случая в законоустановения
срок по чл. 107а, ал. 1, изр. 2- ро от ЗДСл жалбоподателя не е изразила писмено
съгласие с отправеното й от ответника предложение. Затова по силата на
цитираната императивна разпоредба, той е бил длъжен да приеме, че предложението
му не е прието и не е налице основанието по чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл за
прекратяване на служебното правоотношение.
Отделно от горното следва да
се посочи, че разпоредбата на чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл
предвижда като условие за законосъобразното упражняване на правото на органа по
назначаване да прекрати служебното правоотношение, изплащането на уговореното
обезщетение едновременно с връчването на заповедта. В настоящия случай
ответникът не е доказал да е изплатил на държавния служител обезщетение за
прекратяване на служебното правоотношение.
С оглед изложеното настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник намира, че оспорената заповед на
областния управител на област Перник, с административен център гр. Перник е материално
незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Относно разноските:
На основание чл. 143, ал. 1
от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от нея
съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № ЧР –
41/02.08.2021 година, издадена от областния управител на област Перник, с
административен център гр. Перник, с която на
основание чл. 107а от Закона за държавния служител е прекратено служебното
правоотношение на И.В.Б., с ЕГН **********,*** на длъжност „Директор“ на
дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“,
с ранг ІІІ младши в Областна администрация Перник, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
администрация гр. Перник да заплати на И.В.Б., с ЕГН **********,***, кв. „Тева“, бл. 22,
ап. 7 сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева, представляваща направени
съдебни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването
му на страните.
Съдия:/п/