РЕШЕНИЕ
№ 2727
гр. Бургас, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120104192 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ЧСИ Р. С. Р. с район
на действие ОС - Шумен, код по БУЛСТАТ *, адрес: *, срещу „Веди” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от Д.Н.Г.. Иска се
приемане за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 26,20 лева,
от които 24 лева разноски по сметка № 40798 и 2,20 лева разноски по сметка № 40799,
дължими по изп. д. № 421/2019 г. по описа на ЧСИ Р., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
- 09.03.2022 г. до пълното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение от
29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1443/2022 г. на БРС.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че „Веди“ ЕООД не е
изпълнил задължение по изп. д. № * по описа на ЧСИ Р. С. Р. за заплащане на дължими
такси във връзка с администриране на частна жалба съгласно изготвени и връчени сметки по
чл. 79 ЗЧСИ с № 40798 и № 40799.
Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно -
деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна не е депозирала писмен
отговор по исковата молба. След законоустановения срок по чл. 131 ГПК в съдебно
заседание ответната страна е представила писмено становище, с което оспорва претенцията.
Счита, че в приетите като доказателства сметки и разпореждане не са посочени последствия
за него при неплащане на сумите, посочени в тях. Твърди още, че такси за извършване на
изпълнителни действия, без те да са събрани преди извършването му, следва да се отнесат за
1
сметка на длъжника. Счита, че претендираната такса е свързана с разходи по
администриране на жалба, а не такава по изпълнително действие.
Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ по реда на чл.
422 ГПК.
Бургаският районен съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, установява се и от събраните по делото
писмени доказателства, че ответното дружество е било присъединено като взискател по
изпълнително дело * по описа на ЧСИ Р. Р..
С разпореждане от 09.11.2021 г. ищецът, в качеството си на частен
съдебен изпълнител, е оставил без движение като нередовна частна жалба с вх. №
13488/09.11.2021 г., подадена от ответника срещу постановление за обявяване на купувач и
разпределение от 08.10.2021 г. В разпореждането е посочено още, че не са представени
необходимия брой копия документи съобразно броя на страните, представените копия на
документи не са заверени по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК, липсват доказателства за платена
такса в полза на Окръжен съд – Шумен за разглеждане на жалбата, липсва плащане на такси
по ТТРЗЧСИ за изпращане на преписи от жалбата до страните и копие на делото в размер на
общо 324,20 лева. Във връзка с това са издадени сметка № 40798 от 16.11.2021 г. на обща
стойност 300 лева, включваща такси за изпращане по пощата на призовки, препис от жалба,
уведомление и книжа с основание т. 4 – 70 лева, изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или негов служител на покана, призовка, препис от жалба с основание т. 5 – 160
лева, и изготвяне на копие на изп. дело с основание т. 8 – 20 лева; сметка № 40799 от
16.11.2021 г. на стойност 24,20 лева допълнителни разноски с основание т. 31. В настоящото
производство се претендира плащане на сумата 24 лева по сметка № 40798 – за връчване на
съобщение с разпореждане на жалбоподателя по т. 5, и 2,20 лева по сметка № 40799 – за
пощенски разноски.
По делото е приложено съобщение, изходящо от ищеца в качеството му
на частен съдебен изпълнител, адресирано до ответника, с което го уведомява, че
подадената от него частна жалба е оставена без движение с посоченото по-горе
разпореждане. На съобщението е направено отбелязване, че същото е получено на
01.12.2021 г. от пълномощник на страната чрез служител в кантора на ЧСИ Георги
Михалев.
Настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за
недоказан и поради това неоснователен.
За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената
доказателствена тежест в определението на съда от 21.09.2022 г., ищецът е следвало при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на възникнало в негова полза
изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираната парична сума и
основанието за дължимостта ѝ.
2
Въпреки че доказателствената тежест е указана с доклада по делото,
надлежно съобщен на ищеца, в настоящото производство ищецът не съумя да проведе пълно
и главно доказване на претенцията си.
Спорни по делото са въпросите, свързани с дължимостта на
начислените в процесните сметки такси и разноски, и относно обема на извършените от
ЧСИ изпълнителни и технически действия в съответствие с чл. 18 ЗЧСИ.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ таксите по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия и за извършване на други действия, като разноските
се определят с Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
В глава 39, раздел I, Обжалване на действията на съдебния изпълнител,
чл. 436 ГПК гласи, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението. В алинея 4 на същия член е указано, че по отношение на жалбите
се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262 ГПК. Член 262 гласи, че ако
жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, ал. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, на страната се
съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. Това става с
изпращането на разпореждане до заинтересованото лице, но това действие не дава
основание на частния съдебен изпълнител да начисли такса за него по т. 5 от Тарифата,
доколкото в нея изрично е посочено, че такса се дължи за изготвяне и връчване на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа. Според чл. 82 от Тарифата
обикновените такси се събират само за действия, изрично посочени в ТТРЗЧСИ. Никъде в
Тарифата не е уредено заплащането на такса за изпращане на разпореждане до взискателя, с
което частния съдебен изпълнител оставя без движение подадената от него частна жалба. В
случая се касае до изрично нормативно установено задължение на частния съдебен
изпълнител да съобщи на страната за допуснатите нередовности, а тя от своя страна да ги
отстрани по законоустановения ред и срок. Поради това настоящият състав счита, че като
извършени на нормативно основание и по задължение за частния съдебен изпълнител,
разноските за тези действия не са извършени пряко във връзка с изпълнението, не са
нормативно уредени и не следва да се възлагат на взискателя по изпълнителното дело, подал
жалбата.
По отношение на претендираната сума от 2,20 лева, съгласно т. 31
ТТРЗЧСИ допълнителни разноски са разходите за: получаване на информация и документи,
свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване
на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети
вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване
на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е
неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие,
независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения; заплащане на пощенски
и/или куриерски услуги. Според цитираната Тарифа обаче допълнителните разноски са за
сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството. В
кориците на изпълнителното дело липсват доказателства да е издаден за тях документ по
3
ЗСч., а липсва и доказателство разпореждането да е изпратено чрез пощата и да са
направени разноски затова – същото е връчено чрез ЧСИ с район на действие БОС. Това
прави неоснователно събирането на допълнителни разходи на това основание в посочения
размер.
Ето защо съдът формира извод, че ищецът не е провел в хода на
производството по делото успешно пълно и главно доказване на дължимостта на
процесните суми.
Съобразно изхода на спора право на разноски има само ответника, но
по делото липсват доказателства такива да са извършени, следователно съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422 ГПК от ЧСИ Р. С.
Р., рег. № 931 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Шумен, ЕИК *, с адрес *, за
приемане за установено, че ответникът „Веди“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *, представлявано от Д.Н.Г., дължи на ищеца сумата от 26,20 лева, от която
по сметка по чл. 79 ЗЧСИ с № 40798 сума в размер на 24 лева с ДДС за връчване на
разпореждане и по сметка по чл. 79 ЗЧСИ с № 40799 сума в размер на 2,20 лева за пощенска
услуга, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на заявление – 09.03.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 955/29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 1443/2022
г. на БРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4