Определение по дело №367/2022 на Административен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 229

 

гр.Плевен, 24.01.2023 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр. Плевен, първи касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:   

                                       Председател: Николай Господинов

                                                       Членове: Елка Братоева

      Недялко Иванов

 

като разгледа докладваното от съдия Иванов частно касационно административно дело № 367 по описа на Административен съд - Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството пред настоящия съд е приключило с окончателно Решение № 424/04.10.2022 год., с което е оставено в сила Решение № 110/14.03.2022 г. по адм.д.№ 423/2021 год. по описа на Административен съд - Плевен.

В хода на съдебното производство първоинстанционният съд е предоставил на ищеца правна помощ за процесуално представителство до окончателното приключване на делото. За осъществяването ѝ е назначен адв. А.Г. ***.

След постановяване на касационния съдебен акт е постъпило писмо вх. № 30/04.01.2023г. от Националното бюро за правна помощ /изх.№ ПЛ-447-1-27198/2022 от 28.11.2022 г./, в което е обективирано искане за присъждане на осн. чл. 78, ал.7 от ГПК на разноските за изплатеното адвокатско възнаграждение и издаване на изпълнителен лист. Представено е и Решение на НБПП № ПЛ-447-1-27198/2022 от 28.11.2022г.  на адв. Г. е изплатено възнаграждение за осъществената правна помощ по делото в размер на 300 лв.

Постъпило е становище от адв. Г. по така направеното искане на НБПП, с което се заявява, че същото е неоснователно, изложени са аргументи, като е посочено, че искането на НБПМ следва да се остави без уважение.

Постъпило е становище от юрк. П.П. – процесуален представител на ГДИН по така направеното искане на НБПП, с което се заявява, че същото е неоснователно, изложени са аргументи, като е посочено, че искането на НБПМ следва да се отхвърли като неоснователно.

 

Настоящият съдебен състав намира, че искането е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 7 от ГПК, субсидиарно приложим на осн. чл. 144 от АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В горната разпоредба е налице законодателна промяна ДВ, бр.102/2022 год. Законодателят е добавил към последното изречение „с изключение на разноските за предоставената му правна помощ“.

Безплатната адвокатска помощ е предоставена по реда на чл. 94 от ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, от което следва, че същата е предоставена на лице, спрямо което е признато, че няма достатъчно средства само да си осигури такава. Безплатна означава, че лицата, на които е предоставена, не дължат по начало възстановяване на средствата, чрез които тя им се осигурява. Именно това е принципното положение, върху което почива уредбата на правната помощ в ЗПрП- правната помощ се предоставя на физически лица (съгласно чл. 5 ЗПрП) и се поема от държавата, като по този начин се гарантира конституционно признатото им право на защита в процеса.

Именно в този смисъл е и последното изменение в чл.78, ал.7 от ГПК, посочено по-горе.

Разпоредбата на чл. 27а ЗПрП предвижда изключение от този принцип, а имено, че възстановяването на средствата на държавата в лицето на НБПП от лицата, на които правната помощ е предоставена, е възможно в предвидените със закон случаи. Съдът обаче намира, че уредените в нормата на чл. 78, ал.7 от ГПК хипотези не са такива случаи.

От разпоредбата на чл. 78, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тълкувана във връзка с ал. 7, може да се направи извод, че ако бъде уважен искът, предявен от лицето, на което е предоставена правна помощ, за НБПП ще възникне вземане срещу изгубилата спора страна за разноските за адвокатско възнаграждение, заплатени от Бюрото на назначения процесуален представител. Тогава, при наличие на искане от НБПП, подкрепено с доказателства, че възнаграждението на служебния защитник е изплатено от Бюрото, съдът следва да присъди на същото сумата, осъждайки изгубилата спора страна за нея. В тази хипотеза по изключение е признато директно вземане на НБПП срещу изгубилата спора страна, без Бюрото да е страна в процеса.

Разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК обаче урежда отговорността за разноски между страните в процеса, но не и по отношение на трети лица, а съобразно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК в актуалния към датата на постановяване на настоящия съдебен акт вариант (ДВ, бр.102/2022 год.), разноските за предоставена правна помощ са изключени от тези, които се дължат от лицето, ползвало се от правната помощ, когато постановеното решение не е в негова полза.

Отделно, в случая към искането на НБПП не са представени доказателства, удостоверяващи действителното заплащане на адв. А. Г. на адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева. Липсата на доказано заплащане, т. е. на направени разноски от НБПП по повод к.адм. дело № 367/2022 г. по описа на АС Плевен е самостоятелно основание за отхвърляне на искането.

 

На основание гореизложеното, искането на НБПП за присъждане на сумата от 300 лв., представляващо заплатено възнаграждение на назначеният процесуален представител, следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.

 

         Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТХВЪРЛЯ искане на Националното бюро за правна помощ – София за присъждане в полза на Бюрото на разноски по касационно адм. дело № 367/2022 година по описа на Административен съд- Плевен с изх. № ПЛ-447-1-27198/2022 от 28.11.2022 г.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/               ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/                    2. /П/