Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 02. 06. 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Председател:
Татяна Димитрова
Членове:
1. Димитър Ковачев
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр.
дело № 884 по описа на Софийския
градски съд за 2021 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
сл.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищците в
първоинстанционното производство Л.М.П. с ЕГН ********** и Р.Н.П. с ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес ***, партер (въззивници) чрез упълномощения
представител адвокат И.Я., срещу решение № 20231580, посановено на 21. 10. 2020
г. от Софийския районен съд, 36-и състав, по гр. дело № 16548 по описа за 2019
г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло е
отхвърлил предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл.
124, ал. 1 във връзка с чл. 439 ГПК за парични вземания, свързани с доставянето
на топлинна енергия.
Въззивниците-ищци твърдят, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Намират, че след като изпълнителният лист за паричните вземания е бил издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в
сила съдебно решение, то се прилага тригодишната погасителна давност за
периодични вземания съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №
3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира
приложение. Отричат да са били доказани обстоятелства, които да са спрели или
прекъснали течението на погасителната давност от издаването на изпълнителния
лист до образуването на изпълнителното производство. След като погасителната
давност е била изтекла преди образуването на изпълнителното производство, то
правят извод, че предприетите изпълнителни способи не пораждат последиците по
чл. 116 ЗЗД. Искат от въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендират
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника в първоинстанционното производство “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** (въззиваемо дружество). С писмено изявление
за хода на устните състезания пред въззивния съд заявява, че решението на
първостепенния съд е правилно и законосъобразно. Иска от въззивната инстанция
да отхвърли жалбата срещу него и да го потвърди. Претендира разноски. Възразява
срещу разноските на въззивниците за адвокатско възнаграждение (в това число и
по чл. 78, ал. 5 ГПК).
След като прецени доводите на страните и данните по делото, Софийският
градски съд направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок чрез надлежен
представител от заинтересовани страни срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Представен е документ за внесена държавна такса в необходимия
размер. При това положение въззивната жалба е редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо. По отношение на правилността му въззивният съд е
ограничен от доводите във въззивната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК) и приема
следното.
Предявени са субективно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяването на недължимостта на
парични вземания (по 1/2 за всеки от двамата въззивници-ищци) в общ размер на 2
998 лева и 55 стотинки (ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното ѝ изплащане), свързани с доставянето на топлинна енергия,
за които е бил издаден изпълнителен лист на 17. 02. 2015 г. от Софийския
районен съд, 87-и състав, по ч. гр. дело № 71533 по описа за 2014 г.
(изпълнителният лист). В тежест на въззивниците-ищци е да установят наличието
на правен интерес от воденето на отрицателните установителни искове, докато в
тежест на въззиваемия-ответник е да установи наличието на основания за
спирането или/и прекъсването на течението на погасителната давност.
В дадения случай предвид въведените с исковата молба твърдения за
издаден изпълнителен лист срещу ищците за парични вземания, погасяването им по
давност и образуването на изпълнително дело се доказва наличието на правен
интерес от воденето на отрицателните установителни искове. На следващо място,
страните не оспорват изводите на първостепенния съд, които се подкрепят и от
събраните по делото доказателства, че изпълнителният лист е бил издаден в полза
на въззиваемия-ответник на 17. 02. 2015 г., а след това на 05. 02. 2019 г. той
е подал молба за образуването на изпълнително производство, във връзка с която
е било образувано изп. дело № 20198380400496 по описа на частния съдебен
изпълнител М.Б.с ареал на действие Софийския градски съд (изпълнителното дело).
Страните оспорват решаващите мотиви на първостепенния съд, според които спрямо
паричните вземания по изпълнителния лист е приложима петгодишната давност
съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и че течението ѝ е било надлежно прекъснато с
предприемането на изпълнителни действия.
Както правилно изтъкват въззивниците-ищци, паричните вземания на
въззиваемия-ответник, свързани с доставянето на топлинна енергия, са периодични
по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД, и за тях по начало се прилага специалната тригодишна
погасителна давност (в какъвто смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). В
разглеждания случай обаче от издадения изпълнителен лист косвено се доказва, че
паричните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, като
страните не оспорват извода на първата инстанция, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на 16. 02. 2015 г. Според настоящия състав при това положение от
влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Действително, цитираният
законов текст използва думите “съдебно решение”. Влязлата в сила заповед за
изпълнение обаче установява със сила на пресъдено нещо паричните вземания, така
както те биха били установени с влязло в сила съдебно решение. Да се установят
парични задължения със сила на пресъдено нещо означава да бъдат установени
между страните по безспорен начин, при което страните да не могат отново да
повдигат правен спор за тях. Така длъжникът в заповедното производство, който е
пропуснал да възрази срещу издадената заповед за изпълнение и тя е влязла в
сила, не би могъл да оспорва вземанията по нея освен в случаите на чл. 423 и
чл. 424 ГПК, които са сходни с хипотезите на отмяна на влязло в сила съдебно
решение по чл. 303, ал. 1 ГПК. Със сходни доводи актуалната съдебна практика
също приема, че правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и спрямо влязлата в
сила заповед за изпълнение (решение № 3 от 04. 02. 2022 г. по гр. дело №
1722/2021 г. по описа на IV г. о. на ВКС).
При това положение правилно и законосъобразно първостепенният съд е
достигнал до извода, че с образуването на изпълнителното производство на 05.
02. 2019 г. (в молбата за образуване се съдържа искане на въззиваемия-ответник
за определяне на начина на изпълнението по чл. 18, ал. 1 от Закона за частните
съдебни изпълнители) течението на петгодишната погасителна давност е било
прекъснато на основание чл. 116, б. “в” ЗЗД. Съответно с предприемането на
последващото действие по принудително изпълнение въз основа на възлагането по
чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители, каквото е налагането
на запор върху трудовото възнаграждение на въззивницата-ищца П. на 15. 02. 2019
г., съответно налагането на запори върху трудовото възнаграждение на
въззивника-ищец П. на 28. 04. 2019 г. Така течението на петгодишната
погасителна давност спрямо тях на два пъти е било прекъсвано, при което от 15.
02. 2019 г. насетне е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност
спрямо въззивницата-ищца П., а от 28. 04. 2019 г. е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност спрямо въззивникът-ищец П.. Закономерно
първостепенният съд е достигнал до извода, че задълженията на двамата ищци по
изпълнителния лист не са погасени по давност и е отхвърлил изцяло предявения от
нея отрицателен установителен иск.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Разноски. При този изход на делото в полза
на въззиваемия възниква право на разноски пред въззивната инстанция. Те се
свеждат до размера на юрисконсултското възнаграждение, който съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК се определя от съда. В дадения случай делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, въззиваемият не е подал отговор на въззивната
жалба и не е изпратил свой процесуален представител (юрисконсулт), който да се
яви в откритото съдебно заседание пред въззивния съд. При това положение съдът
определя размера на юрисконсултското възнаграждение на 25 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 20231580, посановено на 21. 10. 2020 г. от Софийския районен
съд, 36-и състав, по гр. дело № 16548 по описа за 2019 г.
ОСЪЖДА
Л.М.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на “Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********
сумата в размер на 12 лева и 50
стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Р.Н.П. с ЕГН ********** да заплати в полза на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********
сумата в размер на 12 лева и 50
стотинки, представляваща разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.