РЕШЕНИЕ
№ 1673
гр.Бургас,14.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
16 септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2419 по описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото се провежда по реда за оспорване
на ревизионни актове – чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Жалбоподател е „Рувитекс индъстри“ АД, представлявано от Михаил
Михов – изпълнителен директор, ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: ***.
В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат Г.Н. ***.
Ответник по жалбата е директорът на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Бургас при ЦУ на НАП София. Ответникът взема
участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Л.И..
Предмет на оспорване е ревизионен акт № Р-02000217000731-091-001/29.05.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, определени по реда на чл.119,
ал.2 от ДОПК –Димитър Василев – началник сектор и Г. Жекова-Динева – главен
инспектор по приходите, който акт е изцяло потвърден с решение № 163/30.07.2018
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Бургас при ЦУ на НАП. С обжалвания ревизионен акт на жалбоподателя е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по фактури № **********/22.12.2016 г. с
ДДС в размер на 161 600,00 лева, ф.№ *********/05.01.2017 г. с ДДС
161 600,00 лева и ф. № **********/15.02.2017 г. с ДДС 161 600,00
лева, всички издадени от „МКМ Трейд“ ЕООД и е определен ДДС за внасяне, както
следва:
-
за м.12.2016 г. – ДДС за внасяне в размер на 137 427,30 лева и лихва в
размер на 19 088,65 лева;
-
за м.01.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 161 600,00 лева и лихва в
размер на 20 730,51 лева;
-
за м.02.2017 г. – ДДС за внасяне в размер на 65 157,40 лева и лихва в
размер на 7 982,42 лева.
В жалбата се
правят доводи за незаконосъобразност на изводите на данъчните органи, касаещи
правото на приспадане на данъчен кредит по трите описани фактури, издадени от доставчика
„МКМ Трейд“ ООД с предмет на доставката „поливинил хлоридни основи“. Липсата на
претендираното от жалбоподателя право АО е обосновал с наличието на
предпоставките по чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 6, ал. 1, чл. 25, чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС. АО е приел, че по процесните фактури не са били извършени реални
доставки. Тези фактически и правни
изводи се оспорват от жалбоподателя. В жалбата са изложени подробни
съображения, че при издаване на РА приходните органи не са изяснили пълно и
всестранно фактическата обстановка, тъй като не са обсъдили всички събрани в
хода на производството доказателства. Посочено е още, че необосновано съгласно
трайната практика на Съда на европейския съюз данъчните органи са се позовали
на нередности у доставчика на стоките, както и необосновано са изследвали
въпроса относно произхода на доставката. Твърди се, че отказът за признаване на
данъчен кредит не може да се обосновава единствено на липсата на материална и
кадрова обезпеченост у доставчика с оглед характеристиките на извършените
доставки. Изложени са съображения, че в хода на ревизионното производство са
събрани достатъчно доказателства обосноваващи извод за реалност на доставките. Иска
се отмяна на обжалвания ревизионен акт относно посочените задължения. Иска се
присъждане на разноските по делото. Представят се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.156 ал.1 ДОПК, от лице, което
е адресат на акта, след проведено оспорване по административен ред и в рамките,
произтичащи от резултата от това оспорване, поради което е допустима.
Данъчният орган оспорва жалбата. Счита направените в нея оплаквания
за неоснователни. Иска съдът да отхвърли жалбата. Иска присъждане на разноски. Представил
е заверено копие от преписката по приемане на оспорения акт. Ангажира и нови доказателства.
За да се произнесе по спазването на процесуалните
предпоставки за издаването на ревизионния акт (в обжалваната му част) съдът се
запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото доказателства
и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено
следното.
Ревизионното производство е започнало въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-02000217000731-020-001/19.02.2017г. (л.336),
изменяна с приложени допълнителни заповеди. Заповедта за възлагане е издадена
от Мария Георгиева-Вълчева – заместваща началник сектор „Ревизии“ при ТД на НАП
Бургас. От посочените заповеди по делото са приложени заверени преписи.
Органите по приходите са определени поименно в заповедта за възлагане – Г.
Жекова-Динева, главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Павлинка
Начева - инспектор по приходите. По делото са представени и заверени преписи на
заповед за спиране на ревизионното производство №
Р-02000217000731-023-001/22.06.2017 г. (л. 328), респективно за неговото възстановяване
– заповед № Р-02000217000731-143-001/22.02.2018 г. (л.326), от които се
установява, че производството е било спряно в периода от 22.06.2017
г.-22.02.2018 г.
Представен е заверен препис от ревизионен доклад №
Р-02000217000731-092-001/28.03.2018г., в който са отразени констатациите на
екипа ревизори. В предоставения срок и на основание чл.117 ал.5 ДОПК,
ревизираното лице е подало възражение срещу ревизионния доклад.
Приложен е и препис от процесния ревизионен акт, с който
е приключила ревизията, от който се установи издаването му. Актът, чиято
законосъобразност е предмет на изследване в настоящото производство, установява
спорните задължения на жалбоподателя - ДДС за внасяне, както следва:
- за м.12.2016
г. – ДДС за внасяне в размер на 137 427,30 лева и лихва в размер на 19 088,65 лева;
- за м.01.2017
г. – ДДС за внасяне в размер на 161 600,00 лева и лихва в размер на 20 730,51 лева;
- за м.02.2017
г. – ДДС за внасяне в размер на 65 157,40 лева и лихва в размер на 7 982,42 лева.
Издателите на ревизионния акт са обсъдили и приели за
неоснователно подаденото от задълженото лице възражение срещу ревизионния
доклад.
Жалбоподателят е обжалвал ревизионния акт в посочената му
част по административен ред. В тази връзка по делото е представен препис от
решение № 163/30.07.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“- Бургас при ЦУ на НАП. С решението е потвърден
процесния ревизионен акт.
По делото са представени писмени доказателства, от които
се установи, че заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и
ревизионния акт са издадени от посочените в тях длъжностни лица, които надлежно
са ги подписали чрез валиден квалифициран електронен подпис. Компетентността на
лицата, издали актовете в хода на ревизионното производство се установява чрез
представените заповеди за възлагане на правомощия № РД-5/03.01.2017 г. и №
РД-1/02.01.2018 г. и двете на директора на ТД на НАП- Бургас.
При така събраните доказателства и установените чрез тях
факти съдът, в изпълнение на правомощията си по чл.160 ал.2 ДОПК прие, че
ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който е компетентен по смисъла
на чл.119 ал.2 ДОПК, след ревизия, надлежно възложена съобразно чл.112 и чл.113 ДОПК. Ревизионният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа
реквизитите, изискуеми съобразно чл.120 ДОПК. Съдът не установи допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя и поради това са съществени.
За да се произнесе по правилното приложение на
материалния закон и съобразяването с целта му при издаването на ревизионния акт
съдът се запозна подробно със становищата на страните, събраните по делото
доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за
установено следното.
„Рувитекс индъстри“ АД осъществява дейност от 2011 г.,
като от този момент е регистрирано по ДДС. Дружеството се управлява от Съвет на
директорите, в който участват М.* Михов, Д.* Димитрова и Л.* Цветков. М.* Михов
е назначен за негов управител. Основната дейност на „Рувитекс индъстри“ АД през
ревизирания период е производство на покривна поливинилхлоридна хидроизолационна
мембрана. Дружеството осъществява своята дейност в собствен склад в гр. Русе, бул.
„Тутракан“ № 23А, където се осъществява съхранение на суровини и материали и
производството на готовата продукция. Складът представлява собственост на
дружеството. Последното разполага със закупена през 2011 г. производствена
линия за промазване на текстил с PVC, която служи за изработка на всички
асортименти предлагани от дружеството. Дружеството няма регистриран ЕКАФП. В
същото са назначени на трудов договор 28 служители.
Изпълнителният директор на дружеството Михаил Михов е
управител и на „МКМ Трейд“ ЕООД. Едноличен собственик на капитала на последното
дружество е „МКМ БГ“ АД, в чийто съвет на директорите е отново Михаил Михов.
В хода на ревизията, с цел изясняване на фактическите
обстоятелства, органите по приходите са изискали от жалбоподателя по реда на
чл.37, ал. 2 и ал.3 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК документи, писмени обяснения и
информация относно: фактури за покупки и продажби, хронологични и аналитични
счетоводни регистри, платежни документи (банка и каса), свидетелство за
регистрация на ЕКАФП, оборотна ведомост за 2016 г. и 2017 г., пътни листи
товарителници, талони на МПС, лицензии, разрешителни, договори с доставчици и
клиенти, извлечение от сметки от група 20 и 30 и от сметка 499 по партиди,
документи за собствени превозни и търговски обекти и офиси, документи за
извършени внос, ВОП, ВОД и износ, както и писмени обяснения за учредяване на
дружеството, управителни органи, свързани лица, данни за извършваната дейност
през ревизирания период, данни за притежавани обекти, машини съоръжения и
персонал, начини на финансиране на дейността, данни за начина на счетоводно
отчитане (счетоводен софтуер и обслужващ счетоводител), банкови сметки, както и
детайлно описание как се осъществява търговската дейност с „МКМ Трейд“ ЕООД,
„ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД и „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД,
описание на начина на осъществяване на производствената дейност и др. В отговор
на исканията жалбоподателят е представил справки за собствени ДМА (недвижими
имоти, превозни средства, машини, оборудване и стопански инвентар), инвестиции
и вземания, придобити мобилни телефони и преносима офис техника, документ за
собственост на земя и търговски обект – склад в гр. Русе, бул. „Тутракан“ № 23А,
извлечения от сметки от група 20 за 2016 г. и 01.01.2017 г.-28.02.2017 г. за
притежавани дълготрайни и краткотрайни материални активи и група 30 за основни
и спомагателни материали, готова продукция и стоки за 2016 г. и 01.01.2017
г.-28.02.2017 г., извлечение от сметка 499 „Други кредитори“ за същия период,
както и извлечение от сметка 7011 „Приходи от продажба на продукция от склад (Ruvitex 3D Decor)“ и 7021 „Приходи
за продажба на стоки (3D Decor)“ за 01.11.2016 г. – 28.02.2017 г., оборотна ведомост за
01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. и и 01.01.2017 г.-28.02.2017 г.
Жалбоподателят е представил и процесните фактури, ведно с
придружаващи ги документи:
- фактура №
**********/22.12.2016 г. на стойност 808 000 лева и ДДС
161 600,00 лева, за доставка на поливинил хлоридни основи от „МКМ Трейд“
ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол от 22.12.2016 г., изготвен в гр.
Русе за предаване на 16 000 кв.м. от посочената стока;
- фактура № **********/05.01.2017 г. на
стойност 808 000 лева и ДДС 161 600,00 лева, за доставка на поливинил
хлоридни основи от „МКМ Трейд“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол от
05.01.2017 г., изготвен в гр. Русе за предаване на 16 000 кв.м. от
посочената стока и
- фактура № **********/15.02.2017
г. на стойност 808 000 лева и ДДС 161 600,00 лева, за доставка на
поливинил хлоридни основи от „МКМ Трейд“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен
протокол от 15.02.2017 г., изготвен в гр. Русе за предаване на 16 000
кв.м. от посочената стока.
Във връзка с трите доставки са представени и тристранни и
двустранни протоколи за извършени прихващания между „Рувитекс индъстри“ АД,
„МКМ Трейд“ ЕООД и „РДК-Руска дистрибуционна компания“ ЕООД, относно извършено
прихващане на дължими суми между посочените дружества, като видно от същите на 30.06.2017
г. и 10.4.2017 г. е осъществено прихващане по фактури № **********/05.01.2017 г.
и № **********/15.02.2017 г.
В депозираните писмени обяснения представляващият
„Рувитекс индъстри“ АД твърди, че дружеството има сключен договор с „МКМ Трейд“
ЕООД за извършване на доставки на стоки и материали, необходими за
производството на хидроизолационни продукти. Наред с това жалбоподателят сочи „МКМ
Трейд“ ЕООД и като един от основните представители на продуктите на „Рувитекс индъстри“
АД - при изпълнение на поръчката ревизираното лице, като производител, фактурира
заявеното количество на това дружество, а последното доставя стоката до крайния
потребител. Аналогични сведения се дават и по отношение на дружествата „МКМ БГ„
ЕООД, „МКМ БГ Груп„ ЕООД, „ТК Рувитекс Индъстри„ ЕООД и „РДК - Руска дистрибуционна
компания“ ЕООД, които също са посочени като доставчици на материали и
респективно последващи представители на ревизираното дружество на пазара. Относно
осъществяване на дейността, представителят на „Рувитекс индъстри“ АД посочва,
че необходимите за закупуване суровини и материали се планират по предварително
заявени количества от крайния продукт. Посочено е че готовата продукция се
складира до нейната експедиция.
Представени са протокол № 0212339/20.06.2017 г. и
протокол № 0244480/28.06.2017 г., от които се установи, че на датите на тяхното
издаване органите по приходите са извършили проверки в складовата база на
ревизираното лице. При тези проверки е констатирано, че в склада няма налична
готова продукция, същият не работи, а е в процес на събиране на заявки. Относно
спорната суровина (пиливинилхлоридна основа) приходните органи са установили,
че към 20.06.2017 г. в склада на дружеството е налична такава от 27,500 чували
„big bag“ на стойност 1 388 750,00 лева. На
проверяващите не е предоставена фактура за последната продадена готова
продукция, но е представен екземпляр от последната издадена фактура. В хода на
проверката били представени и оборотна ведомост и аналитични регистри на сметка
303 „Готова продукция“ и 302 „Материали“ за периода 01.06.2017г. – 30.06.2017г.
Видно от представените извлечения към 27.06.2017г. наличното количество
поливинилхлоридна основа е в размер на 27 800 кв.м.
(1 403 900,00 лева), а готовата продукция от Ruvitex 3D Decor е занулена, поради кредитиране на сметка 3031 със
стойността на наличните в началото на периода
14 935 кв.м. В хода на извършената проверка на служителите от НАП е
предоставена като последна издадена фактура № **********/15.06.2017г.
В протокол № 0244480/28.06.2017г., главната
счетоводителка на фирмата е посочила, че не може да представи фактура за продадена
готова продукция от 3D Decor в размер на 14 935 кв.м., продадена през юни месец,
а отново е представила единствено последната издадена фактура №
**********/15.06.2017 г.
След извършена проверка в ПП VAT14, приходните органи
констатират, че произведеният Ruvitex
3D Decor е продаден с фактури № **********/06.06.2017 г. и №**********/15.06.2017 г.,
които не са били представени на проверяващите. Установено е още, че за периода
20.06-28.06.2017 г. дружеството има издавани фактури с номера от ********** до **********,
като две от тях са издадени на 28.06.2017 г. При тези данни и с оглед
констатираната възможност, че счетоводната програма дава възможност за корекции
на вече издадени фактури, приходните органи са стигнали до заключението, че към
момента на извършваните проверки описаните по-горе фактури за продажба на
продукция не са били издадени.
С протокол № 0618136/15.03.2018 г. и протокол №
0618137/20.03.2018 г. към доказателствата са приобщени документи от извършена
ревизия на „МКМ Трейд“ ЕООД и представени от същото дружество, въз основа на
направено искане на основание чл. 37 и чл. 56 от ДОПК. Дружеството е
представило: оборотна ведомост за 2016 г. и 01.01-28.02.2017 г., извлечение от
сметки група 20 и група 30, както и от сметка 499 за периода 12.2016 г. и
01.01-28.02.2017 г., представени са и извадки от аналитичен дневник по сметки
3049 „стокови запаси“, представени са и извадки от аналитичен дневник по сметки
3049 „стокови запаси“ (01.11.2016 г. – 28.02.2017 г.) и извадка от аналитичен
дневник по сметка 7029 „приходи“ (01.11.2016 г. – 28.02.2017 г.), справка за
извършени ВОП. Към книжата са приобщени още и справка стоков поток относно
поливинил хлоридни основи, 3D Pool
Decor, 3D Decor на „МКМ Трейд“ ЕООД и „Рувитекс индъстри“ АД, както и извадки от стоковата
наличност в склада на „Рувитекс индъстри“ АД – основни материали и готова
продукция към 30.11.2016г., 22.12.2016 г. и 31.01.2017 г. В хода на извършената
ревизия на „МКМ Трейд“ ЕООД, и като част от приобщените по делото материали, в
настоящото производство са представени и сключени договори за доставка от
01.08.2016 г. между ревизираното дружество – купувач и продавач по другия и
„МКМ Трейд“ ЕООД – купувач по единия и продавач по другия. Двата договора са
напълно идентични, като в същите е посочено само, че се извършва доставка на
„стока“, но не е уточнено каква, а доставката се извършва от продавачът по
двата договора.
В приобщените писмени обяснения на управителя на „МКМ
Трейд“ ЕООД, представляваното от него дружество доставя на „Рувитекс индъстри“
АД поливинил хлоридни основи, след което закупува от „Рувитекс индъстри“ АД
готовата продукция - 3D Decor. Посочено е, че суровините се закупуват от „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД и се доставят до склада на „Рувитекс индъстри“ АД в гр. Русе за
сметка на продавача „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. Посочено е, че транспортната
услуга е включена в цената на доставяната суровина.
В хода на производството с протокол № 0244482/12.03.2018
г. (л.141) и протокол № 0244481/22.06.2017 г. (л.193) са приобщени и материали
от извършената ревизия на „МКМ Трейд“ ЕООД относно извършени насрещни проверки
на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД и извършена проверка на неговия доставчик. В хода
на проверката е установено, че „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД не разполага с
кадрова, материална и техническа обезпеченост. От дружеството са представени
оборотна ведомост, аналитичен регистър и хронологичен регистър за м. 12.2016
г., както и за периода от 01.10.2016 г. до 28.02.2017 г. Относно извършените
доставки към „МКМ Трейд“ ЕООД са представени договори за доставка от 28.11.2016
г. (л.146). По своето съдържание договорът е идентичен с този сключен между
„МКМ Трейд“ ЕООД и ревизираното дружество, като е посочено че „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД доставя „стоки“ на „МКМ Трейд“ ЕООД, като доставката е за сметка
на продавача. Представени са: фактура № 33/29.11.2016 г. за доставена до „МКМ
Трейд“ ЕООД стока – 8 000 кв.м. поливинил хлоридни основи, на стойност
400 000 лева и ДДС 80 000 лева (единична цена 50,00 лева) и
приемо-предавателен протокол от 29.11.2016 г., изготвен в гр. София; фактура №
49/22.12.2016 г. за доставена до „МКМ Трейд“ ЕООД стока – 16 000 кв.м.
поливинил хлоридни основи, на стойност 800 000 лева и ДДС 160 000
лева (единична цена 50,00 лева) и приемо-предавателен протокол от 29.11.2016
г., изготвен в гр. София; фактура № 59/05.01.2017 г. за доставена до „МКМ
Трейд“ ЕООД стока – 16 000 кв.м. поливинил хлоридни основи, на стойност
800 000 лева и ДДС 160 000 лева (единична цена 50,00 лева) и
приемо-предавателен протокол от 05.01.2017 г., изготвен в гр. София; фактура №
61/15.02.2017 г. за доставена до „МКМ Трейд“ ЕООД стока – 16 000 кв.м.
поливинил хлоридни основи, на стойност 800 000 лева и ДДС 160 000
лева (единична цена 50,00 лева) и приемо-предавателен протокол от 15.02.2017
г., изготвен в гр. София.
В писмени обяснения дадени от управителя на „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД е посочено, че доставката до „МКМ Трейд“ ЕООД се осъществява от „Tsendo Singel member P.C.“ - Гърция и е за сметка на продавача „Tsendo Trading Mike“- Гърция, като последните две представляват едно и също
дружество.
За обосноваване извършените доставки от дружеството са
представени договори сключени с чуждестранния контрагент, като съгласно представените към договорите
спецификации техен предмет е доставка на поливинил хлоридни основи (ПХО), както
следва: по договор от 28.10.2016 г. – липсва спецификация, по договор от 31.10.2016
г. – 14 000 кв.м., по договор от 10.12.2016 г. – 8000 кв.м., по договор от 27.12.2016
г. – 16 000 кв.м., и по договор от 25.01.2017 г. – 16 000 кв.м. В
договорите е посочено, че разходите за доставка са за сметка на купувача
(„Бултрейдинг къмпани“ ЕООД). За извършените доставки са представени следните
книжа: инвойс фактура № 14/08.11.2016 г. на стойност 2 500 евро, ведно с
ЧМР за превозени 2000 кв.м. ПХО с изпращач и превозвач гръцкото дружество и
получател „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД с адрес на доставката – гр. София (адреса
на получателя), изготвена на 08.11.2016 г., като липсва подпис на получателя;
инвойс фактура № 15/11.11.2016 г. на стойност 10 000 евро, ведно с
идентично съдържание като предходното ЧМР, но за превозвани 14 000 кв.м. и
дата на издаване 11.11.2016 г.; инвойс фактура № 16/21.12.2016 г. на стойност
51 130 евро, ведно с идентично съдържание като предходното ЧМР, но за
превозвани 8 000 кв.м. и дата на издаване 21.12.2016 г.; инвойс фактура №
17/09.01.2017г. на стойност 51 130 евро, ведно с идентично съдържание като
предходното ЧМР, но за превозвани 16 000 кв.м. и дата на издаване 09.01.2017
г.; инвойс фактура № 18/06.02.2017 г. на стойност 100 000 евро, ведно с
идентично съдържание като предходното ЧМР, но за превозвани 16 000 кв.м. и
дата на издаване 06.02.2017 г.
Представени са още и два броя ЧМР, без посочен номер на
товарителница, между същите страни и идентични адреси на натоварване и доставка,
но с посочен превозвач „Томболер 5“ ЕООД с дати на издаване – 21.12.2016 г. и
09.01.2016 г., с посочена тежест на пратката и по двете ЧМР – 1060 кг.
Основание за издаване на ЧМР е посочено „invoice“ и „delivery protocol“, без допълнителни данни.
Представени са и
книжа във връзка с извършени продажби от „МКМ Трейд“ ЕООД на 3D Decor – инвойс от 22.02.2017 г. за продажба на 8000 кв.м. продукт и опаковъчен
лист от същата дата с купувач Георги Еленков, както и инвойс от 23.12.2016 г.
за 4000 кв.м. продукт с опаковачен лист, съгласно който продуктът се съдържа в
6 палета и нетно тегло 8000 кг. и бруто- 8 447 кг., и ведно с ЧМР,
изготвено на дата 27.12.2016 г. за доставка от „Томболер 5“ ЕООД от Бургас до
Загреб, с купувач на продукта „Penchev“.
В хода на извършената насрещна проверка на „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД, по реда на общностния обмен на информация, от гръцката приходна
администрация е получена информация, че „Tsendo Trading Mike“- Гърция няма кадрова е техническа обезпеченост за извършване на процесните
доставки, представените фактури са осчетоводени, но не са представени документи
доказващи транспортирането на стоките и плащането на извършените доставки.
С протокол № 0618137/20.03.2018 г. са приобщени
допълнителни доказателства, събрани в хода на извършената ревизия на „МКМ
Трейд“ ЕООД. Приобщените книжа представляват фактури с получател „МКМ Трейд“
ЕООД на доставка на Ruvitex
3D Decor. Фактурите са с
различни доставчици – „МКМ-БГ Груп“ ЕООД (ф. № **********/09.07.2017 г.), „МКМ
БГ“ ЕООД (**********/09.07.2017 г.), „Рувитекс Индъстри“ АД (1154/06.06.2017 г.
и 1164/15.06.2017 г.). Относно доставената до „МКМ Трейд“ ЕООД готова продукция
са представени и четири броя ЧМР (от 05.06.2017 г., 06.06.2017 г., 15.06.2017
г. и 16.06.2017 г. с посочени място на изпращане – гр. Русе, а място на
доставка – гр. Ямбол, с превозвач „Томболер 5“ ЕООД. В ЧМР са посочени
транспортните средства и има подпис на получателя, но не е посочена
превозваната стока. За извършения превоз е представена фактура от 26.06.2017 г.
за заплатени от „МКМ Трейд“ ЕООД на „Томболер 5“ ЕООД транспортни разходи.
Въз основа
на данните, съдържащи се в представените от ревизираното лице документи и
писмени обяснения на управителя на дружеството, допълнително събраните при
ревизията доказателства, и след обстоен анализ на същите данъчният орган е
достигнал до извод, че не е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на
процесните доставки на ПХО от „МКМ трейд“ ЕООД към „Рувитекс индъстри“ АД.
Изложени са съображения за разминаване на данните в част от документите и
твърденията на представителите на проверените дружества относно превоза на
стоките. Посочено е, че наличните документи за превоз не съдържат всички
реквизити, както и удостоверяват транспорт до място (гр. София), различно от мястото,
до което се претендира, че стоките в действителност са били доставяни (гр.
Русе). При проследяване произхода на стоките, приходните органи са посочили, че
са представени документи от различните доставчици, които не кореспондират
помежду си. При тези данни са достигнали до извод, че документите са съставени
за целите на настоящото производство, но не удостоверяват действително
осъществени сделки. Констатирано е, че двете дружества са свързани, доколкото
управителят на „МКМ Трейд“ ЕООД и представляващият „Рувитекс индъстри“ АД са
едно и също лице – Михаил Михов.
При така
установеното от фактическа страна, ревизиращият екип е приел, че доставките по
процесните фактури не са реално осъществени, поради което на основание чл. 70, ал. 5, вр. с чл. 6, чл. 68, ал. 1, т.
1, чл. 69, ал.1, т. 1 и чл. 71, ал.1 от ЗДДС е отказал право на данъчен кредит
по тези фактури и е определил установения размер на ДДС за внасяне ведно с начислени
лихви за просрочие на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 от ДОПК.
В производството пред съда е назначена съдебносчетоводна
експертиза, както и две допълнителни такива, извършени от вещото лице С.А.. От
основното заключение на вещото лице се установи, че процесните фактури са
правилно осчетоводени, както в счетоводството на жалбоподателя, така и на
прекия му доставчик. Установени са и фактури от предходните доставчици
„Бултрейдинг къмпани“ ЕООД и от неговия
доставчик „Tsendo trading
mike“ Гърция, като
същите са намерили отражение в счетоводството на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. Стоката
предмет на фактурите с получател жалбоподателя е заприходена от него
количествено и стойностно по сметка 304 9 „стокови запаси“ и е в размер на
48 000 кв.м., като в счетоводството са отчетени още 8 000 кв.м.
доставени от същия доставчик ПХО в проверявания период, т.е. общото доставено
количество е 56 000 кв.м. Заплащането по фактурите (чрез прихващане) е
отразено в счетоводството на двете дружества. Вещото лице е посочило, че е
налице съпоставимост между приходите и разходите в счетоводството на „Рувитекс
индъстри“ АД и „МКМ Трейд“ ЕООД. Относно доставчика „МКМ Трейд“ ЕООД в
заключението е посочено, че няма назначен персонал, но има заприходени ДМА –
съоръжения, докато „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД няма назначен персонал и не
притежава ДМА. Относно транспорта на стоките, вещото лице е цитирало
представените по делото ЧМР и данни от управителите на дружествата, не са
посочени различни установени факти или обстоятелства. Във връзка с реализацията
на доставената стока в готова продукция, вещото лице е констатирало, че материалните
запаси са надлежно изписвани по метода на средно-претеглена стойност, а
готовата продукция е заприходявана по отчетна стойност по съответната
счетоводна сметка. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че влагането на
материалите в готова продукция е извършено чрез вътрешен документооборот. В
заключението си по втората изготвена експертиза вещото лице изяснява, че доставените
материали, в това число и ПХО се завеждат от „Рувитекс индъстри“ АД в „Дневник
материали за производство на „3D decor““, като в дневника се посочват датата на доставка,
доставчика, съответното количество. Експертът е констатирал, че в дневника се
съдържат и данни за останалите материали, участващи в производството на
готовото изделие. Същият съдържа и данни за вложените количества и респективно
получената готова продукция с посочена дата на производство. Вещото лице е
констатирало, че цялото доставено количество ПХО в размер на 57 560 кв.м.
е било вложено, като 1 560 кв.м. е доставено преди ревизирания период и е
вложено за експериментална разработка и брак. Останалото количество е доставено
освен с процесните фактури (48 000 кв.м.), но и с фактура № 33/29.11.2016
г. с предмет 8000 кв.м. ПХО на стойност 400 000 лева и ДДС 80 000
лева. Видно от посочените в табличен вид данни, готовата продукция е в размер
на 55 079 кв.м., а остатъка от ПХО 2 531 кв.м. е посочено като
„брак“. Относно производствения процес вещото лице е установило, че приетите
заявки се изпращат към завода на дружеството в гр. Русе със съответния
каталожен номер, като дружеството разполага с каталог от над 1000 изображения.
След получаване на заявките се определя ден за пускане на производствената
линия, като това става след събрани заявки за над 1000 кв.м. продукция. В
съдебно заседание, вещото лице уточнява, че в документацията на дружеството се
съдържа информация за последващи доставки на готова продукция – експедиционни
бележки, като към част от тях са приложени и касови бонове от куриерска фирма
„Еконт“. Вещото лице уточнява, че производството на продукция и респективно
нейната реализация касаят период извън проверявания.
След извършено посещение в счетоводството на „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД и разархивиране на част от данните, вещото лице е констатирало,
че фактурите въз основа на които това дружеството е получило процесните стоки
(инвойс 14, 15, 16 и 17) са отчетени по сметка 302 материали, с кореспондираща
сметка 401 „доставчици, партньори „Tsendo trading mike““. Друга полезна информация не е извлечена от архива.
В хода на съдебното производство са представени от
жалбоподателя експедиционни бележки за периода от 27.01.2017 г. до 15.03.2019
г., издавани за изпращана продукция. Само част от тези експедиционни бележки са
придружени с касов бон от куриерска фирма „Еконт“, към някой са приложени
касови бележки от „Спиди“, а към други са приложени ЧМР (като голяма част от
тях не съдържат данни за изпращаната стока – количество или опаковка), а голяма
част от експедиционните бележки няма придружаващи документи. Същите са издавани
основно на физически лица.
Във второто си допълнително заключение, вещото лице е
изчислило, че продадената съгласно така представените експедиционни бележки продукция
е в размер на 50 614,99 кв.м., а произведената съгласно приложения дневник
за производство е – 55 079. Вещото лице е изчислило, на база представен
Аналитичен дневник на сметка 701 1 „приходи от продажба на продукция от склад –
„Рувитекс 3D декор“, че съгласно осчетоводените фактури, за периода
12.2016 г. – 31.01.2019 г. реализираната готова продукция е в общ размер на
51 836,55 кв.м. Получатели по описаните от вещото лице фактури са „МКМ
Трейд“ ЕООД, „МКМ БГ“ ЕООД, „ТК Рувитекс индъстри“ ЕООД, „Руска дистрибуционна
компания“ ЕООД, „Булелектрикс“ ООД. Установено е от вещото лице, че
експедиционни бележки могат да се отнесат само по отношение на ф. №
1154/06.06.2017 г. с получател „МКМ Трейд“ ЕООД (експ.б. № 102/05.06.2017 г. и
№ 117/19.06.2017 г. за 8000 кв.м.), ф. № 1341/04.04.2018 г. с получател „Руска
дистрибуционна компания“ ЕООД (експ.б. № 66/04.04.2018 г. за 656 кв.м.), ф.
№1464/26.09.2018 г. с получател „Булелектрикс“ ООД (експ.б. № 233/26.09.2018 г.
за 9 346 кв.м.), ф. №1468/28.09.2018 г. с получател „Булелектрикс“ ООД
(експ.б. № 246/12.10.2018 г. за 9 622 кв.м.), ф. №1564/25.01.2019 г. с
получател „Булелектрикс“ ООД (експ.б. № 18/25.01.2019 г. за 4 097 кв.м.). В
хода на съдебното производство вещото лице е заявило, че ако се събере
продаденото количество продукция по експедиционните бележки и по отчетените
фактури, ще се достигне до реализация на продукция в двоен размер на
действително произведената. Съдът намира за необходимо да отбележи, че след съпоставка
на представените бележки и тези описани от експерта в табличен вид се установи несъответствие
– в експертизата не са описани всички представени бележки. Така невключените в
експертизата бележки обаче или нямат отразено количество, или същото е в такива
размери, че не би дало съществено отражение на крайния резултат, поради което
съдът приема за достоверна сумата, посочена от вещото лице.
Като свидетел по делото е разпитана Мариана Б., служител
в „Рувитекс индъстри“ АД от м.11.2015г. на длъжност отговорник склад „Суровини
и готова продукция“. Б. заявява, че складът в гр. Русе се стопанисва и от „МКМ
Трейд“ ЕООД, тъй като собствениците са едни и същи лица. Тя получавала стоки и
за двете фирми, като в определена екселска таблица посочвала доставеното
количество, доставчика и за коя фирма е доставено. Стоката пристигала с тирове,
като нейно задължение било да провери съответствието на доставеното количество с
посоченото в ЧМР, респективно разписвала ЧМР. Във връзка с готовата продукция,
заявява, че продуктът излиза с производствен картон за вложените суровини, въз
основа на който се заприходява продукцията, след приключване на партидата
свидетелката извършвала рекапитулация за конкретното изделие. Според
свидетелката, процесната стока – поливинилхлоридна основа, представлявала
голяма ролка от влакна с приблизителни размери 290-310 линейни метра дълга и
2,20 метра широка и тежи около 700 кг. Свидетелката заявява, че е получавала
такива ролки от „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД, които доставяли стоката с тирове с
чуждестранна регистрация. Същата твърди, че съобразно възложеното и от
работодателя, не е подписвала приемо-предавателни протоколи, а единствено
представения от шофьора на тира ЧМР, като екземпляра за фирмата се предавал в
счетоводството. Б. сочи, че през месец март 2017 г. дружеството е получило от
същата суровина (ПХО) и от други доставчици, но през периода 11.2016 г. –
02.2017 г. доставки са извършвани само от „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД.
Като свидетел по делото е разпитан и Тодор Иванов, който
твърди, че през 2016-2017 г. е работил в „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД на
граждански договор. Неговите задължения били да посреща стоката и да води
преговори със шофьорите. Свидетелят си спомня за 5 курса на поливинилхлоридна
основа. Същите били доставяни с гръцки тирове до гр.София, от където той ги пренасочвал
към гр.Русе, за което се заплащало допълнително на шофьорите около 200 евро на
курс. Издаваните ЧМР били на името на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. В неговите
задължения е влизало да вземе оформените документи и да ги предостави на
дружеството след извършване на доставката.
При така събраните доказателства, вземайки предвид
правилата за доказателствената тежест, указани на страните съдът прие, че са
правилни както фактическите констатации, така и правните изводи на органите по
приходите.
Съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за да се признае право на
приспадане на данъчен кредит е необходимо данъкът да е правомерно начислен. За
правомерно начислен данък се счита този, който е деклариран по доставка, за
която е издаден съответният данъчен документ – фактура с посочен на отделен ред
ДДС (съгласно чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС), както и която е извършена реално. В
настоящия случай, от данните по делото, както и от изготвените заключения по
трите експертизи се установя, че за процесните доставки са изготвени изискуемите
от закона данъчни документи и същите съдържат необходимите реквизити.
Съответните документи са намерили отражение в счетоводствата, както на
получателя на стоката, така и на доставчика и на неговите предходни доставчици.
Спорният момент се свежда до това дали реално са извършени доставките.
Реалността на доставките се доказва посредством предоставяне на доказателства
за извършен транспорт на стоките – товарителници (ЧМР), пътни листи, договори
за превоз, приемо-предавателни протоколи и други, както и доказване наличието
на материална, техническа и кадрова обезпеченост у доставчика или получателя на
доставката. С оглед представените по делото доказателства съдът намира, че
правилно данъчните органи са приели, че в случая не може да се достигне до
категоричен извод за реално извършване на доставките по процесните три фактури.
Най-напред следва да се отбележи, че действително
трайната практика на СЕС налага тълкуване на закона, според което не може да се
откаже право на данъчен кредит на база извършени проверки на предходни
доставчици на доставчика на стоката издал фактурата. В настоящия случай обаче
това е неприложимо с оглед обстоятелството, че съгласно твърденията на
жалбоподателя, на неговия доставчик („МКМ Трейд“ ЕООД) и на неговия предходен
доставчик („Бултрейдинг къмпани“ ЕООД) превозът на стоките е осъществяван от
гръцкото дружество „Tsendo
trading mike“, който се
явява доставчик на процесната стока на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. С оглед тези
твърдения, данъчният орган правилно е изследвал и произхода на стоките и се е
позовал на установени данни относно предходните доставчици на доставчика по
фактурите. Последното е необходимо с оглед установяване действителното
извършване на транспорта на стоките, респективно достигането им до получателя
по спорните фактури.
Обясненията дадени от представителите на ангажираните по
доставката дружества относно транспортирането на стоките предполагат следния
механизъм на извършване: до получателя „Рувитекс индъстри“ АД доставката се
извършва от „Tsendo trading
mike“. До този извод се
достига въз основа на твърденията на представител на „МКМ Трейд“ ЕООД, че
доставката е за сметка на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД и се осъществява до склада
на получателя в гр. Русе, а от своя страна представителят на „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД твърди, че доставката се осъществява от гръцкото дружество,
отново до склада на крайния получател в гр. Русе. Съгласно сключените между
„Рувитекс индъстри“ АД, „МКМ Трейд“ ЕООД, „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД и „Tsendo trading mike“ договори за доставки разходите за доставянето се поемат
от купувача по договора между „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД и „Tsendo trading mike“, и от доставчика по останалите два договора. Противно
на твърдението на данъчните органи, упоменаването в договорите в чия тежест е
разходът по извършването на доставката не обосновава извод, че именно това лице
е отговорно за самото транспортиране на стоката. Предвид изложеното съдът
допуска, че схемата по транспортиране би могла да е такава каквато твърдят
представителите на дружествата в техните обяснения. Това обаче не води до
категоричен извод, че транспортът действително е осъществен. От събраните
доказателства във връзка с транспортирането на стоките се установява следното:
За превоза на стоките са представени пет броя ЧМР, във
връзка с издадени инвойс фактури за доставка от „Tsendo trading mike“ към „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД, подробно описани
по-горе в изложението. Така представените ЧМР (л.155, л.186 и л. 187) не
съдържат изискуемите реквизити, от които да е установим начинът на извършване
на превоза и получателят на стоката. Във въпросните ЧМР е посочен превозвачът,
който съвпада с изпращача „Tsendo
trading mike“, но липсва
посочване на превозното средство, с което е извършен транспортът. От получената
информация въз основа на обмена на информация с Гърция се установява, че
дружеството превозвач/изпращач няма собствени транспортни средства, както и не
е декларирало наем на такива, не е установен и персонал на дружеството. От това
следва извод, че превозвачът не е имал материалната, техническа и кадрова
обезпеченост реално да осъществи транспорта.
Във въпросните ЧМР липсва и подпис на получателя на
стоките, поради което не би могло да се установи, кой действително ги е
получил. Свидетелката Б. заявява, че стоката от „МКМ Трейд“ ЕООД е пристигала в
склада в гр. Русе с тирове с чуждестранни регистрации и с представени ЧМР,
който тя лично подписвала в поле № 24 след извършване на проверка за наличност
на посочената в документа стока. В показанията си свидетелят Тодор Иванов
твърди, че с негово съдействие камионите са насочвани след пристигането им в
гр.София към гр.Русе, като след изготвяне на документите, той е предавал същите
в офиса на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. При така дадените показания, следва, че
Тодоров е трябвало да предаде в офиса на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД документи
за превоза, в това число и изготвените за доставките ЧМР и подписани от
представител на получателя – Б.. Представените ЧМР обаче не съдържат подпис на
свидетелката, както и на който и да е друг представител на крайния получател.
Предвид изложеното до тук, съдът намира, че въпросните ЧМР не биха могли да
обосноват категоричен извод, че стоките, предмет на процесните фактури, са
доставени именно въз основа на тях. Липсата на част от реквизитите в ЧМР,
липсата на обезпеченост у превозвача, разминаването в адреса на доставка,
говори, че същите не удостоверяват действителното превозване на стоки.
На следващо място във въпросните ЧМР като адрес на
доставка е посочен адресът на „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД в гр.София, а не
адресът на жалбоподателя, където се твърди, че стоките са доставяни. В
показанията си свидетелят Тодор Иванов твърди, че с негово съдействие камионите
са „пренасочвани“ след пристигането им в гр.София към гр.Русе. В показанията на
този свидетел се съдържат данни, че на шофьорите е било заплащано допълнително
възнаграждение за превоза от гр.София до гр.Русе, което предполага или
сключване на нов договор за превоз или изменение на вече сключен такъв. По
делото липсват други доказателства, макар и косвени, подкрепящи показанията на
свидетеля и обосноваващи извод за достоверността им. За допълнителното
заплащане на шофьорите не са представени документи, а и свидетелят сам твърди,
че такива не са съставяни. Още повече, че съгласно изготвените
приемо-предавателни протоколи между „МКМ Трейд“ ЕООД и „Бултрейдинг къмпани“
ЕООД, предаването на стоката между двете дружества се е осъществявало в гр.
София, доколкото именно там са изготвяни тези протоколи и не е посочено
конкретно място на предаване. Това обстоятелство също не е установено по
несъмнен начин, тъй като са налице доказателства, че „МКМ Трейд“ ЕООД ползва
под наем едно складово помещение, а съгласно показанията на свидетелката Б.
това е именно складът, собственост на „Рувитекс индъстри“ АД в гр.Русе (а не в
гр.София). Самото седалище на „МКМ Трейд“ ЕООД е в гр. Бургас. При тези данни
не става ясно как точно е предадена стоката на това дружество в гр.София и дали
изобщо е било осъществено такова предаване. Последното води до извод, че съставените
между тези две дружества приемо-предавателни протоколи не удостоверяват
действително предаване на стоките, а са съставени единствено с оглед отчитане
на доставката по издадените между тях фактури. В подкрепа на този извод е и
твърдението на свидетеля Тодоров, че без вписването на адреса на „Бултрейдинг
къмпани“ ЕООД в съответното ЧМР, то това дружество става излишно. Предвид
изложеното съдът приема, че отразените в приемо-предавателните протоколи
действия не са били реално осъществени, а самите документи са били съставени с
оглед необходимостта да бъдат представени пред извършващите данъчната ревизия
органи.
Аналогични изводи могат да се направят и относно
приемо-предавателните протоколи подписани между „МКМ Трейд“ ЕООД и „Рувитекс индъстри“ АД. Тук
отново не е налице действително предаване на стоките от едното дружеството на
другото, доколкото се твърди, че стоката е предадена директно на „Рувитекс
индъстри“ АД в неговия склад от превозвача по договора между гръцкото дружество
и „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. Свидетелката Б. твърди, че в процесния период е
заприходявала доставената стока въз основа на представените документи – ЧМР,
като посочва кой е доставчикът. Същата говори за доставки от „МКМ Трейд“ ЕООД,
но по отношение на тях се твърди, че са извършени въз основа на ЧМР с изпращач
гръцкото дружество и получател „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД без да фигурира името
на „МКМ Трейд“ ЕООД. Следователно не е ясно, как въз основа на представените
ЧМР свидетелката е могла да заприходи доставената стока като посочи доставчик „МКМ
Трейд“ ЕООД. В това отношение показанията на свидетелката са противоречиви и
поради това - недостоверни.
Твърденията на жалбоподателя относно механизма на
доставките и показанията на двамата свидетели предполагат, че доколкото складовото помещение в гр.Русе се е
стопанисвало от „Рувитекс индъстри“ АД и „МКМ Трейд“ ЕООД, то би следвало
пристигащите там доставки с адресат жалбоподателя, да са били придружени както
от ЧМР, така и от приемо-предавателните протоколи между „МКМ Трейд“ ЕООД и
„Бултрейдинг къмпани“ ЕООД. Така при пристигане от гр.София на стоката по трите
процесни фактури, свидетелката Б. е следвало първо да я заприходи на името на
„МКМ Трейд“ ЕООД и едва след това на „Рувитекс индъстри“ АД, но такива действия
не са описани от нея в дадените показания.
На следващо място, приемо-предавателните протоколи между
двете дружества („МКМ Трейд“ ЕООД и „Рувитекс индъстри“ АД) са подписани от
Михов, в качеството му на техен представител. Двете дружества са свързани лица
по смисъла на §1, т. 34 от ДР към ЗДДС, във връзка с §1, т. 3, б. „д“ от ДР към
ДОПК, тъй като лицето Михаил Михов е управител на „Рувитекс индъстри“ АД и е
член на управителния орган на собственика на „МКМ Трейд“ ЕООД – „МКМ БГ“ АД. Това
се разглежда от съда като самостоятелно основание, подкрепящо извода, че не е
било налице реално предаване на стоките.
Налице са и разминавания във времето на сочените като
извършени доставки и заприходяването в склада на „Рувитекс индъстри“ АД
материали, съгласно представения с експертизата дневник „Материали за
производство на 3D Decor“. Жалбоподателят е заприходил следните количества ПХО:
на 30.11.2016 г. – 8000 кв.м.; на 22.12.2016 г. - 16 000 кв.м.; на
05.01.2017 г. – 16 000 кв.м. и на 15.02.2017 г. – 16 000 кв.м. Тези
данни кореспондират с датите посочени в изготвените между „Рувитекс индъстри“
АД, „МКМ Трейд“ ЕООД и „Бултрейдинг къмпани“ ЕООД приемо-предавателни
протоколи. Същите обаче не кореспондират изцяло с издадените инвойс фактури от
гръцкото дружество и представените към тях ЧМР за извършена доставка. Съгласно
издадените инвойс фактури са доставени следните количества: ф. 14/08.11.2016 г.
– 2000 кв.м.; ф. 15/11.11.2016 г. – 14 000 кв.м.; ф. 16/21.12.2016 г. –
8 000 кв.м.; ф. № 17/09.01.2017 г. – 16 000 кв.м. и ф. № 18/06.02.2017
г. – 16 000 кв.м. В ЧМР са посочени като дати на натоварване датата на
всяка една инвойс фактура. Логично би било така издадените инвойс фактури да
предхождат регистрираните от получателя доставки, но тава не е така.
Действително съвпадение се наблюдава при последната инвойс фактура, доколкото
същата е преди заприходяването на последната доставена стока. Предходната обаче
инвойс фактура (от 09.01.2017 г.), както правилно е констатирал данъчния орган,
е издадена, респективно стоката е натоварена, след като е отбелязано извършването
на доставката. От друга страна тази инвойс фактура е издадена много след
заприходяване на предходното количество стоки в склада на „Рувитекс индъстри“
АД на 22.12.2016 г. Следователно не може да се обвърже доставката по инвойс
фактура № 17 с някоя от заприходените стоки. Неяснота има и по отношение на
останалите три инвойс фактури: инвойс фактура № 16/21.12.2016 г. би следвало да
се отнася за доставката от 22.12.2016 г., но е налице разминаване в
количеството, заприходени са 16 000 кв.м., а по инвойс са доставени
8 000 кв.м.; другите две инвойс фактури – 14/08.11.2016 г. и 15/11.11.2016
г. предхождат регистрираната доставка от 29.11.2016 г., но отново е налице
разминаване в количеството- заприходени са 8000 кв.м., а по двете инвойс са
доставени общо 16 000 кв.м. Дори да се приеме, че на 22.12.2016 г. са
заприходени стоките по инвойс ф. № 16/21.12.2016 г. и част от стоката по инвойс
№ 14 и 15, то не е ясно през периода от натоварването на стоката по първата
инвойс фактура до заприходяването на 22.12.2016 г. къде се е намирала част от
стоката в размер на 8000 кв.м., представляваща част от количеството основа по
инвойс фактури № 14 и № 15. Не е ясно и каква е причината доставките от
гр.Солун, Гърция до гр.София, да са осъществявани в рамките на седмица, а от
гр. София до гр. Русе в един и същи ден. Липсват данни камионите да са били
задържани на митница или от граничните служби, което да доведе до подобно
разминаване, доколкото се касае и за приблизително еднакви километри (съгласно
направена справка от съда). При тези данни не може да се обоснове пълна
идентичност между процесните доставки и предходните доставки на същата стока,
което също подкрепя извода за липса на реални доставки по процесните фактури.
На последно място сериозно съмнение буди разликата на
стойностите на стоката посочена от първия доставчик – гръцкото дружество, и
стойността на която е фактурирана между останалите доставчици и крайния
получател на стоката, като при последващите продажби стойността е увеличена с
повече от 100 %.
С оглед на изложеното до тук съдът намира за необходимо
да обобщи, че обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства не са в
състояние да установят по несъмнен начин, че посочените по трите процесни
фактури доставки са били реално осъществени, а непълнотите, противоречията в и
между тях, начина на съставянето им и заинтересоваността на свидетелите, обосновават
извод за тяхната недостоверност.
В допълнение на горното следва да се отбележат и някои
неясноти относно реализираната продукция от страна на жалбоподателя. Налице е
разминаване между посоченото в дневника „Материали за производство на 3D Decor“ от „Рувитекс индъстри“ АД вложено количество и това отчетено по
представените извадки от сметка „Разходи за материали“ (л.278-280) на „Рувитекс
индъстри“ АД. Съгласно дневника на 30.11.2016 г. в производството са вложени 2
200 кв.м. поливинилхлоридна основа, а съгласно отчетените разходи са вложени –
6 240 кв.м. В дневника е посочено, че на 01.12.2016 г. е вложено
4 524 кв.м. от основата и на 17.12.2016 г. са вложени 1 276 кв.м., но
не е извършвана рекапитулация. На 22.12.2016 г. съгласно дневника не е
извършвана продукция, а съгласно отчетените разходи са вложени – 17 760
кв.м. В дневника е посочено, че на 28.12.2016 г. са вложени 4 800 кв.м. от
основата, на 29.12.2016 г. – 5250 кв.м. и на 30.12.2016 г. са вложени 5 950
кв.м., но не е извършвана рекапитулация. Представена е извадка и за произведена
продукция към 31.01.2017 г. с вложено количество ПХО – 4 200 кв.м., а
според дневника към тази дата не е осъществено производство на готова продукция
с влагане на стоки доставени по процесните фактури. Следващото влагане на ПХО
съгласно дневника е през 07.2017 г. Посочения разход от 31.01.2017 г. отговаря
на вложеното количество през последващ период – 1200 кв.м. на 21.07.2017 г.,
2000 кв.м. на 20.10.2017 г. и 1000 кв.м. на 17.12.2017 г., т.е. цялото вложено
количество през 2017 г. От изложеното следва извод, че жалбоподателят в периода
от 30.11.2016 г. до 31.01.2017 г. е отчел различно количество вложени материали
като съгласно дневника за този период са вложени 24 464 кв.м. ПХО, а
съгласно представените рекапитулации – 28 200 кв.м. ПХО. Според
свидетелските показания на Б. след пускане на машините произведената продукция
излиза с производствен картон с посочени вложени материали, като въз основа на
тях тя извършвала рекапитулация на произведената продукция. Следователно за
посочения период е налице по-голямо вложено количество ПХО съгласно извършените
рекапитулации, отколкото посоченото по дневника. Действително такова количество
е осчетоводено като доставено от „МКМ Трейд“ ЕООД, но посоченото разминаване
говори за неточно отчитане на материалите. Неяснота е налице и във връзка с
реализираната готова продукция. Вещото лице, в своето второ допълнително
заключение, е констатирало, че съгласно дневника „Материали за производство на
3D Decor“ за периода 09.2015 г. – 31.01.2019 г. „Рувитекс
индъстри“ АД е произвело 55 079 кв.м. готова продукция (без включване на
брака от ПХО) единствено от доставените от „МКМ Трейд“ ЕООД количества ПХО.
Съгласно представените от жалбоподателя експедиционни бележки за същия период
са реализирани 50 614 кв.м. готова продукция, а съгласно издадените
фактури реализираното количество е 51 836,55 кв.м. Вещото лице е
констатирало съпоставимост между експедиционните бележки само по отношение на
пет осчетоводени фактури за продажба на готова продукция. Съдът от своя страна
установи, че останалите представени експедиционни бележки не могат да се
съотнесат към отчетените фактури, тъй като не е налице съвпадение нито с
датите, нито с имената на получателите, нито с количествата продукция. От друга
страна към голяма част от експедиционните бележки има приложени касови бонове
от куриерски фирми, което води до извод, че стоките по бележките са били
изпратени до посочените в тях лица, но респективно не е издавана фактура. При
тези данни, следва извод, че ревизираното дружество е произвело много по-голямо
количество продукция от фактурираното – двойно повече. Последното от своя
страна говори за неправилно отчитане на приходите и разходите на дружеството,
както и неотчитане на приходи от продажби.
За да възникне и бъде надлежно упражнено правото на данъчен
кредит по процесните фактури, разпоредбата на чл.70 ал.5 от ЗДДС изисква данъка
да е начислен правомерно, включително да се установи по несъмнен начин
извършването на доставките, т.е. стоките по процесните фактури следва да са
реално получени, съгласно изискването но чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС. Поради
неизпълнението на последното изискване съдът намира, че законосъобразно с РА е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от „МКМ
Трейд“ ЕООД. Правилно е определен и конкретният размер ДДС за внасяне,
доколкото са взети предвид декларираните от жалбоподателя суми за внасяне или
възстановяване, както и тяхното внасяне или възстановяване, за конкретните
периоди. Правилно е начислена и определена лихва за забавено плащане на
задължения по ЗДДС.
Обжалваният
ревизионен акт е законосъобразен, поради което следва на основание чл.160 ал.1 ДОПК жалбата да се отхвърли.
По повод
направеното искане и на основание чл.161 ал.1 ДОПК жалбоподателят следва да
заплати на ответника разноските по делото, включително и юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат по чл.8
ал.1 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Рувитекс индъстри“ АД ЕИК:*** със седалище и адрес на управление: ***,
срещу ревизионен акт № Р-02000217000731-091-001/29.05.2018г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП Бургас, изцяло потвърден с решение №
163/30.07.2018г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
– Бургас при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения по
Закона за данък добавената стойност в общ размер 364 184,70 лева и лихва в
размер на 47 801,58 лева, както следва :
- ДДС за внасяне за м.12.2016 г. в размер на
137 427,30 лева и лихва в размер на 19 088,65 лева;
- ДДС за внасяне за м.01.2017 г. в размер на
161 600,00 лева и лихва в размер на 20 730,51 лева и
- ДДС за внасяне за м.02.2017 г. в размер на
65 157,40 лева и лихва в размер на 7 982,42 лева.
ОСЪЖДА „Рувитекс
индъстри“ АД да заплати на ТД на НАП Бургас 7 049.86 разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок
от връчване на преписа.
СЪДИЯ :