№ 161
гр. Благоевград , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело №
20201200501384 по описа за 2020 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№3140/16.07.2020 г. е подадена от Й. Г.
Н., чрез адв.Т.М., срещу Решение №5339 от 02.07.2020 г., постановено по
гр.д.№1978/2019 г. по описа на РС – Благоевград, с което е отхвърлен
предявения от Й. Г. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.С., ул.
"Н.Р"№ срещу "В" ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.
А.Ч.№, иск за заплащане на сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на ексцес от настъпила на 05.09.2014 г. трудова
злополука, изразяващ се в усложнение на заболяването и влошаване на
здравословното състояние на ищеца за периода от началото на 2019г. до
датата на предявяване на исковата молба – 22.07.2019г., като неоснователен.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и необосновано, като
подържа доводи в насока, че е налице причинна връзка между
новонастъпилото заболяване и първоначалната трудова злополука. Иска от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло
предявената искова претенцич. Претендира присъждане на разноските пред
двете инстанции.
1
В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника
поддържа жалбата. Представя и писмена защита с изложение на
съображенията си по съществото на спора.
В законоустановения срок въззиваемият, чрез процесуалния си представител,
е подал отговор на жалбата, в който твърди, че същата е неоснователна. Иска
от съда да потвърди решението на първата инстанция като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
В хода на производството по делото въззивната жалба е приета за допустима.
Доказателствените искания на въззивника са отхвърлени като преклудирани и
извън обхвата на чл. 266 ГПК.
След извършената проверка, настоящият съдебен състав намира обжалваното
Решение № 5339/02.07.2020 г. на РС Благоевград за валидно, като
постановено от надлежен съдебен състав, в предвидената от закона форма и в
рамките на правораздавателната му компетентност.
Решението е и процесуално допустимо, и съдът не намира основания за
неговото обезсилване. Доводи за недопустимост не са и навеждани от
страните.
След преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата и отговора, както и изложените
с тях доводи, съдът намира по съществото на спора за установено следното :
РС Благоевград е сезиран с искова молба от ищеца Й. Г. Н., ЕГН **********,
срещу ответника "В" ЕООД, гр. Благоевград, с която ИМ се претендира
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., която да
обезщети допълнителните болки и страдания, възникнали и продължаващи от
началото на 2019 г., в следствие от претърпяна трудова злополука на
05.09.2014 г.,както и преживеният допълнителен психически стрес и
дискомфорт, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата
молба до изплащане на присъденото обезщетение. Поддържа се, че е налице
ексцес - последващо влошаване на здравословното състояние на ищеца, което
не е обхванато от присъденото по-рано обезщетение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена е и
изслушана СМЕ, чието заключение е прието и пробщено към
доказателствения материал на делото. В производството пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства, т.е. фактическата обстановка е
2
идентична с установената от първоинстанционния съд.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на настоящото производство е обезщетяване на неимуществени
вреди, причинени от трудова злополука, които са нови спрямо тези, за които е
присъдено първоначално обезщетение или т.н. „ексцес“.
Ексцесът не е изрично предвиден в чл. 200-202 КТ, но в съдебната практика
той се извежда от уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено
увреждане в чл. 51, ал.3 ЗЗД. Това са болки и страдания, които са нови
спрямо първоначално съществувалите, възникнали са поради засилване,
изостряне, неблагоприятно развитие на заболяването, най - общо при
влошаване на здравословното състояние на пострадалия. Това ново развитие
на болестта представлява нов юридически факт, даващ основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за нови болки и
страдания, такива които не са предвидени и съобразени при първоначалното
присъждане на обезщетение по чл. 200, ал.1 КТ (в този смисъл Решение №
993 от 15.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2687/2008 г., I г. о., ГК). За доказване
по основание на предявеният иск, е необходимо да се установи настъпването
на нови болки и страдания, които да се намират в причинно-следствена
връзка с претърпяната трудова злополука.
В конкретния случай, от заключението на вещото лице се установява, че
представените писмени доказателства категорично отричат наличието на
причинно-следствена връзка между въведените от ищеца оплаквания за нови
здравословни проблеми – нови силни болки в рамото, с процесната трудова
злополука от месец септември 2014г. По делото не са и представени
доказателства, категорично установяващи наличието на такива здравословни
проблеми у ищеца. Видно от разясненията на вещото лице, при ищеца е
налице периартрит на лявата раменна става, което е вид възпаление на
сухожилията на мускулите около раменната става. Причината е наличието на
разтежението на структурите около раменната става, други причина е
продължителното натоварване на структурите около ставата заради
динамично или статично натоварване. И понеже възстановяването при по-
млади хора като ищеца е пълно след период от около 2-3 месеца след
терапия, не може да се говори за екцес след претърпяната луксация през
2014г., от когато са изминали повече от 6 години. Периартрита на раменнта
3
става е в номенклатурата на професионалните заболявания при шофьорите и
като се има предвид сегашната професия на ищеца - шофьор на тир,
настоящите оплаквания могат да бъдат вследствие на упражняваната към
момента професия. За ексцес, в следствие на конкретната трудова злополука
и причинената конктретна травма, може да се говори, ако пациентът след
претърпяната луксация е получил последващи луксации, което води до
рецидивираща луксация и нейната по-тежка форма — хабитуална луксация.
Затова, следва да се приеме, че няма връзка между луксацията на лява
раменна става от 2014 г. и настоящите оплаквания, изразяващи се в леки до
умерени болки в лявото рамо. От доказателствения материал се констатират и
два проведени прегледа от в.л. д-р Секелариев, на 24.02.2020г. и на
21.05.2020г. и последвала рентгенография на 24.05.2020г. При извършените
прегледи пациента е бил без оплаквания, на втората дата само съобщава за
леки болки в рамото. Движенията в раменната става са в пълен обем, а
рентгенографията – в норма.
При тези факти, искът за заплащане на неимуществени вреди е
неоснователен. За субективните оплаквания на ищеца няма обективен
измерител и не би могла да бъде установена и причината за тях, доколкото
същите симптоми биха могли да бъдат резултат и от други заболявания и
травми на ищеца, предхождащи и последващи процесния инцидент и нямащи
връзка с него. В този смисъл, не е установена в процеса функционална връзка
между твърдените вреди и злополуката, като елемент от фактическия състав
на задължението на работодателя за обезвреда по реда на чл. 200 КТ. В
настоящото производство не се установяват нови факти, за появили се нови,
след присъждане на първоначалното обезщетение обезщетение симптоми.
Дори и да се приеме, че действително ищецът има такива здравословни
проблеми и страдания, които са в обем по-голям от съобразения при
предходното производство, то липсва основание да се направи заключение,
че те са в причинна връзка с процесната трудова злополука. Същите биха
могли да бъдат резултат от друга травма или заболяване или да се дължат на
особеностите на ищеца и неговата настояща професия.
По наведениете във ВЖ оплаквания, че първостепенния съд не е взел предвид
свидетелските показания на майката на ищеца и жената, с която живее на
семейни начала, а както и заключението на СМЕ е необективно, настоящия
въззивен състав отбелязва следното:
4
Съдът следва да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички
събрани по делото доказателства, които носят информация относно
релевантните по делото факти, в т.ч. и показанията на свидетелите. Съдът е
длъжен да вземе предвид и добросъвестността и волята на свидетеля да каже
истината, като съгласно чл. 172 ГПК извърши преценка дали и доколко са
налице обстоятелства за възможна негова заинтересованост от изхода на
делото. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина,
по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на
начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се
отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е
свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен.
Затова и в конкретния казус същите се преценяват на фона и на останалия
доказателствен материал и най-вече с преценка заключението на в.л.
Действително от ангажираните гласни доказателства се установява, че
ищецът и понастоящем изпитва болки в областта на лявата раменна става. Но
тъй като свидетелите са близки роднини на ищеца и техните показания не се
подкрепят от други доказателства, те са по-скоро показания на
заинтересованите в полза на ищеца свидетели, и съгласно правилото на
чл.172 ГПК не следа да бъдат кредитирани. От друга страна заключението на
вещото лице е пълно, аргументирано и непротиворечиво, изготвено е въз
основа на официални медицински документи и същия е специалист ортопед-
травматолог. Ролята на вещото лице е да направи достъпно и разбираемо за
широк кръг от лица удостовереното в документите със специфична
медицинска терминология здравословно състояние на ищеца. Най-
подходящия за тази цел се явява специалиста съдебен медик, който разполага
както със специализирани медицински познания, така и с познания относно
изискванията и стандартите за доказване в съдебния процес. По тази причина
той най-правилно би могъл да направи разграничение между необходимата
причинно-следствена връзка за целите на конвенционалната медицина и
причинно-следствената връзка за целите на пълното и главно доказване в
съдебен процес. В първия случай е възможно лекуващия лекар само въз
основа на анамнезата (оплакванията на пациента) да изгради извод за
причинно-следствена връзка или липсата на такава, но за успешното
уважаване на искова претенция по чл. 200 КТ е необходимо ищецът да докаже
тези свои твърдения. Доказването ищецът би могъл да направи с
5
представянето на медицински изследвания и документи, експертни решения
на ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК, епикризи и пр., събирани и издавани в следствие на
негови оплаквания преди или в хода на процеса по делото. Недопустимо е
тепърва в хода на производството, вещо лице да диагностицира ищеца, като
тепърва да установява актуалният му цялостен здравен статус.
Предвид изложеното до тук, и с оглед съвпадащия краен резултат при
решаване на спора по същество, настоящият съдебен състав намира
въззивната жалба на за неоснователна, а обжалваното решение на РС
Благоевград – за правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния по отношение на
установените факти и направените правни изводи.
При този изход на делото, основателно се явява искането на въззиваемия за
присъждане на направените от него разноски за заплатено
адв.възнаграждение в производството пред настоящата инстанция, в размер
на 800,00 лв.
Мотивиран от горното, БлОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5339 от 02.07.2020 г. на Районен съд
Благоевград, постановено по гр.д. № 1978 по описа му за 2019 г.
ОСЪЖДА Й. Г. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване гр.С., ул. "Н.Р"№,
да заплати на "В" ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.
А.Ч.№, сумата от 800,00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6