МОТИВИ:
Подсъдимият П.П.П.
xxx е обвинен в това, че на 24.06.2009г. в гр. Монтана, обл. Монтана в
съучастие с И.П.П. xxx и Н.С.З. xxx, като извършител, като му нанесъл множество
удари с крак в областта на цялото тяло, причинил на Л.Я.Д. xxx средна телесна
повреда, изразяваща се в: травма на дясна предмишница със счупване на лъчевата
кост (радиус) на типично място, която е от естество да води до трайно
затруднение, движенията на десен горен крайник за срок над един месец - престъпление
по чл. 129, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал.
2 от НК.
Подсъдимият И.П.П. xxx е обвинен в това, че на
24.06.2009г. в гр. Монтана, обл. Монтана в съучастие с П.П.П. xxx и Н.С.З. xxx,
като извършител, като му нанесъл множество удари с крак в областта на цялото
тяло, причинил на Л.Я.Д. xxx средна телесна повреда, изразяваща се в: травма на
дясна предмишница със счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място, която
е от естество да води до трайно затруднение, движенията на десен горен крайник
за срок над един месец - престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл.
129, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимият Н.С.З. xxx това, че на 24.06.2009г.
в гр. Монтана, обл. Монтана в съучастие с И.П.П. xxx и П.П.П. xxx, като
извършител, като му нанесъл множество удари с кракобластта на цялото тяло, причинил
на Л.Я.Д. xxx средна телесна повреда, изразяваща се в: травма на дясна
предмишница със счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място, която е от
естество да води до трайно затруднение, движенията на десен горен крайник за
срок над един месец - престьпление по чл. 129, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 129,
ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност на подсъдимите и предявен граждански иск от Л.Я.Д. xxx
за сумата от общо 9 000лв. /девет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от датата на увреждане – 24.06.2009
година до окончателното и изплащане, както и направените в производството по водене
на делото разноски. По искане на Л.Я.Д. същият е конституиран като граждански
ищец в процеса и частен обвинител. В съдебно заседание по делото
конституираният като граждански ищец и частен обвинител, чрез повереника си, адв.
Станков от АК – Монтана, намира, че от показанията на разпитаните по делото
свидетели фактическата обстановка е безспорно установена, както и участието на
тримата подсъдими в изпълнителното деяние, същото е осъществено както от
обективна така и субективна страна. Моли съда да признае подсъдимите за виновни
по повдигнатите обвинения и им наложи наказание в рамките под средния размер
предвиден за това престъпление по отношение на всяко едно от подсъдимите лица, като
счита, че в случая няма пречка да намери приложение разпоредбата на чл. 66, ал.
1 от НК и изпълнението на наложените наказания бъде отложено с определен
изпитателен срок. Съдът уважи изцяло и приетия за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност граждански иск, така както е предявен. Поддържа, че с
оглед на причинената травма, изразяваща се в травма на типично място и с оглед
обстоятелството, че оздравителният период е около два и половина месеца, и
свързаните с това редица неудобства и болките и страданията, които са търпени, предлага
на съда да уважи изцяло така предявения размер на приетия за съвместно
разглеждане с наказателното производство граждански иск, ведно с произтичащите
от това законни последици.
Представителят на обвинението
заявява, че установената фактическа обстановка напълно съответства на
изложената в обвинителния акт, поради което и поддържа правната квалификация на
деянията. Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите
обвинения и им наложи наказания в рамките на предвиденото в текста на закона за
това престъпление „лишаване от свобода” за срок от една година, за всеки един
от тях, като изпълнението на това наказание да бъде отложено на основание чл. 66,
ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна
сила. Намира, че няма пречка да се приложи и по отношение на тримата подсъдими
института на условно осъждане. По отношение на предявения граждански иск намира,
че същият се явява основателен и моли съда да го уважи.
В съдебно заседание подсъдимите се явяват
лично, а подсъд. Н.С.З. и с упълномощен защитник. Подсъдимите по делото дават
обяснения, като се считат за невиновни по повдигнатите им обвинения и молят
съдът да ги оправдае. Подсъд. П.П. в обясненията си пред съда твърди, че пострадалия
Л.Д. се заяждал/закачал/ с тримата подсъдими, той го предупредил да не го прави
и го държал, но същият се отскубнал и ударил брат му – подсъд. И.П., след това
ударил и подсъд. З., след което при самозащита последния му отвърнал. Скочил
върху подсъд. З. и двамата се търкаляли по земята. Подсъд. И.П. в обясненията
си поддържа, че Л.Д. го ритнал. Д. се сборичкал с подсъд. З. в изправено
положение и двамата паднали на земята, но не видял удари. Подсъд. З. в обясненията
си от своя страна твърди, че Д. го ударил по лицето с юмрук, замахнал и втори
път да го удари, но не успял, като за да се защити той го бутнал, последният
паднал на земята, но повече подсъдимият З. нито го бил удрял, нито се бил
разправял с него. Когато Д. паднал на земята, подсъдимият се спънал в кракът му.
Защитникът на подсъд. З. намира обвинението за недоказано по отношение на
подсъд. Н.С.З. от събраните по делото доказателства. Намира показанията на
разпитаните по делото свидетели за неточни и противоречиви и моли съда да не ги
кредитира. Оспорва квалификацията на деянието, така както е повдигнато от РП -
Монтана за престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Счита предявения граждански иск за
неоснователен и недоказан, както и претендираната сума, като обезщетение за
причинени от деянието неимуществени вреди за прекомерно завишена. Предлага на
съда да постанови присъда, с която признае подсъд. Н.З. за невиновен и го
оправдае по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2,
предл. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а
приетия за съвместно разглеждане граждански иск остави без уважение, като
неоснователен.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано е и прието, като доказателство по
делото заключението на вещото лице д – р И.Д. по изпълнената съдебно –
медицинска експертиза..
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така
също във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено
следното:
На 23.06.2009г. вечерта св. Л.Я.Д. бил в
дискотека „Клеопатра” в гр. Монтана с приятелката си – св. Й.Е.Г.. В около 04, 00
часа на 24.06.2009г. той тръгнал да изпраща Г. до стоянката на такситата, находяща
се до ресторант „Петлето” в гр. Монтана, като имал намерение, след това да се
върне обратно в дискотеката. По пътя св. Д. и Г. се скарали, при което неусетно
повишили глас. Когато стигнали до ресторант „Петлето”, Д. чул иззад себе си
мъжки глас да казва „Селяни, какво викате”. Свидетелят Д. се обърнал по посока
на гласа и видял тримата подсъдими. Казал им, че не вика по тях. Тогава Г.
казала, че ги познава и тръгнала нататък да се разберат. Подсъдимият П.П. се
приближил към Д. и двамата започнали да си говорят. През това време подсъд. И.П.
ударил шамар на Г., провокиран от нея с обидни думи, и тя паднала на земята. Д.
веднага се притекъл на помощ на приятелката си, изблъсквайки подсъд. П.П.
настрани. Тогава подсъд. И.П. и Н.З. съборили Д. на земята и започнали да го
ритат, към тях се присъединил и подсъд. П.П.. Докато лежал на земята и понасял
ритниците на нападателите си, свидетелят Д. усетил силна болка в дясната ръка. Малко
след това тримата подсъдими се разбягали и на местопроизшествието пристигнал
патрулен автомобил на РУ „Полиция” - Монтана. Св. Д. отишъл в дискотеката да се
измие, след което се прибрал в квартирата си, но ръката много го боляла, поради
което отишъл в МБАЛ” Стамен Илиев” - Монтана, където било установено счупване
на дясната ръка.
Цялата ситуация
протекла пред погледите на свидетелите Д.Й.Л., Д.Й.Л., св. Й.Г. и приятелката
на подсъд. И.П. - Н.И.А..
Подсъдимите съборили Д. на земята и го ритали
по цялото тяло. Вследствие на един от ударите, видно от заключението на вещото
лице по изпълнената съдебно - медицинската експертиза, пострадалият е получил
травма на дясната предмишница със счупване на лъчевата кост, което е довело до
затрудняване, движенията на десния горен крайник за продължителен период от
време.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът приема изцяло заключението на вещото лице,
като дадено обективно, компетентно и безпристрастно. Същото не е и оспорено от
страните. Съдът кредитира показанията на свидетелката Д.Л., която е категорична,
че и тримата подсъдими са се нахвърлили върху Д., съборили са го на земята и
започнали да го ритат жестоко навсякъде. Същото поддържа и св. Л., както и св. Й.Г..
Съдът кредитира тези показания, тъй като същите са последователни и непротиворечиви,
като свидетелите са предупредени от съда и за наказателната отговорност която носят.
Последните не са заинтересовани от крайния изход на делото, като показанията им
съвпадат със събраните по делото доказателства. Съдът няма основания да се
съмнява в безпристрастността на тези свидетели. Съдът намира, че показанията на
св. Л.Д., пострадал от престъплението, следва да се кредитират, тъй като същите
са обективни и последователни, съответстват на дадените от него показания на
досъдебното производство и се потвърждават от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
В показанията
си св. Н.И.А. - приятелка на подсъд. И.П.П. твърди, че св. Г. се опитала да
удари подсъд. И.П., но той и хванал ръцете. По същото време, П.П. се опитал да
предотврати сбиване между Д. и подсъд. З., но не успял. Св. Д. съборил подсъд. З.
на земята. Тогова последният станал и го съборил наземята и започнал да го удря
с ръце, после видяла, че го ритнал веднъж. Подсъд. З. ударял Л.Д. с юмруци, според
нея в областта на главата. Твърди, че другите двама подсъдими не са нанасяли
удари на св. Д.. Предвид факта, че Н.А. е приятелка на един от подсъдимите, както
и предвид това, че нейните показания остават изолирани от показанията на останалите
свидетели разпитани по делото, то съдът намира, че не следва да дава вяра на
показанията на тази свидетелка.
На обясненията
на подсъдимите по делото съдът намира, че не следва да дава вяра, тъй като
същите са в пълно противоречие с показанията на св. Д. Л., св. Л., св. Й.Г. и
св. Л.Д., като съдът намира същите за естествена защитна позиция на подсъдимите
лица.
Видно от
приложените и приети като доказателство по делото справки за съдимост
подсъдимият П.П. е осъждан с влязло в сила определение по НОХД № 725/2009год. на
РС - Лом, в сила от 13.10.2009год., т. е към датата на извършване на деянието
същият не е осъждан, подсъд. И.П. и подсъд. Н.С.З. са неосъждани.
С оглед на установеното от фактическа страна и
във връзка със съдимостта на подсъдимите, съдът намира, че с деянието си подсъд.
П.П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 129, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК: на 24.06.2009г. в гр. Монтана, обл. Монтана
в съучастие с И.П.П. xxx и Н.С.З. xxx, като извършител, като му нанесъл
множество удари с крак в областта на цялото тяло, причинил на Л.Я.Д. xxx средна
телесна повреда, изразяваща се в: травма на дясна предмишница със счупване на
лъчевата кост (радиус) на типично място, която е от естество да води до трайно
затруднение, движенията на десен горен крайник за срок над един месец.
С деянието си подсъд. И.П.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл.
2 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК: на 24.06.2009г. в гр. Монтана, обл. Монтана в
съучастие с П.П.П. xxx и Н.С.З. xxx, като извършител, като му нанесъл множество
удари с крак в областта на цялото тяло, причинил на Л.Я.Д. xxx средна телесна
повреда, изразяваща се в: травма на дясна предмишница със счупване на лъчевата
кост (радиус) на типично място, която е от естество да води до трайно
затруднение, движенията на десен горен крайник за срок над един месец.
А подсъд. Н.С.З. също е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, предл.
2 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК: на 24.06.2009г. в гр. Монтана, обл. Монтана в съучастие
с И.П.П. xxx и П.П.П. xxx, като извършител, като му нанесъл множество удари с
крак в областта на цялото тяло, причинил на Л.Я.Д. xxx средна телесна повреда, изразяваща
се в: травма на дясна предмишница със счупване на лъчевата кост (радиус) на
типично място, която е от естество да води до трайно затруднение, движенията на
десен горен крайник за срок над един месец.
От субективна страна е налице пряк умисъл –
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са целяли настъпването на вредоносния
резултат.
Действали са в съучастие помежду си, като
извършители. Умисълът за причиняване на средна телесна повреда у тримата
подсъдими се доказва от броя, силата, насочеността и интензивността на ударите
с крака, които тримата са нанесли по тялото на пострадалия. Като всеки един от
тези удари носи потенциала да причини полученото нараняване.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в текста на разпоредбата на чл. 129, ал. 2, предл.
2 във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК, разпоредбите на общата част на същия закон
касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
степента на обществена опасност на деянието, подбудите за неговото извършване, не
високата обществена опасност на подсъдимите лица, подсъд. И.П. и подсъд. Н.З.
не са осъждани за престъпления от общ характер, подсъд. П.П. също не е осъждан
към момента на извършване на деянието, както и отегчаващите отговорността
обстоятелства – високата обществена опасност на деянията.
Причини за извършването на деяниято са ниско
обществено и правно съзнание, незачитане на законите и неприкосновенността на
гражданите.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът признава подсъдимия П.П.П. за виновен за
извършеното деяние, представляващо престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 2 във
вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като определи наказанието
при условията на чл. 54 от НК, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, тъй като намери, че
не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 55 от НК. В
процесния случай не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, предвид на които и предвиденото в закона наказание съдът да
счита за несъразмерно тежко. Тъй като редакцията на текста действала към
момента на извършване на деянието се явява по – благоприятна за дееца, то и
настоящия състав на основание чл. 2, ал. 2 от НК приложи нея.
В
особената част на Наказателният кодекс е предвидено наказание до пет година
лишаване от свобода за това престъпление, в редакцията на текста действала към
момента на извършване на деянието, преди изменението със ЗИД, ДВ, бр. 26/2010год.
Подсъдимият към датата на извършване на деянието е неосъждан, за наказанието
лишаване от свобода не е предвиден най – ниският предел, поради което и съдът наложи
на подсъдимия наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Определи наказанието към минималния размер. На основание чл.
66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила. Тъй като в случая
подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието, като съдебният
състав намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, то
са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане, поради
което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на
определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
По отношение на
подсъд. И.П.П., съдът съобразявайки всички изисквания на закона, намери, че на
същия следва да бъде наложено наказание също в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 2
във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. И тук съдът определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, тъй
като не са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, предвид
на които и предвиденото в закона наказание съдът да счита за несъразмерно тежко.
Предвид, че редакцията на текста действала към момента на извършване на
деянието се явява по – благоприятна за дееца, то и настоящия състав на
основание чл. 2, ал. 2 от НК приложи нея. На
основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Тъй като в случая подсъдимият не
е осъждан, като съдебният състав намери, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно, то са налице основанията за прилагане на института на
условното осъждане, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът
намери, че на подсъд. Н.С.З. следва да бъде наложено наказание в размер
на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за извършеното от него престъпление по чл. 129,
ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Определи
наказанието при условията на чл. 54 от НК, във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК, тъй
като намери, че и тук не са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата
на чл. 55 от НК. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, предвид на които и предвиденото в закона наказание съдът да
счита за несъразмерно тежко. Предвид, че редакцията на текста действала към
момента на извършване на деянието се явява по – благоприятна за дееца, то съдът
приложи нея на основание чл. 2, ал. 2 от НК. И тъй като в случая и този
подсъдим не е осъждан, като съдът намира, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно, то са налице основанията за прилагане на института на
условното осъждане, поради което и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът
отложи изпълнението на определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от
влизане на присъдата в сила.
Така определените наказания, съдът намира, че
са от вид и характер да изпълнят целите на специалната и генералната превенция.
Целите на наказанието, както по отношение на подсъдимите, като ги мотивира
занапред да спазват законите и установения правен ред, така и по отношение на
останалите членове на обществото, като им въздейства предупредително и
възпитателно.
По отношение
на гражданската отговорност на подсъдимите:
Приет е
за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимите и предявен
граждански иск от Л.Я.Д. xxx за сумата от общо 9 000лв.
/девет хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинени от деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от
датата на увреждане – 24.06.2009 година до окончателното и изплащане, както и
направените в производството по водене на делото разноски
Съдът намира предявения граждански иск за
частично основателен.
С оглед на установената в процеса и цитирана
по – горе в мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението. В случая е налице необходимата
кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в горната разпоредба –
вреди, причинна връзка между причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност
на деянието. В резултата на деянието пострадалия е получил травма на дясна
предмишница със счупване на лъчевата кост (радиус) на типично място, която е от
естество да води до трайно затруднение, движенията на десен горен крайник за
срок над един месец. С оглед на претърпените болки и страдания представляват
неимуществените вреди, съдът прие, че предявеният граждански иск за
неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер на сумата от общо 6 000/шест
хиляди/лв. Съдът присъди подсъдимите да заплатят определеното обезщетение за
причинените от деянието неимуществени вреди солидарно, ведно със законната
лихва върху горната сума от деня на увреждане до окончателното и изплащане, като
отхвърли предявения иск в останалата му част до пълния предявен размер от общо 9 000/девет
хиляди/ лева, като неоснователен. Съдът определи размера на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост към момента на постановяване на съдебния
акт, като взе предвид всички обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на пострадалия. Върху обезщетенията съдът присъди и следващата се
поискана лихва от деня на деянието –24.06.2009 година до окончателното и
изплащане. Съдът осъди подсъдимите П.П.П., И.П.П. и подсъд. Н.С.З. да заплатят
на пострадалия Л.Я.Д. xxx и сумата от общо 250лв., разноски направени по делото
за адвокатско възнаграждение.
Основанието на
гражданския иск в наказателния процес е деянието, наречено деликт, т. е. отговорността
е за вреди на деликтно основание. По делото бе безспорно установено, че
подсъдимите са причинили неимуществени вреди на гражданския ищец по делото.
При горния изход на делото в наказателната и
гражданската му част, съдът постанови подсъд. П.П.П., И.П.П. и подсъд. Н.С.З.
да заплатят по сметка на ВСС сумата от общо 110 лева разноски по водене на
делото, сумата от общо 240лв. държавна такса върху уважения размер на
предявения граждански иск, както и сумата от по 5лв. държавна такса, за всеки
един от тях в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: